РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Берковица, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100721 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от С. Б. П. против
РПК „ДРУЖБА“ – гр. Б. кумулативно обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 59 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД – за заплащане на обезщетение
за неползване на магазин в сградата на фурна, находяща се в недвижим имот,
представляващ УПИ –..., кв. ....с площ 780 кв.м. по плана на с. Б. в общ размер
от 9000 лева /по 250 лева месечно/, представляваща наем за срок от три
години назад за периода януари 2021 г. до декември 2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска в размер на 1431.76 лева за
периода януари 2021 г. до декември 2023 г.
Ищецът С. Б. П. твърди в исковата си молба и уточнителни молби
на л. 17-18, респ. л. 30, че е собственик на недвижим имот, представляващ
УПИ – ..., кв. ... с площ 780 кв.м. по плана на с. Б. ведно с построената в него
сграда – фурна с площ 206 кв.м., които е придобил от Община Берковица на
18.01.2006 г. въз основа на Договор за покупко-продажба. Заплатил незабавно
имота и влязъл в реално владение, като в едната част от сградата се използвала
като търговски обект – магазин на ответника. Заявява, че ответникът не е
оспорвал правото му на собственост.
1
Твърди, че с тогавашния председател на РПК „ДРУЖБА“ – гр.
Берковица – И.М. имали устна уговорка ответникът да продължи да ползва,
работещия в сградата магазин, като за целта на ищеца да му бъде определен и
заплащан наем, но поради заминаването му за чужбина не сключили договор
за наем и ответника продължил да ползва магазина без да му заплаща наем.
Сочи, че поканил ответника с писмо покана от 26.10.23 г., като му дал
срок 14 дни да се разберат.
Отправя предложение към ответника за сключване на договор за наем в
размер на 250 лева месечно.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати за ползването на магазина, сума в общ размер от 9000 лева /по 250
лева месечно/, представляваща наем за срок от три години назад за периода
януари 2021 г. до декември 2023 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска в размер на 1431.76 лева за периода януари 2021 г. до
декември 2023 г.
Ответникът РПК „ДРУЖБА“ – гр. Б. е подала отговор и взема
становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения
му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска.
Оспорва правото на собственост на ищеца върху процесните имоти.
Поддържа, че магазинът за хранителни стоки има режим на
самостоятелно съществуване и представлява самостоятелна сграда, която не е
била предмет на договора за покупко-продажба, сключен между ищеца и
общината.
Твърди, че сградата на магазина е построена и въведена в експлоатация
от кооперацията преди 30.07.1991 г., поради което магазинът, както и целият
терен и построената върху него сграда – фурна са негова собственост на
основание чл. 2, ал. 3 от ЗОбС /отм./.
Предвид което поддържа, че терена и фурната неправилно са актувани
като общинска собственост и сключената между ищеца и общината сделка не
е породила вещно-прехвърлително действие.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
ищецът носи доказателствената тежест да докаже наличието на имуществено
разместване между страните, като е бил лишен от ползването на собствения си
имот – магазин за хранителни стоки за посочения период, като по този начин
ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка в посочения размер.
По делото не се спори, че през посочения период процесният магазин е
използван от ответника без да заплаща наем на ищеца за неговото ползване.
Ответната страна оспорва, че е ползвала магазина без основание, като
поддържа, че магазина е собственост на РПК „ДРУЖБА“ – гр. Берковица,
поради което не се е обогатил за сметка на ищеца.
Предвид което спора по настоящото дело се свежда до това чия
собственост е процесният магазин.
По делото е представен Договор за покупко-продажба на имот от
18.01.2006 г. /л. 5-6/, с който ищецът, като едноличен търговец е закупил от
Община Берковица УПИ – ..., кв. ... с площ 780 кв.м. по плана на с. Б. ведно с
построената в него сграда – фурна с площ 206 кв.м.
Не е спорно, че закупените от ищеца имоти са актувани като общинска
собственост с описания в договора Акт за общинска собственост №
392/25.11.2003 г.
Относно доказателствената стойност на така съставения акт за
общинска собственост:
Актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие и
не създават вещни права.
В трайната съдебна практика на ВКС последователно се приема, че
актовете за общинска собственост имат само констативно действие и
актуването на един имот като общински не го прави собственост на общината
/ така Решение 2223 от 25.11.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1856/2003 г., IV г.о.,
Решение № 391 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1139/2011 г., I г. о., ГК,
Решение № 310 от 03.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 456/2011 г., II г.о., Решение
№ 321 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1167/2010 г., I г.о./.
Предвид, което това, че за закупения от ищеца имот е съставен Акт за
общинска собственост № 392/25.11.2003 г. не доказва правата на неговия
3
праводател, съответно че към датата на продажбата общината действително е
била собственик на имотите, които е продала на ищеца с Договор за покупко-
продажба на имот от 18.01.2006 г. и че С. Б. П. е придобил собствеността
върху същите.
По делото не са представени други доказателства, които да доказват, че
общината е била собственик и на какво придобивно основание е придобила
имотите, за които е съставен Акт за общинска собственост № 392/25.11.2003 г
и с които се е разпоредила, предвид което така съставеният акт за общинска
собственост не доказва правата на праводателя на ищеца, респективно че
ищецът е станал собственик на закупените от общината имоти.
Относно твърдението на ответника, че процесният магазин за
хранителни стоки не е предмет на Договор за покупко-продажба на имот
от 18.01.2006 г.:
Видно от приложената на л. 8 скица теренът е отреден за магазин и
ресторант, които са построени в имота и представляват две отделни
самостоятелни сгради. Върху скицата е направено отбелязване от гл. архитект
– „визи на основание чл. 140, ал. 1 и 2 ЗУТ за определяне предназначението на
съществуваща фурна /отбелязана с червен цвят/ за фурни за производство на
хляб и закуски.“, а на скицата само сградата в източната част на терена е
оцветена /на скицата в черно, тъй като същата не е цветно копие /, от където
следва извода, че именно тази сграда е фурната, предмет на Договора за
покупко-продажба на имот от 18.01.2006 г.
В проведеното на 31.01.25 ОСЗ вещото лице Г. Е. потвърди, че при
огледа на място е установила, че магазина е отделна и самостоятелна сграда от
фурната – „Видях магазина, който е върху парцела. Самостоятелна сграда е.
Фурната е самостоятелна сграда и по-надолу се намира друга сграда, която
е магазин“.
Това се потвърди и от вещото лице М. З. в проведеното на 10.06.25 г.
ОСЗ, който на въпроса дали магазинът е в отделна сграда от фурната отговори
утвърдително и заяви, че магазина е в отделна сграда от фурната.
От събраните по делото доказателства е видно, че магазинът съществува
като отделна и самостоятелна сграда от самото си построяване /Протокол за
приемателна комисия за въвеждане в действие на обект смесен магазин с.
Бокиловци на л. 57-58/.
4
В случая в Договора за покупко-продажба на имот от 18.01.2006 г., с
който ищецът твърди, че е придобил процесния магазин, никъде не е посочено
изрично, че заедно с поземления имот и построената в него фурна се
прехвърля правото на собственост и върху построения в него магазин.
Съгласно Решение № 158/18.12.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4555/2017 г., I
г.о. волята на прехвърлителя не може да се презюмира. По приращение може
да се приеме, че при прехвърляне на дворното место се прехвърлят
подобрения в имота, които не съставляват самостоятелен обект на правото на
собственост, но не може прехвърлителният ефект да се разпростре и върху
самостоятелен обект на правото на собственост, за прехвърлянето на който
не е изразена изрично воля. Нормата на чл. 92 ЗС урежда способ за
придобиване на правото на собственост, но той е неприложим, когато е
описан предмета на сделката – дворно место и изрично описана постройка,
представляваща самостоятелен обект на собственост. В този случай
прехвърлителният ефект не може да се разпростира и върху други
самостоятелни обекти на собственост в същото дворно место.
Предвид което не може да приеме, че волята на продавача по Договора
за покупко-продажба на имот от 18.01.2006 г. е била да прехвърли на ищеца и
построения в същия поземлен имот магазин, който представлява
самостоятелен обект на правото на собственост, след като същият не е
изрично посочен като предмет на прехвърлителната сделка.
По горните съображения съдът не може да приеме, че ищецът е
собственик на процесния магазин и като такъв е бил лишен от правото на
ползване на същия, с което е обеднял, а ответника неоснователно се е
обогатил за негова сметка, което обуславя отхвърляне на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неползване, респективно отхвърляне и на
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.
Относно твърдението на ответника, че процесният магазин е
негова собственост:
РПК „ДРУЖБА“ – гр. Б. поддържа, че е придобила правото на
собственост върху магазина и всички сгради, построени в поземления имот,
включително и самия поземлен имот на основание чл. 2, ал. 3 от ЗОбС /отм./.
Съгласно отменената ал. 3 на чл. 2 от ЗОС / в сила от 01.06.1996 г. до
16.11.2004 г./ „Не са общинска собственост сградите и постройките на
5
кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието
строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и
прилежащият терен.”
Тоест, за да се признае правото на собственост на РПК „ДРУЖБА“ – гр.
Берковица върху магазина е достатъчно да се докаже, че:
1/. магазинът е построен преди 13 юли 1991 г. и
2/. магазинът е построен от РПК „ДРУЖБА“ – гр. Б. със собствени на
кооперацията средства.
От съдържанието на приложения на л. 57-58 Протокол за приемателна
комисия за въвеждане в действие на обект смесен магазин с. Бокиловци се
установява, че същият е завършен на 20.XII.1986 г., тоест магазинът е
построен преди 13 юли 1991 г., което означава, че първата предпоставка на
чл.2, ал.3 от ЗОС е доказана.
По делото се събраха доказателства и, че магазинът е построен именно
от РПК „ДРУЖБА“ – гр. Б., която е посочена като инвеститор и главен
изпълнител на обекта в приложения на л. 57-58 Протокол за приемателна
комисия за въвеждане в действие на обект смесен магазин с. Бокиловци
Освен това магазинът е заведен под № 8 счетоводно по баланса на РПК
„ДРУЖБА“ – гр. Б., с посочено описание на произхода – „строит.“, т.е.
строителство - видно от извлечение от инвентарна книга, приложено на л. 60.
Тоест налице са и двете предпоставки за придобиване на магазина на
основание чл. чл.2, ал.3 /отм/ от ЗОС, предвид което следва да се приеме, че с
влизането в сила на ЗОС на 01.06.1996 г. РПК „ДРУЖБА“ – гр. Б. е
придобила по закон процесния магазин.
Съгласно Решение № 14 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 251/2010 г.,
I г. о. разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС има реституционен характер и дава
право на кооперациите, които са вложили средства в изграждане на
определени обекти, без да им е било предоставено право на собственост или
отстъпено право на строеж, да придобият собствеността на постройките,
изградени с техни средства, като собствеността се придобива от кооперацията
с влизане в сила на закона.
Отмяната на разпоредбата действа занапред и не може да прекрати или
заличи възникналото вече право на собственост в полза на кооперацията. Така
6
Решение № 197 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 875/2009 г., I г. о., ГК , в
което се приема, че „Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС е отменена със ЗИД ЗОС
/ДВ, бр. 101/2004 г./ и по общо правило отмяната на материалноправна норма
действа занапред. Следователно, не може да се прекрати или отнеме
възникнало вече материално право, каквото право е и абсолютното вещно
право на собственост.
Предвид което съдът приема за доказато твърдението на ответната РПК
„ДРУЖБА“ – гр. Б., че магазинът е негова собственост, поради което е
използвал магазина като собственик на същия и не се е обогатил без
основание за сметка на ищеца.
За пълнота следва да се посочи, че останаха недоказани и твърденията
на ищеца, че ответникът продължил да ползва магазина с негово разрешение,
но с уговорката да сключат договор за наем.
Събраха се доказателства за обратното – че ответната кооперация е
отказала да заплаща какъвто и да е наем за магазина, тъй като същият е нейна
собственост – отговор на покана на л. 79 по делото.
Ето защо съдът намира, че по делото остана недоказано, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за заплащане на претендираните от него суми и
ответната страна не се е обогатила неоснователно за негова сметка, поради
което претенциите подлежат на отхвърляне.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат разноски при
условията на чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно представения списък на л. 130 за
заплатения адвокатски хонорар в общ размер на 2150 лева, за които са
представени доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД във
вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на Кооперация РПК ДРУЖБА с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. Б., представлявана от председателя
С. Н. П. да заплати на С. Б. П. с ЕГН ********** от гр. Б., обезщетение за
неползване на магазин в сградата на фурна, находяща се в недвижим имот,
7
представляващ УПИ – ...., кв. .... с площ 780 кв.м. по плана на с. Б. в общ
размер от 9000 лева /по 250 лева месечно/, представляваща наем за срок от три
години назад за периода януари 2021 г. до декември 2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска в размер на 1431.76 лева за
периода януари 2021 г. до декември 2023 г.
ОСЪЖДА С. Б. П. с ЕГН ********** от гр. Б.7, ДА ЗАПЛАТИ на
Кооперация РПК ДРУЖБА с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Б. представлявана от председателя С. Н. П., СУМАТА от
2150 лева, представляваща направени в производството деловодни разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8