№ 789/21.10.2022г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на десети
октомври две
хиляди двадесет
и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 798 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК вр. чл.62,
ал.3 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба подадена от
лишения от свобода К.Г.П. против Заповед № Л-3043 от 01.08.2022 г. на Зам.главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, с което е жалбоподателят е преместен за изтърпяване на
наказанието от Затвора Пловдив в Затвора
Пазарджик за доизтърпяване на наказанието.
Жалбоподателят оспорва заповедта, като
оспорва компетентността на подписалия заповедта зам.главен директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“, сочи че постоянният му адрес видно от приложено удостоверение
за постоянен адрес ***, където е постоянния адрес и на сина му К. К. П.,***
свижданията с близките му ще са по-лесни. Иска отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът – Зам.-главен директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“, се представлява се от мл. юрисконсулт Р., който в
писмено становище оспорва жалбата по конкретно и подробно изложени съображения.
В съдебно заседание моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.
Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал.2 от ЗИНЗС. Заповедта е съобщена на жалбоподателя
на 01.08.2022 г., а жалбата срещу нея е депозирана на 10.08.2022 г.
Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Видно е от административната преписка,
процесната заповед е издадена на 01.08.2022 г. на основание чл.58, т.2 от ЗИНЗС
и на основание точка 4.7 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на
ГДИН. В заповедта от 01.08.2022 г. се сочи, че преместването от Затвора Пловдив
в Затвора Пазарджик на К.Г.П. е с оглед изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС и
най-близо до постоянния адрес на лишения от свобода. Установено е по делото, че
постоянният адрес на лишеният от свобода към момента на постъпване в Затвора
гр.Пловдив е в гр.Садово, обл.Пловдив, ул. „Марек“ №14. Съгласно точка 4.7 от
Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН в Затвора Пазарджик се
настаняват лишени от свобода от областите Пазарджик, Пловдив /без Пловдив град/
и Кърджали. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
06.07.2022 г. от Община Пловдив, район Тракия е издадено удостоверение за
постоянен адрес, от което е видно, че от дата 06.07.2022 г. постоянният адрес
на жалбоподателят е гр.Пловдив, бул. „Освобождение“ №33, вх.А, ет.10. ап.101.
Процесната заповед е подписана от Зам. главен директор на ГДИН. Установява се също така, че синът на
жалбоподателят е подал молба от 05.08.2022 г. до Главния директор на ГДИН, в
която е искал баща му К.Г.П. да доизтърпи наказанието си в Затвора гр.Пловдив,
като видно от писмо изх.№ИЗ-8836/10.08.2022 г. същата е оставена без уважение с
мотиви, че липсват свиждания след постъпване в Затвора гр.Пловдив с баща му,
поради което не е налице хипотезата на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
При така установеното, настоящият състав
на Административен съд - Пазарджик, прави следните правни изводи:
На първо място неоснователно е
изложеното възражение за липса на компетентност. Действително разпоредбата на
чл.62, ал.1 от ЗИНЗС сочи, че преместване на лишени от свобода се прави със
заповед на главния директор на ГДИН. Липсва обаче законова забрана за
делегиране на тези правомощия, като от приложената по делото Заповед № Л-122512
от 28.03.2022 г. главният директор е делегирал тези си правомощия на старши
комисар Цветан Трифонов Цветков – зам. главен директор на ГДИН. Именно и този
служител на ГДИН е подписал процесната заповед, поради което се приема, че
същият е бил оправомощен да го направи, т.е. имал е компетентността за това.
Независимо от това обаче при така
установената фактическа обстановка не остава място за съмнение в
основателността на жалбата.
В случая не е отчетено коректно
изискването на чл. 58 от ЗИНЗС лишените
от свобода да изтърпяват наказанието си най – близо до постоянния си адрес,
макар разпоредбата да е цитирана в заповедта за преместване. Действително адресът
на жалбоподателя е при постъпването му в Затвора гр.Пловдив е в гр.Садово,
което съгласно изискванията на т. 4.7 от Заповед №Л 919/08.03.2017 г. на
главния директор на ГДИН сочи, че лицето е следвало да бъде настанено за
изтърпяване на наложеното наказание в Затвора гр. Пазарджик. Това обаче не се е
случило и на 27.04.2022 г. лицето е постъпило в Затвора гр.Пловдив. В
конкретния случай действително съгласно разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС Главния
директор на ГДИН има оперативна самостоятелност да определя в кои места за
настаняване от съответния тип да се настани за изтърпяване на наложеното наказание
лишеният от свобода. Израз на реализиране на това правомощие е сочената по-горе
Заповед
№Л919/08.03.2017 г. След като обаче бъде направена тази преценка веднъж,
правомощията на затворническата администрация не са безгранични за преместване
на лишения от свобода от един затвор в друг, а са ограничени законово от
разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, която сочи обстоятелствата, при които
може да се извърши преместване на лишен от свобода от едно пенитенциарно
заведение в друго. В конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл. 62, т. 5 от ЗИНЗС, съгласно която преместване се
извършва при необходимост с цел съобразяване с
изискванията на чл. 43, ал. 4,
като в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
Действително в конкретния случай се сочи такава необходимост, но не са посочени
каквито и да било аргументи защо се приема това. От друга страна при
приложението на тази разпоредба значение има и волята на осъдения, а по
конкретната административна преписка липсват каквито и да било доказателства да
е изяснявано какво е желанието на лишения от свобода. Следователно, обжалваната
заповед следва да бъде отменена от съда. Сочените изводи не се променят от
обстоятелството, че жалбоподателят не е доказал по делото твърдението си, че в
Затвора Пловдив ще е по-лесно свиждането му с близки, тъй като не са доказани
каквито и да било свиждания след постъпване в Затвора гр.Пловдив. С оглед
установеното нарушение е безпредметно да се сочи към кой момент следва да се
преценява постоянния адрес на лишения от свобода и дали в конкретния случай
същият не е опитал да злоупотреби с правни възможности, с които разполага.
Тъй като съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС настоящото решение е окончателно и тъй като с
него отпада основанието жалбоподателят да престоява в Затвор – Пазарджик следва
настоящото решение да бъде съобщено освен по обичайния ред, също и незабавно по
телефон, факс или електронна поща на жалбоподателя, на ответника и на
процесуалния му представител, както и на началника на Затвор – Пазарджик.
На
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № Л-3043 от 01.08.2022 г.
на Зам.Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието, с което е жалбоподателят е преместен за
изтърпяване на наказанието от Затвора
Пловдив в Затвора Пазарджик за доизтърпяване на наказанието.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – чл.62, ал.3 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ
: /п/