Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
01.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Кирилка Ангелова като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 2075 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т.
3 от ТЗ.
Ищецът Софийска градска прокуратура твърди, че е
заведена преписка № 15696/2020г. Тя е образувана по сигнал на Б.С.С., с който
иска прокуратурата да упражни правомощието си по чл. 155, т. 3 от ТЗ, като
поиска прекратяване на ответника „Т.К.Е.“ ЕООД поради това, че въз основа на
съдебно решение № 62 от 08.01.2018г. на СГС, ТО, VІ-23 състав, по т.д. №
888/2017г. е бил заличен С.И.Д.като едноличен собственик и управител на ответното дружество, но
неправилно като управител е бил вписан Б.С.С. и по реда на чл. 145, ал. 5 от ТЗ
той е поискал да бъде заличен като управител, което е било сторено с вписване
вх. № 20200218173204, като след заличаването на Б.С.С., считано от
19.02.2020г., дружеството и към настоящия момент, т.е. повече от 3 месеца, е
без вписан управител.
Тъй като е налице хипотезата на чл. 155, т. 3 от ТЗ, и
в рамките на законните си правомощия,
ищецът иска ответното дружество да бъде прекратено.
Ответникът „Т.К.Е.“
ЕООД не е дал отговор по иска.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
„Т.К.Е.“ ЕООД е било пререгистрирано в търговския
регистър при Агенция по вписванията през
2009г.
От 21.02.2019г. като управител на дружеството е бил
вписан Б.С.С..
От 18.02.2020г., с вписване № 20200218173204, въз
основа на Решение № 346 от 18.-2.2020г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-15
състав по ч.т.д. № 1848/2019г., Б.С.С. е бил заличен като управител, въз основа
на отправено от него писмено уведомление
за напускане по чл. 141, ал. 5 от ТЗ.
След 18.02.2020г.
в търговския регистър не е бил вписван управител на дружеството.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Дружество с ограничена отговорност може да бъде
прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на
прокурора, когато в продължение на три месеца няма вписан управител (чл. 155,
т. 3 от ТЗ).
Разпоредбата е приложима и по отношение на едноличното
дружество с ограничена отговорност. Управителят е орган на дружеството с
ограничена отговорност (чл. 135, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), който организира и ръководи дейността му
съобразно закона и решенията на едноличния собственик на капитала по чл. 147,
ал. 2 от ТЗ и го представлява (чл. 141, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), при което липсата на избран и вписан в търговския регистър управител
препятства осъществяване на дейността на дружеството и е основание то да бъде
прекратено.
В случая от 18.02.2020г., много повече от три месеца,
ответното еднолично дружество с ограничена отговорност е без вписан управител.
Това обстоятелство, съгласно разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ, налага
прекратяване на дружеството.
Предявеният от
Софийска градска прокуратура иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на
дружеството е основателен и следва да бъде уважен.
Евентуално продължаване на дружеството е по реда на
чл. 274 от ТЗ, ако са налице посочените в разпоредбата предпоставки за това.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на
дружеството на основание чл. 155 от ТЗ,
се открива производство по ликвидация, която се извършва по реда на глава
седемнадесета от ТЗ (чл. 156, ал. 4, вр. чл. 266, ал. 1 от ТЗ).
Производството по ликвидация следва да бъде открито от
съда с настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация. В този смисъл са
Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение
№ 222 от 15.07.2011г. по т.д. № 74/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК (отм.). Изоставена е предходната съдебна
практика, съгласно която е недопустимо съединяването на исково състезателно
производство по чл. 155 от ТЗ с охранителното производство по ликвидацията
(Решение № 204 от 01.03.1994г. по гр.д. № 1096/93г. на ВКС, V г.о., Решение №
48 от 16.02.2001г. по гр.д. № 1343/2000г. на ВКС, V г.о., Решение № 394 от
07.03.2002г. по гр.д. № 1179/2001г. на ВКС, Решение № 741 от 22.04.2002г. по
гр.д. № 1407/2001г. на ВКС, V г.о. и др.).
Ликвидатор на дружеството е по правило управителят, освен
ако с учредителния акт или по решение на едноличния собственик на капитала е определено друго лице (чл. 156, ал. 2 от ТЗ). В случая няма управител, не се установява учредителният акт да съдържа
изрично правило кой следва да бъде назначен за ликвидатор, нито има решение на
едноличния собственик на капитала, при което ликвидатор следва да бъде
определен служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че това следва да е
по назначение от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по
вписванията.
Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто
има в тази Агенция, съгласно заповед, издадена
на основание Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – на
специално подбрани и одобрени дееспособни физически лица, които извършват тази
дейност по занятие, дължат грижата на
добрия търговец и които да носят отговорност за дейността си като ликвидатори
(чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително липсва изискване за
специална професионална правоспособност на ликвидаторите, но при очертаните
изисквания към дейността им, такъв подбор е наложителен. Същевременно за
назначаването следва да има съгласие от
страна на лицето, назначено за ликвидатор (ликвидаторът се вписва в търговския
регистър, където се представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа
му (чл. 266, ал. 3 от ТЗ)), както и трябва да се изключат предвидени в отделни
нормативни актове несъвместимости.
Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва
да бъде определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).
Срокът на ликвидация следва да бъде определен на шест
месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по иска от 80 лева, съгласно
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Воден от
горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3
от ТЗ, „Т.К.Е.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***,
по иска на Софийска градска прокуратура.
ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266
и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „Т.К.Е.“ ЕООД, с ЕИК ********и със
седалище и адрес на управление ***, като
определя 6-месечен срок за провеждането му, при служебно назначаване на
ликвидатор.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация в Агенция по
вписванията, при вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор
и да определи месечното му възнаграждение, съгласно мотивите към решението.
ОСЪЖДА „Т.К.Е.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес
на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 80
лева (осемдесет лева) държавна такса по предявения иск.
Решението, в частта на прекратяването на
търговското дружество, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис
да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия: