Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 29.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Валентина Колева като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
Гр. дело № 1092 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано
от Н.Г.С. и А.Ч.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез техния
пълномощник юрисконсулт С.Р.Р. против М.Г.Т., ЕГН: **********,
с адрес:,***, като длъжник в размер на 2390.70 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит за текущо потребление
от 06.12.2017 г.
В
исковата молба се посочва, че ищцовото дружество е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което било
образувало ч.гр.д. № 754/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора срещу М.Г.Т.
с ЕГН: ********** и въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1446/2018 г.
по описа на ЧСИ П.Г. № 837. Сочи, че съгласно разпореждане на съда, получено от
дружеството на 18.06.2019 г., им е предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415
от ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането.
Ищецът посочва, че на 06.12.2017 г. „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД сключило Договор за потребителски кредит № **********
(Приложение № 2) с ответника М.Г.Т., ЕГН: **********, като в чл.7, ал.1 от
Договора бил посочен размерът на предоставения кредит - 1854.81 лв., а съгласно
ал.2 на същия член от, съответна част от средствата по кредита се превеждала по
сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на
продажната й цена. Твърди, че Кредиторът е превел конкретната част от средствата
по кредита, в размер на 1599.00 лв. на Продавача на стоката на основание
фактура № **********/06.12.2017 г., като към същия размер била прибавена и
еднократна такса за оценка на риска, в размер на 222.58 лв. Посочва, че
съгласно чл.7, т.1 от процесния договор, еднократната такса за оценка на риска,
включена в общия размер на дълга, можела да бъде финансирана от Кредитора и
възстановена от Потребителя с дължимите месечни вноски, съобразно погасителния
план, в случай на изявено желание в Искането - декларация за потребителски
кредит (Приложение 4), а както било видно от чл.6 на последното, Потребителят
бил декларирал съгласието си еднократната такса да бъде финансирана от „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД и възстановена от него с дължимите месечни вноски. Сочи също, че чрез
декларацията на стр.7 от договора, потребителят бил потвърдил, че е получил, от
продавача, стоките посочени в чл.8 от процесното съглашение. Твърди, че когато
Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към някоя
застрахователна програма, средствата се превеждали от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора, както било и в настоящия случай, видно от чл.8 - потребителят е пожелал да сключи застраховка
живот в размер на 126.64 лв, както и застраховка защита на уреда в размер на 129.17 лв. Посочва, че така общото
крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на 2344.47 лв.,
която сума била разсрочена на 24 месечни погасителни вноски, 23 от които в
размер на 97.69 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 97.60
лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на
11,89% (чл.9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят се бил задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща
2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Ищецът твърди, че длъжникът не бил извършил
нито едно от предвидените в договора плащания, като съответно пропуснал да
изпълни падежиралите се задължения, изразяващи се в три последователни месечни
вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи
15.01.2018 г., 15.02.2018 г. и 15.03.2018 г.
Твърди също, че в Договора била уредена
автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента
при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл.16, ал.2 от Договор за
потребителски кредит) и въпреки това бил направен опит да бъде уведомен
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на
чл.25.8 до чл.25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит пък сочели за
съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на
адреса за контакт, посочен в договора, какъвто се явявал постоянния и настоящ
адрес на ответника. Според чл.25.10 от Договора при промяна на адресите за
кореспонденция и контакти страните били длъжни да уведомят за това писмено. Посочва,
че доказването, че писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната,
която е изпратила писмото, а дружеството разполагало с писмен документ, според
който уведомлението за предсрочна изискуемост било адресирано до адреса на
кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а
именно: гр. Нова Загора 8900, ул. „Роза” № 83А, като видно от приложената
обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 004ZYF 5, с бар код: 9118190400401 (Приложение
7), длъжникът
бил търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес.
Ищецът разяснява, че към датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК - 31.05.2018 г., задължението на М.Г.Т., ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, по Договора, е било в размер на 2 344.47 лв. (2077.39 лв. -
главница и 267.08 лв. - договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл.9, ал.4
от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава
(лихва за просрочие), за периода от 15.01.2018 г. до 21.05.2018 г. в размер на
46.23 лв.
Ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че М.Г.Т., ЕГН: **********, в качеството си на
кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
**********/06.12.2017 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор, в общ размер на
2390.70 лв., от който неизплатена главница в размер на 2077.39 лв., договорна
лихва в размер на 267.08 лв. за периода от 15.01.2018 г. до 21.05.2019 г., обезщетение за забава в размер на 46.23
лв. за периода от 15.01.2018 г. до 21.05.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК - 31.05.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението.
В условията на евентуалност, моли съдът
да постанови решение, с което да осъди М.Г.Т.,
ЕГН: **********, в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за
потребителски кредит № **********/06.12.2017 г., дължи изпълнение на парично
задължение към „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия
договор, за сума в общ размер 566.24 лв., представляващи непадежирала главница
за периода от 15.07.2019 г. до 15.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
е претендирал разноски по настоящото и заповедното производство.
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства и моли
съдът да ги приеме.
Ответникът
беше редовно призован на посочения в НБД адрес, чрез залепване на уведомление
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно ал.7 на същия член, когато се установи
редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към
делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител
адв. Е.И.Д. ***, с посочва, че е запозната с исковата молба и счита иска за
допустим, но неоснователен.
По отношение на предявения установителния иск, счита същият за неоснователен и недоказан. Твърди, че предсрочната изискуемост не била
настъпила, тъй като не би могла да настъпи автоматичнопри неплащане на повече
от три месечни вноски, а било необходимо кредиторът да е уведомил
длъжника за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК.
Смята, че кредиторът в действителност е опитал да уведоми длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост, но същото не било достигнало до неговото знание, поради отсъствието му на посочения
от него адрес. Визира т.18
на TP № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което уведомяването на длъжника представлявало елемент от фактическия състав, без който тя не можела да настъпи.
Твърди, че позоваването от страна на кредитора на чл.16.2 от Договора за
настъпила автоматично предсрочна изискуемост при неплащане на три поредни
месечни вноски, считано от датата на падежа на последната, противоречи на разясненията, дадени с т.18 от TP № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г, ОСГТК, а именно: постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при тези обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не пораждала действие, ако банката изрично не била заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление
да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
Посочва,
че в случая не било видно отправеното от ищеца волеизявление за обявяване на
предсрочна изискуемост да е достигнало до ответника преди подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК, т.е преди 31.05.2018 г. Към исковата молба било приложено
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, обратна разписка и известие от
пощенска станция обр.250, но от отразеното в известието, пратката не била
достигнала до адресата, а била върната с отбелязване, че получателят бил
непознат на посочения адрес за кореспонденция, което удостоверяване обаче не
било достатъчно, за да се приеме, че била настъпила предсрочната изискуемост. Позовава се на Решение № 148 от
02.12.2016 г по т.д.№ 2072/2015 г по описа на ВКС, в което се приемало, че
съгласно чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ условията за
доставяне на пощенските пратки се определят според Общите правила /ОП/, приети
с Решение № 581/27.10.2010 г на Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила
за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на
препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу
подпис /чл.5, ал.1 от ОП/ или на пълнолетен член от домакинството на получателя, живеещ на
адреса срещу подпис/ чл.5, ал.2 от ОП/. В чл.5, ал.З на ОП са разписани
действията, които е следвало да извършат пощенските служители, когато
препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса.
Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата
е върната на подателя, съгласно изричното указание на правилата в чл.14 от
правилата. Общите правила и чл.36, ал.2 от ЗПУ не въвеждали фикция, че при
липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския
оператор по чл.5, ал.З от ОП пратката щяла да се счита доставена на получателя.
Сочи,
че в чл.25.11 от договора била предвидена хипотезата, че всички писма,
изпратени на последния посочен от страната адрес, се смятат за получени от
страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция
и контакти, но не била изпълнила задължението си по чл.25.10, но в клаузата на
процесния договор липсвало изрично приравняване на опита за доставяне на
фактическото му получаване. Фингирането на недоставено или само на изпратено
съобщение като получено целяло защитата срещу евентуално недобросъвестно
поведение на получаващата страна в случай, че се укрива или отказва да получи
съобщението. Твърди, че липсата на ясно разписани в договора правила, при които
кредиторът можел да счита, че опитът му за връчване представлявал полагане на
дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за
връчване с конкретни последици за получаващата страна, се приемало, че
договорната клауза не предвиждала фингирано връчване на съобщения.
Адв.Д.
твърди, че в исковата молба било посочено, че е образувано изпълнително дело
№1446/2018 г. при ЧСИ П.Г., но видно от предоставените доказателствени
материали, нямало издадена справка за постъпили или непостъпили суми по същото,
както и справка дали лицето се води на посочения в Договора постоянен и настоящ
адрес. От направена справка по изпълнителното дело било видно, че длъжникът Т.
е с настоящ и постоянен адрес, посоченият в Договора за кредит, както и че на
този адрес живеят и негови роднини. При преглед на изпълнителното дело от
приложените по него невръчени книжа във връзка с уведомяване за доброволно
изпълнение ставало ясно, че адресът на лицето не бил променен, а само че същият
не бил намерен на адреса. В обратната разписка, приложена към уведомлението за
предсрочна изискуемост, е посочено че лицето е „непознато” на посочения адрес.
Предвид
гореизложените съображения адв. Д. счита, че волеизявлението на кредитора не
било достигнало до длъжника и съответно не била настъпила предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит, поради което предявеният
установителен иск следвало да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен, поради
това, че длъжникът не бил уведомен изрично за предсрочната изискуемост на
банковия кредит, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение.
В
съдебно заседание на 05.02.2020 г. юрк. Р. е отправил писмена молба към съда за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в молбата въпроси.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № **********/06.12.2017 г. - копие;
Фактура № **********/06.12.2017 г. - копие; Искане-декларация за потребителски
кредит - копие; Застрахователно удостоверение – копие; Известие за доставка на
пратка пратка ИД PS 1421 004ZYF 5, с бар код: 9118190400401 - копие; Уведомлението за
предсрочна изискуемост. с бар код: 9118190400401 - копие; Списък по чл.80 от ГПК; Платежно нареждане за внесена държавна такса при образуване на заповедното
производство – 47.81 лв. - копие; Платежно нареждане за внесена държавна такса
за настоящата искова молба в размер на 47.81 лв.; Пълномощно-копие;
Видно
от приетите доказателства по делото, между ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК:
********* и ответника М.Г.Т. с ЕГН:
********** е бил сключен Договор за потребителски кредит за текущо потребление
от 06.12.2017 г., по силата на който
му бил предоставен кредит в размер на 1854.81 лв., като
съответна част от средствата по кредита,а именно 1599.00 лв. се превела по
сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на
продажната й цена на стоката на основание фактура № **********/06.12.2017 г.,
като към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в
размер на 222.58 лв. Потребителят е сключил застраховка „Живот” в размер на
126.64 лв, както и застраховка „Защита на
уреда” в размер на 129.17 лв., като така общото крайно задължение по договора
възлиза на 2344.47 лв., която сума била разсрочена на 24 месечни погасителни
вноски, 23 от които в размер на 97.69 лв., ведно с една последна изравнителна
вноска в размер на 97.60 лв. Банката е уговорила
годишен лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит в размер на
11,89%, като предоставената сума, кредитополучателят се задължил да върне на
месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва.
Не е спорно, че ищецът е изпълнявал поетите
ангажименти по договора за текущо
потребление, докато ответникът не е изпълнил
задълженията си по него, като е просрочил погасяването на дължимите от него
вноски и е допуснал забава
в плащанията на главница и лихва за повече от три падежирали вноски.
Кредитополучателят не е извършил никакви действия за погасяване на
задълженията си към банката
и това обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно
определеният му от Pайонен съд - Нова Загора по ч.гр.д. № 754/2018 г.
едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника,
на 18.07.2019 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД против М.Г.Т..
Въз основа на подаденото
заявление по чл.417 от ГПК в заповедното производство е издадена Заповед за
изпълнение № 561/04.06.2018 г. и изпълнителен лист, които са образувани от
банката в изпълнително производство пред ЧСИ П.Г. към КЧС и район на действие -
района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително дело № 20188370401446 по
описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е изпратил заповедта на длъжниците и тя
е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
„ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД е направила многократни
опити да извърши уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, посредством Уведомление за предсрочна изискуемост на
дог. № ********** с бар код: 9118190400401 изпратено с Известие за доставка на пратка ИД PS 1421 004ZYF 5, с бар код: 9118190400401, както и посредством Покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ П.Г..
Видно
от Извлечение от счетоводни книги изискуемостта е осчетоводена от банката -
кредитор на 16.03.2018 г.
Процесните задължения са в размер на 2390.70 лв., от които:
-
2077.39 лв. - дължима главница;
-
267.08 лв. - доворна лихва за периода от 15.01.2018 г. до 21.05.2019 г.;
-
46.23 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.01.2018 г. до 21.05.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК – 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът е назначил на ответника особен представител, който
в отговора си на исковата молба възразява, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи,
че предсрочната изискуемост не била
настъпила, тъй като не можела да стане автоматично при неплащане на определен
брой вноски, а липсва изрично надлежно уведомяване за това, преди подаване на
заявлението преди чл.417 от ГПК.
С цел изясняване на спора съдът е назначил на вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите:
1.
Какъв
е размерът на платеното по процесния договор към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК - 31.05.2018 г.?
2. Какъв е размерът на
останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор към 31.05.2018 г. по
компоненти /главница, договорна лихва и обезщетение за забава/ и периоди, както
и към датата на формиране на заключението на експертизата?
3.
На
коя дата ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор
като е превело заемната сума, както и на коя дата ищцовото дружество е превело
по сметка на Застрахователя средствата за заплащане на вноски по застраховките?
В заключението си от 16.02.2020 г. вещото лице посочва, че:
1. Към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в Pайонен съд - Нова Загора за издаване на
заповед за изпълнение - 31.05.2018 год.
ответникът М.Г.Т.
няма платени вноски по процесния договор - както по главницата, така и по
договорената лихва.
2. Размерът на задължението на ответника Т. към 31.05.2018 г. –
датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение е 2390.70 лв., от които главница – 2077.39 лв, договорна лихва –
267.08 лв. и обезщетение за забава – 46.23 лв.
3. Ищцовото дружество „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е изпълнило задължението си по процесния
договор, като е превело сумата на договорираната стока на доставчика
„Техномаркет България” ЕАД в размер на 1599.00 лв. на 18.12.2017 г. и на
застрахователя за заплащане на застрахователните вноски на 24.01.2018 г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. В откритото съдебно
заседание на 03.06.2020 г. страните също са посочили, че приемат заключението
на експертизата.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането
на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми по Договор за потребителски кредит за текущо
потребление между „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД и М.Г.Т.. Ищцовото дружество коректно е изпълнило задълженията си
и е предоставило на ответника сумата по кредита, но последния не е изпълнявал
своите задължения, като влязъл в просрочие и е допуснал забава в плащанията на главница и лихва за повече от три падежирали вноски, поради което съгласно договореностите между страните
кредитът автоматично е станал предсрочно изискуем.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за
изправната страна по договора.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му, в това
число размера на дължимите от ответника суми. В тежест на ответната страна бе
да докаже изпълнение на задължението си изцяло или частично, лично или чрез
трето лице.
С оглед
така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД и М.Г.Т. са били
обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружеството му
предоставило кредит в размер на 1599.00 лв., а той се задължил да го върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи на
24 месечни вноски, при лихва 11,89% годишно, потвърдено и от назначената от
съда съдебно – счетоводна експертиза.
Поради
забавата в заплащането на погасителните вноски на главница и лихва за повече от три падежирали вноски е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,
съгласно чл.16, ал.2 от сключения
между страните Договор за потребителски кредит, с който ответника е бил изначално запознат и въпреки това бил направен опит да
бъде уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Възраженията
на ответната страна, че предсрочната изискуемост не била настъпила,
тъй като не можела да стане автоматично при неплащане на определен брой вноски,
а липсва изрично надлежно уведомяване за това, преди подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК, съдът счита за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.25.8 до
чл.25.11 (вкл.) от сключения Договор за потребителски кредит, взаимната
кореспонденция се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, какъвто се
явявал постоянния и настоящ адрес на ответника, а именно: гр. Нова Загора 8900,
ул.„Роза” № 83А. Според чл.25.10 от Договора при промяна на адресите за
кореспонденция и контакти страните били длъжни да уведомят за това писмено.
В случая липсва уведомление от страна на
ответника, с което той да заявява промяна на адреса за кореспонденция, макар че
в призовка за страна до М.Г.Т. ***,
връчителят е посочил, че адреса е посещаван многократно, а по сведение на Г.М. Т.
– баща на ответника, последният е посочил, че лицето живее в гр. Карнобат и
няма връзка с него, като отказва да получи призовката. От направената справка в
НБД, също става ясно, че постоянния, както и настоящия адрес на ответника са: гр.
Нова Загора 8900, ул.„Роза” № 83А, а съгласно законовите изисквания, при такава
промяна е задължително лицето да подаде информация за текущия си адрес в
едномесечен срок.
Чрез тези действия, кредитополучателят – неизправна страна по договора
за кредит, може да избягва получаването на уведомления за предсрочна
изискуемост в продължителен период от време, но основен принцип в правото е, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, а съгласно чл.16, ал.2 от сключения между страните Договор за потребителски кредит, с който ответника е бил изначално запознат,
съгласил се е с условията по него и е подписал „В случай, че Потребителят е
допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на 3 (три) поредни
месечни вноски, цялото му непогасено задължение, съгласно погасителния план към
този Договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на
падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски...В този случай
предсрочната изискуемост настъпва автоматично при условията на настоящата
разпоредба, без да е необходимо Кредиторът да изпраща на Потребителя
уведомления, покани, предизвестия и др.”
Ответника
не ангажира доказателства, с които да докаже че е погасил задължението си по
договора.
От
горепосоченото е видно, че ответника се явява неизправната страна по договора.
Съдът
стигна до извода, че исковите претенции са основателни и доказани, и като
такива следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед
уважаването на първоначалния/главния иск съдът не дължи произнасяне по
предявения евентуален такъв.
Относно
разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 997.81 лв. общо, от които 47.81 лв. държавна такса, 450.00 лв. възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице 200.00 лв. и юрисконсулстско
възнаграждение 300.00 лв.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство разноски в размер общо на 197.81 лв., от които 47.81 лв. държавна
такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по
отношение на М.Г.Т.,
с ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес:,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.„Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д., в качеството им на изпълнителни
директори, чрез техния пълномощник юрисконсулт С.Р.Р., СУМАТА в общ размер 2390.70 лв. /две хиляди триста и деветдесет лева и
седемдесет стотинки/, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********/06.12.2017 г. от които: главница 2077.39 лв. /две хиляди седемдесет и
седем лева и тридесет и девет стотинки/, договорна лихва в
размер на 267.08 лв. /двеста шестдесет и седем лева и осем стотинки/ за периода
от 15.01.2018 г. до 21.05.2019 г., обезщетение за забава в размер на 46.23 лв.
/четиридесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ за периода от 15.01.2018 г.
до 21.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.417 от ГПК - 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1от ГПК, М.Г.Т., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 1195.62 лв. /хиляда сто деветдесет и пет
лева и шестдесет и две стотинки/,от които разноски в заповедното производство-997.81/деветстотин деветдесет и седем
лева и осемдесет и една стотинки/лева и 197.81/сто деветдесет и седем лева и
осемдесет и една стотинки/лева в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: