№ 25
гр. Ямбол, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. П.
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Е. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Васил М. П. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20222300600359 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по
въззивна жалба на И. А. И. чрез служебния му защитник- адв. Д. Н. от АК – Ямбол и И. К.
М. чрез адв. Г. Д. от АК – Ямбол срещу Присъда № ****** г. постановена по НОХД №
***** г. по описа на РС – Ямбол. С атакувания съдебен акт подсъдимите И. и М. са
признати за виновни в това, че за времето от около 11:00 часа до около 21:30 часа на *****
г., в гр. *******, от помощна постройка, намираща се в двор към частен дом на ул.
„*******" №1, действайки в съучастие след предварителен сговор помежду си като
съизвършители в немаловажен случай са отнели чужди движими вещи на обща стойност
606 лева, от владението на собственика им П.К.У. от гр. *******, обл. Ямбол, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1,
т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а" и б. „б" вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, на всеки от
подсъдимите е наложено наказание от по **** лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ режим. Всеки един от подсъдимите е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на по 48.75 лв., вносими в приход на
Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР - гр. Ямбол.
В жалбите са изложени съображения за неправилност на атакуваната присъда
и явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите. Твърди се, че липсват
категорични доказателства за предварителен сговор между подсъдимите И. и М., поради
1
което не би следвало квалификацията на престъплението да е и по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК,
като се изтъква, че минималният размер на наказанието при липсата на квалификацията по
чл. 195, ал. 1, т. 5 е по-нисък – 2 години „лишаване от свобода“ и с оглед приложението на
чл. 58а, ал. 1 НК наказанието следва да бъде редуцирано до размера на 1 година и 4 месеца
„лишаване от свобода“. Твърди се и за наличието на смекчаващи вината обстоятелства,
които обуславят приложението на чл. 58а, ал. 4 НК, което води до по-ниско от определеното
с присъдата наказание.
Молят ЯОС да измени атакуваната присъда като приложи разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 НК и намали наложеното наказание. В условията на евентуалност молят съда да
приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и също да намали размера на наложеното
наказание.
В открито съдебно заседание въззивниците И. М. и И. И. се водят от органите
на ОЗО – Ямбол, като подс. М. се представлява от адв. Д., а подс. И. – от адв. Н.. Двамата
защитници поддържат жалбите, които са подали и пледират за тяхното уважаване, респ. за
намаляване на наложените наказания на подсъдимите. В личната си защита подс. М. и И. се
присъединяват към казаното от техните адвокати, а в последната си дума двамата настояват
да се намали наложеното им наказание.
За държавното обвинение се явява прокурор Г., който оспорва жалбите като
неоснователни. Намира първоинстанционната присъда за законосъобразна и обоснована и
пледира за нейното потвърждаване.
Ямболският окръжен съд констатира, че въззивните жалби са процесуално
допустими, като подадени от лица имащи право и интерес да обжалват и в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни, по следните
съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдебното производство пред РС – Ямбол е проведено при условията на гл.
27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК и решаващият съд
правилно е възприел следната фактология, изложена от прокурора в обстоятелствената част
на обвинителния акт:
Подсъдимите И. А. И. и И. К. М. се познавали и поддържали приятелски
отношения помежду си. Подсъдимите били осъждани за престъпления против
собствеността, по които не били реабилитирани.
На неустановена дата в началото на месец януари 2022 г. Подсъдимите И. А.
И. и И. К. М., живущи в гр. *******, обл. Ямбол се уговорили да отидат до частен имот -
къща, намираща се в гр. ******* на ул.******* №1, за да влязат в помощна постройка,
намираща се в двора към къщата, да претършуват помощната постройка и да отнемат вещи,
каквито намерят, които след това да вземат със себе си и да продадат. В изпълнение на така
2
взетото решение в неустановен точен час, за времето от около 11.00 часа до около 21.30 часа
на ***** г., в гр. *******, подсъдимите отишли до частен имот - къща, намираща се в гр.
******* на ул.,******* №1, в която живеел свид. П.К.У.. Подсъдимите преминали без
проблеми през незаключената входна врата на двора на къщата, след което проникнали в
двора. След това подсъдимите стигнали до входната врата на помощната постройка,
намираща се в двора, която също била незаключена, поради което подсъдимите проникнали
безпрепятствено във постройката, която се намирала непосредствено до къщата, в която
живеел свид. У. Подсъдимите претършували вътрешността на помощната постройка,
намираща се в двора към частен дом, при което намерили и взели със себе си следните
вещи, собственост на свид. У.- 1 бр.велосипед, марка,,*****" на стойност 40 лева; 1 бр.
бензинова резачка за дърва, марка „KIAM" с трион 40 см., на стойност 120 лева;1 бр.
живачен нивелир, марка „Топ мастер" на стойност 36 лева; 30 литра алкохол - гроздова
ракия 60 градуса, по 9 лева за 1 литър, на обща стойност 270 лева; 1 бр.електрически тример
за косене на трева на стойност 140 лева, всички вещи на обща стойност 606 лева. След това
подсъдимите изнесли горепосочените вещи на улица *******. Подс.И. М. отнесъл и скрил в
своя дом 1 бр.велосипед, марка „*****", след което подсъдимите заедно със свои приятели
изконсумирали отнетите 30 литра алкохол -гроздова ракия. Няколко дни по-късно
подсъдимите отнесли част от инкриминираните вещи до дома на свид. А.Д.С., живущ в гр.
*******. Подсъдимите продали на свид. С. 1 бр. бензинова резачка за дърва, марка „KIAM"
за сумата от 50 лева, като подс. И. М. подарил на свидетеля 1бр. живачен нивелир, марка
„Топ мастер". В присъствието на свид. С. подс. М. счупил 1 бр. електрически тример за
косене на трева, след което го хвърлил на земята. Свид. С. попитал подс.М. за произхода на
тези вещи, но подс. М. го уверил, че вещите са негова собственост.
На ***** г., около 21.30 часа свид. П.К.У. установил кражбата на
горепосочените вещи, след което уведомил полицейски служители на РУ-*******. В
резултат на успешно проведени оперативно-издирвателни мероприятия били установени
извършителите на кражбата -подсъдимите И. А. И. и И. К. М.. В хода на проведена беседа
подсъдимите признали пред свидетелите Т.Й. и И.И.. - полицейски служители в РУ-
*******, че са извършили кражба на вещи от незаключена вила, намираща се в гр. *******,
до „*****"/ул.*******/. Подсъдимите пояснили пред полицейските служители, че са изпили
заедно със свои приятели отнетата ракия, тримерът за косене на трева са го счупили, а
бензиновата резачка за дърва и нивелирът са продали за сумата от 50 лева на свид. С.. С
протокол за доброволно предаване подс. И. М. предал на свид. И.И.. 1бр.велосипед, марка
„*****", като в протокола подсъдимият записал, че велосипеда е откраднал от къща,
намираща се в близост до „*****"/ул."*******"/ в гр.*******. В своите показания свид.
А.Д.С. потвърдил, че е закупил от подсъдимите И. И. и И. М. 1бр. бензинова резачка за
дърва, марка „KIAM" за сумата от 50 лева, като подс. И. М. подарил на свидетеля
1бр.живачен нивелир, марка „Топ мастер". Свид.С. потвърдил, че в негово присъствие
подс.М. е счупил 1 бр.електрически тример за косене на трева. С протокол за доброволно
предаване от 18.01.2022г. свид.С. предал на разследващия орган 1 бр. бензинова резачка за
дърва, марка „KIAM" с трион около 40 см. и 1 бр. живачен нивелир, марка „Топ мастер". С
3
приемо-предавателен протокол свид. И.И.. предал на разследващия орган 1 бр.велосипед,
марка ,,*****". С разписка за върнати вещи от 20.01.2022г. 1бр. бензинова резачка за дърва,
марка „KIAM", 1 бр. живачен нивелир, марка „Топ мастер" и 1 бр.велосипед, марка „*****"
били върнати на свид.У.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза/СОЕ/ стойността на отнетите вещи, собственост на свид. У.възлиза, както следва:
1 бр.велосипед, марка"*****" на стойност 40 лева; 1 бр. бензинова резачка за дърва, марка
„KIAM" с трион 40 см. на стойност 120 лева;1 бр. живачен нивелир, марка „Топ мастер" на
стойност 36 лева; 30 литра алкохол- гроздова ракия 60 градуса, по 9 лева за 1 литър, на обща
стойност 270 лева;1 бр.електрически тример за косене на трева на стойност 140 лева, всички
вещи на обща стойност 606 лева.
Възстановени са вещи на обща стойност 196 лева: - 1 бр.велосипед, марка
"*****" на стойност 40 лева; 1 бр. бензинова резачка за дърва, марка „KIAM" с трион 40 см.,
на стойност 120 лева; 1 бр. живачен нивелир, марка „Топ мастер" на стойност 36 лева.
Невъзстановени са вещи на обща стойност 410 лева: - 30 литра алкохол-
гроздова ракия 60 градуса, по 9 лева за 1 литър, на обща стойност 270 лева;1 бр.
електрически тример за косене на трева на стойност 140 лева.
Подсъдимият И. А. И. е извършил инкриминираното деяние в условията на
„опасен рецидив" по чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, т.к. по НОХД №****г. на РС-Ямбол с
Присъда № *****., влязла в сила на ******г., на подс.И. И. е наложено наказание ЛС за срок
от 11 мес., което е било отложено с изпитателен срок за три години. С Присъда № ******г.
по НОХД *****г. на ЯРС, в сила от ***** г., на подсъдимия е наложено наказание от 8 мес.
ЛС, което по чл.66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за срок от 3 год., като посочените
две осъждания са за извършени умишлени престъпления от общ характер. По НОХД №
*****г. за извършено тежко умилено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 от НК с Опр.№**** г. на ЯРС е одобрено споразумение, влязло в сила на *****
г., с което на подс. И. И. е наложено наказание от 1 год. ЛС при „общ" режим, което същият
е изтърпял на **** година.
Подсъдимият И. К. М. е извършил процесното деяние при условията на
„опасен рецидив" по чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, защото със Споразумение № **** г. по
НОХД №**** г. на РС-Ямбол, в сила на 01.09.2016 г., подсъдимият е осъден на 1 год. ЛС
при „строг" режим за тежко умишлено престъпление, с Пр.№ ****** г. на ЯРС по НОХД
***** г., в сила на ***** г., е осъден на 2 год. ЛС при „строг" режим за тежко умилено
престъпление, с Пр.№ **** г. по НОХД № **** г. на ЯРС, в сила на ****** г., лицето е
осъдено на 1 год. и 4 мес. ЛС при „строг" режим за тежко умишлено престъпление, с Пр.
№**** г. по НОХД№ ***** г. на ЯРС, подсъдимият е осъден на 1 год. и 4 мес. ЛС при
„строг" режим за тежко умишлено престъпление, със Споразумение, одобрено с Опр. №
***** г. по НОХД№***** г. на ЯРС, в сила от **** г., подсъдимият е осъден на 8 мес. ЛС за
тежко умишлено престъпление при „строг" режим. Първото посочено наказание ЛС от
4
справката за присъдите на подс. И. М. е изтърпяно на ***** г., а последното наказание ЛС е
изтърпяно на ***** година.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена
описаната фактическа обстановка. В конкретния случай, фактическите обстоятелства са
изяснени въз основа на събраните в хода на досъдебното производство по предвидения
процесуален ред доказателства по делото. Районният съд е направил обоснования извод, че
същите подкрепят направеното признание от подсъдимите по фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. След като подсъдимите са се възползвали от
предоставената правна възможност на чл. 371, т. 2 от НПК да изберат диференцираната
процедура на съкратеното съдебно следствие, решаващият съд следвайки своите
компетенции предоставени му от чл. 372, ал. 4 от НПК е констатирал, че направените
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и с
определението си е обявил, че няма да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и на тяхна база е постановил присъдата.
Всички кредитирани и от двете съдебни инстанции доказателствата – самопризнанията на
подсъдимите; показанията на всички разпитани в досъдебното производство свидетели -
П.К.У., А.Д.С., Иван Стоянов И. и Т.Й. Йорданов; приложените по делото писмени
доказателства, посочени в описа към ДП, както и заключението на вещото лице, съставило
оценителната експертиза , са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и
последователност едно спрямо друго и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото, предмети и
механизма на извършване на осъщественото от подсъдимите.
Съдът правилно не е приел за достоверни обясненията на двамата подсъдими –
М. и И., че не са се сговаряли предварително и не са извършили процесната кражба, тъй
като тези обяснения се опровергават напълно от показанията на пострадалия, полицейските
служители и свид. Ат. С..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подсъдимите И. К. М. и И. А. И. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.
1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК, като за времето от около 11:00
часа до около 21:30 часа на ***** г., в гр. *******, от помощна постройка, намираща се в
двор към частен дом на ул. „*******" №1, действайки в съучастие след предварителен
сговор помежду си като съизвършители в немаловажен случай са отнели чужди движими
вещи на обща стойност 606 лева, от владението на собственика им П.К.У. от гр. *******,
5
обл. Ямбол, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието
е извършено при условията на опасен рецидив. Авторството на деянието, предмета му и
начина на извършване на деянието са безспорно доказани от самопризнанията на
подсъдимите, дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, подкрепени от всички събрани в
производството доказателства.
От обективна страна безспорно, както правилно е решила първата инстанция,
подсъдимите са осъществили признаците на квалифицирания състав на престъплението
кражба, визиран чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а" и б. „б" от НК, като са извършили действия по прекратяване владението върху
съответните инкриминирани вещи, изброени подробно по-горе, от владението на
собственика им П.К.У. от гр. *******, както и установяване на свое такова, с отнасянето им
от мястото, където са се намирали. Налице е прекратяване на фактическата власт на
собственика върху вещите, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимите, при
липсата на съгласие за това от страна на собственика или негов пълномощник. Правилно
ЯРС е посочил, че подсъдимите са осъществили и двете фази на изпълнителното деяние на
престъплението – отнели съответните вещи и ги отнесли от мястото, с което прекъснали
владението на собственика, а с напускане на местопрестъплението са установили трайна
фактическа власт върху отнетото. Верен е изводът, че подсъдимите не са придобили
владението на правно основание, което ги прави или е годно да ги направи собственици на
вещите и са установили своята фактическа власт непосредствено и директно, а не чрез други
лица. По делото се установи по категоричен начин от показанията на пострадалия,
полицейските служители и свид. Ат.С., че между подсъдимите е налице предварително
сговаряне, поради което е правилна квалификацията дадена от ЯРС по чл.195, ал.1, т.5 от
НК, тъй като престъплението е извършено от две лица, сговорили се предварително за
нейното осъществяване и не представлява маловажен случай. ЯОС споделя изложеното от
първата инстанция, че не е налице „маловажен случай“, изхождайки от времето; мястото;
механизма на осъществяване на престъплението; високата степен на обществена опасност на
деянието и дейците, които са многократно осъждани за посегателства срещу собствеността,
както и стойността на отнетите вещи и тяхното значение за собственика им. По отношение
на квалификацията на престъплението, свързана с личността на подсъдимите, правилно
първостепенният съд е приел, че при осъществяване на престъплението подс. М. и подс. И.
са действали в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ от НК.
Видно от приложените им справки за съдимост, те са извършили процесното деяние след
като са били осъждани като пълнолетни за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК
и след като са били осъждани повече от два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК. Към датата на извършване на деянието не са изтекли пет години
от изтърпяване на предишните наказания, съгласно чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна правилно ЯРС е приел, че подсъдимите М. и И. са
6
действали с предумисъл, тъй като взели решението да се извърши деянието преди неговото
извършване в относително спокойно и хладнокръвно състояние, като са искали и целели
настъпване на престъпния резултат. Подсъдимите са разбирали свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Изхождайки от фактите по делото за
наличието на предишни осъждания на двамата за престъпления против
собствеността, логично са съзнавали всички елементи от състава на процесното
престъпление и това, че извършват противоправно и общественоопасно деяние, от което ще
настъпят целени от тях престъпни последици. Подсъдимите са осъществили кражбата с
намерение противозаконно да присвоят процесните вещи. Съзнавали са, че лишават от
фактическа власт върху вещта собственика и са предвиждали преминаването й в своя
фактическа власт като са целели именно това. Разбирали са противоправния характер на
извършеното, но са целели незаконното си облагодетелстване.
Верен е изводът на ЯРС, че подсъдимите М. и И. са съзнавали, че с общи усИ.
ще осъществят намисленото - ще прекъснат владението на собственика на вещите и ще
установят свое владение върху тях. Безспорно доказано е, че конкретното деяния е
извършено от подсъдимите в съучастие при общност на умисъла им към престъплението.
Всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи
намерението си заедно с другия участник, като за отговорността на подсъдимите е
достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си.
Подсъдимите са разбирали противоправния характер на извършеното, но са
целели незаконното си облагодетелстване, като са съзнавали и факта, че вършат деянието в
условията на „опасен рецидив” – след като и двамата са били осъждани за тежки умишлени
престъпления, извършени като пълнолетени, на „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК – по чл. 29, ал. 1 б. „а” от НК и
след като са били осъждани два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, извършени като пълнолетени, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК – по чл. 29, ал. 1 б. „б” от НК, и
преди да са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Правилно и обосновано ЯРС е преценил, че престъплението не е осъществено
от страна на подсъдимите М. и И. при наличието на многобройни и изключителни
смекчаващи отговорността им обстоятелства и в този смисъл спрямо тях не следва да се
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Правилно са отчетени и съобразени
следните факти и обстоятелства:
От една страна- тежкото социално и семейно положение на дейците;
направените самопризнания в съдебно заседание; оказаното съдействие за установяване на
обективната истина по делото в ДП; разкаянието и съжалението на подсъдимите за
стореното от тях, а от друга страна - това, че към момента на извършване на престъплението
7
стойността на процесните вещи предмет на кражбата е висока; това, че само една част от
вещите са върнати на собственика им; проявената упорита престъпна воля при извършване
на деянието; многократните осъждания за престъпления против собствеността при
условията на чл.195, ал.1, т.7 от НК и чл.196 от НК и изключително грубото незачитане на
правото на собственост.
В специалното производство по Глава XXVII-ма от НПК, чл. 372, т. 2 от
НПК, решаващия съд при постановяване на присъдата следва да приложи императивната
разпоредба на чл. 58а ал. 1 от НК и да намали с 1/3 така определеното наказание "лишаване
от свобода " или да приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК и да определи наказанието
в пределите на разпоредбата на чл. 55, ал. - 1, т. 1 от НК. В случая не са налице основания за
прилагане на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, поради което правилно и обосновано в
проверявания съдебен акт, ЯРС е определил наказанието на двамата подсъдими при
условията на чл. 58а ал. 1 НК вр. чл. 54 НК, като е отчел в достатъчна степен посочените по-
горе смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства, в резултат на което е
наложил наказание за всеки от подсъдимите в размер на по **** "лишаване от свобода ",
което да се изтърпи при първоначален "строг" режим.
ЯОС счита, че така определеното наказание на подсъдимите е подходящо да
им повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да
им въздейства предупредително и да ги възпре да вършат други престъпления, без да им се
оказва ненужно по-тежка наказателна репресия, но и да не създава у тях погрешно усещане
за безнаказаност. Определеното наказание е необходимо и достатъчно и за изпълнение
генералната превенция. Ето защо въззивният състав приема, че това наказание се явява
справедливо и подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил всеки от
подсъдимите- И. М. и И. И., да заплати направените по делото разноски в размер на по
48.75 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР
гр.Ямбол..
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК,
Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖДАВА Присъда ******* г. постановена по НОХД № ***** г. по
описа на РС – Ямбол.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9