№ 1926
гр. **** 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110114302 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Н. К. С., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. **** ул. ****, № 22, ет.2, ап.4, чрез
адв. С. В. - ВАК, против Община –**** иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 и чл. 86 от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответника да плати на ищеца
сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
счупване на горната фаланга на пети пръст на дясното стъпало, травматичен
оток в същата област представляващо временно разстройството на здравето
на пострадалата на 13.07.2023г., поради лошо стопанисване на обекти от
****, с адм. адрес гр. **** бул. „****" № 43, представлявана от кмета на
общината, респективно претърпените болки, страдания, стрес, дискомфорт,
ведно със законната лихва от датата на увредата -13.07.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, както и имуществени вреди в размер на
50лв./петдесет лева/, представляващи платена такса в този размер за
издаване на съдебно медицинско удостоверение №****г. от Д-р ****, МБАЛ
„ ****", изд. за целите на удостоверяване на последиците от процесната
травма, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
претенция, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата и уточняващата молба се твърди, че на 13.07.2023г. към
16,00ч. на бул. ,,****", гр. **** в района на **** /тротоара пред блок с
1
административен адрес гр. **** бул. ****" № 103/ ищцата е получила травма
при падане вследствие на стъпване върху счупена тротоарна плочка, която
изглеждала цяла, но е била разместена и нездраво закрепена, което е
нарушило стабилността и равновесието, на ищцата, върху нея и тя е паднала
на земята. Твърди, че при падането е наранила дясното си стъпало. Твърди, че
на мястото е имало свидетели, тъй като човекопотока в тази зона бил с висок
интензитет. Твърди, че е посетила Спешен център при МБАЛ ,,Св. ****"
АД,където са проведени клинични прегледи и рентгенографии. От прегледите
бил издаден амб. лист № 280/13.07.2023г., като видно от същия е установено:
Счупване на друг пръст на стъпалото ... Болка и оток в областта на пети
пръст на дясното ходило. ограничени активни движения и болезнени
пасивни... от рьография -счупване на горната фаланга на пети пръст на
дясното ходило...." . Твърди, че поради вида и естеството на травмата /на
десен долен крайник/ за нея са настъпили усложнения, както по отношение на
нормалното й придвижване така и досежно личното й самостоятелно
обслужване. Твърди, че няма деца и съпруг и полага непосредствените грижи
за своята възрастна майка, която е с тежко здравословно състояние и трудно
подвижна, но вследствие на процесната травма, ищцата преживяла дълбоки
болки и страдания - физически болки и силен стрес още повече предвид
затруднената възможност да се грижи за майка си, страх за начина й на живот
и притеснения за бъдещето. Твърди, че след инцидента се оплаквала от
безсъние и непрестанни болки в стъпалото, като се налагало да пие силни
болкоуспокояващи, за да може да заспи. Налагало се приятели да й помагат
при ежедневните житейски дейности. Походката й била силно затруднена,
дори и към настоящия момент, а седмици наред се е налагало да ползва такси
или да звъни на приятели, разполагащи с автомобили, които да й помагат да
се придвижва. Като цяло бил нарушен нормалният й начин на живот.
Твърди, че възстановителният период е продължил около два месеца.
Твърди, че е изпаднала в депресия, с апатия, че не е в състояние да се справя
сама с ангажиментите в ежедневието си, да е пълноценна в грижите за майка
си, психически изнервена от състоянието, в което се е намирала, безсъние.
Твърди, че и към настоящия момент има оплаквания от болки и затруднено
движение на травмирания крайник в студено време и емоционално е
нестабилна.
Твърди, че от описаните по-горе писмени доказателства и от
2
заключението на медицинското удостоверение №****г.издадено от д-р. ****
е видно, че: Физическите травми се касаят за счупване на горната фаланга на
пети пръст на дясното стъпало, травматичен оток в същата област. Сочените
увреждания са резултат на действието на тъпи предмети, биха могли да бъдат
получени по указаните време и начин. В съвкупност уврежданията са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота,
изразяващо се в известно затруднение в движението на десния долен крайник
за определен период от време.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва, че
настъпилите вреди за ищцата са при или по повод изпълнение на работа,
възложена от ответника, както и че са причинени виновно. Оспорва се
мястото на настъпване на инцидента. Твърди се, че доколкото инцидента е
възникнал в С.та част на денонощието, ищцата е имала възможност да
възприеме евентуална опасност на тротоара.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди като прекомерно
завишена, както и твърди съпричиняване на вредоносния резултат.
В проведените открити съдебни заседания, страните, чрез процесуални
представители поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея
становища.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото бяха приети следните писмени доказателства: медицинско
удостоверение № **** г. от МБАЛ“****“ АД, заключение от съдебна
медицина и фискален бон от 07.08.2023 г., лист за преглед на пациент от
13.07.2023 г.
От приложен по делото лист за преглед на пациент от 13.07.2023 г., се
установява, че в 17,48 часа ищцата е постъпила в МБАЛ“****“ АД, където е
установено счупване на пети пръст на дясното стъпало.
От представеното от ищцата медицинско удостоверение № **** г. от
МБАЛ“****“ АД, съдържащо заключение от съдебна медицина и фискален
бон от 07.08.2023 г. се установява, че е установено Касае се за счупване на
горната фаланга на пети пръст на дясното стъпало, травматичен оток в
3
същата област. Описаните травматични увреждания са резултат на действието
на твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време
и начин. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота,
изразяващо се в известно затруднение в движенията на десния долен крайник
за период от около 3-4 седмици. За извършения преглед ищцата е заплатила
такса в размер на 50лв., удостоверени от приложения касов бон.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
свидетеля **** /без родство и дела със страните, предупредена за
наказателната отговорност за лъжествидетелстване/.
В показанията си св. **** заявява, че познава Н. повече от 30 години.
Били колеги. Заявява, че през миналата година, през лятото, в средата на юли
вървели с нея по тротоара на ул.“****“ сега „****“ срещу ****. Вървели от
другата страна на булеварда – по левия тротоар, по посока „****“, където
имало и локално платно, по което се движели автомобили. Те вървели по
тротоара, пред сградите. Отивали до един билкарски магазин. Н. се спънала в
една плочка на тротоара, която била счупена. Ударила си десния крак,
паднала на земята. Свидетелката й се притекла на помощ. Дошли и други
хора, които били наоколо. Свидетелката взела автомобила си и с него
откарала ищцата до Спешния център в МБАЛ „Св.****”, където след
прегледа поставили на ищцата шина. Твърди, че ищцата много се притеснила
и разтревожила, защото полагала грижи и за тежко болната си майка.
Появило се безсъние, болки, чувство за вина, обърканост, плачела. Чувствала
се виновна за това, че е пострадала и не може да се грижи за майка си.
Походката й се променила. Била със силни болки близо два месеца, до есента
някъде. Свидетелката ходила да й пазари и да им помагам на двете, той като
ищцата живеела заедно с майка си.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, като дадени от
незаинтересовано от изхода на спора лице и под страх от наказателна
отговорност, както и отнасящи се до пряко и непосредствено възприети факти
и обстоятелства.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По силата на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на
4
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Причинителят на вредната отговаря по
основания състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което за да бъде уважен искът по
чл. 49 във. вр. с чл. 45 от ЗЗД е необходимо да бъдат доказани всички
предпоставки за възникване на деликтната отговорност, а именно:
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45 ал. 2
от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. Въведената оборима
презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.
Ответната страна оспорва, че вредите са настъпили при или по повод
работа, възложена от ответника – ****, доколкото твърди, че инцидента е
станал през С.та част на денонощието и ищцата е имала възможност да види
счупената плочка, поради което приема, че тя носи отговорност за
собственото си увреждане.
Отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД е гаранционна - за чуждо
неправомерно поведение и общината отговаря /без собствена вина/ за
причинените вреди.
Не се оспорва от ответника, че тротоарите, разположени по
протежението на бул.“****“ в гр.Варна, са общинска собственост. Това е
така, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост,
респективно чл. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, общинските
пътища са публична общинска собственост. Собствеността на пътищата се
разпростира върху всички основани елементи на пътя, т.е. върху обхвата на
пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. В чл.5, ал. 2 от ЗП е
определено понятието „обхват на пътя”, като в него е включено „земното
платно”, част от което, съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 2 от ДР
на ЗП, е тротоарът.
Съгласно чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Поддръжката на
общинските пътища е възложено на съответната Община и изцяло от нея
зависи на кого и как ще възложи осъществяване на конкретни функции за
съответни дейности, поради което именно **** е отговорна за поддръжка и
привеждане на тротоарите в състояние, което не допуска предпоставки за
злополуки.
5
Съдът приема за доказано, че именно на посоченото от ищцата и
свидетелката място и механизъм е възникнало произшествието, довело до
увреждането.
За размера на вредите:
Съдът намира, че настъпилото в резултат на падането нараняване за
ищцата /счупване на горната фаланга на пети пръст на дясното стъпало,
травматичен оток в същата област/ се доказа по безспорен и категоричен
начин, посредством събраните по делото писмени доказателства и
свидетелски показания. Освен това съдът приема, че е налице причинно-
следствена връзка между настъпилото за ищцата нараняване от падането и
виновното и противоправно поведение на служители на ответника –
бездействие и неизпълнение на задължението на ответника за поддръжка на
тротоара на общинския път.
Съгласно член 51 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а размерът на
обезщетението се определя съгласно нормата на член 52 от ЗЗД като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди, като се съобрази, че болките и страданията и
другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на инцидента такива, а
продължават и след това. Следва да се отчете характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му
положение.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, настоящият съдебен състав съобрази, че на ищцата е причинена
лека телесна, изразяваща се в травматични увреждания, водещи до известно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 3-4
седмици, като е поставена мека имобилизация за 25 дни.
Според Постановление №4 от 23. XII. 1968г., Пленум на ВС за всеки
конкретен случай съдът преценява комплексно обективно съществуващи
обстоятелства/ характер на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, други. Съдът
6
определя размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно
въведеният с чл.52 от ЗЗД критерии за справедливост, въз основа на
обективно съществуващи обстоятелства, които в конкретния случай включват
преценка за вида на причинената лека телесна повреда, последвалите болки и
страдания, вкл. и понесените от ищеца психични стресови травми, всички
настъпилите след инцидента промени в здравословно състояние на
пострадалия.
По делото не бяха представени никакви медицински доказателства, а и
от ищцовата страна не бяха направени доказателствени искания за събиране
на такива, обосноваващи влошаване на здравословното състояние на ищцата
над отразеното от медицинското заключение – счупване на горната фаланга
на пети пръст на дясното стъпало, травматичен оток в същата област, довели
до известно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от
около 3-4 седмици, като е поставена мека имобилизация за 25 дни.
Не се установи болките и затрудненията на ищцата при придвижване да
са за по-дълъг от описания период.
Не бяха представени доказателства за твърдяно тежко заболяване на
майката на ищцата, че тя се грижи за майка си, че двете живеят заедно.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, интензитета
на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, възрастта на
ищцата, както и прогнозата за бъдещото развитие, намира, че адекватен и
справедлив размер на обезщетението за всички вреди е претендирания размер
от 1000лв., като за горницата до претендираната сума от 3000лв. следва да
бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване съдът намира, че не се наведоха
конкретни твърдения, съответно и не се събраха по делото доказателства, за
осъществено поведение от страна на пострадалата, съгласно което същата да
се е поставила сама в положение, при което риска да бъде допуснат инцидент
се е увеличил. В тази връзка не е налице съпричиняване от нейна страна на
инцидента.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му. Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД вземането става изискуемо от
деня на увреждането, доколкото длъжникът изпада в забава и без покана.
По иска за имуществени вреди:
7
Съдът намира за доказан и иска за имуществени вреди в целия
претендиран размер. Съгласно представените по делото писмени
доказателства, ищцата е заплащала сума за издаване на медицинско
удостоверение.
Предвид изхода от спора на ищцата се следват и разноски по делото,
съразмерно с уважената част на претенциите, като в тежест на ответника
следва да се възложат сторените от ищцата разноски за заплатена държавна
такса в размер на 90 лева. Наред с това ответника следва да бъде осъден да
заплати и адвокатско възнаграждение. В случая ищцата е представила
договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че предоставената
от адв. С. В. правна помощ е безплатна. Посочено е, че в случая са налице
хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. При това
положение, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на адв. В.
възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА,с адм. адрес: гр. **** п. код 9000, бул.
„****", № 43, представлявана от Кмета на **** – ****, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.
К. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. **** ул. ****, № 22, ет.2, ап.4,
сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
счупване на горната фаланга на пети пръст на дясното стъпало, травматичен
оток в същата област представляващо временно разстройството на здравето
на пострадалата на 13.07.2023г., поради лошо стопанисване на обекти от
****, с адм. адрес гр. **** бул. „****" № 43, представлявана от кмета на
общината, довели до претърпените болки, страдания, стрес, дискомфорт,
както и имуществени вреди в размер на 50лв./петдесет лева/,
представляващи платена такса в този размер за издаване на съдебно
медицинско удостоверение №****г. от Д-р ****, МБАЛ „****“, ведно със
законната лихва от датата на увредата -13.07.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
сумата от 2000лв., като недоказан, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА,с адм. адрес: гр. **** п. код 9000, бул.
8
„****", № 43, представлявана от Кмета на **** – ****, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.
К. С., с ЕГН:**********, сумата от 90 лв. /деветдесет лева/, представляващи
разноски за настоящото производство, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА,с адм. адрес: гр. **** п. код 9000, бул.
„****", № 43, представлявана от Кмета на **** – ****, ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат С. В. В. от Адвокатска колегия гр. **** в качеството й на
пълномощник на Н. К. С. по гр.д. № 14302/2023г., по описа на ВРС, ХLІХ
състав, сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните и да се обяви в регистъра на решенията.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9