Решение по дело №870/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20217260700870
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 253

03.12.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                               ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Валентина Радева-Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №870 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от М.В.П. ***, против Решение №46/21.06.2021 г., постановено по АНД №498/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение било постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно районният съд приел, че в електронния фиш било направено описание на движението на процесния автомобил. Никъде в електронния фиш не било посочено, че процесното МПС било управлявано, а посочването на мястото, където се намирал автомобилът и посоката, в която същият бил насочен, не можело да доведе до категоричен извод, че било налице движение на превозното средство. Това обстоятелство не можело да бъде установено по безспорен начин и от клипа на нарушението. Твърди се, че било налице несъответствие между словесното описание на нарушението със съставомерните му признаци, от една страна, и от друга – приложимата санкционна норма на чл.638, ал.4 от КЗ. В обжалвания електронен фиш въобще не се твърдяло да е установено обстоятелството „управление“, което ограничавало правото на защита на наказаното лице, което не можело да разбере за какво била ангажирана административнонаказателната му отговорност – за несключване на задължителната застраховка, или за управление на МПС, за което не била сключена тази застраховка.

В обжалваното съдебно решение не били обсъдени възраженията на касатора, свързани с изискването за съставяне на протокол за заснемането на нарушението с АТСС, от който да било видно, че същото устройство било използвано за заснемане на нарушения на датата и часа, посочени в електронния фиш.

Не било доказано и обстоятелството, че процесното техническо средство имало възможност самостоятелно, без човешка намеса, да установява липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нормата на чл.647, ал.3 от КЗ регламентирала като условие за издаването на електронен фиш с автоматизираното техническо средство да е заснето и установено „нарушението“, което означавало, че техническото средство следвало да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението, и то по начин, възможен за по-нататъшната му автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането на електронния фиш „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“. Твърди се, че ако системата за установяване на нарушенията автоматично не събирала данни за наличието на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за съответния автомобил, и се налагало извършването на справка от служител, то за установяване на нарушението следвало да се състави АУАН, а издаването на електронен фиш било недопустимо.

Твърди се също, че на 17.12.2020 г. сутринта, т.е. преди твърдяното нарушение, касаторът бил сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като заплатил за услугата, но не бил уведомен, че застрахователният договор ще породи действие часове след това. В тази връзка същият считал, че първоинстанционният съд неправилно приел, че нарушението нямало белезите на „маловажен случай“. Твърди се, че деянието се отличавало с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като към часа на твърдяното нарушение вече било налице облигационно отношение между касатора и застрахователното дружество. Претендира се отмяна на обжалваното решение и на Електронния фиш.  

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното Решение №46/21.06.2021 г., постановено по АНД №498/2021 г., Районен съд – Хасково е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия ***, издаден на 17.12.2020 г. от ОДМВР – Хасково, с който на М.В.П. ***, за извършено на 17.12.2020 г. в 11:12 часа нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.1, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ,  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лева.

За да достигне до този правен резултат въззивният съд е приел, че Електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съответства на утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец. Приел е за спазен реда по чл.647, ал.3 от КЗ, тъй като било налице управление на МПС, заснето с техническо средство, за което нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Посочил, че мястото на извършване на нарушението е било точно и конкретно описано. От доказателствата по делото съдът установил, че към деня и часа на заснемане на движението на процесното МПС, за същото нямало действаща застраховка. В представената по делото застрахователна полица, подписана от жалбоподателя, било посочено, че същата влиза в сила от 16.50 часа на 17.12.2020 г., а нарушението е било извършено на същия ден в 11.12 часа. Развил е съображения, че установеното нарушение е било правилно правно квалифицирано и че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не намирала приложение. Обстоятелството, че в деня на осъществяване на деянието била сключена застраховката „Гражданска отговорност“ съдът е приел за ирелевантно, като неразкриващо по-ниска степен на обществена опасност на административното нарушение.

 Така постановеното решение е правилно и не страда от пороци, годни да доведат до касирането му.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ, е установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), автоматизирано техническо средство.

В приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, към условията и реда на който закон препраща разпоредбата на чл.647, ал.3, изр.първо от КЗ. В случая действително изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представените по административнонаказателната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, писмо рег.№3286р-12416/12.03.2020 г., касаещо срока на валидност на одобрения тип средство за измерване, и Протокол №2-52-20 от дата 21.02.2020 г., от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR–1M (последваща проверка), идент.№557/10.

Настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства.

Неоснователно е развитото в касационната жалба възражение за недоказаност на обстоятелството, че към момента на заснемане с АТСС, визираното моторно превозно средство не било управлявано, или не било в движение. В случая на представения по преписката клип №3148 ясно се вижда, че в 11:12:24 часа на 17.12.2020 г. лек автомобил „**** е бил разположен на пътното платно, в дясната лента по поска на движението, на пътен участък с движение на други автомобили, като несъмнено следва да се приеме, че не би могло автомобилът да бъде паркиран на това място, или спрян за престой. По безспорен начин се установява и приетото от въззивния съд, че към момента на заснемане на управлението на посоченото МПС, за същото не е имало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно чл.647, ал.3, изр.първо от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Според чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Разпоредбата на чл.638, ал.4 от КС предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1 – т.е. глоба от 250 лв. за физическо лице, или имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

В случая отговорността на касатора – физическо лице, е била ангажирана поради несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на собствения му лек автомобил ***, управлението на който автомобил на 17.12.2020 г. в 11.12 часа е било установено и заснето с АТСС. Констатираните факти изцяло кореспондират с посочената нарушена правна норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4 от КЗ. Ето защо неоснователно е твърдението за наличие на несъответствие между словесното описание на нарушението и съставомерните му признаци, от една страна, и от друга приложимата санкционна норма.

Неоснователен е доводът на касатора, че в оспореното съдебно решение не били обсъдени неговите възражения, свързани с изискването за съставяне на протокол за заснемането на твърдяното нарушение с АТСС. В преписката се съдържа задължително изискуемия за попълване по чл.10 от Наредбата Протокол рег.№253р-13122/21.12.2020 г. на ОДМВР – Хасково за използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR1-M, номер 557, за дата на използване 17.12.2020 г., като в него изрично е посочен номера на служебния автомобил, в който е било разположено мобилното АТСС, режима на измерване и посоката на задействане на АТСС, заверка, че автоматизираното средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя, като конкретно е посочено и мястото на контрола, извършван в гр.Хасково на посочената в електронния фиш дата, времевия интервал на работа на АТСС – от 09.05 ч. до 11.45 ч., както и номерата на статичните изображения, а именно от 3118 до 3160.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не счита, че в конкретния случай за установяване на процесното нарушение е следвало задължително да се състави АУАН, респ. да се приложи общия режим за налагане на административно наказание, вместо издаването на електронен фиш. Наведените от касатора доводи в тази насока не се споделят. Смисълът, вложен в разпоредбите на чл.638, ал.4 и чл.647, ал.3 от КЗ е с АТСС да се заснеме управлението на моторното превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като не се поставя изрично изискване липсата на сключен и действащ застрахователен договор да бъде отразена в заснетия клип.

В случая тази липса към часа на установеното чрез заснемане с АТСС управление на МПС-то, собственост на касатора, е посочена в електронния фиш и доказана по несъмнен начин по делото с представената застрахователна полица за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС ***, със срок на договора и застрахователен период от 16:50 часа на 17.12.2020 г. до 23:59 часа на 17.12.2021 г. Съответно към момента на заснемането, в 11:12 часа на 17.12.2020 г., заснетото МПС безспорно представлява такова, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По несъмнен начин са установени нарушението, авторът му и неговата вина, а деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 250 лева съответства на нормативно предвидения в чл.638, ал.1, т.1 от КЗ вид и размер на наказанието за неизпълнение на задължението на собственика на МПС за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Възраженията на касатора за маловажност на случая са били подробно обсъдени от въззивния съд и правилно приети за неоснователни. Мотивите на съда в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. От основно значение е обстоятелството, че с подписа си върху застрахователната полица касаторът е удостоверил включително че е запознат с началото на нейното действие, ясно изписано и като начало на застрахователния период.

Решението на районния съд, с което Електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46/21.06.2021 г., постановено по АНД №498/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

 

                                                                            2.