РЕШЕНИЕ
№ 3845
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100101213 по описа за 2022 година
искове с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД:
30
Ищецът - П. Д. С., твърди, че на 02.09.2020г., около 09:ч., в гр. София, бул.
„******* пред сградата на БНБ, при провеждането на митинг/протест бил задържан. На
15
същия ден в 21:ч., му било връчено едновременно Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, както и Постановление за задържане под
стража за срок до 72 часа, което задържане се изпълнило в ареста на ОЗСА София - бул. „Д-
р Г. М. Д.“ № 42 (подписано от М. К. - дежурен прокурор при СРП). Тези процесуални
действия били изпълнени по досъдебно производство ЗМК № 1470/2020г. по опис на 01 РУ-
СДВР, пр.пр. № 31875/2020г. по опис на СРП поради това, че ищецът бил извършил
деянията образуващи съставите на престъпленията, визирани в разпоредбата на чл. 131, ал.
2, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, както и такова съгласно чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
На 04.09.2020г чрез Софийска Районна Прокуратура по пр.пр. № 31875/2020г. по описа на
СРП, досъдебно производство № 255 ЗМК-1470/2020г. по описа на 01РУ-СДВР депозирал
жалба до СРС. На 30.09.2020г. по ЧНД № 12614/2020г., по опис на СРС, НО, 107-състав в
открито съдебно заседание разгледал жалбата на ищеца срещу постановление на СРП от
02.09.2020г., с което обвиняемият бил задържан за срок до 72 часа. Съдът определил:
"Отменя постановлението на СРП от 02.09.2020г., с което обвиняемият П. Д. С., обвиняем
по ДПМ 225 ЗМК№ 1470/ 2020г. по опис на 01 РУ- СДВР, пр. пр. № 31875/2020г. по опис на
СРП, по peдa на чл. 64, ал. 2 НПК е задържан за срок до 72 часа за довеждането му пред
съда".
На 08.10.2020г. по ВНЧД № 3585/2020г., по опис на СГС, наказателно отделение, 5-ти
1
въззивен състав в открито съдебно заседание потвърдил определението на СРС.
Ищецът счита, че дължимото му обезщетение възлиза на сумата от 50 000 лева, поради
следното: отрицателни промени във вътрешния му свят, а именно причиняване на стрес,
напрежение, безпокойствие, страх, изключително негативни емоционални преживявания в
ареста на бул. „Г. М. Д.", както и безсилието, което е чувствал от неоправданата полицейска
репресия спрямо него и семейството му, от лишаването му от право на свободно
придвижване, чувството на безпомощност и унижено човешко достойнство, лошите
хигиенни условия, които бил принуден да търпи в следственият арест, злепоставяне на
личността му в публичното пространство, както на него така и на семейството му и на
бизнесите управлявани от него.
Болката и страданията, които преживял по време на задържането му, вследствие на
нанесените му телесни увреждания от полицейски служители.
При задържането си, ищецът не бил оказал каквато и да е съпротива спрямо полицейските
служители. Видно от извършената съдебна комплексна (видео-техническа и лицево-
идентификационна) експертиза от 04.09.2020г., подписана от В.М.В. - вещо лице,
специалист в областта на криминалистиката в 01 РУ-СДВР било установил следното:
Камерите заснемат, провеждащ се митинг- протест на бул. „Цар Освободител“ със
протестиращи хиляди хора и с разположение множество служебни автомобили и бусове на
силите за сигурност /МВР/ на Република България. Около 09:45/09:46 часа, на 02.09.2020г.
според индикацията в кадрите, силите на реда извеждат последователно от събралото се
протестно множество две лица, които отвеждат до служебен автобус на силите за сигурност
/МРВ/.
Също така мястото на задържането на ищеца било предмет на видеозапис от страна на
медиите и физически лица, участници в протеста, така и на видеонаблюдението от камерите
на Столична община и БНБ, както и пуснатите в социалните мрежи видеоклипове,
отразяващи задържането му и на които можело да се види, че не е налице каквото и да било
съпротива.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати посоченото
обезщетение.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете: не били представени доказателства за
наличието на пряка причинноследствена връзка между твърдените от него неблагоприятни
последици и процесното обвинение. Прокуратурата на РБ не следвало да отговаря за
медийното отразяване. Тя не отговаряла и за поведението на служителите на полицията. По
отношение на ищеца и преди това били водени наказателни производства, което било
променило отношението на околните към него. Счита, че претендираното обезщетение било
прекомерно спрямо икономическата обстановка в страната, както и спрямо
продължителността на делото, която не намира за прекомерна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
2
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че по отношение на ищеца е водено ЧНД, чийто предмет е мярка за
неотклонение по чл. 64 от НПК и че тя е отменена от съда (определения на СРС и СГС).
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св. С.и, чиито показания са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото са съпруга и син на ищеца. От тях се
установява, следното:
- св. С.а: П. С. бил задържан 2010г. по т.нар. акция „Октопод“. След 10 дни бил освободен
от съда и след това 2020г. по време на протестите срещу правителството. Тогава (явно се
има предвид 2010г.) му било повдигнато обвинение за хулиганство, но съдът го оправдал и
не се стигнало присъда. Втория път бил задържан за 72 часа в следствения арест. Преди да
го арестуват през 2020г. нямал хронични болки и хронични болести, тъй като се опитвал по
всякакъв начин да спортува, да е активен и здравословното му състояние било много добро
и емоционално се чувствал добре. Веднага след като излязъл от ареста на 05.09.2020г.
големият им син Д. С. (вторият свидетел) го завел в съдебна медицина. Свързал се с
личния лекар, тъй като кръвната му захар била 15. Започнали терапия и започнал да взима
лекарства. След седмица две се отключили много силни паник атаки. В момента, в който
лягал да спи при изгасена лампата, автоматично се будел, недостиг на въздух и буквално
излизал на улицата. Спял само по час на денонощие. Това провокирало още по-висока
кръвна захар. Изолирал се, станал абсолютно асоциален. Включително отказал да ходи на
работа. Синовете им, които и те работели (явно при баща си), ако трябва да го питат нещо
идвали вкъщи. Успокоителни взимал няколко месеца. През този период нямал други
стресови събития в живота си.
- св. С.: потвърждава показанията на майка си относно миналото на баща си. Присъствал на
второто задържане. На втори септември имало организиран голям протест и сутринта в
3000
09:ч. - 10:ч. ги задържали и двамата. Те по никакъв начин не били провокирали органите
на реда. Тръгнали направо към баща му и покрай него, задържали и свидетеля. След като
освободили ищеца, Д. С. го завел до съдебна медицина. П. С. бил притеснен, видимо било
че не бил спал, не бил ял няколко дни и в никакъв случай не изглеждал добре. Имало
физически наранявания по него, имал драскотини по лицето и една цепнатина на челото.
Имал охлузвания по цялото тяло, натъртвания, синини и т.н. Когато ги задържали, ги отвели
зад бусовете, където били кордоните на полицията, там ги сложили на земята, полицаите ги
ритали, влачили по земята и т.н. После ищецът не искал да се вижда с хората, а някои
познати се отдръпнали. За известно време не ходел и на работа. Свидетелят поел голяма част
от ангажиментите на баща си в службата за няколко месеца.
По делото е приложена флаш памет – от кадрите се вижда как представители на
полицията задържат мъж, за който не се спори, че е ищецът. Аналогична е ситуацията и в
трите филмови отрязъци – от тях се установява, че на баща и сина (при съпротива и от
3
двамата – по-съществена такава от сина /свидетеля/) са сложени белезници – тип свински
опашки и това действително, след като са заведени са зад полицейски бус. Ищецът не е в
добра физическа форма, съобразно показанията на съпругата му. По-скоро е пълен. На
последния филм се вижда контузен полицай (проблемът по-скоро е в главата, а не в
предмишницата – Постановление от 02.09.2020г.). По разбиранията на решаващия орган, е
налице твърдо поведение от страна на служителите на реда (провокирано от ищеца и сина
му – съобразно посоченото по-долу относно приетата СТЕ), но не и нещо нередно.
На първия линк (л. 5 – долу) се вижда за момент задържането на ищеца.
Вторият линк не се отваря.
Всичко изложено, предвид посоченото по-долу в „от правна страна“, е без каквото и
да е значение.
Самите фото и видео материали са допустимо веществено доказателствено средство:
Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл.
204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в
определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от
значение за делото, или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт.
Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да
носи спрямо него ролята на веществено доказателство - Решение № 136 от 11.04.2011г. по
гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС; Огледът е способ да се съберат веществени доказателства
… - р. 1510-77-I.
От друга страна, експертните заключения, изготвени за други производства (наказателни),
не са допустими в гражданския процес, например: съдът постановява решението по спора
въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие
на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на
доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-
II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС;
Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; и Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. Става въпрос за Протокол № 869/2020г.
(л. 29-31).
Изложеното не се отнася до Съдебномедицинско Удостоверение № 339.09/06.09.2020г. – то
е документ, издаден от медик, в рамките на професионалните му задължения, свързани с
опазване здравето на гражданите (а и нещо като обезпечение на доказателство). Ако бе
поискана и допусната СМЕ, вещото лице бе съобразило изводите си с тези констатации. В
него се удостоверяват следните травматични увреждания: контузия и охлузвания на челото
вляво, кръвонасядане на гърба вляво, кръвонасядания по двете мишници, отоци,
зачервявания и кръвонасядания на китките, контузии и охлузвания в горните части на двете
подбедрици. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди
предмети, каквито характеристики могат да имат човешките ръце, крака обути в обувки,
кабелни връзки от типа „свински опашки", теренът и други. Причинили са БОЛКА и
4
СТРАДАНИЯ.
Уврежданията, според сведенията на самия ищец, описани в документа (л. 16), са били
получени само докато бил задържан – на 02.09.2020г. Не се споменава за сваляне на земята
и ритане – чл. 175 от ГПК (Р. № 69 от 24.06.2011г. на ВКС ІІІ г.о., по гр.д. № гр.д. №
584/2010г.: Признанието представлява обяснение на страна по делото, което представлява
доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на
неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред
другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда разглеждащ спора,
признанието е извънсъдебно).
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че записите, макар и вероятно свалени от
интернет (л. 70), по-скоро не са редактирани (по този въпрос всъщност не се и спори):
По-едрият мъж (ищецът) заплашва с дела служителите на реда и обижда един от тях:
„смешник“, „чу ли бе малоумен“. Изрично е предупреден да се държи адекватно: „Ще Ви
помоля да се държите адекватно“, като последвалата реплика е „Я си еби майка, спри ти
казвам! Цървул!“ … „Скапаняк“ … (л. 73). По нататък има реплика: „Ало Джеки! Абе да те
*******… ще ти скъсам гъза, ей! …“; „Ей, цървул, ти като минеш границата …“.
Отново има демонстрация на коректно поведение, въпреки това на ищеца: „ Важното е,
нито Вие да пострадате, нито някой друг …“.
Снимките не са оригинални, а свалени вероятно от филм. По отношение на тях не е правен
монтаж.
Съдът приема, че показанията на семейството на ищеца, най-малкото са сериозно
пресилени, а по-вероятно граничат с неистина (те противоречат, както бе посочено, на
изложеното от самия ищец в съдебна медицина, а и на съдържанието на видеоотрязъците и
фотоснимките). Не се установява, поне от веществените доказателства, да е налице някакво
що-годе съществено неправомерно поведение от страна на полицейските служители и то зад
буса, за който сочи втория свидетел. Последният видимо не съдейства на полицаите. Баща
му не е в идеална физическа форма, съобразно показанията на съпругата му (фактът, сам
по себе си, не е съществен, но има отношение към достоверността на показанията на
първия свидетел). По-важното е, че г-н П. С. си позволява да ругае и псува органите на
полицията, което, в комбинация с буйстването и на двамата задържани, предполага усилие
(а това включва и сила), за да бъдат осмирени.
От свидетелските показания по никакъв начин не би могла да се установи причинно-
следствена връзка между задържането и получените травми при задържането му
(евентуално, а и след това – за когата няма ангажирани доказателства /чл. 154, ал. 1 от
ГПК/), и повишената кръвна захар на ищеца. Много е вероятно да е преживял стрес – по-
долу е цитирана и практика, но той, а и белезите по тялото му, спокойно могат да са
следствие само от задържането му (по-горе бе взето становище относно начина по който е
5
сторено).
Ищецът е неосъждан – справки (л. 47-50). Към момента има мярка за неотклонение –
подписка (Писмо – л. 52).
от правна страна:
1. Исковата молба е напълно редовна. Съгласно нормата на чл. 38 от ГПК,
съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото (арг. и от чл. 127, ал. 1, т. 2 и
чл. 41, ал. 1 от ГПК).
Страната е длъжна да посочи адрес, където да ù се връчват съдебните книжа. Този
адрес може да бъде неин или на друго лице (съдебен адресат), стига последният да бъде в
седалището на съда.
Страната може да посочи лице в седалището на съда, наречено „съдебен адресат“ –
чл. 37 от ГПК (законът говори за съдебен адрес, но има предвид адресат, т. е. лице, на което
съдът би могъл да връчва книжа). Или, съдебният адрес е лице с местожителство в
седалището на съда (чл. 39, ал. 1 от ГПК), което се упълномощава да получава от името на
страната отнасящите се до нея призовки, съобщения и други книжа. Затова връчването на
призовки на съдебния адрес поражда действие спрямо представляваното от него лице.
Процесуалният представител може да бъде или да не бъде съдебен адресат – зависи
от уговорката между него и доверителя му. Съдебният адресат може да бъде и лице, което е
външно на процеса, но по някаква причина удобно за страната (например защото не се
временно, често или постоянно намира в страната).
Смисълът на всички цитирани норми е да има адрес, без значение чий, на който да се
изпращат съдебните книжа. Това процесуално задължение е изпълнено.
2. Задържането под стража е съществено ограничение на правата на гражданите. То е
свързано с психични изживявания, които могат да имат тежки последици. Всяко незаконно
посегателство срещу свободата на човека е отрицателно обществено явление, което уврежда
не само отделната личност, спрямо която е предприето, но и самите основи на държавния и
обществения строй. Затова държавата е особено заинтересована нейните органи да
пристъпват към тази мярка само в изрично предвидените от закона случаи. Държавата
трябва да отговаря пред отделния гражданин, към когото тя е била неправилно предприета.
Чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗОДОВ предвижда тази отговорност, когато едно лице е било
задържано под стража, включително и като мярка за неотклонение, ако впоследствие
задържането е било отменено поради липса на законно основание.
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
6
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДВПГ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл.
в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл.
4 от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Определение № 563 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6908/2013г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева, във вр. с Р. № 95 на ОС Габрово от 04.04.2013г. по
в.гр.д. № 92 по описа за 2013г.: При така установената фактическа обстановка от правна
страна настоящият състав на въззивната инстанция намери за установено следното: Ищецът
е основал претенциите си за имуществени и неимуществени вреди на чл.2, т.1, пр.1 от
ЗОДОВ. Съгласно последната законова разпоредба, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение, когато е била отменена. Препраща се
към т. 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, докладчик съдията Ж.Н.: държавата отговаря по този законов текст, когато
задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на
досъдебното и съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя
самостоятелно, като съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното задържане, т.е. разпоредбата приравнява отговорността по този текст на
деликтната.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ процесуално легитимирана да отговаря по иск за
обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по
чл. 2 ЗОДОВ е П., тъй като тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и
тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на
престъпление от общ характер - Решение № 1591 от 6.03.2015г. на СГС по гр.д. №
16176/2011г. Но, отново, съобразно мотивите на това решение: Настоящият състав намира
още, че П. не е материално-правно легитимирана за отговаря за действията на полицейски
служители от различни поделения на МВР при задържането на ищеца на 26.01.2005 г. и при
последващо негово задържане по време на изтърпяване мярката за неотклонение "домашен
арест", изразяващи се в упражняване на насилие (побой). Посочените действия на
служителите на МВР по задържане на Я.В. не са извършени в качеството им на органи на
дознанието и като част от досъдебното производство, съответно, не са насочени към
повдигане и поддържане на незаконното обвинение. Те са израз на административната
дейност на полицията по издирване и задържане на заподозрени и за неправомерните им
действия при задържането отговаря МВР.
7
От изложеното следва, че по отношение на твърдените побои от страна на
представители на полицията (които не се и установяват, арг. и от Решение № 216 от
27.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 185/2009г., IV г.о., ГК, докладчик съдията С.Ц.)
прокуратурата не е материално пасивно легитимирана.
Тя носи отговорност само за 72 часа задържане под стража и последвалото забавяне
за администриране на жалбата.
Едва ли името на ищеца е опетнено особено, макар, че след като не е осъждан, се
предполага, че той се приема добре от общността си.
Медийното отразяване е минимално, като личността на ищеца не е публична. Ако не
се знае за кого става въпрос, едва ли някой би се заинтересувал точно от него, а роднини и
близко би следвало да знаят за случая, за да намерят в интернет съответните материали.
Налице и практика по въпрос, която е посочена по-скоро за пълнота: Определение № 463 от
12.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4765/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г.М.; също:
Решение № 233 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 104/2012г., IV г.о., ГК, докладчик
съдията Б.И.: Р. № 673 от 15.11.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1916/2009г.; и Решение №
395 от 18.01.2012г. на ВКС по гр.д. № 159/2011г., III г.о., ГК, докладчик съдията О.К..
Доводът на ответника, в случая е основателен, доколкото посещението на митинг
предполага и присъствие на медии – т.е., всеки отишъл на такова събитие има вероятност да
бъде заснет и в някаква степен се е съгласил с това. Повечето веществени доказателства (без
първия линк) са любителски кадри. Дори и да бе налице по-голямо медийно отражение, то
би било в следствие на поведението на полицията (чл. 1 от ЗОДОВ – изпълнителна власт), а
не на прокуратурата (чл. 2 съдебна власт).
Според Определение № 1 от 6.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 1260/2021 г., IV г.о., ГК,
докладчик председателят З.А., … понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при
всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. … тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, …
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота
му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. … обстоятелството, че
краткосрочната и средносрочна прогноза за психиатричното състояние на ищеца е
благоприятна, чистото съдебно минало, интензитета и продължителността на негативните
изживявания, икономическите условия и жизнения стандарт в страната, обстоятелството, че
ищецът не е обществено известна личност и не упражнява професия, съответно не заема
длъжност, при които очакванията и изискванията на обществото за висок морал и спазване
на законите са завишени.
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието
на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време
8
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление (в случая задържано), изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания,
над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при
успешно проведено пълно главно доказване от ищеца - Решение № 3 от 29.01.2014г. на
ВКС по гр.д. № 2477/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение
на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012г., IV г.о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и
Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК.
В случая има незаконно задържане за 3 дена. Охлузванията, както бе посочено, по-
скоро са следствие от неадекватното поведение на самия ищец. Без медицинска експертиза,
само на базата на показанията на семейството на увредения, трудно може да се приеме, че от
инцидента са последвали съществени здравословни (душевни и физически) усложнения за
ищеца.
С оглед изложеното, съдът намира, че едно обезщетение от 800 лева би следвало да
обезщети увредения.
по разноските:
Ищецът не претендира разноски.
Ответникът дължи на основание чл. 9а и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 77 от сумата от 410
лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура
на РБ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на П. Д. С., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
София, ул. „*******“ № ******* ап. 5 тел: *******, ел. поща: *******чрез адв. П. М. от
САК, ЕГН **********, следното:
- сумата от 800 (осемстотин) лева, обезщетение за неимуществени вреди, последица от
незаконното му задържане под стража за 72 часа (от 03.09.2020г. до 05.09.2020г.), като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 50 000 (петдесет
хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
9
ОСЪЖДА на основание чл. 10 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ, гр. София, бул. "Витоша"
№ 2, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 410 (четиристотин и
десет) лева, държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10