РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. , 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100570 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от С. И.
С., М. И. С., И. Г. С., К. Л. С., И. К. С., петимата от с.**********, обл.
*********** и Л. К. С. от с.***********, обл. ********** против Х. А. Б. и Д.
Н. Б., двамата от гр.***********, обл.***************.
Иска се на основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че не са собственици на основание
давностно владение на следния недвижим имот: 858/9991 идеални части от
Поземлен имот с идентификатор 49432.7.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ************, общ. **************,
обл.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-135/07.03.2019 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на КККР засягащо
имота е от 12.05.2022г., с адрес на поземления имот: село **************,
местност ************/***********, с площ от 9991 квадратни метра, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе,
категория: 7 (седма), номер по предходен план: 007002, при съседи: 49432.7.6;
49432.4.2; 49432.7.1; 49432.7.210.
1
Иска се на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 132, том 5, дело № 866 от 2022 г. на
Ваня Бумбарова, Нотариус с район на действие съдебен район на РС - Гоце
Делчев, вписан под № 507 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в
службата по вписванията град Гоце Делчев в дв.вх. peг. № 3767, вх.рег. № 3767
от 19.09.2022 г., акт № 50, том № XVI, дело № 2178, парт. № 79241, 79242.
Твърди се, че от ищците, че първият от тях С. С. е един от наследниците
на И. С. С., бивш жител на с. *************, починал на ************ г.С
решение № ******** от 08.09.2021 г. на ОСЗ гр. Гоце Делчев на наследниците
на И. С. С. е възстановена собствеността в съществуващи стари реални
граници на Поземлен имот с идентификатор № 49432.7.2, представляващ Лозе
от 9.991 дка., в местност ****************. С нотариален акт № 77, том IV,
дело № 663 от 2021г. на нотариус Елена Ласина, гр.Гоце Делчев, останалите
наследници на И. С. С. продали на първият ищец С. С., третия ищец И. С. и
четвъртия ищец К. С. собствените си общо 5/6 идеални части от процесния
имот, при следните дялове: за С. С. 1/6 идеална част, за И. С. 1/3 ид. ч. и К. С.
1/3 ид. ч. имота. Втората ищца М. С. е съпруга на първия ищец С. С.. И. А. С.,
починала на 18.09.2022 г., е била съпруга на петия ищец К. Л. С.. Въз основа
на документите за собственост и скица проект № 15-702462 от 24.06.2022 г. на
СГКК Благоевград за разделяне на описания имот на три нови поземлени
имота, С. И. С., М. И. С., И. Г. С., К. Л. С. и И. А. С. сключили договор за
доброволна делба от 07.07.2022 г., при следните условия: С. И. С. и М. И. С.,
получили в дял и станали собственици на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор 49432.7.8 по КК и КР на с. **********, обл.*************,
местност ************/**********/, с площ от 3330 кв.м. И. Г. С., получил в
дял и станал собственик на ПИ с идентификатор 49432.7.3 по КК и КР на
с.************, местност ************/**********/, с площ от 3331 кв.м. К.
Л. С. и И.А. С., получили в дял и станали собственици на ПИ с идентификатор
49432.7.7 по КК и КР на с. **********, местност ********/***********/, с
площ от 3330 кв.м. След смъртта на И. С., нейни наследници остават съпругът
й К. Л. С. и синовете й - Л. К. С. и И. К. С.. Описаните по - горе имоти се
ползват от ищците, така, както са ги придобили съгласно договора за покупко-
продажба и договора за доброволна делба. През м.02.2023 г. ответницата Х. Б.
влязла в имота и го заградила. Ищците установили, че ответницата се е
снабдила с нотариален акт за собственост на 858/9991 идеални части от ПИ с
2
идентификатор 49432.7.2 по КК и КР на с.***********, местност
********/**********, с площ от 9991 кв.м. Поради горното е предявен
настоящият иск.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 124, ал.1 от ГПК
и чл.537, ал.2 от ГПК.
От страна на ответниците е постъпил общ отговор, с който се
застъпва становище за нередовност на исковата молба. По същество намират
исковете за неоснователни. Твърдят, че ответницата Х. Б. е наследник на А. К.
Б., бивш жител на гр.**********. Баща й от своя страна е наследник на Х.
/*********/ С. Б., която е наследник на П. С. С.. Последната била оземлена
със земеделски имоти, които били отнети при образуване на ТКЗС. След
реституцията А.Б., баща на ответницата, заедно със своята майка и брат - Н. К.
Б. се настанили в един от земеделските имоти, за които знаели, че е бил на
наследодателите им и се намирал в землището на с.***********, в м.
„************“ и започнали да го работят. Преди повече от 12 години
родители на ответницата обявили, че оставят мястото, обработвано от тях на
нея, а тя заплатила дяловете на брат си и племенника си. Въпреки, че основно
грижите за имота полагали родителите й, всички знаели, че това място е на
ответницата. През 2022 г. тя ангажирала геодезист и й била издадена скица, а
след това се снабдила и с нотариален акт за полагащата й се част от имота.
Ответниците са придобили собствеността върху процесния имот в режим на
СИО на основание давностно владение, като упражнявали явно и безспорно
владение върху посочените части от имота в продължения на повече от 10
години, преди снабдяването им с нотариален акт. Владението върху тази част
от имота е отпочнато от праводателите на ответницата преди 1992 г. и
продължава и до настоящия момент. На 28.04.2023 г. майката на ответницата
видяла, че на съществуващата преди това врата, е поставен катинар, с който е
ограничен достъпа до имота ми. Не отговаря на истината соченото в исковата
молба, че ответниците не са владяли процесните части от имота в предвидения
в закона срок, а те са ползвани от ищците. На основание чл.17 от ГПК молят
да бъде извършен косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността
на възстановително решение №3993А/08.09.2021 г. на ОСЗ гр.Гоце Делчев.
Правната квалификация на възраженията на ответницата е по чл.79 във
вр. с чл.70 от ЗС и чл.82 от ЗС, чл.17, ал.2 от ГПК.
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установено във фактическо отношение следното:
Ищецът С. И. С. е един от наследниците на И. С. С., бивш жител на
с.************, починал 29.09.1979 г.
На 19.02.1992 г. С. И. С. подал заявление с вх. № 2682 за възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи, притежавани от
наследодателя му (негов баща) И. С.ов С. преди образуване на ТКЗС. В
заявлението под № 3 е описан и имот с площ от 10.5 дка в местността
„**********“, землището на с.**********. В представената от страна на ОСЗ
гр.Гоце Делчев преписка по заявление с вх.№ 2682/19.02.1992 г. е приложено и
копие от нотариален акт № 51, том I, дело № 122/05.03.1962 г. на Народен съд
Гоце Делчев, с който И., Л., А. и Г. С. С. са признати за собственици въз
основа на оземляване по отменения Закон за селско-стопанско настаняване на
бежанците върху 4 земеделски имота, като под № 3 е описана нива с площ от
10.5 дка в землището на с.************, околия ***********, местност
„**********“, при съседи: дере, Т. Д. Ч., Г. К. Ш. и парцел № 1743.
В преписката се съдържа и декларация за притежавани непокрити
земеделски имоти от П. С. С., в която са описани 4 имота в землището на
с.*********, Неврокопска околия – с площ от 5 дка в местността „*********“,
с площ от 1.5 дка в местността „********“, с площ от 2 дка в местността
„*******“ и с площ от 0.5 дка в местността „**********“. Отбелязано е, че
същата е оземлена с тези имоти.
С първоначално решение № 3993/31.03.1995 г. Поземлена комисия
гр.Гоце Делчев възстановила на наследниците на И. С. С. правото на
собственост в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от
10.500 дка, 7 категория, находяща се в землището на с.*********, местността
„***********“, заявен с № 3 от заявлението и установен с нотариален акт
122/1962 г.
С решение № 3993А/08.09.2021 г. ОСЗ Гоце Делчев възстановила на
наследниците на И. С. С. правото на собственост в съществуващи стари
реални граници върху лозе с площ от 9.991 дка, седма категория, местността
„***********“, Поземлен имот по кадастралната карта на землището на
с.************* идентификатор 49432.7.2, при граници/съседи: 49432.7.6,
49432.3.2, 49432.7.1 и 49432.7.210.
4
С нотариален акт № 77, том IV, дело № 663 от 23.12.2021 г. на нотариус
Елена Ласина, гр.Гоце Делчев, всички останали наследници на И. С. С.
продали на С. И. С., И. И. С. и К. Л. С. собствените си общо 5/6 идеални части
от процесния имот, при следните дялове: за С. С. 1/6 идеална част, за И. С. 1/3
ид. ч. и К. С. 1/3 ид. ч. имота.
Тъй като имота бил придобит чрез възмездна сделка по време на
сключен граждански брак на С. и К., той станал собственост и на съпругите на
ищците – М. И. С. и И. А. С..
На 24.06.2022 г. била изготвена скица – проект № 15-702462 на СГКК
Благоевград, съгласно която поземлен имот с идентификатор 49432.7.2 по
кадастралната карта на землището на с.********* бил разделен на три
поземлени имота с идентификатори съответно 49432.7.8 , 49432.7.7 и
49432.7.3. Същите имоти вече са отразени в кадастралната карта на
землището.
Въз основа на документите за собственост и скицата - проект № 15-
702462 от 24.06.2022 г. на СГКК Благоевград за разделяне на описания имот
на три нови поземлени имота, С. И. С., М. И. С., И. Г. С., К. Л. С. и И.А. С.
сключили договор за доброволна делба от 07.07.2022 г., при следните условия:
С. И. С. и М. И. С., получили в дял и станали собственици на следния
недвижим имот: ПИ с идентификатор 49432.7.8 по КК и КР на с. **********,
обл.**********, местност ***********, с площ от 3330 кв.м. И. Г. С., получил
в дял и станал собственик на ПИ с идентификатор 49432.7.3 по КК и КР на
с.********, местност *********, с площ от 3331 кв.м., а К. Л. С. и И. А. С.,
получили в дял и станали собственици на ПИ с идентификатор 49432.7.7 по
КК и КР на с. **********, местност ************, с площ от 3330 кв.м.
Договорът бил вписан в Служба по вписванията гр.Гоце Делчев с вх.рег.
№ 2810/08.07.2022 г., дв.вх.рег. № 2810, акт 224, т. I, дело № 1247, парт.кн.
78348 до 78350.
И.А. С. починала на 18.02.2022 г. и според представеното удостоверение
за наследници, нейни наследници са съпругът й К. Л. С. и синовете й Л. К. С.
и И. К. С..
На 19.09.2022 г. с нотариален акт № 132, том 5, рег. № 8960, дело № 866
по описа на нотариус Ваня Бумбарова, гр.Гоце Делчев, вписан в CB-Гоце
Делчев с вх.рег.№ 3767/19.09.2022 г., дв.вх.рег. № 3767, акт № 50, том ХVI,
5
дело № 2178, парт.кн., том 79241,79242 ответницата била призната за
собственик въз основа на давностно владение върху 858/9991 идеални части
от ПИ с идентификатор 49432.7.2 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с.**********, одобрени със Заповед № РД-18-135/07.03.2019 г. на
ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо имота е от 12.05.2022 г.,
с адрес на поземления имот с.**********, местност *******************, с
площ от 9991 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: Лозе, категория 7, номер по предходен план 007002, при
съседи: 49432.7.6, 49432.3.2, 49432.7.1 и 49432.7.210.
По делото са разпитани свидетели, като свидетелят К. В., ангажиран от
ищците, заявява, че знае имота, за който страните спорят и той се намира в
местността „*********“, землището на с.*********. Представлява лозе с
площ около 10 дка и се ползва от наследници С.и. Той самия от около 6
години ползва част от това лозе – три реда от него, с разрешението на И. С..
Останалата част от лозето се ползва от К. и С. С.и. Знае, че най-отгоре е С., по
средата - К., а най-отдолу е частта на И.. Откакто обработва част от лозето,
други хора освен С.и, не е видял в имота. Не е виждал жена на около 50-60
години да работи на този имот. Заявява, че не познава присъстващата
ответница, не е виждал в имота и по-възрастната свидетелка (майката на
ответницата). Едва миналата година през м.март видял непознати хора, които
почиствали част от празното място в имота. Тогава ответницата го запитала
кой е и той обяснил, че помага на И.. Не е чул да има спорове относно
собствеността върху имота. Преди него същата част от имота, пак по
разрешение от И. С. била обработвана от И. В. Не знае по какъв начин С.и са
придобили собствеността върху имота.
Свидетелят И. В., ангажиран от ищците, заявява, че от около 30 години
той обработва лозе, собственост на тъща му, което е съседно на процесния
имот. Местността е „***********“, в землището на с.***********. Лозето,
което той обработва, заедно със зет си е около 10-12 дка и мястото на С.и е
колкото тяхното. Той оградил своето място, включително откъм имота на С.и.
От 30 години вижда в процесния имот само С.и. В техния имот има лози,
дръвчета, както и необработвано място, обрасло с храсти и треви. Освен С.и е
виждал в този имот сви.В., който работи част от лозето, но няма представа кой
го е пуснал там (кой му е разрешил да го обработва). Знае, че С.и имат имота
по наследство. Не познава ответницата, нито съпруга й. Не познава
6
свидетелката, която е пред залата (майката на ответницата), познава съпруга
й. Не е виждал в процесния имот, а съпругът й е виждал в тази местност, но
обработвал имот, който е нагоре по пътя.
Свидетелката К. Б., майка на ответницата, заявява, че ищците са първи
братовчеди на съпруга й. Твърди, че неговата майка е наследник на процесния
имот. Докато бил жив съпругът й никой не оспорвал този факт, споровете
започнали след неговата смърт. Твърди, че 25 години семейството й е
обработвало около 0.800 дка от имота, който се намира в местността
„**********“ в землището на с.***********. владяното от тях място има
форма на трапец, като от едната къса страна е около 10 м., а от другата – 15 м.,
мястото е дълго. Имали 3 реда лозе, а останалото място обработвали като
градина, сеели картофи, фасул, грах и др. Започнали да го обработват веднага
след като започнало възстановяването на собствеността върху земеделските
земи. Свидетелката отишла на място при установяване границите на имотите,
тъй като свекърва й била болна, но преди това й обяснила начина на ползване
на имота. Имота бил даден на свекърва й от родителите й – П. и С. С.и.
Твърди, че наследниците се разбрали на Г. С., баща на И. С. да остане лозе, а
първия дял, който бил пущинак останал на М. Т. и свекървата на свидетелката
– *********. След дела на М. бил дела на Г., след неговия дял бил дела на Л.
С., после И. С., най-горе била А.. Мястото, което било определено за Х. се
разделило между съпруга на свидетелката и брат му. След връщането на
имотите, те не са изоставяли мястото, като първоначално ответницата и
съпругът й помагали при обработката му, а преди 15 години решили да им го
предоставят. Х. се снабдила с нотариален акт, след като заплатила дела на
сестра си и брат си. Докато бил жив съпруга на свидетелката нямало спорове
относно ползването на имота. Едва през 2023 г. когато я видял в имота, И. С. и
казал, че това не е нейн имот, да се маха от него. Следващия път, когато
отишла там, установила, че вратата е заключена. Въпреки това, тя се
промушила и започнала да чисти тревата, но се появил И. и се скарал с нея.
Свидетелят С. Г. твърди, че е бил колега с А.Б. – баща на ответницата.
Около 15 години до 2020 г. (когато почнал Ковид 19), той рязал и чистил
лозето на А.Б., намиращо се в землището на с.*********, местността
„*********“. Кагото рязал това лозе И. С. се случвало да е там, тъй като имал
вила там, и дори го черпел безалкохолно и ракия. Не го е питал защо работи
мястото. Мястото което той режел бил втория по ред парцел, с големина около
7
7-8 ара. Имало 3 реда лозе и празно място до тях. Докато работел лозето на Б.,
виждал, че на третия парцел работи човек от друго село, ползвал го под наем.
Не е виждал свид.В. да работи на това място. Знае, че А. имал този имот от
майка си – баба Х., която била от С.ия род. Майката на ответницата сеела
картофи на празното място до лозите.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, според
заключението по която съгласно ЕТК К-34-96-(72) от 1959 г., представляваща
мензулна /геодезическа снимка на местността и ЕТК К-34-96-(88) от 1967
г., местност „****** “ е нанесена до пътя за с.********на около 600 м. от
процесния имот. На 300-400 м. от процесния имот 007002 по КВС на землище
с.******* на ЕТКК[1]34-96-(88) от 1967 г., в северозападна посока е нанесена
местността „**********“, непосредствено до пътя от гр.********* за
с.********. Поземлен имот 49432.7.1 с площ 4701кв.м от изток на процесния
имот/и, е нанесен с местност „**********“, а останалите поземлени имоти са
нанесени с местност „***********“по кадастралната карта.
Границите на местностите по Едромащабната Топографска Карта -ЕТК
не се фиксирани, като същите имат информационен характер, доколкото това
наименование е съществувало при заснемането на имотите 1939-1964-1967
г. По цитираните ЕТК няма данни трите местности да са имена на една и
съща местност. Съгласно отговора на въпрос №1, по кадастралната карта
означените местности по поземлените имоти 007002 и 007001 по КВС и
П.И.49432.7.2 и П.И.49432.7.1 по КККР са съседни местности. По ЕТК от
1959 г. и 1964 г., 1967 г. няма местност „**********“, а има местност
„**********“, която отстои на 600 м. северно от процесния имот, до пътя от
гр.************ за с.***********. Нанесените имоти по двете ЕТК са
предимно с начин на трайно ползване - Лозя.
От геодезическото заснемане на място и от Комбинираните сателитни
снимки по години от 2003 г. до 2024 г., вещото лице установява, че:
-Частта от П.И.49432.7.3 с площ 3.331 дка, представляваща имот с
условен идентификатор 0.100 е с измерена площ 867кв.м от вещото лице /в
рамките на контура на поземления имот 49432.7.3/ Част от 0.100 е извън този
контур на П .И .49432.7.3 по Кадастралната карта, на място е до
материализирана граница от бодлива тел на бетонови колове. Сумарната обща
площ на тази заснета част е 897 кв.м. по подробни точки, показани на място от
8
ответника Х. Б..
На място съществува ограда на целия имот от бодлива тел на бетонови
оградни колове, която не е идентична точно с контура на П.И. 49432.7.2-
изначален пo КККР, като същата констатация за частично несъответствие на
границите и оградата на място се отнася и за целия имот.
От трите страни на поземлените имоти по кадастралната карта
на с.**********, които са образувани от имот 007002 по КВС и П.И. 49432.7.2
с площ 9.991 дка по КККР, има ограда от бодлива тел на бетонови оградни
колове. Между трите имота сега по кадастралната карта няма ограда от
бодлива тел, а има частична дървена ограда между П.И. 49432.7.3 и П.И.
49432.7.7 от западна посока в района на вилната сграда изградена в П.И.
49432.7.7.
Вещото лице е изготвило и графичен материал, в който е показан ПИ с
идентификатор 49432.7.2, трите имота, на които той се разделя с идент.
49432.7.8, 49432.7.3 и 49432.7.7, както и частта от имота, ползвана от
ответниците.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че измерената на място
ограда излиза извън официалния контур на процесния имот в северната част и
транслира към имота на наследници на Т. Ч. Не засяга имота на Ч., тъй като
между двата имота е имало мера, която е служела като подход към двата
имота, а сега е завзета от процесния имот. Обяснява, че в официалната карта
фигурират трите имота с идентификатори 49432.7.3, 49432.7.8 и П.И.
49432.7.7. не може да каже от коя година е промяната, но е скоро след 2018 г.
В момента на място има лозови насаждания и те не са се обработвали в близко
време, но в предходящите години има данни, че има разлика в начина на
обработка. В източна посока се очертава разлика в лозовите ивици, които
излизат извън границите на процесния имот и начина на обработване на имот
49432.7.3 личи, че има разлика между насажденията, като в западната част
лозовите ивици са изразени, но се вижда че има други насаждания, които не са
лозови. От източната част на имот 49432.7.3 се виждат редове овошки, след
това в западна посока се виждат редовете от лозови насаждения, които са
около 4-5 реда, и в западната част са други насаждения. В момента спорната
част не се поддържа, вещото лице влязло трудно, бил обрасъл с къпини и
други храсти, буренясал. На място констатирал, че видимо от 2-3 години не се
9
поддържа имота.
Заключението на вещото лице отговаря пълно и точно на поставените
въпроси, не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло.
От страна на ответниците е направено искане за осъществяване на
косвен съдебен контрол по отношение на решение № 3993А/08.09.2021 г. на
ОСЗ гр.Гоце Делчев. Твърдят, че заявлението е подадено от наследник на едно
от лицата, описани като собственици на имота в нотариален акт от 1962 г., а
решението за възстановяване право на собственост е издадено само на този
наследник. Оспорват и съдържанието на нотариален акт от 1962 г., като
твърдят, че не отразява действителното правно положение. В нотариалния акт
са игнорирани двама наследника, един от които е наследодател на
ответницата. Твърдят, че Х. Б. е една от наследниците на Х. (********) С. Б.,
която от своя страна е наследник на П. С. С., оземлена със земеделски имоти,
отнети при образуване на ТКЗС. В реституционната преписка е представена
декларация за притежаваните от нея непокрити земеделски имоти.
Доколкото възражението е повдигнато от лица, които не са участвали в
процедурата по възстановяване на собствеността, поради което и не
притежават право да обжалват същото, то осъществяване на защитата им
срещу административния акт - решението на ОСЗ, от което черпят права
ищците, по спора за собственост с последните, е по реда на косвения съдебен
контрол върху този акт. Предвид което възражението е допустимо.
Съдът е указал на ответниците, че тежестта да докажат твърденията си
за незаконосъобразност на решение № 393А/08.09.2021 г. на ОСЗ гр.Гоце
Делчев се носи от тях.
Докладчика намира, че не беше доказано твърдението на ответниците за
незаконосъобразност на решението на ОСЗ Гоце Делчев.
Заявлението, въз основа на което е издадено горното решение е
подадено от наследник на И. С. С., за възстановяване на земеделски имоти
именно на наследниците на И. С. С.. Към заявлението е приложен нотариален
акт нотариален акт № 51, том I, дело № 122/05.03.1962 г. на Народен съд Гоце
Делчев, с който И., Л., А. и Г. С. С.и са признати за собственици въз основа на
оземляване по отменения Закон за селско-стопанско настаняване на бежанците
върху 4 земеделски имота, като под № 3 е описана нива с площ от 10.5 дка в
землището на с.********, околия ********, местност „*******“, при съседи:
10
дере, Т. Д. Ч., Г. К. Ш. и парцел № 1743. Макар в началото на акта да е
упоменато, че всички посочените лица са наследници на С. И. С., същите са
признати за собственици на имота въз основа на собствено основание
„оземляване“, а не като наследници на С. И. С.. В нотариалния акт е записано,
че въз основа на писмо № 9936/11.06.1956 г. на Държавна спестовна каса –
Централно управление се вижда, че именно И., Л., А. и Г. С. С.и са получили
въз основа на Закон за селско-стопанско настаняване на бежанците държавни
недвижими имоти.
Ответниците оспориха и съдържанието на нотариалния акт от 1962 г.,
като се твърди, че с него са игнорирани двама наследника, един от които от
своя страна е наследодател на ответницата Х. Б.. На ответниците беше
указано, че следва да докажат, че наследодателя им Х. /*********/ С. Б. е един
от наследниците на процесния имот, че имота е включен в нотариален акт от
1962 година, поради което те са съсобственици на имота. С оглед показанията
на свидетелите, разгледани във връзка с заключението на вещото лице по
съдебно – техническата експертиза, съдът намира, че беше установено, че
процесния имот и имота, описан под № 3 в нотариалния акт от 1962 г. са един
и същи имот. Не беше доказано обаче, че ******** /*****/ С. Б. е един от
наследниците на процесния имот. От представените удостоверение за
наследници на л. 144-149 и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се
установи, че Х. С.. Б. е сестра на И. С. С., ЕГН **********, който е
наследодател на ищеца С. С.. Не се събраха обаче никакви доказателства
процесния имот да е бил собственост на наследодателите на Х. и И. С.и,
поради което да е станал съсобствен между тях и останалите братя и сестри
описани в удостоверението и непосочени в акта. Както се упомена по-горе с
нотариалния акт от 1962 г. посочените лица са признати за собственици не по
наследство, а като лично оземлени с държавни земи. От страна на ответниците
не бяха ангажирани никакви доказателства, оборващи така отразеното в
нотариалния акт.
В декларацията за непокрити земеделски имоти на П. С. С., приложена
по реституционната преписка, не опровергава горните изводи, тъй като в нея
са отразени само четири иота, с различна площ и в различни местности от
описаните н нотариалния акт от 1962 г.
Атакуваното решение на ОЗС е издадено по предвидения от закона ред,
11
носи подписите на членове на комисията (неоспорени), положен е печат на
комисията, връчен е надлежно. На самото решение е отбелязано връчването
му на 11.10.2021 г., не са представени доказателства то да е обжалвано и
отменено (а и като положително решение не подлежи на обжалване) поради
което е влязло в сила след изтичане на 14-дневния срок за обжалване –
съответно на 27.10.2021 г. Към решението е издадена и скица, съобразно
изискванията на закона.
В случая интерес да оборят материалната законосъобразност на
реституционнота решение биха имали наследниците на останалите лица,
признати за собственици в нотариалния акт от 1962 г. Ответниците не биха
почерпили права от обявяването на решението за незаконосъобразно, тъй като
нито се твърди, нито се представят доказателства да е заявена реституционна
претенция по отношение на процесния имот от страна на техен наследодател.
Поради горното съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразен акт, влязъл в законна сила и го цени като доказателство по
делото. Цени като доказателство по делото и нотариален акт № 51, том I, дело
№ 122/05.03.1962 г. на Народен съд Гоце Делчев, относно който не беше
доказано да отразява неверни обстоятелства.
Следва да се упомене обаче, че при прилагане на косвен съдебен контрол
съдът обсъжда действителността на оспорения административен акт само в
мотивите си и не постановява диспозитив в тази част. С решението актът нито
се отменява, нито се изменява, но съдът е длъжен да го прецени
преюдициално дали подлежи на съобразяване и на прилагане, или не следва да
бъде зачетен, тъй като е нищожен.
При така установеното във фактическо отношение, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск, който е допустим,
доколкото ищците твърдят, че са собственици на целия процесен недвижим
имот въз основа на наследство, реституция, покупко-продажба и доброволна
делба, но снабдявайки се с нотариален акт за собственост на част от имота,
ответниците оспорват правото на собственост на ищците.
По същество на предявеният иск, съдът намира следното:
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които
12
произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при
условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от
които произтича отричаното право (според указанията, дадени в Тълкувателно
решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Същевременно, в случай, че ответникът се позовава на констативен
нотариален акт, както е в настоящата хипотеза на нотариален акт за
собственост по давност, следва да се съобразят и указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС, според които при оспорване на признато с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна (в този смисъл
Определение № 75/15.02.2019 г. по гр. д. № 3888/2018 г., ВКС, I г.о.).
Т. е. при предявен отрицателен установителен иск, когато ответникът се
легитимира като собственик на спорния имот с констативен нотариален акт,
ищецът носи тежестта да оспори констатациите на нотариуса, тъй като
правният извод на нотариуса относно принадлежността на правото на
собственост се счита верен до доказване на противното – когато по исков път
бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на
собственост. Нотариалният акт по чл. 587 от ГПК може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
В разглеждания случай, ищците се позовават на право на собственост
върху целия имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 49432.7.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. **********, общ.
**********, обл. ***********, одобрени със Заповед № РД-18-135/07.03.2019
година на Изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на КККР
засягащо имота е от 12.05.2022г., с адрес на поземления имот: с **********,
местност ***********, с площ от 9991 квадратни метра, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе,
категория: 7 (седма), номер по предходен план: 007002, при съседи: 49432.7.6;
49432.4.2; 49432.7.1; 49432.7.210. Ищецът С. С. заявява, че собственик на
части от имота въз основа на наследство от И. С. С., възстановено право на
13
собственост на наследодателя му и на покупко-продажба по време на брака си
с М. С., от ищците И. Г. С. и К. Л. С. се твърди, че са собственици въз основа
на покупко-продажба, а останалите ищци са собственици въз основа на
наследство от починалата си майка И. А. С. – съпруга на К. С..
В подкрепа на твърденията им, по делото са представени преписка и
решения на ОСЗ Гоце Делчев, нотариален акт за покупко-продажба на имота,
договор за доброволна делба, удостоверение за наследници на И. С. С., както
и удостоверения за сключени граждански бракове.
Представен е и нотариален акт, с който ответницата Х. Б. е призната за
собственик въз основа на давностно владение на 858/9991 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 49432.7.2 по КККР на с.**********, общ.
*********, обл. ***********, одобрени със Заповед № РД-18-135 от
07.03.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на
КККР засягащо имота е от 12.05.2022г., с адрес на поземления имот: с
***********, местност **********, с площ от 9991 квадратни метра, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе,
категория: 7, номер по предходен план: 007002, при съседи: 49432.7.6;
49432.4.2; 49432.7.1; 49432.7.210.
Съдът намира, че въпреки така издадения нотариален акт, ответниците
не са собственици на процесния имот въз основа на давностно владение.
Показанията на разпитаните свидетели бяха противоречиви по
отношение владението върху процесната част от поземлен имот с
идентификатор 49432.7.2. Независимо от това, дори са се приеме, че
ответниците са владяли явно и необезпокоявано имота в продължение на 25
години, както се твърди от тях и свид. Боева, те не биха могли да придобият
същия въз основа на давностно владение. Това е така, защото не може да се
придобие по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за
възстановяване на имота (в този смисъл решения на ВКС № 584 от 25.09.2009
г. по гр.д. № 2949/2008 г., решение № 383 от 2.11.2011 г. по гр.д. № 1388/2010
г., решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 2066/2013 г., решение № 96 от
27.05.2014 г. по гр.д. № 5198/2013 г., и др.). В разпоредбата на чл.5 от
ЗВСОНИ, е залегнал принципа, че давност не тече срещу този, който не може
да защити правата си. Лицата, които са заявили за възстановяване правото си
на собственост по реда на ЗСПЗЗ, могат да предявят иск за защита на правото
14
си едва след влизане в сила на решението на ПК/ОСЗ. Съгласно разпоредбата
на чл. 5, ал.2 от Закона за възстановяване на правото на собственост върху
одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ,) давност не тече върху подлежащи
на възстановяване по ЗСПЗЗ земеделски земи, а такава може да тече върху
вече възстановените земеделски земи, респ. оттук и владението би било
правно значимо и би имало претендираната правна последица едва след
възстановяване на имота в реалните му граници. Следва да се има предвид, че
след колективизацията имотите, внесени в ТКЗС губят своята
индивидуализация. До приключването на административната процедура,
индивидуализация на имота не е в съС.ие да се осъществи, което, съпоставено
с елементите на владението, като част от фактическия състав на придобИ.ето
на имот по давност, прави невъзможно прилагането на института на
придобивната давност.
В конкретният случай процесния имот е възстановен на наследниците на
И. С.С. с решение на ОСЗ, влязло в сила на 27.10.2021 г. Следователно едва от
тази дата в полза на ответниците би могла да тече придобивна давност върху
процесния имот. От 27.10.2021 г. до 19.02.2022 г., когато Х. Б. се е снабдила с
нотариален акт за собственост на имота въз основа на давностно владение, в
нейна полза не е изтекъл изискуемият от закона 10 годишен период на
непрекъснато и неоспорвано владение за придобИ.е на собствеността върху
имота.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да беше прието за
основателно възражението на ответниците за незаконосъобразност на
решение № 3993А/08.09.2021 г. на ОСЗ гр.Гоце Делчев, то отново ответниците
не са придобили процесния имот въз основа на давностно владение, тъй като
съгласно горното, след заявяване на имота за въстановяване на наследници на
И. С. и до постановяване на окончателно решение, по отношение на тях
давност не може да тече.
Също за пълнота следва да се упомене, че макар ответниците да твърдят,
че са наследници на П. С. С., която от своя страна е наследник на процесния
имот, не представят заявление за възстановяване на земеделски земи на
наследниците на П.С., респективно на наследодателя на същата. Лица, които
не са подали заявление за възстановяване на собствеността върху земеделски
земи (за наследодателите, на които не са подадени такива заявления), не могат
15
да се позовават на собствеността на наследодателите си преди
колективизацията.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи.
С оглед приетото по установителния иск, че ответниците не са
собственици на основание давностно владение на процесния имот, като
изрично разпоредена от закона последица от разрешаването на спора за
действителния обем на притежаваните от страните вещни права върху имота,
следва да бъде отменен издаденият нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 132, том 5, дело № 866 от 2022г. на Ваня Бумбарова,
Нотариус с район на действие съдебен район на РС - Гоце Делчев, вписан под
№ 507 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в службата по
вписванията град Гоце Делчев в дв.вх. peг. № 3767, вх.рег. № 3767 от
19.09.2022 г., акт № 50, том № XVI, дело № 2178, парт. № 79241, 79242.
Ищците са сторили по делото разноски в размер на 50 лева за заплащане
на държавна такса, 15 лева за заплащане на държавна такса за издаване на
съдебни удостоверения и 20000 лева адвокатско възнаграждение (договор за
правна защита и съдействие на л. 103 по делото). Претендират се и 1500 лева
адвокатско възнаграждение за явява в съдебни заседания – по 250 лева за 6
съдебни заседания (договор на л.210 по делото).
Ответниците правят възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира възражението за основателно. Съгласно представените
удостоверения за трите имота, на които ПИ с идентификатор 49432.7.2 е
разделен, общата данъчна оценка е в размер на 1043.08 лева или оценката на
спорния имот (858/9991 ид.части от него) е 88.80 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото по такъв иск адвокатско възнаграждение е в
размер на 400 лева. Действително адвокат К. – М. се е явила в 6 съдебни
заседания по делото, но претенцията за допълнително възнаграждение за
всяко от тях не отговаря на разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно текста на тази норма при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.
16
Съответно на адв. К. – М. се дължи допълнително възнаграждение за 4
съдебни заседания или в размер на 1000 лева. При това съдебните заседания,
насрочени за 20.06.2024 г.( започнало 4 минути след часа, за който е
насрочено) и на 26.09.2024 г. (започнало точно в насрочения час) са
продължили по 5 минути, тъй като са отложени поради неявяване на вещото
лице, за изслушване на което са насрочени. С оглед горното съдът намира, че
на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ищците следва да се
присъдят 700 лева. Делото не се отличава с правна или фактическа сложност,
поради което на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на
ищците следва да се присъдят 1300 лева.
При така приетото ответниците следва да заплатят на ищците сторените
разноски в размер на общо 2065 лева.
С оглед изхода от спора ответниците нямат право на разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ищците С. И. С., ЕГН
**********, М. И. С., ЕГН **********, И. Г. С., ЕГН **********, К. Л. С.,
ЕГН **********, И. К. С., ЕГН **********, петимата от с.********, обл.
*********** и Л. К. С., ЕГН ********** от с.******, обл. ******** че Х. А.
Б., ЕГН ********** и Д. Н. Б., ЕГН **********, двамата от гр.*********,
обл.************ не са собственици на основание давностно владение на
следния недвижим имот: 858/9991 (осемстотин петдесет и осем върху девет
хиляди деветстотин деветдесет и една) идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 49432.7.2 (четиридесет и девет хиляди четиристотин тридесет
и две точка седем точка две) по кадастралната карта и кадастралните регистри
на село ************, община **********, област ***********, одобрени със
Заповед № РД-18-135/07.03.2019 година на Изпълнителен директор на АГКК,
последното изменение на КККР засягащо имота е от 12.05.2022г., с адрес на
поземления имот: село **********, местност *************, с площ от 9991
(девет хиляди деветстотин деветдесет и един) квадратни метра, трайно
предназначениена територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе,
категория: 7 (седма), номер по предходен план: 007002, при съседи: 49432.7.6;
49432.4.2; 49432.7.1; 49432.7.210.
17
Отменя нотариален акт за собственост на недвижим имот № 132, том 5,
рег. № 8960, дело № 866 от 19.09.2022 г. на Ваня Бумбарова, нотариус с район
на действие съдебен район на РС-Гоце Делчев, вписан в службата по
вписванията град Гоце Делчев в дв.вх. peг. № 3767, вх.рег. № 3767 от
19.09.2022г., акт № 50, том № XVI, дело № 2178, парт. № 79241, 79242, в
частта, с която Х. А. Б., ЕГН ********** от гр.**********, обл.**********
е призната за собственик въз основа на давностно владение върху 858/9991
(осемстотин петдесет и осем върху девет хиляди деветстотин деветдесет и
една) идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 49432.7.2
(четиридесет и девет хиляди четиристотин тридесет и две точка седем точка
две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ************,
община ***********, област**********, одобрени със Заповед № РД-18-
135/07.03.2019 година на Изпълнителен директор на АГКК, последното
изменение на КККР засягащо имота е от 12.05.2022г., с адрес на поземления
имот: село **********, местност *************, с площ от 9991 (девет
хиляди деветстотин деветдесет и един) квадратни метра, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе,
категория: 7 (седма), номер по предходен план: 007002, при съседи:
49432.7.6; 49432.4.2; 49432.7.1; 49432.7.210.
Осъжда Х. А. Б., ЕГН ********** и Д. Н. Б., ЕГН **********, двамата
от гр.*********, обл.************ да заплатят на С. И. С., ЕГН **********,
М. И. С., ЕГН **********, И. Г. С., ЕГН **********, К. Л. С., ЕГН
**********, И. К. С., ЕГН **********, петимата от с.*********, обл.
********* и Л. К. С., ЕГН ********** от с.********, обл. **********
сторените разноски в размер на 2065 (две хиляди шестдесет и пет) лева и
оставя без уважение искането за присъждане на разноски в останалата част.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Благоевград в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за
двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
18