№ 990
гр. Варна , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500155 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 3119/17.02.2021 г., подадена от
„Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Веселина Маринова, с искане да бъде изменено
в частта за разноските Решение № 337/17.02.2021 г. по настоящото дело. Молителят сочи,
че върху размера на присъдените в негова полза разноски за адвокатски възнаграждения,
направени за двете инстанции следва да бъде начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба
№ 1/09.07.2004г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Е. М. К., чрез адв. М.Т., изразява
становище за неоснователност молбата. Изложени са съображения за липса на
представителна власт на адвоката, подал молбата, доколкото същият не е съдружник в
адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от
„Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № 261487 от 01.12.2020 г., по гр. д. №
5542/2020 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че Е. М. К. и М. Я. К. не дължат на ответника,
сумата от 4788.50 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителите стойност на ел. енергия за обект, находящ се във вилна зона местност
„Ракитника“ , вх.6, ап.41, за периода от 31.12.2016 година до 04.12.2019 година, за която е
издадена фактура № ********** от 17.02.2020 година, и с което дружеството – въззивник е
осъдено да заплати разноски в размер на 191.54 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
С Решение № 337/17.02.2021 г. съставът на ВОС е отменил обжалвания
първоинстанционен съдебен акт и вместо това е отхвърлил иска на Е. М. К. и М. Я. К.
против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ищците не дължат ответника, сумата от 4788.50 лева,
1
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителите стойност на ел.
енергия за обект, находящ се във вилна зона местност „Ракитника“ , вх.6, ап.41, за периода
от 31.12.2016 година до 04.12.2019 година, за която е издадена фактура № ********** от
17.02.2020 година, по исковете с правно основание чл.124 от ГПК.
В резултат на това произнасяне в полза на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК
*********, е присъдена сумата 1549.18 лева, представляваща направени пред ВРС и ВОС
съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Неоснователни са възраженията на въззиваемата страна за липса на представителна
власт на адв. Веселина Маринова. От представените по делото пълномощни се установява,
че въззивникът „Енерго – Про Продажби“ АД е упълномощил адвокатско дружество
„Величков, Желязков и партньори“ да осъществява процесуалното му представителство
пред съдилищата на територията на Република България, като изрично на упълномощения е
предоставена възможност да преупълномощава трети лица. Не е въведено от
упълномощителя ограничения третите лица да бъдат съдружници в адвокатското дружество.
В материалният интерес, който е защитавала ответната страна (въззивник в
настоящото производство) възлиза на 4788.50 лв. Възнаграждението за процесуално
представителство от един адвокат по предявения иск, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза в размер на 565.20 лв., като съдът е преценил, че следва да бъдат присъдени
адвокатски възнаграждения в този размер за първа и въззивна инстанция, съобразно
направените пред двете съдебни инстанции възражения за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
При преценка размера на дължимите разноски, направени пред ВРС и ВОС, съдът не
е съобразил, че ответната страна (въззивна страна в производството пред ВОС) е възложила
процесуалното си представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС,
поради което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по
ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, поради което към присъдените адвокатски хонорари следва да
бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на 113.04 лв. за първа и за въззивна
инстанция.
Настоящият състав на ВОС приема, че на въззивната страна „Електроразпределение
Север“ АД следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции общ размер на 1662.25 лв,
от които 774.01 лв., представляваща направени разноски пред първа инстанция за адвокатско
възнаграждение, депозит за експертиза и депозит за свидетел и 888.24 лв., представляваща
разноски пред ВОС за заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. С
въззивното решение са присъдени разноски в размер на 1549.18 лв., поради което следва да
бъде присъдена в полза на въззивната страната разликата между пълния размер на
дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 113.07 лв.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта
за разноските.
С изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от ГПК, Решение № 337/17.02.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 155/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:
2
ОСЪЖДА Е. М. К., ЕГН **********, и М. Я. К., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. Варна, ул. „Иван Троянски“ №23, ет. 3, ап. 9, да заплатят на „Електроразпределение
север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, допълнитено сума в размер на 113.07 лв /сто и
тринадесет лева и 07 ст./, представляваща разликата между присъдените с Решение №
337/17.02.2021 г. разноски в размер на 1549.18 лв. до пълния размер на дължимите такива за
производствата пред ВРС и ВОС 1662.25 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3