№ 9
гр. Ловеч , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500036 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази :
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
Със съдебно решение №321/18.11.20 г. постановено по гр.д.№718/20 г. по описа
на ТРС е осъден на основание чл.143 ал.2 от СК С. Б. Б. ЕГН ********** с адрес
гр.********** да заплаща на непълнолетното си дете А. С. Б. ЕГН ********** с адрес
гр******************** лично и със съгласието на майка си Д. Е. М. ЕГН **********
месечна издръжка в размер на сумата 220 лв. считано от 11.09.2020 год. За в бъдеще до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка неплатена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, като
е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 400 лева
месечно, като неоснователен и недоказан, осъдил е С. Б. Б. с горните данни да заплати по
сметка на бюджета на съдебната власт сумата 316,80 лв. представляваща 4% върху
тригодишните падежи на присъдената издръжка, осъден е С. Б. Б. с горните данни да
заплати на адв.М. Б. сумата 165 лв. на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА представляващи адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на иска и е
осъдена А. С. Б. ЕГН ********** с адрес гр******************** лично и със съгласието
на майка си Д. Е. М. ЕГН ********** да заплати на С. Б. Б. 135 лв. разноски по делото
съразмерно отхвърлената част на иска и 300 лв. разноски за прекратеното производство в
частта на иска по чл.149 от СК.
1
Подадена е въззивна жалба с вх.№4297/30.11.20 г. от С. Б. Б. с ЕГН **********, а
адрес: гр. *********** Съдебен адрес: гр. *************** адв. В. А. срещу Решение №321
от 18.11.2020 г. Гр.д.№ 718/2020 г.на ТРС, в в частта, в която е уважен иска за сумата над
160 лв. до 220 лв. месечна издръжка, поради което го обжалва в тази част по съображения,
че ТРС е постановил решението си при нарушение на процесуални правила - не дал
указания на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства и делото останало
неизяснено от фактическа страна, като недоказването на иска е основание за отхвърляне на
иска, а вместо това съдът го уважил, като в случая липсата на доказателства от страна на
ищеца се използвала срещу ответника, което е недопустимо и несправедливо.
Счита, че съдът приема че за издръжката на детето са нужни 450 лв. месечно,
която сума следва да бъде разпределена между двамата родители по равно.
Сочи, че от обясненията на А. се установява, че майка й получава детски месечни
добавки от Германия, където работи на трудов договор, но не уточнил дали са 150 евро или
друга някаква сума.
Твърди, че съдът следвало да задължи страната да представи доказателства за
размера на месечните детски добавки, получавани в Германия, които се полагат за детето, а
не за майката, при което между двамата родители ще се разпредели поравно остатъкът от
дължимата сума за издръжката на детето, намален с месечните добавки, получавани от
социалната система на Германия и съобразен с размера на минималната издръжка в
България.
Твърди, че майката Д. изпраща месечно сума, която е по-малка от месечните
добавки, като докато и двете деца били под 18 години майката изпращала само 250 евро
месечно, а получавала за двете деца по около 320 евро на месец.
Сочи, че от справка в Германия установил, че месечните добавки за едно дете над
16 години до 18 годишна възраст за 2020 г. са в размер 204 евро.
Изтъква, че в този смисъл майката ще участва в издръжката с 230 лева, а ще
получава за детето помощ от социалната система на Германия в размер 204 евро=398.99
лева -следователно майката не само няма да участва с лични средства в издръжката на
детето, но ще капитализира приходи от месечните детски добавки.
Смята, че съдът неправилно е приел, че той, въпреки без постоянна работа,
следва да отговаря за издръжката на детето наравно с майката, която има постоянна работа и
получава детските добавки, което е несправедливо.
Признава, че и двамата родители не живеят с детето и не полагат ежедневни
грижи за него. Сочи, че за всеки от родителите издръжката следва да е съобразена с неговите
конкретни възможности, което ТРС не сторил.
Изтъква, че въпреки лошото отношение към него и всичко останало той
2
продължава да помага на дъщеря си с каквото може, като за месец ноември отново превел на
дъщеря си сумата 160 лв. за издръжка, доколкото са му възможностите.
Твърди, че след приключването на делото в PC - Троян се обострило
заболяването му на гръбначния стълб по прешлени С 5-6 и С 6-7, от което лявата му ръка
силно се обездвижила, следствие от което не може да получавам доходи от строителни
услуги, а и зимните месеци също са неблагоприятен период за строителни дейности, поради
което той ще има проблеми с оцеляването си през зимата.
Сочи, че плаща месечен наем по 200 лв. за квартира, която следвало да наеме,
след като бил изгонен от Д. и отстранен от децата.
Твърди, че като напуснал къщата през месец август 2020 г. нищо не взел в себе
си, освен лични вещи и цялото обзавеждане останало за децата и в квартирата следвало да
се обзавежда отново напълно - легло, завивки, чаршафи, хладилник, печка, пералня и т.н,
като дори втора употреба да си вземе, пак струват значителни средства.
Твърди, че не притежава нито МПС, нито недвижими имоти, от които ако
продаде да се сдобия със средства за плащане на издръжка в по-голям размер, какъвто е
осигурявал когато е бил здрав и имал доходи от работа.
Твърди, че по време на съвместното съжителство с Д. Е. М. изтеглили заем,
който вложили за ремонт и обзавеждане в нейното жилище. Сочи, че първоначално през
2000 г. изтеглил 5000 лв., докато Д. беше бременна с Веселин, а определеният за нея трети
етаж от сградата бил необитаем - завършен само на груб строеж. Закърпили нещата и се
нанесли на третия етаж. Сочи, че през 2005 г., след като върнал първия заем, изтеглил 20000
лева, за да поставят врати и прозорци на целия етаж и да изпълнят довършителните работи.
Твърди, че заемът изтеглил на свое име, но поради влошени икономически условия се
стигнало до просрочие и заемът станал изискуем, в момента е длъжник по изпълнително,
като дължи сумата около 30000 лева.
Според него този факт изключително утежнява финансовото му положение, тъй
като той като вечен длъжник следва непрекъснато да плаща с всичкото имущество, което
има, а нямм достъп до къщата, която ремонтирал с парите от заема и личен труд и трябва да
плаща наем за квартира.
Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната част и вместо него
постанови ново, с което отхвърли предявения иск за сумата над 160 лв. месечна издръжка и
му присъди всички разноски по делото за двете инстанции.
Моли съда да допусне до разпит двама свидетели, с които ще установят
заболяването му и липсата на доходи от строителна дейност - факти възникнали след
постановяване на решението на ТРС.
Моли съда да приеме като доказателства Извлечение от Федералното
3
министерство на финансите на Германия за размера на месечните добавки за деца,.
Удостоверение за регистрация в Бюро по труда Троян, от което е видно, че е безработен,.
Доказателства за здравословното му състояние, от които се установява увреждането на
ръката му и нуждата от лечение и обездвижване,. Договор за наем, от който е видно какъв
месечен наем плаща, Вносна бележка за платена издръжка на дъщеря му за м. ноември 2020
г.
Моли съда да задължи законния представител на ищцата Д. Е. М. - нейна майка,
която е участник в процеса, да представи доказателства за размера на получаваните доходи
от трудова дейност в Германия и размера на получаваната месечна добавка за детето А..
Моли съда да задължи ищцата А. С. Б. да представи писмени доказателства за
преведените от майка й от Германия суми за издръжка и месечни помощи за дете за
месеците август, септември, октомври и ноември 2020 г.
Моли съда да задължи ищцата А. С. Б. да се яви лично в съдебно заседание и на
основание чл. 176 от ГПК да отговори на въпроса: „Нали е вярно, че за месеците август,
септември, октомври и ноември 2020 г. не е получавала от майка си добавки за дете от по
204 ЕВРО месечно, както и издръжка от лични средства на майка й?"
В срок е постъпила и въззивна жалба вх.№4299/1.12.20 г. от А. С. Б. със
съгласието на майка си-Д. Е. М. от гр.Троян,чрез пълном.-адв.М. Б.-АК-Ловеч със съдебен
адрес-гр.Ловеч,бул."България"№1 ,ет.2 против Решение № 321/18.11.2020г. по гр.д.№
718/2020г. на Районен съд- Троян в отхвърлителната част за сумата над 220 лв. до 400 лв.
Сочи, че с атакуваното решение ТРС е осъдил С. Б. Б. да заплати на ищеца-А. С.
Б. сумата 220 лв., представлява ща ежемесечна издръжка и отхвърля иска до пълния
претендиран размер от 400лв, като за да постанови това свое решение съдът е изтъкнал
следните доводи: -в производството по делото не били установени по размер доходите на
двамата родители.
Посочва,че майката Д.М. отделя ежемесечно по 250 евро за двете си деца-освен
непълнолетната А.,двамата със Сашо имат и син-Веселин.
Твърди, че по делото е изготвен и представен социален доклад от служител на
дирекция „Социално подпомагане"-Троян, като в него е записано,че по думите на С.Б. той
осигурявал на А. месечно средства в размер на 1000 лв. тъй като 250 евро за двете деца по
неговите думи, са крайно недостатъчни. Сочи, че в същия социален доклад Б. заявява,че
месечните разходи на А. са около 700 лв, като за С.Б. е установено,че същият работи като
строител,без трудов договор,като реализира доходи.
Твърди, че след напускане на семейното жилище от С.Б. той не отделя никакви
средства-разходите,които е правил преди м.август 2020г. по неговите думи-купуване на
храна за в къщи,плащане на сметни за ток и вода и разходи за домакинството,купуване на
санитарни принадлежности за пералня, кухня,баня,тоалетна и др.,плащане на
4
интернет,кабелна телевизия след напускането на жилището са отпаднали. Сочи, че по
отношение възможностите на бащата да плаща издръжка, съдът е констатирал, че той "е в
трудоспособна възраст,неангажиран с прякото отглеждане на детето т.е. покриващ в
ежедневието само личните си разходи", няма данни да заплаща наем на жилище,а би могъл
да живее и в жилището на родителите си. Излага, че съобразявайки събраните
доказателства, съдът прави извод, че майката не е в състояние сама да осигурява всички
необходими средства за храна,облекло,учебни пособия,разходи свързани с обучението в
друго населено място,както и културните развлечения на детето.
Изтъква, че в заключение съдът оценява нуждите на 16 годишната А.,
съобразявайки възможностите на родителите и изложеното в социалния доклад на около
450 лв.' месечно,които да се поемат по равно от майката и бащата. Сочи, че за издръжка от
бащата е определена сумата от 220 лв.,а за разликата до 400 лв. искът е отхвърлен. Счита, че
така постановеното решение за неправилно, несъобразено със събраните по делото
доказателства и противоречащо на житейската логика. Твърди, че по данни на Института за
социални и синдикални изследвания на КНСБ за третото тримесечие на 2019г.за нормален
живот на 4-членно семейство са необходими 2472 лв. месечно.,т.е. по 618лв. издръжка за
живот на член от семейството., а в настоящия случай става въпрос за 4-то тримесечие на
2020г. и издръжката касае 16 годишна девойка.
Твърди, че явно за да определи този размер на издръжка от бащата, съдът не
изхожда нито от нуждите на ищцата,нито от декларираните възможности на бащата.
Твърди, че въпреки фактът,че всички разходи по поддръжка на жилището остават изцяло и
само за Д. ,съдът определя, че Сашо като родител следва да плаща „половината от общата
сума в размер на 220 лв.....".
Изтъква, че ако съдът би съобразил заявеното от бащата пред социалния
работник и отразено в социалния доклад,а именно,че осигурява месечно средства в размер
на 1000 лв.до той би следвало да оцени,че изплащане на издръжка от страна на Б. на
половината от тази сума-около 500лв. не би следвало да представлява за него особено
затруднение.
С оглед на гореизложеното считм атакуваното решение решение №
321/18.11.2020г. по гр.д.№ 718/2020г. на Районен съд- Троян за неправилно и несъобразено
със събраните по делото доказателства.
Моли след запознаване с материалите по делото, съдът да се произнесе с решение
с което да отмени решение решение № 321/18.11.2020г. по гр.д.№ 718/2020г. на Районен
съд- Троян и постанови ново с което уважи искът за издръжка в пълния претендиран размер
от 400 лв.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.
№4317/18.12.20 г. от С. Б. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. *************** Съдебен
5
адрес:гр. *************** адв. В. А. по Гр.д.№ 718/2020 г. на ТРС
Намира въззивната жалба за неоснователна. Сочи, че в нея се излагат твърдения,
че майката на ищцата „отделя ежемесечно" по 250 евро месечно за издръжката на двете си
деца, но не е уточнено във въззивната жалба каква част от тази „отделена ежемесечно" сума
представлява получената парична помощ за детето А. от държавата Германия, и каква част
са лични средства, отделени от Д.М..
Счита, че доколкото майката дължи издръжка само на непълнолетното си дете, то
плащането на издръжка и на другото дете, което няма право на издръжка е правно
ирелевантно за процеса.
Изтъква, че в жалбата се твърди също така, че не били установени доходите на
ищцата, които получава в Германия.
Излага, че ищцовата страна не осигурява доказателства за дохода си, и в същото
време се позовава във въззивната жалба на този недоказан факт.
Счита поведението на ищцовата страна за процесулно некоректно, поради което
поддържа изложеното в неговата въззивна жалба доказателствено искане - да се задължи
законния представител на ищцата Д. Е. М. -нейна майка, която е участник в процеса, да
представи доказателства за размера на получаваните доходи от трудова дейност в Германия
и размера на получаваната месечна добавка за детето А..
Приема, че тъй като Районния съд не е дал указания на страните за несочени от
тях доказателства, то няма пречка този пропуск да бъде отстранен от въззивния съд, в
какъвто смисъл има задължителна съдебна практика, която цитира и в този смисъл моли
въззивния съд да приеме сочените доказателства.
Счита за неоснователно твърдението, че след месец август 2020 г. не е плащал
разходи по поддръжка на домакинство, подробно изброени в жалбата. Също така се твърди,
че няма данни за плащане на наем от негова страна.
Изтъква, че в действителност е наел квартира, за която следва да плаща разходи
като за отделно домакинство, което е нормално, тъй като той също следва да има стандарт
на живот - отопление, санитарни принадлежности, сметки за ток, вода, телефон и др.
Сочи, че пред първата инстанция не бил представен договор за наем, тъй като
такъв не е съществувал, той е подписан по-късно, след постановяване на решението на ТРС,
поради което го представя сега.
Твърди, че жалбоподателката твърди, че аз може и би следвало да й осигурява
месечно по около 500 лв. „без особено затруднение".
Освен това твърди, че съдът е констатирал, че никой от двамата родители не
полага ежедневни грижи за детето, поради което следва да участват поравно в издръжката
6
на детето.
Излага, че ако той плаща исканите 400 лв. месечно, майката също да плаща по
400 лв. месечно, като се прибави и плащаната месечна помощ от държавата Германия 400
лв. то тогава ищцата би получавала месечно по 1200 лв., какъвто стандарт не е установен за
родителите й, по специално за него, за майка й стандартът е неизвестен.
Моли да се има предвид, че след приключване на устните състезания пред ТРС
здравословното и финансовото му състояние силно се влошило.
Твърди, че от една страна аз се устройва в нова квартира, за която плаща 200 лв.
месечен наем, а трябва да си купува, макар и елементарни уреди за обзавеждане, без които
не може да се живее и ако не е бил изгонен от къщата тази сума е могла да влиза в общия
семеен бюджет. В същия смисъл твърди, че са и разходите за новото жилище - сега се
поддържат две жилища, а до август 2020 г. е поддържано само едно жилище.Сочи, че с
настъпването на зимния сезон всички сезонни работи намаляват, включително и
строителната.Твърди, че е претърпял сериозна травма, която довела до остра нужда от
лечение на ръката, за което са нужни пари, а поради заболяването не може да работи и няма
доходи.Сочи, че цялата му финансова трагедия е следствие от поведението на жена му, с
която живеели на съпружески начала. Теглили няколко кредита, някои от които на негово
име, и всичко отишло в довършителни работи и обзавеждане на къщата на жена му Д.М..
Изтъква, че от съдебни изпълнители не може да започне никаква работа, поради което
работи на частно, един ден няма да има и пенсия, ако достигна до съответната възраст и
след като бил изгонен от къщата за него останали само дълговете и проблемите със
съдебното изпълнение.
Оспорва твърдението в жалбата, че не плаща нищо за дъщеря си след месец
август 2020 г.-всеки месец, както и за месец декември 2020 г. отново е превел 160 лв. за
издръжка по банковата сметка на дъщеря си.
Сочи, че в жалбата се излагат съображения, че решението на ТРС не било
съобразено с доказателствата, не се правят нови доказателствени искания, а се чуди с кои
доказателства е трябвало да се съобрази решението, след като такива не са събрани.
Сочи, че пред първата инстанция ищецът е ангажирал едно писмено
доказателство - удостоверение за раждане на А., като не са въведени дори правни твърдения
за доходите на майката и за размера на получаваната финансова помощ за дете от държавата
Германия.
Счита за неоснователно ищецът да се позовава на факти, внесени от социален
работник в процеса, тъй като социалният работник не може да събира доказателства по ГПК.
Сочи, че майката на детето дори е отказала да проведе разговор със социалния работник по
телефона, което се установило в съдебното заседание, а в самия доклад е посочено, че такъв
разговор е проведен.
7
Предвид изложеното моли съда да остави в сила атакуваното от ищцата решение
на ТРС в отхвърлителната му част.
Моли съда да приеме като писмени доказателства, с които ще оспорва
твърденията във въззивната жалба на ищцата: Договор за наем, Вносна бележка за преведена
сума на А. 160 лв. издръжка за месец декември 2020 г.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована не се явява, а за нея с явява
адв.Б., който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания, като счита, че
съдът следва да уважи иска до пълния претендиран размер от 400 лв месечна издръжка за
детето, като представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че
въззивната жалба следва да бъде уважена на основание събраните по делото доказателства, а
въззивната жалба на Б. оставена без уважение, като неоснователна. Претендира присъждане
на разноските по делото.
Въззивникът С.Б. се представлява от адв.В. А., който застъпва становище, че
размерът на издръжката, определен от ТРС е силно завишен и той има възможност да
заплаща само минималния размер на издръжката от 180 лв, тъй като получава минималния
размер на работната заплата, живее на квартира и има влошено здравословно състояние.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.Представя писмена защита в подкрепа на твърденията си, че може да
заплаща само 180 лв. месечна издръжка.
От представените доказателства по гр.д. №718/20 г. на ТРС, становище на
ДСП-Троян; сл.бележка изх.№60-04-15-71189/27.11.20 г. справка за размера на детските
надбавки във ФР Германия, мед.направление от 11.11.20 г. на Б., 2 бр. рецепти,
мед.документ, удостоверение за доход от №37/4.02.21 г. трудов договор №13/15.01.21 г,
договор за наем от 16.11.20 г. вносна бележка от 15.12.20 г. за 160 лв. издръжка, декларации
от Д. Е. М. за получаваните от нея доходи, декларация от С.Б. за получаваните от него
доходи, от обясненията на страните в писмените им становища, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Видно от представеното копие на удостоверение за раждане №040108/7.06.2004
год. А. С. Б. е родена на 4.06.2004 год. в гр.Троян, от майка – Д. Е. М. и баша С. Б. Б., и в
този смисъл е налице процесуална дееспособност на страните, в съответствие с
изискванията на чл.28, ал.4 от ГПК.
В съдебно заседание на 4.11.20 г. ищцата А. С. Б. заявява, че учи в гр.Велико
Търново в Професионална гимназия по моден дизайн и е в 10 клас. Твърди, че живее в
гр.Велико Търново на общежитие, в неделя на обяд тръгва от гр.Троян за Велико Търново, а
в петък след обяд се прибира в гр.Троян, след часовете ходи на рисуване. Твърди, че не
получава стипендия от училище. Заявява, че тя сама си осигурява закуска, обяд и вечеря, на
ден около 10 лв. общежитието е около 42 лв. месечно, не ходи на частни уроци. Признава,
8
че основно майка й осигурява издръжката, като баща й дава по 5-10 лв, като се прибере в
почивните дни в къщи. Заявява, че майка й работи в Германия и се грижи за възрастни хора,
а баща й е строител. Признава, че баща й е дал едни 170 лв през м.октомври. Твърди, че за
нея се грижат брат й и баба й в гр.Троян.
Представен по делото е трудов договор №13/15.01.21 г., от който се установява, че на
тази дата С.Б. е назначен на длъжността общ работник в строителството в „Строител-
Троян“ЕООД и получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лв..
Представено е и удостоверение за доход, от който се установява, че С.Б. получава чисто
/нетно/ тредово възнаграждение след удръжките в размер на 252,19 лв.
Представена е и служебна бележка от Агенция по заетостта с №60-04-15-
71189/27.11.20 г, от която се установява, че на 27.11.20 г. Б. е бил регистриран като
безработен в ДБТ.
От представената от С.Б. декларация за семейно и имотно състяние се установява, че
той е неженен, не притежава жилище и недвижим имот в стрната, не притежава МПС и
друго имущество на значителна стойност, доходите му са от трудово възнаграждене 650 лв
месечно и други доходи не получава. Заявява, че е превел по банков път издръжка на
дъщеря си за м.септември-декември 2020 г. и за януари 21 г. по 160 лв. или общо 480 лв.
Представен по делото е Договор за наем от 16.11.2020 г. , сключен между И.П.В.
наемодател и С.М.Б. наематъл, по силата на който първя предоставил под наем на втория
жилище-апартамент в гр.Троян ж.к.Лъгът бл.2 вх.В ап.19 срещу месечен наем от 200 лв.
Установява се от издадените мед.направление, рецепти и мед.изследвания-ЯМР, че
С.Б. е имал здравословен проблем през месец ноември 2020 г.
Представена е вносна бележка от 15.12.20 г, от която се установява, че С.Б. е
заплатил на А. С. Б. сумата 160 лв. месечна здръжка за м.декември 2020 г.
Майката на А.Б.-Д. Е. М. е представила две декларации, от които става ясно, че тя
работи по трудов договор в Старчески дом в Германия и получава трудово възнаграждение
1200 евро. Тя декларира, че разходите й в Германия са за квартира 450 евро, за ток 50 евро,
за телевизия 60 евро, за телефон 140 евро, за храна 200 евро и за А. 260 евро. Тя твърди, че
заплаща и разходите на А. и отоплителния сезон.
Представен е социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Ловеч, от
който се установява, че разговор с мамйката на ищцата не е провеждат, тъй като тя живее и
работи в германия. Твърди се, че непосредствените грижи за А. се полагат от бабата по
майчина линия и от пълнолетния брат на детето В.С.Б... Става ясяно, че между бащата и
детето е прекъсната емоционалната и лична връзка, но тя ежедневно контактува с майка си
по телефона. От доклада се установява, че непълнолетната А. е определила сама месечните с
иразходи както следва: такса за пансион 42 лв, за облекло и обувки сезонно 300 лв, за
9
хигиенни принадлежности 25 лв. месечно, за закупуване на учебни помагала и пособия 90
лв, седмични разходи за пътуване и джобни 80 лв.
При тези обстоятелства настоящата инстанция счита, че е предявен иск с правно
основане чл.143 ал.2 от СК от непълнолетната А.Б., със съгласието на майка си Д. Е. М.
спрямо бащата С. Б. Б.. За да бъде определен размерът й, съдът следва да има предвид
посочените в разпоредбата на чл.142,ал.1 от СК два критерия нуждите на детето и
материалните възможности на родителите. От доказателствата по делото се установява, че и
двамата родители работят и получават добри трудови възнаграждения. Няма данни те да
имат други родени от последващи бракове деца, което да води до необходимост от
заплащане на задължителна издръжка на други лица. Двамата имат родено още едно дете
В.С.Б.., но той е пълнолетен. В съдебно заседание настоящата инстанция прикани двете
страни за постигане на съдебна спогодба, но такава не се постигна. На база събраните по
делото доказателства Ловешки окръжен съд в този си състав приема, че средствата
необходими за издръжка на непълнолетната А. С. Б. род. на 7.06.2004 г. възлизат на 450 лв.
месечно, които следва да осигуряват и двамата родители. Потребностите на детето са за
закупуване на учебни помагала и пособия, дрехи и обувки според сезона, като се има
предвид, че в тази възраст-16 години то не расте толкова интензивно. Освен това детето учи
в друго населено и се налага да пътува всяка седмица от гр.Троян до гр.В.Търново и
обратно, когато учи присъствено. То се нуждае и от културни развлечения, за които също са
необходими допълнително средства. От така определения размер 250 лв. следва да се
възложат на майката Д.М.а Петкова, след като тя работи в Германия и получава много по-
виското трудово възнаграждение- 1200 евро/2 400 лв./ от ответника Б., а освен тва получава
и детските надбавки за детето, които от 1.01.21 г. са в размер на 219 евро. Няма данни за
промяна в режима на имащите право да ги получават, в какъвто смисъл са възраженията на
пълномощника на ищцата в последното съдебно заседание. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че за детето не се полагат ежедневни грижи по отглеждане и възпитание от
нито един от двамата родители, доколко майката работи и живее в чужбина, а бащата на
квартира. Останалата част от издръжката от 200 лв. следва да се заплащат от бащата С.Б.,
който също работи, но получава многократно по-ниско трудово възнаграждение-650 лв. и
живее на квартира, за която заплаща 200 лв. наем месечно. Основното му възражение е, че е
имал влошено здравословно състояние, но понастоящем той вече е здрав, работоспособен,
което му позволява да заплаща 200 лв. месечна издръжка за детето си. Твърдението му, че
има заем и е длъжник по изпълнително дело за сумата от около 30 000 лв. е ирелевантно за
спора. Константна е съдебната практика, че заемите на дължащия издръжка родител не го
освобождава от задължението за издръжка и не касаят възможността му да дава
необходимата издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от ГПК
минималната издръжка за едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата за
страната, като настоящата инстанция следва да съобрази ПМС №331/26..1120 г, съгласно
което от 1.01.21 г. минималната работна заплата възлиза на 650 лв. Следователно
минималният размер на издръжката за едно дете е 162,25 лв. В такъв размер се присъжда
10
издръжка за малко дете и то при положение, че родителите не работят, какъвто казус не е
настоящия. Съобразявайки наличието на постоянни доходи на родителя и възрастта на
детето А. родена през 2004 г, както и факта, че тя учи в друго населено място гр.Велико
Търново, за което са необходими допълнително средства, изръжката, заплащана от бащата
следва да бъде определена в размер на сумата 200 лв. Дължимият размер издръжка от
бащата съдът определя на база разпоредбата на чл.143,ал.2 от СК и ПМС №331/26.11.20 г. за
минималния размер на работната заплата -650 лева, считано от 01.01.2021 г, който размер е
актуален към момента на постановяване на настоящето съдебно решение и няма как да е бил
съобразен от ТРС, тъй като неговото съдебно решение е постановено на 18.11.20 г, когато
все още не е било прието ПМС №331/26.11.20 г.
С оглед на това настоящата инстанция приема, че искът за присъждане на дължимата
издръжка до размер на сумата 200 лева за детето А. Башева е основателен и доказан и следва
да бъдат уважен, като до пълния размер на претендираната сума от 400 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По тези съображения съдебният състав намира, че съдебно решение
№321/18.11.2020 г. постановено по гр.д.№718/20 г. на ТРС следва да бъде отменено в
частта, с която е осъден на основание чл.143 ал.2 от СК С. Б. Б. ЕГН ********** с адрес
гр.********** да заплаща на непълнолетното си дете А. С. Б. ЕГН ********** с адрес
гр******************** лично и със съгласието на майка си Д. Е. М. ЕГН **********
месечна издръжка в размер над сумата 200 лв. считано от 11.09.2020 год. За в бъдеще до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка неплатена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане и в
частта за разноските, като неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от А. С. Б. ЕГН ********** с адрес
гр******************** лично и със съгласието на майка си Д. Е. М. ЕГН **********
против С. Б. Б. ЕГН ********** с адрес гр.********** иск с правно основание чл.143 ал.2 от
СК за заплащане на месечна издръжка над сумата 200 лв. до присъдената 220 лв. месечна
издръжка, считано от 11.09.20 г. за в бъдеще до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка неплатена вноска от
деня на падежа до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан. В
останалата атакувана отхвърлителна част до пълния претендиран размер на сумата 400 лв.
решението на ЛРС следва да бъде потвърдено като правилно.
При такъв изход от въззивното производство ответникът следва да заплати на
ищцата сумата 150 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА във
връзка с чл.7 ал.1 т.6 от Наредба №1/9.07.04 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждениия съобразно уважената част на иска. Съдът намиреа, че този размер не е
прекомерен, а е съобразен с чл.7 ал.1 т.6 от Наредба №1/9.07.04 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждениия. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска в размер на сумата 379,20 лв. В
11
полза на бюджета на съдебната власт следва да бъде осъден ответника да заплати ДТ върху
присъдената издръжка в размер на сумата 288 лв, които следва да заплати по сметка на
ЛОС.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №321/18.11.2020 г.
постановено по гр.д.№718/20 г. на ТРС в частта, с която е осъден на основание чл.143 ал.2
от СК С. Б. Б. ЕГН ********** с адрес гр.********** да заплаща на непълнолетното си дете
А. С. Б. ЕГН ********** с адрес гр******************** лично и със съгласието на майка
си Д. Е. М. ЕГН ********** месечна издръжка в размер над сумата 200 лв. считано от
11.09.2020 год. за в бъдеще до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка неплатена вноска от деня на падежа до
окончателното й изплащане т.е. за разликата от 200 лв. до 220 лв. и в частта за разноските,
като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от А. С. Б. ЕГН
********** с адрес гр******************** лично и със съгласието на майка си Д. Е. М.
ЕГН ********** против С. Б. Б. ЕГН ********** с адрес гр.********** иск с правно
основание чл.143 ал.2 от СК за заплащане на месечна издръжка над сумата 200 лв. до
присъдената 220 лв. месечна издръжка, считано от 11.09.20 г. за в бъдеще до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка неплатена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно съдебно решение №321/18.11.2020 г.
постановено по гр.д.№718/20 г. на ТРС в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА С. Б. Б. ЕГН ********** с адрес гр.********** да заплати на А.
С. Б. ЕГН ********** с адрес гр******************** лично и със съгласието на майка си
Д. Е. М. ЕГН ********** разноски по делото в размер на сумата 150 лв.съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА А. С. Б. ЕГН ********** с адрес гр********************
лично и със съгласието на майка си Д. Е. М. ЕГН ********** да заплати на С. Б. Б. ЕГН
********** с адрес гр.********** разноски по делото в размер на сумата 379,20 лева,
съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА С. Б. Б. ЕГН ********** с адрес гр.********** да заплати по
сметка на Окръжен съд-Ловеч ДТ върху присъденият размер на издръжката в размер на
сумата 288 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
12
280,ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13