Решение по НАХД №3709/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1462
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 10 април 2020 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20192120203709
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                           Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1462                                              28.11.2019 година                          гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                                17 наказателен състав

На четвърти ноември                                                                                     2019 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                         Председател: Анатоли Бобоков

Секретар: С. П.

като разгледа докладваното от съдия Бобоков

наказателно дело от адм. характер номер 3709 по описа за 2019 година

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на ***, ЕИК  ***, представлявано от управителя Л. К. Й., срещу наказателно постановление №60/07.08.2019 г., издадено от директора на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на чл. 24 от Закона за защитените територии, на основание чл. 83, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Жалбоподателят моли, съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като счита че не е извършил нарушение. Ангажира нови доказателства.

            Представителят на административно-наказващия орган счита, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

            По делото в качеството на свидетел е разпитан актосъставителя Е.П..

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на жалба, съдържа необходимите реквизити и е подадена в срок. Обжалваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН и производството по жалбата е редовно образувано пред РС-гр.Бургас.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            Дружеството-жалбоподател е наемател на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Градина –централен част 2”, находящ се в Община Созопол – имот с идентификатор 67800.1.36 по КК на гр.Созопол съгласно договор за наем РД-29-86  от 06.06.2016г.  с министъра на туризма.

Видно от Заповед № 2109 от 20.12.1984г. в  т.5 - пясъчните дюни между къмпингите Златна рибка и Градина са обявени за природна забележителност.

На 27.05.2019г., в гр. Созопол, служители на РИОСВ са извършили проверка на  територията на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина”, обявена със Заповед №2109 от 20.12.1984г. на КОПС при МС. В хода на проверката са установили, че, дружеството-жалбоподател е изградило къмпинг като е разположило каравани по протежение на защитената територия, включително и върху пясъчните дюни, както и че към по-голяма част от караваните са изградени навеси, сенници и временни В и К и ел. връзки и върху пясъчните дюни след морския плаж са изградени обекти в противоречие с приетата схема за поставяне на преместваеми обекти.

С оглед направените констатации, свидетелят Е.П., на длъжност старши експерт в отдел „Биоразнообразие, защитени територии, защитени зони”, при РИОСВ-Бургас съставила против *** акт за установяване на административно нарушение № 60 от 24.06.2019г. В акта, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.24 от Закона за защитените територии и б.”е” от Заповед №2109 от 20.12.1984г. на КОПС при МС, същият е подписан от актосъставителя, двама свидетели и е предявен на управителя, който го е подписал с отбелязване, че ще депозира възражения. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение на чл. 24 от Закона за защитените територии, на основание чл. 83, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

            Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства-свидетелските показания на актосъставителя, заповед за компетентност – 2 бр., констативен протокол, схема за поставяне на преместваеми обекти – 3 бр. Заповед №2109 от 20.12.1984г. на КОПС при МС. Жалбоподателят твърди, че не е налице соченото нарушение, тъй като не е знаел, че в наетият обект се намира природна забележителност – пясъчна дюна.  

По делото безспорно се установи, че на  територията на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина” са разположени 52 каравани, включително и върху пясъчните дюни. От разпита на актосъставителя се установява, че за поставянето на караваните не е имало разрешение като, повечето са снабдени с навеси, сенници , Ви К и ел. връзки. Видно от приложените схеми за поставяне на преместваеми обекти – 26 броя със съответните квадратури и тип на конструкция няма уговорено поставянето на каравани. Такава част от плажа не е очертана и в скицата, поради което съдът приема, че тези обекти са неправомерно поставени в нарушение на наемните правоотношения.

Съдът счита, че посочените дейности нарушават разпоредбата на чл. 24 от Закона за защитените територииВ природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.” По делото се установява, че именно жалбоподателят е изградил къмпинга, независимо от липсата на правно основание да стопанисва защитената территория. Обстоятелството, че не е установено кои лица са поставили караваните в защитената територия не води до извода, че дружеството не следва да носи отговорност за нарушаване на посочената разпоредба, тъй като именно дружеството е получавало плащания за предоставяне на площ, без правно основание. Природната забележителност е била ясно обозначена, поради което твърденията на жалбоподателя, че не е знаел това обстоятелство се явяват неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ЗЗТ налага се имуществена санкция, от 500 до 5 000 лв. на юридическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон. В горецитирания чл.24 от ЗЗТ са визирани забранените дейност, като безспорно поставянето на каравани, върху защитената територия следва да се квалифицира като дейност, която нарушава естественото й състояние и нарушава естетическото й състояние.

Относно размера на наложената санкция, Съдът счита същата за законосъобразна, предвид високата обществена опасност на деянието, както и големият брой на поставените обекти.

В обобщение на гореизложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

Предвид гореизложеното на основани чл. 63, ал. 1 , Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №60/07.08.2019г., издадено от директора на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на чл. 24 от Закона за защитените територии, на основание чл. 83, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии на, ЕИК  ***, представлявано от управителя Л. К. Й. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.