Р Е Ш Е Н И Е
Номер № 260062 08.06. 2021 Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски окръжен Съд Втори наказателен състав
На дванадесети май Година
2021
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
2.ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар НАНКА
КОЕВА
Прокурор ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдията-докладчик
ТОНЬО ТОНЕВ
въззивно НОХД дело № 1086 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 260014 от 11.02.2021 г. по
НОХД № 795/2020 г. по описа на Казанлъшки районен съд, подсъдимата К.Й.М., ЕГН **********
е призната за виновна за това, че на
23.03.2020 г. в гр.Гурково, обл.Стара Загора е
нарушила мерки против разпространението или появяването на заразна болест по
хората от вирус COVID – 19, въведени със Заповед № РД –
01-130/17.03.2020 г. на МЗ по чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба №
21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести,
както и мерки по Предписание за поставяне под карантина № 434/19.03.2020 год. от РЗИ-Русе, издадено
на основание т.1 от заповедта, като деянието е било извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи и на основание чл.355, ал.2, предл.3 във вр.ал.1 и чл.54 от НК
е осъдена на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв.
Съдът на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложил изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Присъдата е обжалвана от адв. П.П. в качеството на
защитник на подсъдимата К.М.. Според въззивната жалба
присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. До началото на
съдебното следствие пред въззивната инстанция не са
постъпили допълнителни съображения във връзка с направените оплаквани, които в жалбата
послужила като основание за образуване на въззивното
производство, са немотивирани. Искането е да се измени присъдата, като се
приложи чл.55, ал.1, т.1, б.“б“ и ал.3 от НК и на подсъдимата К.М. се определи
наказание „пробация“, а кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ да не се налага.
В съдебно заседание жалбоподателите –
подсъдимата и нейният защитник, не се явяват и делото се разгледа в тяхно
отсъствие, тъй като са редовно призовани, не са представили основателни причини
за неявяването в съдебно заседание, а с оглед повдигнатото обвинение,
присъствието на подсъдимата не е задължително(арг.
чл.329, ал.2 НПК) .
Представителят на Окръжна прокуратура-
Стара Загора счита, че обжалваната присъда е правилна, обоснована,
законосъобразна и справедлива. Наред с това, в хода на наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка
становището на публичното обвинение е, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, като се запозна с доказателствата
събрани в хода на досъдебното производство и проверени в съдебното следствие
счита, че районният съд е установил фактическа обстановка, която е съобразена с
доказателствата.
През пролетта на 2020 год. в Република
България и по света се появява нова
заразна болест по хората, която е причинена от коронавирус
и е означена като COVID-19. Болестта е причинила множество смъртни случаи,
както в световен план, така и в РБългария. В тази
връзка било въведено извънредно положение от Народното събрание на Република
България считано от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год.
На 19.03.2020 год., заедно със свидетелите Е.М.,
Й.Г.и И.С., подсъдимата К.Й.М. се прибрала от Кралство Великобритания през ГКПП
- Русе. На границата, въз основа на Заповед РД № 01-130 от 17.03.2020 год. на Министъра
на здравеопазването, на подсъдимата К.М. било издадено Предписание за поставяне
под карантина № 434/19.03.2020 год., с посочен адрес гр.Гурково, ул.“***“ № ***,
като с връчване на предписанието, на подсъдимата К.М. е определено време за
придвижване до мястото на карантиниране
- 4 часа. След като подсъдимата пристигнала в гр.Г. с останалите
пътуващи, с които заедно влезли в Република България и които са нейни близки,
всички заживели под карантина на същата улица - „***, но на адрес № ***. На
този адрес подсъдимата е била проверявана многократно за спазване на
карантината от полицейските служители и свидетели по делото А.Т., Й.К.и Н.Г. До инкриминираната дата –
23.03.2020 год. сестрата на свидетеля Й.Г.купувала и доставяла на
карантинираните лица хранителни
продукти, но въпреки това на тази дата подсъдимата и свидетелят И.С.
решили да отидат до кварталния магазин „Експрес“, за да купят храна. Пред магазина и в самия търговски обект подсъдимата
не била със задължителните предпазни средства, но разговаряла с чакащите хора. По
същото време - около 16.00 ч., адресът на ул.“***“,№*** бил проверен от
полицейски служители, които констатирали нарушаване на мерките по предписанието
от подс.К.М..
Фактическата обстановка е установена
от писмените доказателствени средства - формуляри,
предписания, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
заключение на техническа експертиза и показания на свидетели, обяснения на
подсъдимата.
При установеното от районния съд,
окръжният съд счита, че законосъобразно и правилно е квалифицирано деянието на
подсъдимата К.М. като съставомерно по чл. 355, ал.2, предл.3,
във вр. ал.1 от НК.
Факт е, че с Предписание № 434/19.03.2020 год. на РЗИ Русе на подс. К. М. са въведени задължителни конкретни и
индивидуални мерки против разпространение на остро заразна болест по хората,
т.е. коронавирус или COVID-19. Предписанието е издадено
въз основа на Заповед № РД
01-130/17.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването, а според тази заповед
всички лица пристигащи от Кралство Великобритания се поставят под карантина.
Заповедта е издадена от компетентен орган, а именно Регионална здравна
инспекция – Русе.
Съдът е дал отговор и на възражението
на защитата, че подсъдимата К.М. е действала при условията на крайна
необходимост по смисъла на чл.13 ал.1 от НК, т.е. наличие на обстоятелство,
което изключва обществената опасност на деянието и респ. водещо до несъставомерност като престъпление.
Крайната необходимост (англ. extreme necessity ) е състояние на непосредствена опасност, която не
може да бъде отклонена (избягната) по друг начин, освен чрез причиняване вреда
на правно охраняеми интереси на личността, обществото
или държавата.
Основанието за причиняване вреда при
крайна необходимост е опасност, която застрашава охраняеми
от наказателния закон интереси. Източниците на тази опасност са многообразни,
предвид многообразието на жизнените ситуации, но при хипотезата на чл.13,ал.1 НК се има предвид изключителни
случаи, заплашващи причиняването на съществена вреда на правноохранями
интереси.
Опасността следва да е налична, което ще рече тя вече е
възникнала, но не е преминала.
Опасността трябва да е и реална, т.е. да съществува реално, а не
във въображението на човека.
За да е правомерно деянието при защита
на поставените в опасност блага е необходимо да се изпълнят и редица условия:
ориентацията (фокусът) на деянието да е защита на правоохраняеми
интереси; невъзможност да се осъществи защитата им с други способи, без
причиняване вреда на охраняемите от закона интереси;
своевременност на защитата; причиняване вреда на трети лица.
Причинената вреда при крайната необходимост може да бъде
правомерна само в тези случаи, когато отстраняването на опасността с други
средства, не свързани с причиняване на вреда, не е възможно и настъпилите вреди
са по-малко значителни от причинените.
При крайната необходимост е налице
колизия между право и право, т.е между правото на подсъдимата да полага
адекватни грижи за малолетните си деца(според нейното виждане) и правото на
здравословна жизнена среда на обществото, при това в пандемична
обстановка.
В конкретния случай, според защитата,
с действията си подсъдимата е предотвратила настъпването на по-тежки вредни
последици, а именно „влошаване здравето на децата“.
Освен изложените от първоинстанционният
съд съображения за неприложимост на института на крайната необходимост следва
да се отбележи, че през периода, от поставянето й под карантина до датата 23.03.2020
год., семейството и близките на подсъдимата К.М. са били снабдявани с
хранителни продукти от сестрата на свидетеля Й.Г.. При разпита в съдебно
заседание на полицейските служители А.Т., Й.К.и особено И.Г.(който е и
квартален инспектор), се установява, че при извършените многократни проверки на
подсъдимата и нейното семейство, последните никога не са споделяли за нуждата
си от помощ и съдействие, във връзка със снабдяване със стоки от първа
необходимост.
Очевидно
е, че житейската ситуация нито е от изключителен характер, нито е била налице
налична и реална опасност за живота и здравето на децата на подсъдимата К. М..
В тази връзка деянието на подсъдимата К.Й.М.
е съставомерно от обективна и от субективна страна.
Признавайки я за виновна на подсъдимата К.М. съдът е наложил наказание при
превес на смекчаващи вината обстоятелства, т.е. под средния размер на
предвиденото в НК наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
което е отразено и в размера на определеното наказание.
Въззивната инстанция
застъпва идентично становище, както и това на първостепенният съд, че не
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключително по своя
характер, което да води до приложение на чл.55 от НК. Правилно съдът е отложил
наказанието за срок от три години, а определения размер на глобата е
минималния, който е предвиден в разпоредбата на чл.355, ал.1 от НК и не подлежи
на корекция. Съдът се е произнесъл и по отношение на направените разноски,
които е присъдил да се заплатят от подсъдимата.
Водим от всичко изложено и на
основание чл.338 вр. чл.334‚ т.6 от НПК Окръжен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260014 от 11.02.2021 г. по НОХД № 795/2020 г. по описа на Казанлъшки
районен съд.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.