№ 14338
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110168545 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от А. Й. Б., родена на ********** г., гражданин на
Държавата Израел, срещу [фирма ] АД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета на
Европа от 11 февруари 2004 относно създаването на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети за признаване на установено, че [фирма ] дължи на А. Й. Б., родена на
********** г., гражданин на Държавата Израел, сумата от 250,00 евро (двеста и
петдесет евро), представляваща главница за обезщетение на основание Регламент (ЕО)
261/2004 за закъснение на полет FB974 от 24.09.2017 г. с дестинация Варна - София,
ведно със законна лихва за период от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
107,99 евро (сто и седем евро и 99 евроцентове), представляваща лихва за период от
26.11.2017 г. до 27.02.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по гр.д.№10914/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищцата твърди, че сключила договор за въздушен превоз с ответното дружество, по
силата на който последното следвало да изпълни полет FB974 от 24.09.2017 г. с
дестинация Варна - София, с планиран час за излитане 21.55 ч. местно време на същата
дата и планиран час на кацане 22:45 ч., с последващ директно свързващ полет FB571 от
24.09.2017 г. с дестинация летище София-летище Тел Авив, с планиран час за излитане
23:30 ч. местно време на същата дата и планиран час на кацане 02:00 ч. местно време
на 25.09.2017 г. Твърди, че първият полет пристигнал в крайния пункт с повече от три
1
часа закъснение спрямо планираното разписание – следвало да кацне в 22.45 ч. местно
време на 24.09.2017 г., а кацнал в 02.09 ч. на 25.09.2017 г., поради което и за ищцата не
било възможно да се качи на полет FB 571 по направление летище София-летище Тел
Авив, а въздушнитя превозвач е премаршрутирал полета едва на 25.09.2017 г., поради
което е пристигнала в крайния пункт с повече от три часа закъснение. Поддържа, че
доколкото се касае за забавяне с повече от три часа и за разстояние между началната и
крайната точка на полета е до 1500 км. в рамките на Общността, в правната сфера на
пътника на основание разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г.
е възникнало парично притезание за сумата от 250 евро, представляващо вземане за
обезщетение за изпълнен със закъснение полет. Заявява, че предявила претенцията си
извънсъдебно, но ответникът не извършил плащане. При тези съображения предявява
искане за присъждане на сумата от 250 евро, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
01.03.2022 г. до окончателно погасяване на дълга и мораторна лихва за забава, считано
от 26.11.2017 г. до 27.02.2022 г. в размер на 107,99 евро. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
искова се оспорва като неоснователен. Оспорва да е налице облигационно отношение с
ищеца по договор за превоз. Оспорва ищцата да се е явила на гише за регистрация 45
минути преди определения час за излитане. Оспорват се и твърденията на ищцата, че от
страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на
настоящото производство. Релевира се възражение за настъпила погасителна давност
на вземането на ищеца, тъй като е приложим двугодишният срок, уреден в чл. 135 от
Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, който е изтекъл към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
факта на сключен с ответника договор за въздушен превоз; потвърдена резервация за
полета; представяне на гишето за регистрация в час, посочен от въздушния превозвач,
туроператора или упълномощен пътнически агент, а ако не е посочен такъв – не по-
късно от 45 минути преди обявения час на излитане; времетраене на закъснението на
полета, съответстващо на предвиденото по Регламент (ЕО) №261/11.02.2004г. на
Европейския парламент и на Съвета, размера на обезщетението, дължимо от
превозвача, в т. ч. разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от големия
кръг, както и спирането и/или прекъсването на давността.
2
В тежест на ответника е да докаже наличието на основания, изключващи
отговорността му, правоизключващите и правопогасяващите си възражения, че веднага
след узнаване на извършеното извънсъдебно признание на процесното вземане се е
противопоставил на тези действия, както и плащане.
Въз основа на представената по делото разписка за електронен билет (л. 6) се
установява, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на
който ответникът се е задължил на 24.09.2017 г. да изпълни полет № FB974 от летище
Варна, България до Международно летище София, България, с последващ директно
свързващ полет FB571 с дестинация летище София-летище Тел Авив, както и че е
потвърдена резервацията за полета.
С доклада по делото съдът е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК да
представи в срок до откритото съдебно заседание списък на всички пасажери,
допуснати до борда на полет № FB974. Ответникът не е изпълнил това свое
процесуално задължение, поради което приложение следва да намери санкцията на чл.
190, ал. 2 вр. 161 ГПК, като бъде приет за установен фактът, че ищцата се е
представила на гишето за резервация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане. Този извод се подкрепя от извършеното от ответника извънсъдебно
признание на правото на обезщетение, извършено с писмо от 01.03.2019 г. (л. 8), което
имплицитно съдържа и признание на фактите от състава на отговорността, предмет на
настоящия иск.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, на основание
чл. 153 вр. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявено за безспорно между страните по делото,
че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е
до 1500 км., както и че полет № FB974 от 24.09.2017 г. с дестинация Варна - София е
изпълнен със закъснение повече от три часа /доколкото реалният час на пристигане на
полет FB 974 съгласно представената полетна информация е 02:09 часа, а часа, в който
ищцата е следвало да пристигне в крайния си пункт на пристигане летище Тел Авив,
съобразно уговореното между нея и ответника – превозвач е 02:00 часа на 25.09.2017
г/.
В Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети са разграничени
няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне право на пътника да
получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, а
именно отмяна на полет (чл. 5), отказан достъп на борда (чл. 4), като при всяко от тях
задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен
начин. По отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент
(ЕО) № 261/2004 Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от
3
19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-432/07, с което съгласно чл. 633 ГПК е
дал задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към
настоящия спор регламент, според което пътниците на закъснели полети могат да се
приравнят на пътници на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение, като същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради
закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа.
В настоящият случай се установява, че полетът на ищцата е закъснял с повече от три
часа и затова същата разполага с право на обезщетение по чл. 7, § 1 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004, размерът на което е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, §
1 и § 4 от Регламент (ЕО) № 261/2004). По делото е безспорно обстоятелството, че
разстоянието на полета на ищцата е до 1 500 км, както и че ищцата е достигнала
крайния пункт на пристигане с повече от три часа след планираното разписание,
поради което за същата е възникнало право на обезщетение за закъснял полет в размер
съгласно чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004.
Предвид изложеното съдът приема, че за ищцата е възникнало вземане за обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и загуба на време, резултат от
договорното неизпълнение на ответника да изпълни точно във времето полета, за който
се е задължил. Ето защо на разглеждане подлежи релевираното от ответника
евентуално възражение за погасяване по давност на вземането.
Ответникът прави възражение, че вземането на ищцата е погасено по давност,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. Тази разпоредба, в относимата за спора
редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), предвижда специален
давностен срок, като гласи, че правото на иск срещу превозвача по международните
превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен
срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в
местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации,
давност" обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство,
каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на
обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137
ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не
са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора
4
редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "а" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Поради
това приложение в разглежданата хипотеза следва да намерят общите правила, уредени
в ЗЗД.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от
неизпълнението е предварително определен като парична сума и същата е уредена в
регламента, то обезщетението представлява законна неустойка, която в съответствие с
разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен давностен
срок. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, в случая - от деня на изпълнение на закъснелия полет
(25.09.2017 г.), към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача.
Преди да изтече този срок, на 01.03.2019 г., от [ фирма], Отдел „Жалби“ до ищеца е
изпратено писмо (л. 8, страница втора), в което е посочено, че му се дължи финансово
обезщетение, във връзка с искането му за заплащане на такова за закъснял полет №
FB974. Това изявление представлява признание по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД,
тъй като писмо е изпратено от имейл адрес с домейн, използван от дружеството
съобразно данните в ТТРЮЛНЦ. Следователно, с това писмо е прекъснат
приложимият тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД и същият е започнал
да тече повторно и отначало съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД. С предявяването на
настоящата искова претенция по силата на фикцията в чл. 422 ГПК давността отново е
прекъсната с действие от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по
електронен път – 28.02.2022 г., към който момент давностният срок също не е изтекъл.
С оглед на изложеното възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно и предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г. следва да се уважи в пълния му предявен размер от 250 евро.
По иска за законна лихва за забава в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното вземане, както и изпадането на ответника в забава за неговото заплащане.
С изпратеното писмо от 26.11.2017 г. (л. 9) ищцата, чрез своя пълномощник е поканила
ответника да заплати дължащото й се обезщетение за забавяне на полета, като е
предоставила и банкова сметка за това, като по делото липсват данни кога поканата е
била връчена на ответника. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 10 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронното
изявление се счита за получено с постъпването му в посочената от адресата
информационна система. Следва да се посочи, че в писмото от 01.03.2019 г. от
ответника не се съдържа признание за задължение за обезщетение за забава, а само за
задължение за обезщетение за закъснял полет, следователно за периода до м.03.2019 г.
претенцията по чл. 86 ЗЗД е погасена по давност /доколкото възражението за
погасителна давност е направено от ответника в срока за отговор на исковата молба/.
5
Оттук и ответникът е в забава от 01.03.2019 г. Като предвид чл. 6 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение /в редакцията, действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за
посочения период на извънредното положение. Определен по реда на чл. 162 ГПК чрез
електронния калкулатор на НАП размерът на законната лихва за периода от 01.03.2019
г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. до 27.02.2022 г. е в размер на лева.
Следователно, акцесорният иск е основателен за сумата от 48,82 евро, а за разликата до
пълния размер от 107,99 евро и за периодите от 26.11.2017 г. до 01.03.2019 г. и от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. искът ще се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на ищцата следва да се присъдят направените разноски в исковото производство в
размер на 403, 30 лева за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете. Направеното с отговора на исковата молба
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно,
поради това, че минималният размер на адвокатския хонорар за настоящото
производство съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ е 360 лв. с вкл. ДДС, съответно
заплатеният от ищеца хонорар не е прекомерен.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК,
а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът,
който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски
по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС/. На ищеца /заявител в заповедното
производство/ се дължат разноски в общ размер на 275,94 лв. за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Й. Б., родена на ********** г.,
гражданин на Държавата Израел, срещу [фирма ] АД, ЕИК ., с адрес: гр. София, , бул. .
№ , иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 7, § 1, б. „a“ от Регламент
6
(ЕО) 261/2004г. и чл.86 ал.1 ЗЗД, че [фирма ] ДЪЛЖИ на А. Й. Б. сумата от 250 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет от 24.09.2017 г., ведно със законната
лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 48,82
евро законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.03.2019 г. до
12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. до 27.02.2022 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.05.2022 г. по ч.гр.д.10914/2022 г. по описа на СРС, 29
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над присъдения размер
до пълния предявен размер от 107,99 евро и за периодите от 26.11.2017 г. до 01.03.2019
г. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма ] АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на А. Й. Б., родена на ********** г., гражданин на Държавата Израел сумата от 403, 30
лева разноски в настоящото производство и сумата от 275,94 лева разноски по ч.гр.д.
10914/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7