Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5850 oт 2019 год.
по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иска на Д.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Д.З." АД ЕИК *******,
със седалище *** представлявано от Д.С.Д.и Ж.М.Д., с правно основание чл. 432
от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща частичен иск от общо 9
900.66 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на броня предна, капак преден, фар ляв, спойлер
преден ляв, подкалник преден ляв PVC, калник преден ляв, врата предна лява,
врата задна лява, панел ляв, облицовка праг ляв PVC, огледало ляво, халоген
ляв, гривна халоген ляв хром, капаче лифт дюза лява, решетка халоген ляв PVC, дневна
LED светлина лява, основа предна броня, фародържател ляв, джанта предна лява,
водач броня предна ляв PVC, панти преден капак - 2бр., колонка над леви врати,
триъгълник авариен ляв огледало, мигач преден ляв калник, букса датчик
налягане, датчик налягане, нагнетателен тръбопровод, PVC лайсна преден ляв
калник задна, ел.инсталация предна, запалка ляв фар, водач предна броня десен,
калник преден десен, врата предна дясна, лифт дюза лява, тройник PVC
фароизмиване, шланг лифт дюза лява, дек. решетка долна предна броня, хром
лайсна декоративна решетка, ел. инсталация халогени, спойлер преден ляв,
спойлер десен, рог ляв, стойка въздуховод, конзола стойка преден ляв калник,
решетка предна броня капаче, основа преден ляв калник, фародържател ляв,
фародържател десен, основа преден десен калник, рог десен, задна броня, греда
над радиатори, основа горна част предна броня, амортисьор преден ляв и шенкел
ляв преден на л.а. Мицубиши Лансер с ДК *****, вследствие на реализирано на
30.12.2018г. ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водачът на л.а.
Ситроен Ц 4 с ДК № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и
разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.12.2018г., около 13.00 часа, в гр.Варна, на кръстовището между бул.
„*****" и ул. „*****" собствения на ищеца автомобил Мицубиши Лансер с
ДК *****, бил ударен от л.а. Ситроен Ц 4 с ДК № *****, управляван от Ц.Т..
ПТП настъпило при следните обстоятелства: На
30.12.2018г., около 13.00 часа, управлявайки личния си л.а. Мицубиши Лансер с
ДК *****, се движел по бул. „*****" посока центъра. Приближавайки
кръстовището с ул. „*****", видял, че светофара свети зелено и продължил
движението си през кръстовището. В момента, в който преминавал през
кръстовището, водачът на л.а. Ситроен Ц 4 с ДК № ***** предприел маневра
завиване наляво, като не го пропуснал и го блъснал.
За настъпилото ПТП уведомили контролните
органи, които след като посетили мястото на произшествието, установили
участниците в произшествието и механизма на настъпване на ПТП и съставили
Протокол за ПТП с № 1692964. В Протокола за ПТП посочили, като виновен водачът Ц.Т.,
управлявал л.а. Ситроен Ц 4 с ДК № *****, а като причина за настъпване на
произшествието, че същият при ляв завой не пропуска ищеца и го блъска.
Лекият автомобил на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна
полица № BG/08/118001466978 от застрахователна компания „Д.З." АД, със
срок на действие 17.05.2018г. ¬16.05.2019г., която полица е действаща към
датата на ПТП.
За настъпилото ПТП уведомил застрахователя на
виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и състави Опис - заключение за вреди на МПС по щета № ********* от
03.01.2019г., като в него описа като увредени детайли: броня предна, капак
преден, фар ляв, спойлер преден ляв, подкалник преден ляв PVC, калник преден
ляв, врата предна лява, врата задна лява, панел ляв, облицовка праг ляв PVC,
огледало ляво, халоген ляв, гривна халоген ляв хром, капаче лифт дюза лява,
решетка халоген ляв PVC, дневна LED светлина лява, основа предна броня,
фародържател ляв, джанта предна лява, водач броня предна ляв PVC.
На 08.01.2019г. бил извършен допълнителен
оглед на автомобила. В Опис -заключение за вреди на МПС като увредени били
описани следните детайли: панти преден капак - 2бр., колонка над леви врати,
триъгълник авариен ляв огледало, мигач преден ляв калник, букса датчик
налягане, датчик налягане, нагнетателен тръбопровод, PVC лайсна преден ляв
калник задна, ел.инсталация предна, запалка ляв фар, водач предна броня десен,
калник преден десен, врата предна дясна, лифт дюза лява, тройник PVC
фароизмиване, шланг лифт дюза лява, дек. решетка долна предна броня, хром
лайсна декоративна решетка, ел. инсталация халогени, спойлер преден ляв,
спойлер десен, рог ляв, стойка въздуховод, конзола стойка преден ляв калник,
решетка предна броня капаче, основа преден ляв калник, фародържател ляв,
фародържател десен, основа преден десен калник, рог десен, задна броня, греда
над радиатори, основа горна част предна броня.
На 10.01.2019г. бил извършен допълнителен
оглед на автомобила. В Опис -заключение за вреди на МПС като увредени били
описани следните детайли: амортисьор преден ляв, шенкел ляв преден.
На 14.02.2019г. получил застрахователно
обезщетение в размер на 5 099.34 лв. Сумата била много малка и не можела да
покрие щетите. В тази връзка извършил проучване в няколко сервиза, и установил,
че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 15 000 лв.
Сумата, която застрахователят следва да изплати е разликата в размер на 9
900.66 лева.
По делото е постъпил отговор от
ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него се оспорва иска по основание и размер.
Не оспорват качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на водача на л.а.
"Ситроен Ц4" с ДК№ ***** Ц.Б.Т. към деня на твърдяното в исковата
молба събитие - 30.12.2018 г.
Не спорят, също, че в срока на застраховката - на
30.12.2018 г., са нанесени изчерпателно описаните в Опис - заключенията по
преписка № ********* щети на л.а. „Мицубиши Лансер" с ДК*****, вследствие
цитираното в исковата молба ПТП, реализирано по вина на застрахования в
Дружеството водач.
Оспорват претендирания от ищеца размер на
застрахователно обезщетение, като считат, че същият е силно завишен.
Твърдят, че претендираните от ищеца стойности на
увредените части и материали, количеството труд, както и цената на сервизния
час надвишават обичайните пазарни цени. В този смисъл намират за неоснователно
искането на ищеца стойността на вредите да бъде определена по цени на
официалния вносител за марката на увреденото МПС. Намират, че понятието „средни
пазарни цени" не означава „цени на официалния вносител", а
усреднените цени, определени на свободния пазар за автосервизни услуги, при
съобразяване на няколко алтернативни и независими източника. Намират, че
автомобила е на повече от 11 години към датата на увреждането и не следва да
бъде отремонтиран в официален сервиз на марката.
Считат, че реалният размер на материалните щети,
нанесени на л.а. „Мицубиши Лансер" с ДК*****, е 5 099.34 лв., като тази
сума е изплатена от дружеството в полза на ищеца на 13.02.2019 г.
При условията на евентуалност, заявяват, че
претендираната от ищеца стойност на вредите по процесното МПС, посочена в
депозираната искова молба /15 000 лв./ надхвърля действителната стойност на
л.а. „Мицубиши Лансер" към датата на събитието, т.е. налице е „тотална
щета" по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
В с.з. от 22.11.2019г. е допуснато изменение на иска
по размер, като същият е увеличен на сумата от 9434.66 лева, представляваща частичен иск от общо 9 900.66 лева.
В с.з. ищецът поддържа предявения и иск и моли за уважаването му в
неговия увеличен размер, а ответникът моли искът да бъде отхвърлен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила
от 01.01.2016г./, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие /чл.
429 ал. 1 т. 1 от ЗК/. По застраховка "Гражданска отговорност", която
е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато
застрахованият го е увредил умишлено - чл. 429 ал. 3 от ЗК
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Между страните не е спорно застрахователното
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
на водача на л.а. "Ситроен Ц4" с ДК№ ***** Ц.Б.Т. към деня на
твърдяното в исковата молба събитие - 30.12.2018 г.
Не спорят, също, че в срока на застраховката - на
30.12.2018 г., са нанесени изчерпателно описаните в Опис - заключенията по
преписка № ********* щети на л.а. „Мицубиши Лансер" с ДК*****, вследствие
цитираното в исковата молба ПТП, реализирано по вина на застрахования в
Дружеството водач.
Единствено се оспорва размера на вредите.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по
т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС,
ТК, II т.о. решение № 141 от 08.10.2045г. по т. д. №2140/2014г. на ВКС, ТК, I
т.о. и други, се приема, че застрахователното обезщетение при вреди на
имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по
договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество.
Съгласно трайната практика на съдилищата, методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди следва да се прилага като
минимална долна граница, когато не са представени надлежни доказателства
(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз, и когато обезщетението се
определя по експертна оценка. Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото
не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ и
чл. 400 ал. 1 и 2 от КЗ, като ползва специални знания на вещо лице.
От приетото по делото като компетентно изготвено заключение
на САТЕ се установява, че пазарната стойност на увредените детайли, ведно с
труда за подмяната им се равнява на сумата от 15 060.39лв. Средната пазарна
стойност на автомобила към датата на ПТП е 15 034лв., т.е. е налице „тотална
щета“ за процесния лек автомобил.
Съгласно чл. 389 ал. 2 пр. 1 от КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като в ал.3 е предвидено, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
В съдебната практика се приема, че действителната
вреда към дена на настъпване на застрахователното събитие е по-малката от двете
суми – стойността на ремонта или стойността на тоталната щета. Това произтича
от икономическата обусловеност на законовите разпоредби, тъй като вредите при
тоталната щета са ограничени до размер на стойността, за която може да се
получи вещ от същото качество /пазарната стойност на автомобила/, т.е. ако
стойността за възстановяване на същата вещ е близо до или над пазарната
стойност на автомобила, е по-целесъобразно и икономически обосновано да бъде
заменена старата вещ с нова от същото качество, вместо да бъдат влагани
средства за възстановяването й. Поради това и тази стойност определя
действителните вреди на увреденото лице.
Съгласно чл. 390 ал. 1 и 2 от КЗ, Преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на
застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство.
С Решение № 44/02.06.2015 год. по т.д. № 775/2014 на
ВКС, ТК, І т.о. е прието, че при тотална щета „дължимостта на обезщетението по
чл.208 ал.1 КЗ /отм./, не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл.193
ал.3 КЗ /отм./, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за
тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията му. Т.е. изпълнението на административната процедура обуславя
плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от
застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство)
или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението
на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за
основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение)”.
Същото е възприето и в Решение № 59/12.06.2015 год. по т.д. № 1256/2014 на ВКС,
ТК, ІI т.о.
Поради това в съдебното производство не е елемент от
фактическия състав по иска, доказването на прекратяване на регистрация на
моторното превозно средство. Дали увреденото лице ще избере икономически
по-целесъобразното възстановяване на вредите чрез замяната на старата вещ с
нова или не, е въпрос на личен избор, който няма отношение към отговорността на
застрахователя. Същият е ограничен в обхвата на дължимото обезщетение до
реалните вреди по пазарна стойност на автомобила.
По смисъла на ал. 3 тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
В конкретния казус от доказателствата по делото се
установява, че е налице тотална щета, доколкото стойността на ремонта надвишава
пазарната стойност на автомобила, поради което ответникът дължи обезщетение в
размер на тоталната щета или сумата от 15 034лв., изчислена от вещото лице.
Не се твърди от ответника да са останали конкретно
индивидуализирани части от автомобила, които да могат да бъдат ползвани и които
да бъдат конкретно остойностени от вещото лице при преценката му за остатъчната
стойност на запазените части.
Съдът намира, че изчисленията на вещото лице за
остатъчната стойност на запазените части, направени в САТЕ са неправилни,
доколкото не почиват на пазарни стойности. Вещото лице е изчислило 30 % от
стойността на автомобила, съгласно нормативната уредба. Вещото лице не се е позовало
на пазара, не е изготвило заключението си върху реални пазарни сделки, поради което съдът не
кредитира заключението в тази му част.
Вещото лице в с.з. сочи, че собственика на увредения
лек автомобил има два варианта за действие при тотална щета – да даде
автомобила за скрап, за което би получил сумата от 300лв. или да даде автомобила
на форма, която да я разкомплектова и продава на части, за което би получил
500лв. Съдът намира, че сумата от 500лв. се явява пазарна стойност на
запазените части на лекия автомобил в конкретния случай, доколкото това е
именно стойността, която би получил ищеца при реална продажба на увредената вещ.
А въпрос на личен избор е дали ищецът ще се разпореди с вещта при по-неизгодни
от пазарните условия /видно от договор за продажба на МПС от 22.03.2019г./.
Поради това от действителната пазарна стойност на
автомобила към дата на ПТП /15 034лв./ следва да се извади стойността на
запазените части /500лв./, за да се получи стойността на дължимото от
застрахователя обезщетение /14534лв./. От него следва да се извади заплатеното
от застрахователя обезщетение в размер на 5099.34лв., или разликата между
дължимото и заплатено застрахователно обезщетение е 9434.66лв. Следователно целият частичен иск
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноските за производството, които са в размер на 377,39лв.,
дължима и заплатена д.т., сумата от 150лв. депозит за вещо лице и 940 лв.
адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските и
доказателствата за сторени такива или общо сумата от 1467.39лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З." АД ЕИК *******, със седалище ***
представлявано от Д.С.Д.и Ж.М.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 9434.66 лева /девет хиляди
четиристотин тридесет и четири лева и 66 ст./, представляваща частичен иск от общо 9 900.66 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на броня предна, капак преден, фар
ляв, спойлер преден ляв, подкалник преден ляв PVC, калник преден ляв, врата
предна лява, врата задна лява, панел ляв, облицовка праг ляв PVC, огледало
ляво, халоген ляв, гривна халоген ляв хром, капаче лифт дюза лява, решетка
халоген ляв PVC, дневна LED светлина лява, основа предна броня, фародържател
ляв, джанта предна лява, водач броня предна ляв PVC, панти преден капак - 2бр.,
колонка над леви врати, триъгълник авариен ляв огледало, мигач преден ляв
калник, букса датчик налягане, датчик налягане, нагнетателен тръбопровод, PVC
лайсна преден ляв калник задна, ел.инсталация предна, запалка ляв фар, водач
предна броня десен, калник преден десен, врата предна дясна, лифт дюза лява,
тройник PVC фароизмиване, шланг лифт дюза лява, дек. решетка долна предна
броня, хром лайсна декоративна решетка, ел. инсталация халогени, спойлер преден
ляв, спойлер десен, рог ляв, стойка въздуховод, конзола стойка преден ляв
калник, решетка предна броня капаче, основа преден ляв калник, фародържател
ляв, фародържател десен, основа преден десен калник, рог десен, задна броня,
греда над радиатори, основа горна част предна броня, амортисьор преден ляв и
шенкел ляв преден на л.а. Мицубиши Лансер с ДК *****, вследствие на реализирано
на 30.12.2018г. ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водачът на
л.а. Ситроен Ц 4 с ДК № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
16.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д.З." АД ЕИК *******, със седалище *** представлявано от Д.С.Д.и
Ж.М.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Л.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1467.39лв.
/хиляда четиристотин шестдесет и седем
лева и 39 ст./, представляваща съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: