Решение по дело №1389/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 521
Дата: 11 юли 2025 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20252120201389
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Бургас, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа доклад..ото от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201389 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образу..о е по жалба на "А......." ООД, Е.. ...., срещу Наказателно постановление № 02-
2500083/26.03.2025 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.
Бургас, с което на жалбоподателя, на осно..ие чл. 414, ал. 7 от КТ, за нарушение по чл. 63, ал.
2 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от управителя И.. Й... и от адв.
П. К... от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
За административнонаказващият орган, редовно призо.., се явява юк. С. Н.....а, която
оспорва жалбата и моли за потвържда..е на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 22.01.2025 г., около 11:00 часа, св. А. Д. - главен инспектор в Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. Бургас, заедно със свой колега от дирекцията, извършили
проверка на строителен обект – многофамилна жилищна сграда, находящ се в УПИ I, кв. 52,
ПИ 67800.502.523 по плана на гр. Созопол, със строител жалбоподателя "А......." ООД. На
място било установено да полага труд лицето А.В.М., който в момента на проверката
приготвял смес (замазка) в самия строителен обект. Работн..ът собственоръчно се вписал в
съставен на място списък на работещите, че работи за жалбоподателя, в обекта е от
22.01.2025 г. на длъжност „общ работн..“, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и с трудово
възнаграждения в размер на 100 лева на ден (л.19). При извършена проверка и по документи
на 13.02.2025 г. се установило, че жалбоподателят, в качеството на работодател, е допуснал
до работа на 22.01.2025 г., в 11:00 часа, лицето А.М., преди да му бъде предоставено копие от
уведомлението за регистриран в НАП трудов договор.
1
На 13.02.2025 г. е съставен акт за установя..е на административно нарушение.
От приобщените по делото Наказателни постановления № 02-2400229/30.05.2024 г.,
№ 02-2400230/30.05.2024 г. и № 02-2400231/30.05.2024 г., се установява, че и трите НП са
връчени на 03.06.2024 г. и като необжал..и са влезли в сила на 18.06.2024 г. От посочените
НП се установява също така, че жалбоподателят преди това е бил санкциониран за същото
нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
На 26.03.2025 г. е издадено и наказателното постановление, предмет на обжал..е в
настоящото производство, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 20 000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства.
Съдът, с оглед на установената фактическа обстановка и като съобрази доводите на
страните, намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжал..е по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжал..е акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - директор на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице. Административнонаказателното производство е образу..о в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при изда..ето на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, която
разпоредба предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работн..а, преди
да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на св. А. Д. се
установи, че лицето А.М. действително е работило за жалбоподателя, на негов строителен
обект, като по време на проверката е бил с работно облекло и е полагал труд, приготвяйки
строителна смес. Между жалбоподателя "А......." ООД и работн..а А.М. е съществувало
трудово правоотношение, възн..нало по силата на сключен писмен трудов договор от
22.01.2025 г. Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че
в деня на проверката 22.01.2025 г., около 11:00 ч., лицето е полагало труд в обекта като общ
работн... От доказателствата обаче се установява, че сключеният трудов договор е бил
регистриран в НАП на 22.01.2025 г., в 12:07 ч., т.е. след проверката. Следователно, на
въпросната дата и час работн..ът е бил допуснат да полага труд преди да му е било връчено
уведомление за регистриран в НАП трудов договор.
Показанията на свидетелите С.И. и А.Х., че лицето А.М. не е работило на обекта,
съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани. Това е така, защото, от една
страна, тези свидетели се явяват заинтересо..и от изхода на делото, доколкото работят за
жалбоподателя, негови работница са, и по мнение на съда показанията им сочат на
субективност и пристрастност, както и лесно обясним стремеж да представят фактите в
максимално изгодна светлина за него, предвид наличието и на служебна зависимост.
Изложеното от тях не отговаря и на действителното положение, явявайки се в пълно
противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Свидетелката А. Д.,
като пряк очевидец на случилото се, установи по несъмнен начин, че А.М. е бил с работни
дрехи и е полагал труд на обекта, като е подготвял строителна смес. Самите работници
2
лично заявили на контролните органи, че техен работодател е жалбоподателя и че работят
на обекта от предния ден, което обстоятелство се е потвърдило и от изявлението на
техническия ръководител на „Дименшън“ - „…обясни, че лицата работят от предния ден…“,
„..тези работници работят за жалбоподателя“.
По отношение на документите на л. 64 - 66 от делото, същите са в об..новена писмена
форма, частни диспозитивни изявления, без достоверна дата, поради което и не може да се
приеме, че са съставени на посочената в тях. Същите единствено указват и имат сила по
отношение на авторството им. Тези документи не доказват нито фактите, които са предмет
на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето им.
В разпоредбата на чл. 415в от КТ законодателят е регламентирал привилегиро..
състав, който предвижда по-ниски наказания за случаите, квалифицирани като маловажни,
като изрично в разпоредбата на ал. 2 е предвидено, че нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ,
каквото е процесното нарушение, не представлява маловажен случай. Ето защо случаят не
може да се квалифицира като маловажен.
В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани надлежни доказателства, които да
изключват отговорността на жалбоподателя, поради което съдът приема, че правилно е бил
санкциониран.
За така констатираното нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, на жалбоподателят е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 лв., на осно..ие вр. чл. 414, ал. 7 КТ.
Съдът намира, че е осъществен състава на чл. 414, ал. 7 от КТ, съгласно който за
системни нарушения на чл. 63, ал. 1 и 2, работодателят се наказва с имуществена санкция в
размер от 20 000 до 30 000 лв. В чл. 16, ал. 9 от КТ, е дадено легално определение на
понятието системни нарушения - когато са извършени три или повече административни
нарушения от същия вид, установени с влезли в сила наказателни постановления в рамките
на три години. От данните по делото се установява, че с Наказателни постановления № 02-
2400229/30.05.2024 г., № 02-2400230/30.05.2024 г. и № 02-2400231/30.05.2024 г., и трите
влезли в сила на 18.06.2024 г., жалбоподателят е бил санкциониран за същото нарушение по
чл. 63, ал. 2 от КТ. В законово определения тригодишен срок от наказ..ето му с НП,
жалбоподателят отново е установен да не спазва трудовото законодателство по чл. 63, ал. 2
от КТ, поради което и правилно нарушението е било квалифицирано като системно.
За извършеното нарушение на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
минимален размер от 20 000 лв., поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
При този изход на спора разноски се дължат в полза на АНО. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 лв. до 150
лв. С оглед на извършените действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от
юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в
минимален размер от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2500083/26.03.2025 г., издадено
от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, с което на жалбоподателя
"А......." ООД, Е.. ...., на осно..ие чл. 414, ал. 7 от КТ, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, му е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя "А......." ООД, Е.. ...., да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ - гр. София сумата в размер на 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжал..о пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобща..ето му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4