№ 75
гр. Благоевград , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200501389 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. В. В.
и Я. Г. В. против решение № 1164/4.3.2020 г., постановено по гр.д. 456 по
описа за 2019 г. на РС-Разлог.
Жалбоподателите сочат, че решението е постановено в нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Молят решението да се отмени и иска, който са предявили уважи.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Молят
решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от лица с
правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в
чл. 258, ал. 1 от ГПК 14 дневен срок за обжалването му. С атакуваното
решение РС е отхвърлил предявения от жалбоподателите иск по чл. 108 от
ЗСоб. за признаването им за собственици на имот по сега действащата
кадастрална карта с идентификатор 02960.501.267 на основание покупко-
продажба. Решението е валидно и допустимо.
1
За преценка основателността на доводите в жалбата БлОС въз основа
на събраните по делото доказателства, закона и тезите на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно е, че на 13.7.2000 г. ищците Г.Я. В.и с нотариален акт №
53/2000 г. са закупили от А.А. С. недвижим имот, описан като ИМОТ пл.
№ 164, кв. 18, по плана на с. Бачево, целият неурегулиран от 977 кв.м., от
които 660 кв.м., включени в регулацията и за които е отреден п. 17, кв. 18 и
317 кв.м., находящи се извън регулация, ведно с построените върху парцела
къща, плевня и навес.
Праводателката им А. С. при изповядване на сделката се е
легитимирала за собственик с нотариален акт за дарение № 87/1993 г., от
който е видно, че на 15.3.1993 г. родителите й А. и С. С.и са й дарили
собственото си дворно място – парцел 17, пл. № 164, в кв. 18, ведно с
построените на този имот къща, плевня и навес.
При изповядване на дарението А. и С. С.и са се легитимирали за
собственици на имота с нотариален акт № 171/1992 г., издаден на основание
обстоятелствена проверка, с който на 21.12.1992 г. са признати за
собственици по покупка и давностно владение на п. 17, пл. № 164, в кв. 18 от
977 кв.м., ведно с построените на имота къща и плевня.
Ответникът С.С. на 2.3.2015 г. се е снабдил с нотариален акт 66/2015
г., с който е признат за собственик по давностно владение на имот с
планоснимачен № 286, попадащ в парцел 17, отреден за имоти с пл. № 286 и
294, с площ от 358 кв.м.
Не се спори, че С.С. е син на А. С. и че А и А. С.и са братя.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците сочат, че са
собственици на имота, предмет на нотариалните актове, като имота по плана
от 2008 г. е записан като имот с пл. № 294 и за него, заедно с имот 186 е
отреден УПИ 17. Впоследствие по КККР, одобрени със заповед от 2018 г.
имотът им е записан като два поземлени имота - с идентификатори
02960.501.267 и 02960.501.267 . Не отричат, че частта от имота, заснет с пл.
№ 164 по КП от 1972 г., която с регулационния план от същата година е
2
останала извън регулацията е ползвана от ответниците респ. от
наследодателя им, но твърдят, че са им дали собствения си имот за ползване,
поради което в жалбата се позовават, че до знанието им не е доведена
промяна в намерението им като държатели на имота да упражняват
фактическата власт не за тях като собственици, а за себе си.
От заключението на вещото лице се установява, че имотът по
първия кадастралeн план /КП/, който е от 1928 г. е бил с пл. № 735, като
заедно с имот пл. 734 са били включени с регулационния план /РП/ от 1928 г.
като за двата имота е отреден съсобствен парцел IV.
С последващия план от 1972 г. имотът е заснет с КП в границите на
парцел IV с пл. № 164 и за него е отреден парцел п. XVII, като видно от РП от
1972 г. част от имот пл. 164 не попада в парцела. Вещото лице сочи, че по
плана от 1972 г. площта от имота попадаща в парцел п. XVII е 647 кв.м., в
съседния парцел - XVIII попадат 63 кв.м., а площта от имота извън регулация
възлиза на 290 кв.м.
По последващия РП от 2008 г. експертът е констатирал, че за имоти
294 и 286 е отреден съсобствен УПИ п. XVII, като регулационните граници са
прокарани по външните имотни граници на двата имота по неодобрения
кадастрален план. Сочи, че границите на имот 286, съвпадат с границите на
процесния имот по сега действащата кадастрална карта с идентификатор
02960.501.267. Вещото лице е онагледило границите на имотите по
съответните планове в комбинирана скица към заключението си /приложение
12 към него/.
От нея се установява, че в имот 02960.501.267, се включва не само
частта от имот пл. 164, извън парцел XVII, за който е отреден с РП от 1972 г.,
но включва и част, която влиза в п. 17, съответно и друга част, която е извън
имот 164, за който е отреден парцел XVII с РП от 1972.
За да се уважи предявения иск по чл. 108 от ЗСоб. ищците следва да
докажат, че са собственици на имота, който ответниците владеят и че
владението им е неоснователно.
От събраните по делото доказателства не се установява А. и С. С.и да
са изключителни собственици на имот с пл. № 735 по КП от 1928 г. или на
3
парцел 4 по РП от същата година, за който е отреден, заедно с имот пл.734.
Не се установи само те са закупили имота или парцела, нито че са ги
владеели, за да ги придобият по давност. Нито един от свидетелите не
установява имотът да е обработван от А. и Н. С.и в законоустановения срок.
Свидетелката Н. С., която е съпруга на А. С., с който са се снабдили с
представения нотариален акт от 1992 г. за собственост на п. XVII, сочи за
две продажби на имоти през 1940 г. едната продажба от дедо К.К., който им
е дал да купят имот на края на селото и втора от дедо П.М., който като е
научил, че те са купили им продал и своя имот и е станал голям парцел,
повече от половин декар. От показанията й е видно, че купуването е с баче С.
т.е. с А., брата на съпруга й, което е логично на последващите обстоятелства
от показанията й, че е имало голям двор, на който е имало овци, кокошки,
прасета и всеки от двамата братя поотделно си е гледал животните.
Останалите свидетели също сочат неоспорвания от ищците факт, че
имотът се е ползвал от ответника и от неговите наследодатели.
Предвид събраните гласни доказателства съдът счита, че се
установява, тезата на ответниците, че имот с пл. 735 е закупен заедно от
двамата братя А. и А. С.и. Следователно имотът е съсобствен.
Несъстоятелно се поддържа от ищците, че А. и С. С.и са негови
излючителни собственици като се съобрази и продължителния период от
време, през който са се дезинтересирали от имота, дори и след като А. и
съпругата му са починали, предвид, сочената от свидетелката Н.С. причина да
им предоставят имота за ползване, тъй като „Баче С. нямаше един трап къде
да си насадят, един корен пипер. Неца /съпругата му/ не беше вече добре и
казахме че ще им дадем да сади; може би имаше един ар, където му дадохме
да си сади, защото нямаше къде да си садят.“ Синът на свидетелката - К. С.,
също е разпитан като и той сочи, че мястото било дадено защото стринка му
е била болна и не е могла да ходи на друго място да работи, както и че от
1952 г. не са работили частта на имота извън парцела, като Н., жената на чичо
му А. е починала 1977 или 1978 г., като и след смъртта й не са си търсили
имота. Имотът е продължил да се обработва от семейството на А., видно от
показанията на И.В., който баба С., втората съпруга на А. го я викала да го
оре.
4
По отношение довода в жалбата, че няма доказана промяна на
намерението за своене, съдът счита, че в случая това се установява от
продължилата и след смъртта на А. и съпругата му, фактическа власт върху
имота до сега от семейството и наследниците на А. и Н. С.и. Освен това не се
установи самият С.С. да е знаел, че имотът е предоставен от роднини на
родителите му да го ползват, за да демонстрира по друг различен от
фактическото му ползване начин намерението си за своене, като е видно, че
неговото владеене е продължило в законо установения срок по чл. 79 от
ЗСоб. от 10 години и след смъртта на родителите му. Ето защо съдът счита,
че презумпцията по чл.69 във вр. с чл. 68 от ЗСоб. за своене на имота,
предвид осъществяваната фактическа власт от ответниците не е опровергана
от ищците.
С оглед изложеното съдът счита, че предявения иск по чл. 108 от ЗС,
правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Ищците не доказват, че са
собственици на имота, което е една от предпоставките за основателността на
предявения от тях иск. Те не могат да се легитимират за собственици с
продадения им имот, в частта досежно процесния след като прехвърлителят
им не е негов собственик. Никой не може да прехвърли права, които няма.
Затова решението на РС следва да се потвърди.
Въпреки изхода на спора съдът счита, че на въззиваемия не следва да
се присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение от 1200лв. ,
тъй като не са представени доказателства, че са реално платени по банков
път, предвид така договорения начин на плащане в представения договор за
правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1164/4.3.2020 г., постановено по гр.д. 456 по
описа за 2019 г. на РС-Разлог.
Оставя без уважение искането на С. А. С. да му се присъдят разноски
за въззивното производство в размер на 1 200 лв.
5
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6