Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 25.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2458/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е регресен иск по чл.288, ал.12, вр. чл.288а, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл.45 ЗЗД за възстановяване на сумата 2723,45лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило в чужбина по вина на водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба.
Ищецът Гаранционен фонд, гр.С., ул. „Г. И.“ №2, ет.4 твърди, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 КЗ /отм./ и споразумение между компенсационните органи по чл.6 от Директива 2000/26/ЕО е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ изплатеното в полза на Националното бюро на Република Италия обезщетение за имуществени вреди по щета №120631/07.08.2014г. в размер 2723,45лв., причинени от ПТП, настъпило на 08.11.2012г. на път 106, Италия. Твърди, че вината за него е на ответника Н.И.А. с ЕГН ********** ***, който при управление на л.а. марка „Форд Галакси“, с рег. №СО3044АВ без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, блъснал движещият се пред него лек автомобил „Пежо 3008“ с рег. №ЕМ-599-SZ, собственост на „Лийзис“ АД, и така причинил щетите. Поддържа, да е изпратил регресна покана до ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но задължението не било погасено. Затова иска осъждането на ответника да му възстанови сумата ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба до плащането. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът Н.И.А. не е подал писмен отговор на исковата молба. Същият е починал на 09.11.2019г., след подготовката на делото за разглеждане в съдебно заседание и преди провеждането на първото заседание по делото. На основание чл.227 ГПК производството е продължило с участието на неговите наследници по закон Г.Л.А., ЕГН ********** *** – съпруга; И.Н.А., ЕГН ********** *** – син и Л.Н.А., ЕГН ********** *** – син.
В първото съдебно заседание ответниците Г.Л.А. и Л.Н.А. не оспорват иска, твърдят, че са приели наследството на Н.И.А. и заявяват готовност да погасят процесното задължение в пълен размер.
Ответникът И.Н.А. оспорва иска при твърдение, че не е приел наследството, било изрично или чрез конклудентни действия, тъй като никога не е живял с наследодателя Н.И.А., нито е разбрал за смъртта му до датата на съдебното заседание. Заявил е желание да се откаже от наследството. Изявлението му е отразено в протокола от съдебното заседание.
Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и от правна страна следното:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че в причинна връзка с противоправно поведение на ответника при управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ са настъпили имуществени вреди, за които на пострадалия е изплатено обезщетение от компенсационен орган на държава членка и същото е възстановено на платеца от Гаранционния фонд, размера на обезщетението, както и изискуемостта на задължението на ответника за възстановяване на платеното обезщетение. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, вината на причинителя при непозволено увреждане /вкл. непредпазливата/ се предполага до доказване на противното.
Във връзка настъпилото в хода на делото процесуално правоприемство на страната на ответника, ищецът следва установи, че наследниците, срещу които е насочил претенцията, са приели наследството.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иса за основателен.
Съгласно чл.288а, ал.1, т.1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
Обстоятелствата от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника Н.И.А. /виновно противоправно поведение, щета и причинна връзка между тях/ се установяват от представените от ищеца писмени доказателства, както следва: двустранен констативен протокол за ПТП от 08.11.2012г., видно от който на 08.11.2012г. на път 106, кв. С. И., И. л.а. марка „Ф.“, с рег. №…, с водач Н.И.А. е блъснал в задната част спрелия пред него л. а. „П. 3008“ с рег. №…, собственост на „Лийзис“ АД; справка от базата данни на ИС към ГФ за сключените застраховки „Гражданска отговорност“, видно от която застраховката на л.а. с ….е прекратена на 14.04.2010г. и към датата на настъпване на ПТП същият не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Горните обстоятелства не оспорват от ответниците.
Ищецът е представил и следните писмени доказателства: покана за плащане от Централната италианска служба на застрахователните дружества до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи; претенция за възстановяване на изплатено обезщетение в размер на 2723,45лв., отправена от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи до Гаранционен фонд, преводно нареждане от 20.08.2014г. за сумата 2723,45лв. от страна на Гаранционен фонд в полза на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. От същите е видно, че във връзка с ликвидирането на процесната щета под №120631/07.08.2014г. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, в качеството на компенсационен орган по чл.6 от Директива 2000/26/ЕО, е възстановило на Централната италианска служба общо 1392,48 евро, равняващи се на 2723,45лв., от които 1050 евро представляват самото обезщетение, а 342,48 евро са разходите за неговото определяне и изплащане. Сумата е възстановена в пълен размер на НББЗ от ищеца Гаранционен фонд, съгласно изискването на чл.288а, ал.2 КЗ /отм/. При това положение и на основание чл.288а, ал.3 вр. чл.288, ал.12 КЗ /отм./ Гаранционният фонд е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за неговото определяне и изплащане.
От представената покана за доброволно изпълнение, получена от ответника лично през месец ноември, 2018г. се установява, че ищецът е упражнил правото си на регрес за заплащане на направените вместо делинквента разходи в общ размер на 2723,45лв.
От страна на ответника не са представени доказателства за извършено плащане.
Установява се, че в тежест на делинквента Н.И.А. е възникнало изискуемо задължение към ищеца Гаранционен фонд в размер на 2723,45лв., което не е погасено.
При това положение следва да се отговори на въпроса дали ответниците Г.Л.А., И.Н.А. и Л.Н.А. отговарят за изпълнението на това задължение и в какъв размер.
Установя се от представеното удостоверение за наследници, че Г.Л.А. е съпруга на делинквента Н.И.А., а ответниците И.Н.А. и Л.Н.А. са негови синове. В това качество същите се явяват негови наследници от първи ред по чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН.
За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Съгласно разпоредбата на чл.48 ЗН, наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между самите наследници, както и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя.
Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за това книга – чл.49, ал. 1 ЗН. Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗН, по искане на всеки заинтересован районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса. Според чл.51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството, срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. Тълкуването на чл.51, ал.1, изр.2 ЗН налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото субективно право на наследника.
В настоящото производство до определянето на срок по чл.51, ал.1 ЗН не се е стигнало, тъй като преди ищецът да е поискал това, наследниците са се явили пред съда и са направили своите изявления по въпроса за приемането на наследството. Според заявеното от тях и отразеното в съдебния протокол, наследниците Г.Л.А. и Л.Н.А. са приели наследството, а наследникът И.Н.А. не го е приел и се е отказал от него.
Съгласно чл.53 ЗН, частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници. При това положение отговорността за изпълнението на цялото задължение на наследодателя към ищеца в размер на 2723,45лв. следва да се понесе от наследниците, които са приели наследството. В случая това са ответниците Г.Л.А. и Л.Н.А., чиито наследствени дялове са равни – по ½ част. Затова всеки от тях следва да заплати на ищеца по 1361,73лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба до плащането.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен по отношение на тези двама ответници, а да се отхвърли по отношение на ответника И.Н.А..
С оглед изхода на делото и на основание 78, ал.1 ГПК ответниците Г.Л.А. и Л.Н.А. следва да заплатят на ищеца Гаранционен фонд направените от него съдебни разноски в размер на 108,94лв. – държавна такса за производството. Ищецът претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. В случая същият е бил представляван от юрисконсулт, който е изготвил исковата молба, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответниците Г.Л.А. с ЕГН ********** *** и Л.Н.А. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „Г. И.“ №2, ет.4, на основание чл.288, ал.12, вр. чл.288а, ал.1, т.1 КЗ /отм./ всеки от тях по 1361,73лв., дължими за възстановяване на изплатено от ищеца обезщетение за имуществени вреди, причинени от наследодателя на ответниците Н.И.А. с ЕГН **********, починал на 09.11.2019г., в резултат на ПТП, настъпило на 08.11.2012г. на път 106, кв. С. И., И. по вина на наследодателя при управлението на лек автомобил марка „Ф. Г.“, с рег. №… без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.06.2019г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на ответника И.Н.А., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА ответниците Г.Л.А. и Л.Н.А. да заплатят на ищеца Гаранционен фонд – София съдебни разноски в размер на 208,94лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: