Р Е Ш Е Н И Е № 145

гр. Сливен, 23.06.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на първи юни

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                       Галя Георгиева                                     и с участието на прокурора    Красимир Маринов                                                                   като разгледа докладваното от                             председателя                         КАНД № 142      по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение  № 128/16.03.2022 г., постановено по АНД № 20212230201545/2021 г. по описа на СлРС е отменено като незаконосъобразно НП № 21-0804-003167/15.11.2021 г. на Началник сектор към ОД МВР-Сливен в частта, в която на А.С.Д. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № I-з 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева; потвърдено е като законосъобразно НП № 21-0804-003167/15.11.2021 г. на Началник сектор към ОД МВР – Сливен в частта, в която на А.С.Д. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева; на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН е предупреден А.С.Д., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; осъдена е ОДМВР – Сливен да заплати на А.С.Д. сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Горното решение е обжалвано в законният срок от ОДМВР Сливен в частта, с която е отменено като незаконосъобразно НП № 21-0804- 003167/15.11.2021 г. на началник на сектор в ОДМВР - Сливен, за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на А.Д. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като решаващият състав е намерил, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила па съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В касационната жалба се твърди, че в тази част решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита за необосновани изводите на съда за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Моли съда да отмени решението в обжалваната част като незаконосъобразно и да потвърди НП.

В съдебно заседание касатора, чрез писмено становище от пълномощника си поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът А.С.Д., чрез п. си адв.Т.Т. оспорва жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че са налице условия решението да бъде оставено в сила, като аргументирано.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.08.2021 г. около 13,00 часа в с. Ж. в., о. С. ответникът по касацията управлявал мотопед „Симсон" S 51, с peг. № *****, с. на Д. Х. Я. ***. Мотопедът бил спрян за проверка от служители на ГООР към РУ-Сливен. Тъй като водачът не представил СУМПС и СРМПС била извършена справка за регистрацията на мотопеда и за правоспособността на водача. При тази справка с РСОД било установено, че мотопедът не е регистриран, а също така и водачът Д. не притежава категория А. За констатираното му бил съставен АУАН бл.№ 180820 от 15.08.2022 г.. за нарушение на чл.140 ал.1, чл.150а ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП. Материалите били изпратени на Районна прокуратура-Сливен за преценка от ангажиране на наказателна отговорност на водача. Започната е била проверка, приключила с постановление за отказ за образуване на наказателно производство с вх.№ 4443 г. от 05.11.2021 г. на РП-Сливен, като препис от постановлението е изпратено на Началник сектор ПП за преценка реализиране на адм.наказателна отговорност на лицето. РП-Сливен е приела, че деянието представлява малозначителен случай по чл.9, ал.2 от НК, доколкото за жалбоподателя няма данни често да е управлявал този мотопед, същият не е системен нарушител на ЗДвП, напротив, липсват данни за настъпили обществено опасни последици.

Въз основа на това постановление и съставения по-рано АУАН, е издадено и НП, с което на жалбоподателя за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено адм.наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева и на основание Наредба № I-з 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

При горе установената фактическа обстановка районният съд относно нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП е приел, че безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на посочената в АУАН дата ответника по касацията е управлявал мотопед „Симсон", който не е бил с прекратена регистрация или поне не били налице такива данни по делото. Още при съставяне на акта такова обстоятелство не било посочено, не се посочвало и в представената справка от СПП - гр. Ямбол. В този смисъл управляваното МПС е било регистрирано и с поставени регистрационни табели. Действително ЗДвП препращал към наредбата от 2000 година за условията и реда за регистрация, а там изрично се посочвало какъв трябва да бъде peг. номер. Този поставен на управлявания от жалбоподателя мотопед не е бил от вида одобрен с наредбата. По делото обаче били налице данни, че ответника се е опитал да поправи това, но не е успял, поради проблем със собствеността на мотопеда. При това положение правилното и законосъобразно поведение било да не управлява мотопеда, но все пак следвало да се има предвид, че нямало данни мотопедът да се управлява често, а още по-малко извън рамките на с. Ж. в. По изложените съображения, съдът приел, че това нарушение е не само с ниска обществена опасност, за да се класифицира като престъпление, но и представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и на това основание НП в частта досежно нарушението по чл.140 от ЗДвП следва да бъде отменено. Съдът приел, че следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тези мотиви отменил НП в тази част.

Така постановеното решение е правилно, като краен резултат и следва да се потвърди, но при други мотиви.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Според § 6 т.18а от ДР на ЗДвП „регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

От събраните по делото писмени доказателства е установено, че МПС управлявано от ответника по касацията е било регистрирано с peг. № ******, като с. на Д. Х. Я. ***, с посочен номер на рама, видно от писмо рег.№ 813з-5245 от 27.08.2021 г. на ОДМВР Ямбол.

Съгласно § 3 ал.1 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. (Наредба № I-45) табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, са валидни до 31.V.2006 г. Според § 3 ал.3 от ПЗР на Наредба № I-45, от 1.VI.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591.

Константната съдебна практика на ВАС приема, че с тази преходна разпоредба законодателят е създал правно основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозните средства извън посочените в чл. 18б от Наредба № I-45. Това правно основание има еднократно действие и поради това законодателят не го включил в основния текст на чл. 18б от Наредба № I-45, а го поставил в преходните и заключителни разпоредби на наредбата. Инициативата за прекратяване на регистрацията е служебна, а правните последици от прекратяването са еднакви с правните последици от прекратяването на регистрацията по реда на чл. 18, т. 1 и 2 от Наредбата № I-45. Законодателят не е установил правен резултат за служебното прекратяване по реда на § 3, ал. 3 различен от този на служебното прекратяване, извършено по реда на чл. 18б. Нормата на § 3, ал. 3 ПЗР Наредба № I-45/24.03.2000 г., не означава прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт, а означава провеждане на процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР, т.е. служебно, каквато възможност дотогава наредбата не е предвиждала. (Решение № 7924 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2014 г., VII о. Решение № 11234 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 295/2015 г., VII о.,)

По административната преписка и делото не е установено, че по отношение на процесното МПС е проведена процедура по § 3 ал.3 от ПЗР на Наредба № I-45 за служебно прекратяване на регистрацията. В този смисъл не е установено, че същото не е регистрирано, поради което не е доказано повдигнатото с НП обвинение. При това положение въззивния съд е следвало да отмени НП в тази част, поради недоказаност на обвинението, а не да прилага чл.28 и чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН. Доколкото обаче липсва касационна жалба от наказаното лице, съдът не може да влошава положението на административнонаказващия орган, като отмени решението по приложението на чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН. При тези изводи е безпредметно обсъждането на доводите в касационната жалба по приложението на чл.28 от ЗАНН.

По делото е установено, че табелата с регистрационен номер поставена на процесното МПС е престанала да бъде валидна считано от 01.06.2006 г. и в този смисъл това МПС е било без табели с регистрационен номер, тъй като невалидна табела е равнозначна на липса на табела. Такова обвинение обаче спрямо ответника по касацията не е повдигнато и независимо, че това деяние е наказуемо по същия текст от закона – чл.175 ал.3 от ЗДвП, подвеждането му под отговорност за него би нарушило правото му на защита.    

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо и правилно, като краен резултат.

С оглед изхода на делото, следва в полза на ответника по касацията да се присъдят направените по делото разноски на основание чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лв. Доколкото адвокатското възнаграждение е в минималния размер определен в посочената наредба, то е неоснователно възражението за неговата прекомерност.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение  № 128/16.03.2022 г., постановено по АНД № 20212230201545/2021 г. по  описа  на  Районен  съд  - Сливен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Сливен да заплати на А.С.Д. с ЕГН: ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.