Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 4584 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 02.10.2020 г. по гр.д. № 23041 по описа за 2020г. на СРС, I ГО, 162
състав са отхвърлени предявените от С.А.Е. срещу В.С.Ю., С. С. Е. и Ц.Н.В.,
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане
на сумата от 3911,66 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в противозаконно
отнемане на собствени на ищеца парични средства в размер на 2000 евро, находящи
се в брой в стаята на ищеца (под покривката на масата), в апартамент № 1,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********, в периода 04.12.2016 г. - 05.12.2016
г.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца С.А.Е., с оплаквания за неговата
неправилност. Поддържа, че първоинстанционният съд не е взел предвид доводите му
и представените от него доказателства, като неправилно са били кредитирани
показанията на свидетелката - негова
дъщеря, доколкото били във влошени отношения. Поддържа, че исковата претенция
се доказва от приложени по делото полицейски протоколи, жалби до полицията и
прокуратурата, които били игнорирани от съда. От представените по делото брачен
договор, фактури и банкови извлечения се установявало, че имуществото и парите
в жилището са били изключителна собственост на ищеца, като той е имал и
значителни финансови средства, част от които е държал в дома си. От страна на районния
съд не бил обсъден фактът, че ответницата В.С.Ю. също имала ключ от дома.
Ищецът превеждал на ответниците В.С.Ю. и С. С. Е. значителни суми под формата
на заем, а не като издръжка. Не са били взети предвид и списъците с иззето
имущество. Посочва, че ответниците са имали мотив за извършването на деянието –
ответникът С. С. Е. имал кредити, които не могъл да обслужва. Моли съда да
отмени решението и да уважи предявения иск, с присъждане на разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите-ответници В.С.Ю., С. С. Е. и Ц.Н.В. оспорват
въззивната жалба като неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Подържат,
че ищецът не е изпълнил възложената му с доклада по делото доказателствена
тежест за установяване на тяхно противоправното поведение, като не са представени
никакви доказателства в тази насока. От представените банкови извлечения се
установя единствено, че ищецът е притежавал парични средства, но не и че е
съхранявал пари в брой в жилището. Излагат съображения, че не се установява
твърдения от ищеца мотив за извършването на противоправното деяние – нуждата от
пари, но дори такава да е била налице, това не води до извод за извършване на
твърдените действия. Сочат, че представените по делото полицейски протоколи и
жалби до прокуратурата и полицията съдържат едностранни изявления на ищеца и на
налагат различен извод. Излагат, че е неотносим и представеният брачен договор,
който установява единствено режим на разделност в брака между ищеца и
ответницата В.С.Ю.. Възможността за достъп до жилището също не установява
основанието на исковете. Твърдят, е по делото не е доказано ищецът да е имал
значителни доходи и парични средства. Молят съда да потвърди решението, с
присъждане на разноски.
По
делото е депозирана частна жалба от ищеца С.А.Е. срещу определение от 08.01.2021
г. по гр.д. № 23041/2020 г. на СРС, I ГО, 162 състав, с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа,
че в последното по делото заседание е навел възражение за прекомерност на
претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение, което обаче не е било
отразено в протокола от заседанието. Моли съда да отмени обжалваното
определение, като намали претендираното възнаграждение.
Насрещните
страни по частната жалба – ответниците В.С.Ю., С. С. Е. и Ц.Н.В., заявяват
становище за неоснователност на частната жалба и молят съда да я остави без
уважение.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон
/т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на
ВКС/.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Производството
е образувано по искова молба на С.А.Е. срещу В.С.Ю., С. С. Е. и Ц.Н.В. за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата 3911,66 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в противозаконно
отнемане на собствени на ищеца парични средства в размер на 2000 евро, находящи
се в брой в стаята на ищеца (под покривката на масата), в апартамент № 1,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********, в периода 04.12.2016 г. - 05.12.2016
г. Следва да се посочи, че в случая не се касае за предявяването на частичен
иск, както правилно е приел СРС. Посоченото от ищеца общо вземане от 71 47 5
5лв., част от което се твърди да е настоящата претенция, по същество
представлява четири различни вземания, всяко със свой отделен фактически състав
– обезщетения за противоправно присвоени конкретно обособени парични суми,
обезщетение за отнети движими вещи, както и връщане на предоставени в заем
парични средства. В конкретния случай съдебна защита се търси само за едно от
тези вземания – обезщетение за отнемане на сумата от 2000 евро.
По
делото не се спори, че ищецът и ответницата В.С.Ю. са бивши съпрузи, като
бракът им е бил прекратен с влязло в сила на 05.06.2017г. съдебно решение. Не
се спори също така, че ответникът С. С. Е. е техен син, а ответницата Ц.Н.В.
фактически съжител на последния. Тези лица са живели заедно в процесното
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „********* до към 2016 г.
Фактическият
състав на регламентираната в чл. 45, ал. 1 ЗЗД деликтна отговорност включва
наличието на следните елементи: деяние, вреда /имуществена или неимуществена/,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. В случаите на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното / чл. 45,
ал. 2 ЗЗД/, като останалите елементи от фактическия състав подлежат на доказване
от претендиращия обезщетението за вреди ищец, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
В
конкретния случай, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че съобразно разпределената му доказателствена тежест,
ищецът не е доказал фактите, формиращи основанието на предявения от него иск - противоправно
поведение на ответниците или претърпяната от него имуществена вреда. Представените
по делото полицейски протоколи, както и подадени от ищеца сигнали и жалби до
полицията и прокуратурата, обективират негови изявления, удостоверяващи изгодни
за него факти, като те не се ползват с материална доказателствена сила и имат
минимална доказателствена стойност. Твърденията на ищеца в подадените от него
сигнали и жалби не са довели до установяването на престъпно деяние, а още
по-малко до ангажиране на наказателната отговорност на ответниците. Не е
образувано досъдебно производство, като са налице няколко изрични отказа за
образуването на такова по жалби на ищеца във връзка с твърдяното изнасяне от
жилището му на движими вещи и парични суми в периода 04.12.2016 – 05.12.2016г. Ирелевантно
е обстоятелството дали ищецът е разполагал със значителни финансови възможности,
тъй като няма пряко отношение нито към твърдяното противоправно поведение, нито
към настъпването на имуществената вреда. Достъпът на ответницата В.С.Ю. до
имота, както и евентуалните финансови затруднения на сина му – ответникът С. С.
Е., също сами по себе си също не могат да доведат до извод за отнемането на
процесната парична сума. Без доказателствено значение е и изготвеният от ищеца
списък на движими вещи, които се твърди да са отнети от ответниците и
документите за закупуването им. Още повече това обстоятелство, както и
преводите на парични суми, за които се твърди, че са предоставени в заем,
излизат извън по-горе очертания предмет на делото.
Отделно
следва да се отчете и проведеното от ответниците насрещно доказване, чрез
депозираните показания на свидетелкатаЛ.Е.– дъщеря на ищеца и ответницата В.С.Ю.
и сестра на ответника С. С. Е.. Свидетелката посочва, че баща ѝ никога не
е имал навика да държи пари в жилището, като рядко е носил пари в брой в себе
си. Свидетелката е дала показания, че не ѝ е известно майка ѝ и
брат ѝ да са изнасяли лично имущество на баща ѝ – пари или вещи.
Съдът, по реда на чл. 172 от ГПК, отчита евентуалната заинтересованост на
свидетелката, обусловена от близостта с нейните майка и брат, респ. от влошените
отношения с ищеца - неин баща. Независимо от това, показанията ѝ не
противоречат на събрани по делото доказателства, като следва да се отчете, че
насрещното доказване е достатъчно да внася съмнение в осъществяването на
твърдените от насрещната страна факти.
Поради съвпадането на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на
СРС-потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По
частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, с което е оставена без
уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските:
С
обжалваното определение първоинстанционният съд не е разгледал възражението за
прекомерност на размера на претендирания от ответниците адвокатски хонорар,
доколкото същото е било преклудирано, като наведено след края на устните
състезания по делото. В частната си жалба ищецът навежда, че възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК е било наведено в последното по делото заседание пред първоинстанционния
съд, но не е било удостоверено в протокола от заседанието. С оглед очертаната в
чл. 152, изр. второ от ГПК доказателствена сила на протокола, следва да се
приеме, че доколкото възражението за прекомерност не е удостоверено в него,
същото не е било направено. С оглед
изложеното, правилно СРС е приел, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
направено за първи път с молбата по чл. 248 ГПК, преклудирано. Ето защо, частната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на всеки от въззиваемите-ответници
претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 500
лв. за настоящата инстанция. До приключване на устните състезания по делото не
е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.10.2020г. по гр.д. № 23041/2020 . на СРС, I
ГО, 162 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.А.Е. срещу определение от 08.01.2021 г.
по гр.д. № 23041/2020г. на СРС, I ГО, 162 състав.
ОСЪЖДА С.А.Е., ЕГН ********** да заплати на В.С.Ю., ЕГН **********, С. С. Е., ЕГН ********** и Ц.Н.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума от по 500 лв. /на
всеки ответник/ – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.