№ 1931
гр. Варна, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110103672 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за
установено между страните, че в полза на ищеца „М.Б.” ЕООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** съществуват вземания срещу
ответника СВ. В. СТ., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*** в следните
размери:
сумата 296.08 лева /двеста деветдесет и шест лева и 0.08 ст./ -
главница, падежирали и непогасени лизингови вноски за периода от
25.03.2020г. до 28.09.2020г., по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване собствеността върху лизинговия актив
№ ***/26.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 01.12.2020г.
до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 788.58 лева /седемстотин осемдесет и осем лева и 0.58 ст./,
представляваща сбора на дължимата договорна лихва върху непогасените
лизингови вноски за периода от 25.03.2020 г. до 28.09.2020 г.;
сумата от 3.78 лева /три лева и 0.78 ст./, представляваща неустойка за
забава в плащането на лизинговите вноски, начислена на основание чл. 15.1
от ОУ върху всяка закъсняла вноска за периода от 14.07.2020 г. до 28.09.2020
г.;
сумата от 569.43 лева /петстотин шестдесет и девет лева и 0.43 ст./,
представляваща неустойка за прекратяване на договора за лизинг по вина
на лизингополучателя, на основание чл. 15.5 от ОУ;
сумата от 109.81 лева /сто и девет лева и 0.81 ст./, разходи за заплатен
данък по чл.52 и сл. от Закона за местните данъци и такси за 2020 г., на
основание чл.8.6. от ОУ във вр. с чл.354 /2/ ТЗ;
сумата от 197.04 лева /сто деветдесет и седем лева и 0.04 ст./, заплатени
1
от лизингодателя застрахователни премии, на основание чл.8.6. от ОУ във вр.
с чл.354 /2/ ТЗ;
сумата от 540 лева /петстотин и четиридесет лева/, представляваща
разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 във вр. с
чл.8.7.10 от ОУ;
сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин лева/, представляваща щети
нанесени върху Лизинговия актив по време на ползването му от
лизингополучателя, на основание чл.14.3 във вр.с чл.14.2 от ОУ, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 262074/02.12.2020г. по ч.гр.д. № 15465/2020г. по описа на ВРС, 39
състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 26.04.2018г. с ответника сключили договор Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване собствеността върху
лизинговия актив № ***. По силата на договора, ищецът като лизингодател е
поел задължение да придобие и предостави за възмездно ползване на
ответника, като лизингополучател „Hyundai" модел „Santa Fe 2.0 Crdi",
идентификационен номер на рама ***, peг. № В5645ВТ. Задължение на
лизингополучателя било да заплаща дължимите суми по договора и ползва
вещта съобразно ОУ. Оответникът се задължил да заплаща договорената
лизингова цена, представляваща сбор от периодични плащания. Съгласно
чл.4 от договора, месечните лизингови вноски са 60 броя в размер съгласно
погасителен план към договора. В изпълнение на задължението, ищецът
придобил собствеността върху лизинговия актив и с приемо-предавателен
протокол от 27.04.2018г. го предоставил за ползване на ответника. Твърди, че
ответникът е допуснал забава в изпълнение задължението си да плаща
дължимите вноски, поради което и на основание чл. 13.5 вр.чл.13.6 ОУ,
лизингодателят е изпратил уведомление до него за прекратяване на договора
и покана за доброволно връщане на лизинговия актив. Това му изявление е
получено лично от ответника на 18.09.2020 г. Лизингополучателят е
продължил да ползва лизинговия актив. Твърди, че лизингополучателят не е
предал доброволно автомобила, поради което изземването му е било
възложено на трето лице - „Фиксед Асистанс“ ЕООД по договор от
29.05.2017г. Реално автомобилът му е върнат на 25.09.2020 г., от която дата и
счита договорните отношения между страните за прекратени. Твърди, че по
повод връщането на вещта, ищецът е реализирал разходи в размер на 540 лева
с ДДС, представляващи платено възнаграждение на „Фиксед Асистанс“
ЕООД. Дължимостта на тези разходи сочи да е уговорена в чл.8.7.10 ОУ.
Същевременно, ответникът не е изпълнила задължението си за плащане на
лизинговите вноски преди прекратяване на договора, а именно вноски № 23-
29. Предвид допусната забава в плащането, същият дължи неустойка за
забава по чл. 15.1 ОУ в размер на законната лихва върху всяка просрочена
лизингова вноска за периода от падежа й до датата на прекратяване на
договора. Извън това и на основание чл.15.5 ОУ, ответникът се твърди да
дължи и неустойка за неизпълнение в размер на три лизингови вноски.
Навежда доводи, че поддържането на застрахователно покритие по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите било
задължение на лизингополучателя, който бил снабден с нарочно пълномощно.
В случай на неизпълнение на това задължение, лизингадателят в качеството
си на собственик имал интерес да изпълни вместо длъжника, като чл. 8.7.5 от
ОУ предвиждал разходите извършени от лизингодателя да се възложатв
2
тежест на лизингополучателя. Ищецът извършил разходи по полица
***/14.08.2020г. в размер на сумата 70.23 лева и по полица ***14.08.2019г. в
размер на сумата 126.81 лева. Лизингодателят заплатил и данък за 2020 г. в
размер на 109.81 лева, който следвало да бъде също възстановен, на
основание чл. 8.7.4 от ОУ. След изземване на автомобила, на основание чл.
чл. 13.15, 14.2 и 14.3 от ОУ била извършена техническа инспекция, както и
пазарна оценка на автомобила, респ. на необходимите ремонтни дейности:
Предна броня - драскотини - за боя - цена 150 лева; Преден капак -
драскотини - за боя - цена 150 лева; Предна лява врата - драскотини - за боя -
цена 150 лева; Задна лява врата - драскотини - за боя - цена 150 лева; Заден
ляв калник - драскотини - за боя - цена 150 лева; Задна броня - драскотини - за
боя - цена 150 лева; Преден десен калник - драскотини - за боя - цена 150
лева; Ляво огледало - за смяна -цена 250 лева; Ходова част за основен ремонт
- 350 лева; Цялостно пастиране - 250 лева. Описаните щети довели до
намаляване пазарната цена на актива и дружеството не е удовлетворило чрез
продажбата му отпуснатата главница при сключване на договора за финансов
лизинг. По заявление на ищеца е образувано ч.гр.дело №15465/2020г. на ВРС
и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника,
по която постъпило възражение и на кредитора е указано, че може да предяви
иск относно вземането си. Моли за постановяване на положително решение
по предявените искове.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите
претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален
представител с писмена молба прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
По разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за
3
осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата от 320.03 лева - довнесена държавна
такса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че
същото следва да бъде определено в размер от 300 лева, съгласно чл. 25 ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така
разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 620.03 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, в отношенията между ищеца „М.Б.” ЕООД ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. *** с, от една страна и ответника СВ. В. СТ., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр.***, от друга, че в полза на ищеца
съществуват вземания срещу ответника в следните размери:
сумата 296.08 лева /двеста деветдесет и шест лева и 0.08 ст./ -
главница, падежирали и непогасени лизингови вноски за периода от
25.03.2020г. до 28.09.2020г., по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване собствеността върху лизинговия актив
№ ***/26.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 01.12.2020г.
до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 788.58 лева /седемстотин осемдесет и осем лева и 0.58 ст./,
представляваща сбора на дължимата договорна лихва върху непогасените
лизингови вноски за периода от 25.03.2020 г. до 28.09.2020 г.;
сумата от 3.78 лева /три лева и 0.78 ст./, представляваща неустойка за
забава в плащането на лизинговите вноски, начислена на основание чл. 15.1
от ОУ върху всяка закъсняла вноска за периода от 14.07.2020 г. до 28.09.2020
г.;
сумата от 569.43 лева /петстотин шестдесет и девет лева и 0.43 ст./,
представляваща неустойка за прекратяване на договора за лизинг по вина
на лизингополучателя, на основание чл. 15.5 от ОУ;
сумата от 109.81 лева /сто и девет лева и 0.81 ст./, разходи за заплатен
данък по чл.52 и сл. от Закона за местните данъци и такси за 2020 г., на
основание чл.8.6. от ОУ във вр. с чл.354 /2/ ТЗ;
сумата от 197.04 лева /сто деветдесет и седем лева и 0.04 ст./, заплатени
от лизингодателя застрахователни премии, на основание чл.8.6. от ОУ във вр.
с чл.354 /2/ ТЗ;
сумата от 540 лева /петстотин и четиридесет лева/, представляваща
разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 във вр. с
чл.8.7.10 от ОУ;
сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин лева/, представляваща щети
нанесени върху Лизинговия актив по време на ползването му от
лизингополучателя, на основание чл.14.3 във вр.с чл.14.2 от ОУ, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 262074/02.12.2020г. по ч.гр.д. № 15465/2020г. по описа на ВРС, 39
състав.
4
ОСЪЖДА СВ. В. СТ., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на „М.Б.” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** сумата от 155.97 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.15465/2020г. на
ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА СВ. В. СТ., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Б.” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** сумата от 620.03 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5