№ 3345
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110117880 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „.....“ ЕАД против Р. И.
Ч. с ЕГН ********** и Т. Р. Ч. с ЕГН **********, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че дължат на „.....” ЕАД сумата
1478,05 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода м.06.2019 г. до м.04.2020 г., мораторна лихва за забава в
размер на 182,64 лева за периода 15.08.2019 г. до 05.01.2022 г., както и сумата
за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.03.2020 г. в размер на
49,46 лева – главница за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. –
30.03.2020 г. и мораторна лихва за забава в размер на 11,57 лева от 31.07.2019
г. до 05.01.2022 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
14.01.2022 г., до окончателното изплащане на сумите – задължения, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1927/2022 по
описа на Софийски районен съд, 161. състав, при следните квоти:
1. Р. И. Ч. - 1/4 - сумата от 369,51 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2019 г. до
м.04.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на 45,66 лева за периода
15.08.2019 г. до 05.01.2022 г., както и сумата за дялово разпределение за
периода м.06.2019 г. до м.03.2020 г. в размер на 12,36 лева - главница и
мораторна лихва за забава в размер на 2,89 лв. от 31.07.2019 г. до 05.01.2022
г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението – 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на
сумите;
2. Т. Р. Ч. - 3/4 – сумата от 1108,54 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2019 г. до
1
м.04.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на 136,98 лева за периода
15.08.2019 г. до 05.01.2022 г., както и сумата за дялово разпределение за
периода м.06.2019 г. до м.03.2020 г. в размер на 37,10 лева. - главница и
мораторна лихва за забава в размер на 8,67 лева от 31.07.2019 г. до 05.01.2022
г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението - 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на
сумите.
В исковата молба се твърди, че вземанията са възникнали по повод
консумирана и незаплатена от ответниците топлинна енергия за
топлоснабден имот гр. .... за процесния период. Ищецът твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е
заплатил дължимата цена. Съгласно приложимите общи условия се дължи и
обезщетение за забавено плащане. Сочи се, че ответниците, в качеството си
на наследници на собственика на топлоснабдения имот през процесния
период, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190
от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че за сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът на ответниците, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „.....”
ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот били
начислявани от ‘.....” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. И. Ч. и Т. Р. Ч. са подали
идентични по съдържание отговори на исковата молба с изразено становище
за неоснователност на предявените искове. Изложени са съображения за
недопустимост на исковата претенция относно вземането за възнаграждение
за дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди се, че ответниците
нямат качеството потребители на топлинна енергия и между тях и ищеца не
съществували договорни отношения за доставка на топлинна енергия през
процесния период. Наведени са възражения за неравноправност на част от
клаузите в Общите условия по смисъла на ЗЗП. Оспорват методиката, по
която ищецът начислява суми за дялово разпределение, тъй като била
отменена от ВАС през 2018 г. Възразява се досежно метрологичната годност
на топломерите. Оспорва се дължимостта на сумите за лихви. Оспорват
претенцията на ищеца за мораторна лихва, доколкото по делото не били
представени доказателства за публикуването на общите фактури на интернет
страницата на ищцовото дружество. Оспорва се техническата годност на
2
измервателните уреди, като се прави искане за предоставяне на допълнителни
доказателства от страна на ищовото дружество. Поради изложеното молят за
отхвърляне на исковата претенция. Претендират разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
предявения иск, а ответниците го оспорват.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Съгласно Нотариален акт за продажба на държавен недвижим имот (на
лист 133) на 03.05.1993 г. .... Ч. и ... Ч. са придобили правото на собственост
върху апартамент № ..., находящ се в гр. .....
Съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № ..../2005 г. по описа на нотариус ... (на лист 28-30), на
17.03.2005 г. Р. И. Ч. и .... Ч. са учредили ипотека върху съсобствения си
недвижим имот с адрес: гр. ...., ап. № .... В нотариалния акт (на лист 30 по
делото) е посочено, че при съставянето му са представени документи,
удостоверяващи правото на собственост и изпълнението на особените
изисквания на закона, сред които удостоверение за наследници №
.../21.02.2005 г. и удостоверение за семейно положение № .... и .... от
21.02.2005 г.
Видно от молба за вписване на възбрана (на лист 27) ЧСИ .... е наложил
възбрана върху апартамент, находящ се в гр. ..... № ..., като в молбата е
вписано, че същият е собственост на Р. И. Ч. и .... Ч..
Видно от Саморъчно завещание на .... Ч. (на лист 25-26) същият е
завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава на
внучка си Т. Р. Ч., ЕГН: .....
Видно от Протокол за обявяване на саморъчно завещание (на лист 24)
завещанието на .... Ч. е обявено на 18.03.2015 г., а същият е починал на
21.02.2015 г.
Видно от Списък на етажните собственици, ползващи топлинна енергия
от „.....“ ЕАД към Протокол за проведено общо събрание на етажните
собственици в сграда на адрес: гр. .... (на лист 22 по делото) в списъка .... Ч. е
3
вписан като собственик на апартамент № ....
Съгласно удостоверение, изх. № ..../11.12.2012 г. (на лист 33) стар адрес
– ж.к. „.... са идентични с настоящ адрес: ж.к. „....
Видно от Формуляр за отчет (на лист 82), неоспорен от ответниците, на
08.06.2020 г. в процесния имот е извършен отчет на уредите за дялово
разпределение и водомера в имота от фирмата за дялово разпределение, като
отчетът е подписан от Т. Р. Ч..
Видно от Индивидуална справка за използвана топлинна енергия за
периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. (на лист 81) стойността на топлинната
енергия, потребена в имот на адрес: гр. .... ..., след извършване на отчет на
уредите в имота, възлиза на 557,93 лева.
Видно от извлечение от счетоводството на ответника (на лист 16), за
м.06.2019 г. за процесния имот са начислени 17 бр. такси за услугата „дялово
разпределение“, от които 4 бр. такси по 1,75 лева и 13 бр. такси по 1,93 лева, а
за периода м.07.2019 г. – м.03.2020 г. за всеки месец е начислена такса в
размер по 1,93 лв.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано
(на лист 96-101) постъпилата топлинна енергия в сградата-етажна
собственост на адрес: гр. ... се измерва с определено от Закона за енергетиката
средство за измерване за търговско плащане – общ топломер, който е
монтиран в абонатната станция. Разпечатка на ежемесечните отчети по общия
топломер в сградата за разглеждания период е предоставена на вещото лице
при изготвяне на експертизата. В нея са записани показанията на общия
топломер в абонатната станция - доставената енергия, технологичните
разходи и енергията, която трябва да бъде разпределена като потребена между
абонатите. Отчетените стойности на топлинна енергия от топломера в
разпечатката са получени от информационния масив на ищеца, където се
съхраняват данните от отчетите на общия топломер от монтирането му до
настоящия момент. Средството за измерване се отчита по електронен път в
началото на всеки месец чрез уред с четяща глава „терминал“, който снема
архивираното в паметта на уреда показание на топлинна енергия в 0,00 часа
на първо число от съответния месец. Фирмата за дялово разпределение
разпределя количеството топлоенергия, потребена от абонатите през отчетния
4
период. Вещото лице посочва, че през процесния период в сградата-етажна
собственост с адрес ж.к. „... топлинният счетоводител е фирма “....” ЕООД,
която е извършвала отчет на уредите за дялово разпределение в сградата след
края на отоплителния сезон. По данни на фирмата за дялово разпределение в
имота има 2 радиатора с монтирани на тях топлинни разпределители тип
RME. Налична е и една щранг-лира, на която няма монтиран
топлоразпределител. В жилището има един узаконен водомер за топла вода.
Вещото лице посочва, че отчетената стойност от водомера за периода:
05.2019 - 04.2020г. е 42,596 м3 Това количество топла вода, умножено с
разхода на топлинната енергия, необходима за загряване на 1 куб.м вода в
съответствие с нормативните наредби за дадения период и действащата към
момента цена, дава стойността за битова гореща вода. Сумите за отопление
на процесния имот са начислени на абоната по отчетените деления от два
топлинни разпределителя RME + за изчислената топлинна енергия за
наличната щранг-лира в банята, за която е изчислена отдадената топлинна
енергия по Наредбата за топлоснабдяването. Отчетената и изчислената
топлинна енергия през процесния отоплителен период 11.2019 - 04.2020г. е
0,55875 MWh Тази енергия, умножена с действащата към съответния период
цена на топлоенергията, формира сумата за отопление на имота. В перо
„отопление имот“ се включват и 0,13707 MWh от изчислената топлинна
енергия за отопление на общите части – стълбище, начислени за имота
съобразно обема му. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
експертизата му е представен Акт за разпределение на кубатурата в
жилищната сграда, съставен при присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа, който е подписан от председателя на домсъвета, но е
без дата. В него е изчислена кубатурата на процесния имот. Според този акт
пълният отопляем обем на жилището е 132 м3 с прибавени части от общите
части на сградата, припадащи се към имота. Енергията за сградна инсталация
е начислена на абоната за пълен отопляем обем 132 м3. Вещото лице посочва,
че фирмата за дялово разпределение „....” ООД е изготвила информация за
дялово разпределение на разхода на топлинна енергия за отопление и за
битово горещо водоснабдяване след края на отоплителен период съгласно
Наредбата – за период от 12 месеца. Титуляр по партидата на аб.№ .... през
разглеждания период е Т. Р. Ч.. Начислените суми за топлинна енергия за
абонатен № ...., които се фактурират ежемесечно от “.....” ЕАД, са изчислени
5
по прогнозен дял от предишен период. Този прогнозен дял се изчислява от
фирмата за дялово разпределение според потреблението на топлинна енергия
от абоната през предходния отчетен период съобразно Наредба № 16-334 от
06.04.2007г., Изм. и доп. ДВ., бр. 94/29.10.2013г. Сумата за възстановяване
във връзка с промяна на цената на топлинната енергия със задна дата по
решение № Ц-25/24.06.2020г. на КЕВР за периода 01.07.2019г. – 31.03.2020г.
е: - 73,40 лв. Начислените на аб. № .... суми за топлинна енергия през
процесния период с включен ДДС са прогнозните суми, начислени и
фактурирани от “.....” ЕАД, коригирани с изчислените от фирмата за дялово
разпределение суми при дяловото разпределение са в размер на 557,94 лева.
Вещото лице посочва, че начислените суми от “.....” ЕАД по прогнозен дял и
изчислените суми след дяловото разпределение на топлинна енергия от
фирмата за дялово разпределение са извършени съгласно действащите към
периода нормативни актове. От извършените от вещото лице изчисления за
произволно избран месец се установява, че технологичните разходи в
абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани
ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. В абонатната станция на сградата-
етажна собственост с адрес .... е монтиран общ топломер тип „....” с
електронен блок /изчислително устройство/ тип PоlluStat 2WR4,
преобразувател на разход /разходомер/ тип Spanner Pollux с qn= 3 m3 /h и
температурни датчици Pt 500. Вещото лице посочва, че ищецът му е
представил на следните свидетелства за метрологичен контрол: -
Свидетелство за последваща периодична проверка на топломер № ...,
извършена от “....” АД на 11.09.2018г. и Свидетелство за последваща
периодична метрологична проверка на топломер № ...., извършена от
лаборатория за проверка “...” на 20.04.2021 г., както и Протоколи за подмяна
на топломер при извършване на проверките на 10-14.09.2018 г. и 22.04.2021 г.
Вещото лице посочва, че според Заповед А-616/11.09.2018г. на ДАМТН,
периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол е две години. От изброените по-горе
свидетелства се вижда, че общият топломер в абонатната станция през
процесния период е преминал на периодична проверка съгласно Заповедите
на ДАМТН, но със 7 месеца по-късно от указания 24-ри месечен срок.
Проверките са извършвани от фирми, лицензирани от Агенцията.
6
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на лист
106-110), което съдът кредитира като компетентно изготвено и отразяващо
данните в счетоводството на ищеца, при извършена проверка в
счетоводството на ищеца не са установени данни за постъпили суми за
покриване на начислените суми за процесния период. Вещото лице посочва,
че в счетоводството няма изравнителна сметка, изготвена от фирмата за
дялово разпределение за имота за процесния период. Общият размер на
неплатените суми за имота за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. възлизат на
1527,51 лева. При извършена проверка в ищцовото дружество по партида №
.... с титуляр Р. И. Ч. и др. на адрес: гр. .... ..., се установява, че за периода
01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. са начислени 784,77 лева, от които 488,59 лева за
топла вода и 296,18 лева за отопление. Размерът на законната лихва върху
главницата от 1527,51 лева, считано от изпадане на ответника в забава да
05.02.2022 г. е в размер на 194,21 лева. При разпита си в съдебното заседание,
проведено на 06.11.2023 г. (протокол на лист 113-116) вещото лице посочва,
че разликата в стойностите на дължимата топлинна енергия за периода между
заключението на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза се
дължи на обстоятелството, че в последната не е отразено извършеното дялово
разпределение за периода. Посочва, че в счетоводството на ищеца фигурират
незаплатени суми за други отчетни периоди, които са включени към
задълженията за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК субективно пасивно и
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ за цената на доставена топлинна енергия:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
7
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; качеството на
ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период; че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна
енергия на стойност претендираната сума; че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза
на претендираната сума.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия
на основание чл. 149 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
В конкретния случай, при съвкупната преценка на представените по
делото доказателства – Нотариален акт за продажба на държавен недвижим
имот (л.133), Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека (л. 28-30) и
посоченото като представено при неговото съставяне удостоверение за
наследници от 21.02.2005 г., молба за вписване на възбрана (л.27) и
саморъчно завещание (л.25-26) съдът прием за установено, че Р. И. Ч. е
съсобственик на ¼ от процесния недвижим имот с адрес: гр. .... ..., а
ответницата Т. Р. .. е съсобственик на ¾ от процесния имот по силата на
наследствено правоприемство по завещание. На основание чл. 30, ал. 3 ЗС
всеки от съсобствениците отговаря за задълженията за имота съобразно своя
8
дял.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
начисляването на сумите от “.....” ЕАД по прогнозен дял и изчисляването на
сумите след дяловото разпределение на топлинна енергия са извършени
съгласно действащите към периода нормативни актове. В тази връзка, съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците относно
метрологичната годност на топломерите. Видно от заключението на вещото
лице (лист 101) монтираният общ топломер в абонатната станция е преминал
метрологичен контрол на 11.09.2018 г., като съгласно Заповед № А-
616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на последващите проверки на
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е две
години, като следващата метрологична проверка е извършена на 22.04.2021 г.,
т.е със 7 месеца закъснение. Предвид обстоятелството, че по делото се
претендират суми за топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020
г., съдът намира, че обстоятелството, че метрологична проверка е извършена
със закъснение не се отразява на правилността на отчитане на топлинна
енергия от топломера за исковия период, тъй като този период е в рамките на
двугодишния срок от предходно извършената проверка на 11.09.2018 г.
В експертизата е посочено, че стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за процесния имот за периода 01.06.2019 г. –
30.04.2020 г. след извършване на дяловото разпределение, възлиза на 557,94
лева. Този извод се потвърждава и от представената по делото индивидуална
справка за използвана топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020
г. (лист 81), според която стойността на потребеното количество топлинна
енергия в имота за периода възлиза на сумата от 557,93 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че стойността на потребеното
количество топлинна енергия в имота за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г.
възлиза на сумата от 557,94 лева. От изслушаната по делото съдебно-
техническа експертиза не се установи в имота да е потребена топлинна
енергия за периода от 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. на претендираната от
ищеца стойност, а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и
разпита на вещото лице в съдебно заседание се установи, че в счетоводството
си ищецът е извършил прехвърляне на суми, които са начислени за топлинна
енергия за имота за периоди, предхождащи процесния, към задълженията за
9
процесния. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори
представената от ищеца Обща фактура за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г.
(на лист 17) е на стойност от 631,31 лева, значително по-малка от
претендирата сума в размер на 1478,05 лева.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
Срокът на погасителната давност за задълженията в настоящия случай е
бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 14.01.2022 г. За процесния период са приложими общите
условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават
изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното и обстоятелството, че в настоящото
производство се претендира да бъде прието за установено съществуването на
задължения за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г., съдът счита, че в
конкретния случай няма задължения, които да са погасени по давност.
Поради това, задълженията за топлинна енергия за имота за периода
01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. възлизат на 557,94 лева, а за сумата над 557,94
лева до пълния предявен размер от 1478,05 лева исковете следва да бъдат
10
отхвърлени като неоснователни. Съобразно притежаваните от тях дялове в
процесния имот ответникът Р. И. Ч. дължи ¼ от стойността на задължението
или сумата от 139,49 лева, а ответницата Т. Р. Ч. – ¾ от задължението или
сумата от 418,46 лева. Върху тези суми се дължи и законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.01.2022
г. до окончателното плащане.
По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ за цената на услугата „дялово разпределение“:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия от 2008 г. и тези от 2014 г., като
според разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от тези ОУ клиентите заплащат цена за услугата
“дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността й се формира от посочените в т. 1 – 3 компоненти. С оглед
изложеното съдът приема, че страните са се съгласили, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период. Установява се, че от
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и от
представената индивидуална справка за използвана топлинна енергия, че
услугата е била извършвана през процесния период, а от представеното
извлечение (лист 16) - че начислената сума за главница за услугата „дялово
разпределение“ за м.07.2019 г. – м.03.2020 г. /09 месеца/ е в размер на 1,93
лева на месец, който размер съдът не намира за прекомерен. Относно
м.06.2019 г. съдът намира, че ищецът неоснователно е начислил и претендира
от ответниците в настоящото производство 17 бр. такси за услугата „дялово
разпределение“. Съдът приема, че за м.06.2019 г. се дължи една такса в
11
размер на 1,75 лева.
Възражението за погасяване на задълженията за дялово разпределение
по давност е неоснователно, тъй като се претендират такива за периода
01.06.2019 г. – 30.03.2020 г. и към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 14.01.2022 г. не е изтекла 3-годишната
погасителна давност от настъпването на техния падеж.
Предвид изложеното, искът за заплащане на цена за услугата „дялово
разпределение“ следва да бъде уважен за сумата от 19,12 лева, а за сумата
над 19,12 лева до пълния предявен размер от 49,46 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Съобразно притежаваните от тях дялове в
процесния имот ответникът Р. И. Ч. дължи ¼ от стойността на задължението
или сумата от 4,78 лева, а ответницата Т. Р. Ч. – ¾ от задължението или
сумата от 14,34 лева. Върху тези суми се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.01.2022 г.
до окончателното плащане.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за цена за топлинна енергия:
По тези искове в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и че дължимото обезщетение за забава
е в размер на претендираната сума.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца.
Видно от представената на лист 17-18 по делото Обща фактура за
периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г., същата е издадена на 31.07.2020 г. и е
следвало да бъде заплатена в срок до 14.09.2020 г. Следователно законна
12
лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. –
30.04.2020 г. се дължи от 15.09.2020 г., поради което претенцията на ищеца за
лихва от 15.08.2019 г. до 14.09.2020 г. е неоснователна.
При съобразяване на обстоятелството, че задълженията за периода
01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. са на стойност 557,94 лева, на основание чл. 162
ГПК и при използване на калкулатора за изчисляване на законна лихва на
НАП, съдът определи, че законната лихва, изчислена върху сумата от 557,94
лева за периода 15.09.2020 г. – 05.01.2022 г. възлиза на 74,09 лева, а за сумата
над 74,09 лева до пълния предявен размер от 182,64 лева и за периода
15.08.2019 г. до 14.09.2020 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Съобразно притежаваните от тях дялове в процесния имот
ответникът Р. И. Ч. дължи ¼ от стойността на задължението или сумата от
18,52 лева, а ответницата Т. Р. Ч. – ¾ от задължението или сумата от 55,57
лева.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за цена за услугата „дялово разпределение“:
С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран падеж
на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до
ответника покана за заплащането на цената на тази услуга, с което действие
да го е поставил в забава. Поради това, предявените искове за обезщетение за
забава върху цената на услугата „дялово разпределение“ са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора поначало право на разноски имат ищецът,
който е поискал присъждане на такива с исковата молба, и ответниците, които
са поискали присъждане на такива с отговорите на исковата молба, съобразно
на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 165,57
13
лева за платена държавна такса (платено нареждане на лист 49 по делото), 5
лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение (платежно
нареждане лист 125), 400 лева депозит за изготвяне на съдебно техническа-
експертиза (платежни нареждания на лист 68 и 124), 320 лева депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза (платежни нареждания на лист
69 и 123) и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 990,57 лева. За заповедното производство
ищецът доказва разноски за 34,43 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 84,43 лева. Съразмерно на
уважената част от исковете ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца сумата от 374,63 лева разноски в исковото и 31,93 лева разноски в
заповедното производство. Предвид обстоятелството, че разноските са
направени от ищеца общо в производството срещу двамата ответници, а не
съобразно обема на отговорността на всеки от тях, съдът намира, че същите
следва да понесат направените разноски поравно, като всеки от тях бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 187,32 лева разноски в исковото и
15,97 лева разноски в заповедното производство.
Ответниците не са доказали реалното заплащане на разноски както в
заповедното, така и в исковото производство, поради което такива не следва
да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от „.....“ ЕАД, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. И. Ч. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. .... ... и Т. Р. Ч. , ЕГН: **********, с адрес: гр. .... ...,
дължат на „.....“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
следните суми: 557,94 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2019 г. до м.04.2020 г.,
сумата от 74,09 лева - мораторна лихва за забава в размер на 182,64 лв. за
периода 15.09.2020 г. до 05.01.2022 г., сумата от 19,12 лева – главница за
дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
14
заявлението за издаване на заповед да изпълнение – 14.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите – част от задължения, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1927/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 161. състав, при следните квоти:
1. Р. И. Ч. - 1/4 - сумата от 139,49 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2019 г. до
м.04.2020 г., сумата от 18,52 лева - мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 05.01.2022 г., сумата от 4,78 лева – главница за дялово
разпределение за периода м.06.2019 г. до м.03.2020 г.
2. Т. Р. Ч. – ¾ - сумата от 418,46 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2019 г. до м.04.2020
г., сумата от 55,57 лева - мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 05.01.2022 г., сумата от 14,34 лева – главница за дялово
разпределение за периода м.06.2019 г. до м.03.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за незаплатена топлинна енергия за
сумата над 557,94 лева до пълния предявен размер от 1478,05 лева;
исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за
забава за периода 15.08.2019 г. – 14.09.2020 г. и за сумата над 74,09 лева до
пълния предявен размер от 182,64 лева и исковете с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово
разпределение“, изчислена за периода 31.07.2019 г. – 05.01.2022 г.
ОСЪЖДА Р. И. Ч. , ЕГН: **********, с адрес: гр. .... ... и Т. Р. Ч. ,
ЕГН: **********, с адрес: гр. .... ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплатят на „.....“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
сумата от 374,63 лева разноски в исковото и 31,93 лева разноски в
заповедното производство, при следните квоти:
1. Р. И. Ч. – ½ - сумата от 187,32 лева разноски в исковото производство и
сумата от 15,97 лева разноски в заповедното производство
2. Т. Р. Ч. – ½ - сумата от 187,32 лева разноски в исковото производство и
сумата от 15,97 лева разноски в заповедното производство
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач - „....
....“ ООД на страната на ищеца – „.....“ ЕАД.
15
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16