№ 22553
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110166997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ***********, в качеството си на процесуален представител
на ответника *********** с искане за изменение на постановеното по настоящото дело
Решение № *********** в частта му за разноските, като на ****** бъде присъдено
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника - длъжник в
заповедното производство, каквото съдът е отказал да присъди.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това
срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че предвид спецификите на заповедното производство, което е
едностранно по своя характер, и защитата на длъжника се изчерпва с подаването на
възражение по утвърдени образец, за което законът не изисква да е мотивирано, в
хипотезата на развило се исково производство по реда на чл. 422 ГПК, на ответникът-
длъжник не следва да се присъждат разноски за платено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, наред с такова в исковото производство. Възражение по
чл.414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в
което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да
бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. Следователно възражението е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното
право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението
по чл.414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от
изхода на спора за материалното право – в този смисъл Определение № 45/23.01.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 3074/2018 г. на ВКС, ТК.
1
Предвид изложеното, липсва основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на ****** за
подаденото възражение по чл. 414 ГПК.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ***********, в качеството си на
процесуален представител на ответника *********** за изменение на постановеното
по гр.д. № 66997/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в Решение № *********** в частта му
за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2