МОТИВИ към решение по
НАХД № 757 по описа на Карловски районен съд за 2018
година
А.Б.А. е привлечен
като обвиняем за това, че на **г. по хулигански подбуди е причинил на Ю.М.М. с ЕГН
********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с
кръвонасядане в дясната половина на лицето и охлузване в областта на лявата
ушна мида, като по своя характер това увреждане е причинило болка и страдание
без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. първо
във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
Районна прокуратура –
Карлово е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия А. от наказателна
отговорност за извършеното от него деяние и налагане на административно
наказание.
В
съдебно заседание след приключване на съдебното следствие, представителят на РП
– Карлово поддържа предложението. Счита за безспорно доказано, че обвиняемият е
реализирал престъпния състав на чл. чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. първо във вр. с
чл. 130, ал. 2 от НК. Пледира същият да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в размер на
1000.00 лева.
Обвиняемият
А. отрича да е
извършил престъплението, в което е обвинен. Моли да бъде оправдан.
Защитникът на обвиняемия адв. П. пледира за оправдаване на подзащитния му, сочи
като основание за това липса на хулигански мотиви.
Съдът, като обсъди
всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия А., дадени
пред съда, показанията на свидетелите Ю.М. и
О.М., дадени в хода на досъдебното производство и пред съда, показанията на свидетеля К.М., дадени в хода
на досъдебното производство, показанията на свидетеля Й** К** пред съда,
изготвените и приети съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р И.Ц. и съдебно видеотехническа идентификационна експертиза, изготвена от
вещото лице Ж. И., предявеното на основание чл.284 от НПК веществено
доказателствено средство- 1 бр. диск CD-R, чрез възпроизвеждане на записаните върху
него видеофайлове, писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение №
**фиш за спешна медицинска помощ от **., протокол за предупреждение от **,.,
справка за лице АИС БДС, справка за
съдимост и характеристична справка на обвиняемия, справка от ТД на НАП
П****, прочетени и приобщени като
доказателства по делото, намери за установено следното:
Обвиняемият А.Б.А.,
ЕГН ********** е роден на *** г. в гр.
П***. Живее в гр. К. ул. Д.В. №.. ** Бил
е освобождаван от наказателна отговорност по НОХД № 184/2000г. по описа на КРС,
като с влязла в законна сила присъда на 19.10.2000г. за престъпление по чл.
343б ал. 1 от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на
500лв. Според справка от ТД на НАП П.. за събирането на глобата не е имало
образувано, нито има образувано изпълнително производство, сроковете по чл. 82
ал. 1 б. А от ЗАНН и по чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК са изтекли и освобождаването от
наказателна отговорност е със заличени последици. Бил е осъждан по НОХД №
166/2007г. по описа на КРС, с влязло в законна сила споразумение на
12.07.2007г., за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, като за същото на
основание чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК, е реабилитиран по право, считано от
13.07.2010г.
Обвиняемият А. и
пострадалият Ю.М. имали бизнес отношения от м. септември 2017 г., които
преустановили, тъй като се появили неразбирателства помежду им, свързани с
финансовите им отношения. Неуредените взаимоотношения между двамата довели и до
влошаване на взаимоотношенията помежду им.
Пострадалият Ю.М.
живеел заедно със съпругата си О.М.М. ***. К**, като на *** етаж се помещавала
сладкарница „Д.В.“, собственост на майката на свидетелката О.М., а на вторият
етаж живеело семейството на пострадалия М.. Около 17 ч. на **г. обвиняемият А.
търсил Ю.М. в семейната сладкарница, но не го открил. Вечерта на **г., около
20:00 часа Ю.М., свидетелката О.М., детето им и свидетелката К.Я.М. били на
двора на сладкарница „Д.В.“, когато дошъл обвиняемият А.. В този момент
пострадалият М. бил седнал на маса в двора на сладкарницата. За да влезе в
двора на заведението, обвиняемият използвал сила, тъй като външната врата вече
била затворена. Още с влизането си в двора на сладкарницата, обвиняемият се
насочил към пострадалия А. и започнал да му нанася множество удари с ръце в
областта на главата и тялото. През това време Ю.М. бил седнал и дори не успял
да се изправи, докато А. му нанасял ударите.
Свидетелката О.М. се опитала да преустанови действията на А., но била
избутана от него. Докато нанасял удари по главата на Ю.М., обвиняемият А. го
обиждал, наричайки го „*** Ударите на Ю.М. били нанесени в присъствието на
посочените свидетели, както и в присъствието на малолетното му дете – на година
и осем месеца, към онзи момент.
Според заключението
на назначената съдебно- медицинска експертиза на Ю.М.М. са били причинени
контузия на главата с кръвонасядане в дясната половина на лицето и охлузвания в
областта на лявата ушна мида. Травматичните увреждания били причинени от
действието на твърди тъпи предмети и е възможно да бъдат получени по начина и
време, така както съобщавал пострадалия. Тези травматични увреждания поотделно,
както и в своята съвкупност са причинили болка и страдание без разстройство на
здравето.
От
заключението на изготвената по делото съдебно- видеотехническа
идентификационна експертиза по отношение
на видеофайловете върху приобщеното по делото СD
– R, се установява, че предоставените за
изследване видеоматериали са цифрови презаписи от оригинални файлове на записан
върху твърдия диск на видоохранителна система видеозапис. Върху същите не са
установени следи от манипулация/намеса при записаната информация. Качеството на
записите позволява с достатъчна степен на категоричност да се направи извод, че
има тъждество между условно обозначените лице 1 и лице 2, както и между тях и
лицето А.Б.А.. В обстоятелствената част на протокола за извършване на
експертизата се съдържат и снимкови кадри, онагледяващи действията на заснетите
лица.
Изложената
фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена
въз основа на депозираните в съдебното и досъдебното производство гласни и
писмени доказателства, предявеното в съдебното производство веществено
доказателствено средство и приетите съдебни експертизи. От тях точно и
категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на
делото – извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от
значение за отговорността на дееца. Събраните по делото доказателства, в своето
единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за
установена фактическа обстановка.
Тя се установява от
събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите М., М. и М., които са последователни и безпротиворечиви помежду си.
Показанията на тези свидетели, обсъдени в тяхната съвкупност установяват по
безспорен и категоричен начин приетата от съда фактическа обстановка.
Установява се отчасти и от обясненията на обвиняемия в кредитираните от съда
части.
При постановяване на
решението си, съдът ползва показанията на свидетеля М., като отчита
обстоятелството, че същият се явява пострадал от престъплението. Това обаче
съдът не установи да се е отразило върху обективното пресъздаване на
обстоятелствата, касаещи предмета на доказване по делото. М. безпротиворечиво
съобщава датата, мястото, авторството и механизма на причиняване на
уврежданията му. Категоричен и непротиворечив е в показанията си относно
действията на обвиняемия по влизането в двора на сладкарницата, находящ се в
двора на жилищната сграда, в която живее, употребявайки сила по отношение на
пътната врата, която вече била заключена, действията му, причинили му
уврежданията, както и че докато му нанасял ударите псувал, отправял обиди,
******. Съобщава подробно за естеството на бизнесотношенията им, свързани с
договор за наем на обект за бързо хранене с наемател М. и наемодател А.,
приключили февруари ** г. и довели до взаимни претенции от двете страни за
дължими суми и връщане на вещи- от
страна на М. – за извършен ремонт и за замяна на плот в наетото помещение, а от
страна на А. – за незаплатен ток и суми за наем. Твърди, че обвиняемият му се
обаждал да иска пари, при което го заплашвал и обиждал, той самият не му
отвръщал с обиди и закани, както и не проявявал предизвикателно поведение
спрямо него. Твърди, че разговорите по телефона между двамата били два на брой,
като заплахите били отправени в последния, проведен месец преди инцидента.
Показанията му са и последователни в целия ход на производството. Същите се
подкрепят от показанията на свидетелите очевидци О.М. и К.М., които също сочат,
че обвиняемият е лицето, причинило уврежданията на М., удряйки го с ръце по
главата, след като нахлул в двора,
взломявайки пътната врата, заплашвал, псувал и обиждал. Кореспондират изцяло и на изготвената
съдебно- медицинска експертиза и приложените по делото фиш за спешна медицинска
помощ и съдебномедицинско удостоверение. Последното отразява състоянието на
пострадалия на дата, последваща с два дни тази на инцидента. Видно е, че са
констатирани по кожата на лицето, вдясно пред дясната ушна мида, както и в
областта на дясната долночелюстна става петнисто кръвонасядане с размери 8/3
см., с червеникаво-виолетов цвят, както и по предната повърхност на лявата ушна
мида, в горна трета – охлузване с размери 0.6/0.3см., покрито с кафеникава коричка
над нивото на околната здрава кожа. Посочените увреждания се намират в
анатомични части на тялото, сочени от пострадалия – в областта на главата.
Както се уточни от вещото лице в съдебно заседание, увреждането на ухото
отговаря да е причинено на дата 14, предвид, че при наличие на коричка над
нивото на кожата, става въпрос за давност над 24ч. до към трети ден, когато
коричката започва да се обелва по периферията и да пада. Вещото лице уточнява и
че уврежданията отговарят като механизъм на причинявяне и на възприетия от него
при предявяването му видеозапис от охранителната камера на заведението.
Охлузването по ушната мида се получавало от тангенциалното действие на твърд
тъп предмет и според записа можело да се реализира посредством действия с ръце
от обвиняемия, а кръвонасядането в дясната половина на главата, то същата била
притисната към твърд тъп предмет, хладилна витрина, което реализирало механизма
на притискане върху твърд тъп предмет. Показанията на свидетеля М. се подкрепят
и от заключението на съдебно-видеотехническата идентификационна експертиза,
както и от възпроизведените в съдебно заседание видеофайлове, върху които
съгласно експертизата не са установени следи от манипулация/намеса при
записаната информация. Показанията му не се отричат и от отразеното като
анамнеза във фиша за спешна медицинска помощ, както се сочи от защитата, където
е посочено побой на дясно, а не ляво
ухо. Както посочва вещото лице Ц. анамнезата е по данни на пациента, а предвид
състоянието, в което е бил пострадалият след нанесения му побой, не е изключено
да се е объркал. От значение в случая е обаче, че и при този преглед е
констатирано увреждане на ушна мида, каквото е установено и при прегледа му от
съдебен лекар два дни по-късно, макар и върху лявото ухо, при липса на такова
върху дясното, което сочи, че увреждането не е получено на следваща инцидента
дата, както се твърди от защитата, а се касае до грешка при съобщаване или
отразяване на анамнезата във фиша.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля М. и относно липсата на конкретна причина у
обвиняемия, за да му нанесе побой. Преди инцидента от негова страна не е имало
предизвикателно поведение или провокация
към обвиняемия, при разговорите по повод преустановените бизнесотношения,
последният месец преди процесната дата, единствено е предявил претенции да си
получи шкафа, с който е подобрил наетия обект, на което обвинаемият отговорил с
обиди и заплахи и заявил собствени претенции за пари. В тази посока са и
показанията на свидетелката М.. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. и в
частта им относно обстоятелство, че по-рано на процесната дата обвиняемият е
посетил сладкарницата, за да търси пострадалия, но тъй като не бил там,
разговарял със свидетелката М., сервитьорка в заведението и племенница на М. и
на която казал, че търси М., за да го набие. В тази част показанията му се
подкрепят изцяло от тези на свидетелите М. и М.. Факта на посещението не се и
отрича от обвиняемия. Свидетелят последователно съобщава и за проведен от
страна на майка му на процесната дата разговор с А., за да поиска обяснение по
повод посещението му, придружено със
закана спрямо сина й, при което последният започнал да обижда и заплашва и нея.
Показанията му в тази част кореспондират на тези на свидетелката М. и съдът ги
ползва.
Съдът
ползва показанията на свидетелката М., дадени пред съда и в досъдебното
производство. Нейните показания, съдът намира за обективни, безпротиворечиви
относно фактите, предмет на доказване по чл. 102 от НПК и последователни в
целия ход на наказателното производство. Подкрепени са и от заключенията на
приетите съдебни експертизи и съдът ги кредитира. Наличните несъответствия
между нейните показания и тези на пострадалия
в някои детайли, акцентирани от защитата- относно точния брой на
провежданите разговори между М. и А. преди процесния случай, съдът приема
за несъществени, тъй като логично е
пострадалият да е по- запознат от свидетелката като пряк участник в
разговорите, а следва да се отчете и факта, че между депозиране на
показанията и фактите, за които се отнасят,
е изминал значителен период от време. Съдът счита за
неоснователно възражението на защитата и че показанията на свидетелите М. и М.
са тенденциозни в частта, в която описват силата и интензитета на нанесените
удари, предвид, че личната оценка на един побой като зверски, е субективна.
Съдът ползва показанията на свидетелката М.,
доколкото изцяло съответстват на кредитираните от съда доказателства.
Обвиняемият А. дава
обяснения пред съда, в които не отрича да е нанесъл удари по пострадалия, но
твърди да не го е сторил по хулигански подбуди. Сочи, че причината били
неуредените финансови отношения помежду им, за които провели няколко разговора
помежду си на по-висок тон, както и посещения от страна на М. в освободения
обект с настояване пред новите наематели да си вземе шкафа, включително и на
процесната дата, за което получил телефонно обаждане от тях, което го ядосало и
станало причина да го потърси в следкарницата по-рано същия ден. Особено го
ядосал разговора с майката на пострадалия, която го заплашвала по
телефона. Съдът кредитира обясненията на
обвиняемия в частта им, в която сочи, че е нанесъл удари на пострадалия, както
и че са били в бизнесотношения, след прекратяването на които имали взаимни
имуществени претенции, доколкото съответстват на останалите събрани по делото
доказателства. При обсъждането обясненията му, съдът държи сметка, че те
представляват доказателствено средство, но и средство за защита. Частта от
обясненията му, в която сочи, че конкретния ден е бил предизвикан от твърдяното
посещение на пострадалия при новите наематели, както и от разговора с майка му,
която го заплашвала, съдът счита за
израз на правото на защита на същия, реализирано, чрез даването на обяснения.
Същите се явяват изолирани и отречени от кредитираните от съда доказателства. В
подкрепа заявеното от него, са показанията на свидетеля К**. Между показанията
на свидетеля и тези на обвиняемия обаче са налице противоречия както относно
мястото, където са били двамата, когато е получил обаждането от наемателите,
според обвиняемия, докато се разхождали из центъра на града, според свидетеля,
докато били в заведение за сандвичи, така и относно обстоятелството къде е
проведен разговора с майката на пострадалия – според свидетеля, още докато са
били заедно с обвиняемия, а според последния, докато бил в дома на тъста си.
Обвиняемият сочи и че разговора с майката на М. дотолкова го афектирал, че
тръгнал към сладкарницата, което противоречи на заявеното от свидетеля, че са
се разделили около 18-19.00ч., отдалечено повече от час от момента на
престъплението. На следващо място според свидетеля, докато са били заедно, не
са употребили алкохол, а както последователно твърдят в хода на наказателното
производство М. и М., при пристигането си А. видимо е бил употребил алкохол. С
оглед констатираните противоречия съдът счита, че показанията на свидетеля в
частта им, в които се домогва да установи, че причината за инцидента са двете
обаждания по телефона на процесната дата, на които присъствал лично, предвид
приятелските му отношения с обвиняемия, са опит да омаловажи и оправдае
поведението му.
Настъпилия
съставомерен резултат се установява от изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза, която съдът кредитира като обоснована, изготвена с
необходимите професионални знания и опит.
Съдът
кредитира и съдебно-видеотехническата идентификационна експертиза като
обоснована и изготвена с необходимите професионални знания и опит.
Съдът
ползва и писмените доказателства по делото, както и предявеното веществено
доказателство чрез възпроизвеждане на записаните върху него видеофайлове,
съдържащи презапис от оригиналния запис на твърдия диск на видеоохранителната
система на сладкарницата, касаещ пряко обстоятелствата от предмета на доказване
по делото, като онагледява механизма на причиняване на процесната телесна
повреда и автора й.
При
така констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемият А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1,
т.12 пр. 1-во, във вр. с чл. 130, ал. 2
от НК. Същият на **г. по хулигански подбуди е причинил на Ю.М.М. с ЕГН
********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с
кръвонасядане в дясната половина на лицето и охлузване в областта на лявата
ушна мида, като по своя характер това увреждане е причинило болка и страдание
без разстройство на здравето.
Изпълнителното
деяние е осъществил, като е нанесъл удари с ръце в областта на главата на пострадалия, както съдът е приел в
изложената от него фактическа обстановка.
В причинно-
следствена връзка от действията на обвиняемия са настъпили предвидените в
закона съставомерни последици - контузия на главата с кръвонасядане в дясната
половина на лицето и охлузване в областта на лявата ушна мида, които са му
причинили болка и страдание без разстройство на здравето.
Деянието
на обвиняемия е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл –предвиждал е,
че в причинна връзка от действията му ще настъпят определени телесни увреждания
за пострадалия, съзнавал е обществената опасност на извършваното и е целял
настъпването на престъпния резултат.
Съдът
намира, че е налице и квалифициращият престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12
предл. 1-во от НК субективен елемент – хулигански подбуди. Съдебната практика е
изяснила безпротиворечиво смисъла на квалификацията хулигански подбуди - едно
деяние е такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански действия,
които са подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по мотиви,
изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на
обществото и човешката личност.
Субективната страна на престъплението се обективира в изпълнителното
деяние на престъпните прояви, в предшестващите и последващите същите събития и
действията на обвиняемия. В конкретния случай се установи, че между обвиняемия
и пострадалия не е съществувал предшестващ престъпното поведение сериозен
конфликт или вражда. Действително са се познавали, имали са неуредени
бизнесотношения, като всеки имал някакви имуществени претенции към другия. При
разговорите им обаче по този повод от страна на М. не са отправяни обиди,
закани или други провокации, за да бъде нападнат и бит. Напротив този, който е
отправял токива, е бил обвиняемият. Такива е отправил и същия ден, както
съобщавайки по-рано през деня на свидетелката
М., че идва, за да бие пострадалия, така и по отношение на майката на М., която го е потърсила за обяснение след това
му посещение в обекта и съобщеното намерение за физическо посегателство спрямо
сина й. Действията на обвиняемия, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце
безразборно по главата на пострадалия, жизнено важен орган, без да е бил
провокиран от него за това и то в присъствието на други лица, включително и на
малко дете, демонстративното влизане преди това в двора посредством упражнена
сила с ритник по вратата, псувните, обидите и заплахите, сочат на желание от
негова страна чрез поведението си освен да демонстрира неуважение към човешката
личност и нейната телесна неприкосновеност и да заяви едно крайно пренебрежение
към установения ред и спокойствие в обществото. С поведението си същата вечер е
нарушил спокойствието на присъстващите лица и е всял у тях уплаха, смут и
паника. За осъществяването на деянието не е необходимо и да е сторено на
публично място, макар и подсъдимият в случая да не е знаел, че в сладкарницата
вече няма клиенти, а е достатъчно действията да могат станат достояние на други
лица, а в случая и са станали такова, свидетелят К** твърди, че разбрал за
случая от интернет, като случката добила гластност в града. Възразява се от
защитата, че обвиняемият бил предизвикан от пострадалия, тъй като имали както
имуществени претенции, така и проведени разговори с взаимни закани. Както се
каза по-горе от страна на М. закани към А. не са били отправяни, за да бъде
провокиран обвиняемият да му посегне. Предявяването на имуществена претенция,
пък дори и посещение на освободения обект с претенция да му бъде върнато
направено от него подобрение, се явява пренебрежимо незначителен повод за
демонстративно нанасяне на побой, неизключващ хулиганските подбуди, още повече,
че е бил придружен и с други нарушаващи установения ред на поведение в
обществото и спокойствието на гражданите действия – ***. Личен мотив за
нанасяне на побой не може да бъде и разговорът с майката на пострадалия, която се
явява странично за отношенията им лице. А и видно от обясненията на самия
подсъдим, тя не го е заплашвала с някакви противозаконни действия, а е заявила,
че ще се оплаче за поведението му в полицията и общината.
За престъплението, в което е обвинен А.,
законът предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация.
Обвиняемият не е осъждан. От извършеното от него не са настъпили съставомерни
имуществени вреди. Затова съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а,
ал. 1 от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това
административно наказание е от 1000 лева до 5000 лева. Съдът намира, че
справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална
превенция, в случая е административно наказание глоба в размер от хиляда лева.
Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Обвиняемият не е осъждан(реабилитиран) и с добра обществена характеристика, семейно и
трудовоангажиран, от осъждането, за което е настъпила реабилитация и се отчита
за недобра характеристична данна, е минал значителен период от време. Съобрази
и вида и характера на конкретно причинената телесна повреда, които са и
определящи за обществената опасност на деянието. Последната не засяга в
значителна степен здравето на пострадалия. Поради изложеното, за извършеното от
обвиняемия, съдът му определи административно наказание в минималния размер -
глоба в размер на 1000 лева.
С оглед изхода на делото съдът осъди
обвиняемия да заплати в полза на държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР -
П.. сумата от 164,22 лева, представляваща разноски по делото, направени в
досъдебното производство, както и да заплати
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на
КрлРС сумата от 275,00 лв., представляващи разноски по делото, направени в
съдебното производство.
Вещественото
доказателство - 1 бр. СД, съдържащо видеозаписи, след влизане на решението в
законна сила, съдът постанови, да се унищожи като вещ без стойност.
По изложените мотиви
Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.