№ 1743
гр. В., 05.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Ст.ов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500959 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Етажна собственост в сграда, находяща се
в гр. В., ул. „Б. Б.“ № 143, ПИ ........................., представлявана от Управителя „Р.-Б.
.................“ ЕООД, ЕИК ................, представлявано от управителя Н. З. З. срещу Решение №
665 от 01.03.2023г. по гр.д. № 7846/2022г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, с което на
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС по иск на В. Ш., гражданин на Латвия, роден на
17.08.1967г. в Екатеринбург, със съдебен адрес: гр. В., бул. „М. Л.“ 10, офис 1 са отменени
следните решения на Общото събрание на Етажна собственост, с административен адрес:
гр. В., ул. „Ст. Б.“ № 143, представлявана от “Р.-Б. .................” ЕООД:
- решение по т. 1 от ОСЕС, проведено на 30.05.2022г., с което за управител на ЕС е
избрано дружеството “Р.-Б. .................” ЕООД, представлявано от Н. З.;
- решение по т. 3 от ОСЕС, проведено на 30.05.2022г., с което 10 % от сумата за обща
вода към фонд „Ремонт и обновяване“ е пренасочена;
- решение по т. 4 от ОСЕС, проведено на 30.05.2022г., с което е определена месечна
такса за поддръжка в размер на 58 лв. за всеки обект в сграда „Р. 2“ и прилежащите части;
- решение по т. 6 от ОСЕС, проведено на 30.05.2022г., с което е дадено разрешение
управителят на ЕС да започне процедура по изискване на дължими към ЕС суми от
некоректните собственици;
- решение по т. 7 от ОСЕС, проведено на 30.05.2022г., с което е прекратен
електронният достъп до паркинга на некоректните собственици.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Недопустимостта на решението е
1
изведена от твърдения, че В. Ш. е продал собствения си обект с ид. ..........................2 още на
01.11.2022г., с което е загубил качеството етажен собственик в ЕС, съответно активната си
процесуална легитимация по иска. За него е отпаднал понастоящем и правния интерес от
провеждане на иска, поради което като недопустимо обжалваното решение следва да се
обезсили. Евентуално неправилността на решението е обоснована от неправилния извод на
съда на допуснати нарушения при свикването и провеждането на събранието, с аргументи,
че дори да се приеме, че има нарушение на разпоредбите на ЗУЕС относно участието на
пълномощник при формирането на волята на етажен собственик при вземане на решение от
ОС, това не обуславя незаконосъобразност на кворума, а оттам и до незаконосъобразност на
взетите решения. Съдът е следвало да приспадне ид.ч. на съсобствениците, за които от
доказателствата по делото, счита, че не е установено да са участвали лично или да са били
надлежно представлявани. Нормата на чл. 14 от ЗУЕС би била нарушена ако се стигне до
различно решение при изключване гласовете на собствениците по изключените
пълномощни. Дори и с редуциране на % ид.ч. от изключените 2 пълномощни не се стига до
промяна на взетите решения на ОС. Следователно не е налице нарушение в сочения смисъл,
съответно незаконосъобразност на решенията на ОСЕС. Последното е редовно свикано,
проведено е законосъобразно, при наличие на кворум повече от 33% и от ОЧ, съгласно чл.
15, ал. 2 от ЗУЕС, а решенията са били взети с необходимото мнозинство от присъствалите.
Съобразно изложеното са отправените искания.
В отговор на жалбата В. Ш. оспорва доводите в нея като неоснователни. Признава, че
се е разпоредил с правото си на собственост по отношение на обект – ап. 1 в сградата на ЕС
на 01.11.2022г. Посочва, че към момента на постановяване на решението на ВРС е бил
собственик на обект – ап. 6 в същата сграда до 08.03.2023г., когато се е разпоредил с
правото на собственост и по отношение на втория притежаван обект. Счита за ирелевантно
обстоятелството дали към настоящия момент се легитимира като собственик на обект в ЕС
или не. Обосновава правилност на решение по съображения, че изискването на чл. 14, ал. 4
от ЗУЕС е императивно и нарушаването му е достатъчно основание за отмяна на
оспорваните решения. Останалите сочени доводи обуславят същият извод. Отправя искане в
тази връзка решението да се потвърди с извод за законосъобразност.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Представените с жалбата и отговора й писмени доказателства, като нови и относими
към предмета на делото следва да се приемат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 23.05.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК като писмени
доказателства по делото представените с жалбата и отговора й, заверени копия на
документи, както следва: Справка от СВп по партида № 458034/26.05.2022г до 28.03.2023г.;
НА № 56 от 08.03.2023г. на Нотариус Мариана Попова.
УКАЗВА на В. Ш. в срок до съдебно заседание да представи по делото актуално
пълномощно, с което упълномощава адв. П. П. да го представлява пред въззивното
производство, респ. да потвърди лично процесуалното действие по подаване на отговор на
въззивната жалба.
При неизпълнение, съдът ще счете действието за неизвършено.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3