№ 211
гр. Ямбол, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20242330102089 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение предявена
от Н. И. Г., С. Г. С. и И. Г. С. против Д. А. К. с искане да бъде прието за установено
спрямо ответницата, че ищците са собственици по силата на наследствено
правоприемство и давност на сграда с идентификатор № 87374.544.14.17 –
гараж,подробно описан , като в кадастралния регистър е допусната грешка и същият
имот е записан със собственик - ответницата.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Г. С. Г., като
последният придобил в собственост гараж, находящ се в гр. Я. ***, посредством
отстъпено право на строеж и разрешение за строеж от 1993 год. Гаража ползвали
повече от 30 години, но когато решили да се снабдят с констативен нотариален акт за
същия установили, че в СГКК – гр. Я. е допусната грешка, като негов собственик е
вписана ответницата. Последната била дъщеря на тяхна съседка, като тя и съпругът й
винаги ползвали друга гаражна клетка, находяща се в съседна редица. Служителите в
СГКК уведомили ищците, че могат да отстранят грешката по административен ред ,
но било необходимо съгласие на ответницата. Въпреки проведените разговори
ответницата не съдействала за отстраняване на грешката. Към настоящия момент
ищците ползвали собствения си гараж, но ответницата разполагала с нотариален акт за
същия, което пораждало правния им интерес от установяване на собствеността им
върху сградата , както и че в КР е допусната грешка при вписване на собственика й.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски в производството.
В законоустановения срок е депозиран отговор, с който ответницата оспорва
1
исковата молба като нередовна и недопустима. Оспорва да е налице грешка или
непълнота в КК, за което излага собствени съображения. Оспорва и твърденията на
ищците, че не им е съдействала. Не била и уведомена преди завеждане на делото, т.к.
нотариална покана била връчена на майка й, която не била собственик на имота. С
оглед на изложеното посочва и, че не е дала повод за завеждане на делото. Посочва, че
на наследодателя на ищците е отстъпено право на строеж на подземен гараж. Освен
това след справка в СГКК установила, че посечената в ИМ гаражна клетка, която
твърдят да е нейната всъщност попада в друг имот ПОС , означен като **.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищците.
Ответницата – лично и чрез упълномощен адвокат оспорва претенцията.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от приетото удостоверение за наследници от 14.10.2019 год.,че
ищците са наследници по закона на Г. С. Г., б.ж. на гр. Я., поч. на **** год.
По делото е приета Заповед от 02.07.1990 год. на ИК на ГНС – гр. Я., с която на
Г. С. Г. е отстъпено право на строеж върху държавна земя на подземен гараж от 18
кв.м. зад блок ************* за сумата от 288 лв., внесена с вносна бележка №
*******/04.07.1990 год. Представено е и Строително разрешение № 14 на Община Я.,
с което се разрешава на собствениците на №122, 99, 15 и 129 в к-с „*******
строителство на 5 бр. вкопани гаражни клетки в к-с *******, на юг от бл. *
С НА за покупко – продажба на гараж чрез ОНС № **/13.11.1982 год. Г. Г. Г. е
продал на А. Ц. А. собствената си гаражна клетка, намираща се в ком.“******“- първа
редица, заедно с отстъпеното му право на строеж върху общинско място от 18 кв.м.,
водеща се под № **
Приет е и НА за продажба на недвижим имот № ***/26.11.2021 год., с който М.
А. Г. и Д. А. К. продават на майка си Р. Д. А. собствените си 2/6 ид.ч. от следните
недвижими имоти, останали в наследство от А. Ц. А. – жилище – апартамент № ***
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.544.14.1.126,
в едно с прилежащите ми избено и таванско помещение, сграда с идентификатор №
87374.544.14.17, съгласно доказателствен акт за описания имот представлява гаражна
клетка, намираща се в ком.“******“- първа редица, водеща се под № ***.
С НА за продажба на недвижим имот № ***/25.11.2022 год. Р. Д. А. продава на
Д. А. К. – сграда с идентификатор № 87374.544.14.17 , с предназначение гараж, със
застроена площ 19 кв.м., в едно с отстъпеното право на строеж върху ПИ с
идентификатор № 87374.544.14.
Представена е и нотариална покана до Р. Д. А., с която ищцата Н. И. Г. , с която
2
е предоставен срок за поправяне на допуснатата грешка в НА № ****/25.11.2022 год.,
посредством поправката му. Поканата е получена на 02.07.2024 год.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушано
заключението на СТЕ, вещото лице по която посочва, че след запознаване с
материалите по делото и извършване на необходимите справки в КАИС, АГКК,
Община Я. е извършило и геодезическо заснемане на съществуващите в имот №
87374.544.14 и № 87374.544.17 по КККР на гр. Я. постройки. Гараж с идентификатор
№ 87374.544.14.17 е бил посочен и отключен на вещото лице от един от ищците.
Получените от вещото лице документи – разрешение за строеж, заповед и
архитектурен проект , отнасящи се за заснетия гараж са регистрирани на името на Г.
С. Г., като в обобщение вещото лице посочва, че ползвания от ищците гараж е с
идентификатор № 87374.544.14.17.
При заснемане на гаража посочен от ответницата се установило, че той
действително е разположен в имот с идентификатор, различен от посочения в акта за
собственост, а именно – 87374.544.17 . При изчертаване на гаражите разположени в
посочения имот вещото лице е констатирало значителни разминавания в границите по
КК съпоставени с геодезическото заснемане, т.е. налице е непълнота и грешка в КК.
Получените от вещото лице документи отнасящи се за посочения от ответницата
гараж са регистрирани на името на Г. Г. Г., праводател на А. Ц. А.. За установяване
точния идентификатор на този гараж е необходимо да се извърши проект за
изменение на КК и да се нанесат правилните граници на обектите.
Съдът кредитира експертизата с доверие, като пълна, обоснована, изготвена от
лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.
По делото са събрани и гласни доказателства, В показанията си св. К. – съсед на
страните , живеещ в същия вход посочва, че знае че ищците имат гараж, който бил зад
блока, от южната страна на „*******“№ * като доколкото знае тези гаражи са строени
ранните 90 години и те го владеели от тогава до сега.Гаражът на ответницата , или по-
скоро на майка й бил от източната страна на блока, откъм ТЕМС- а, от другата страна
на училището, трябвало да се пресече пътя. Виждал е ответницата и майка й да си
ползват гаража, както и чичо Г., докато бил жив да си ползва неговия, след това И. си
паркирал колата в същия гараж.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 54,ал. 2 от ЗКИР.
При така установената фактическа обстановка,съдът счита предявеният иск по
чл.54, ал. 2 от ЗКИР за допустим/т.к. се твърди, че е налице грешка в КК на гр. Я.
изразяваща се в неправилно вписване на ответницата като собственик на имота,
съсобствен между ищците, а освен това, ответницата притежава нотариален акт за
3
собственост върху имота, поради което съдът приема, че е налице и спор за
материално право/,а по съществото си основателен.
Съгласно чл. 54,ал.2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката в КККР е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по
съдебен ред. Последният цели да установи безспорно пространствения обхват на
правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта
Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху
недвижимите имоти и техните носители. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални
карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в
кадастралната карта в чл. 2, ал. 5 ЗКИР е установена оборима презумпция за вярност,
но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане,
изменение или погасяване на това право. Относно данните за носителите на вещни
права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото
следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост, въз основа на
който лицето (лицата) са вписани в кадастралния регистър като титуляри на правото
на собственост върху конкретен имот. Отсъствието или наличието на запис в
кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ
ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.
Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР "непълноти или грешки" са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната
карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Предходната
редакция на нормата преди ДВ, бр. 57/2016 г. е определяла непълнотите или грешките
в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри".
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в т. 4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС на РБ, ищецът по иск с правно
основание чл. 54,ал.2 от ЗКИР има правен интерес да установи правото си на
собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към момента
на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Само по изключение
ищецът по иск с правно основание чл. 54,ал. 2 от ЗКИР има правен интерес да
установява собствеността си към минал момент - момента на одобряване на
кадастралната карта на населеното място.
В случая, предвид наведените от ищците твърдения следва да се приеме, че
4
същите претендират да установят собствеността си върху ПИ с идентификатор №
87374.544.14.17 , към момента на предявяване на иска, респ. към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, тъй като се позовават на
наследствено правоприемство /твърдейки, че общият им наследодател е придобил
право на собственост въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя,
като след реализирането му по аргумент от чл. 63,ал.1 от ЗС е станал собственик на
построеното/, както и на изтекла в тяхна полза придобивна давност с начало на
владението от преди тридесет години, до настоящия момент.
Спорът по настоящото дело произтича от факта, че имотът съставляващ
поземлен имот с идентификатор № 87374.544.14.17 , в кадастралния регистър е
записан със собственик ответницата, като според ищците това записване е
неправно/погрешно/, тъй като имотът е изцяло тяхна собственост.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства съдът приема , че безспорно се установи, че ищците са собственици на
гараж с идентификатор № 87374.544.14.17.Както се посочи същите са наследници по
закона на Г. С. Г.. От неоспорените писмени доказателства и приетата СТЕ, безспорно
се установява, че на същия е отстъпено право на строеж на гараж върху държавна
земя, зад блок „******“№1 , както и по надлежния ред е издадено строително
разрешение още през 1993 год. Както се посочи съдът кредитира с доверие
неоспорената СТЕ, вещото лице, по която след извършване на съответните
геодезически заснемания и проучване на относимите документи, вкл. тези находящи се
у Община Я. – архитектурен проект, е посочило, че всички документи касаещи
гаражната клетка с посочен идентификатор са издадени на името на наследодателя на
ищците. Правото на строеж овластява неговия носител да построи своя сграда или
самостоятелен обект в сграда върху чужда земя, като построената сграда или
самостоятелен обект в сграда става собственост на носителя на правото на строеж ,
т.е. правото да се построи сграда или самостоятелен обект в сграда чрез
упражняването му се трансформира в право на собственост върху построеното.
В случая е безспорно установено, че строежът на гаража е реализиран на
място, като се установява от незаинтересованите показания на разпитания свидетел К.,
че гаражът е построен в ранните 90 години и оттогава се е владял от ищците, като
първоначално го е ползвал лично наследодателят Г. Г., а след смъртта му се е ползвал
за паркиране на автомобила на един от ищците. Същият свидетел изрично посочва и,
че гаражът , който майката на ответницата е ползвала и ползва и към настоящия
момент се намира в друга редица гаражни клетки, построени от другата страна на
улицата, а не зад блока.
В обобщение на горното, съдът намира, че доколкото право на собственост
на наследодателя на ищците, респ. на последните върху имот, представляващ имот с
5
идентификатор № 87374.544.14.17 не е отразено в действащата кадастрална карта на
гр. Я., а ответницата е вписана като собственик в кадастралния регистър, то е налице
грешка, поради което предявеният по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР иск е основателен и
следва да се уважи.
В горния смисъл Решение № 48 от 08.01.2021 г. на Окръжен съд - Варна,
постановено по в.гр. д. № 1892/2020 г., недопуснато до касационно обжалване с
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12 ОТ 14.01.2022 Г. ПО ГР. Д. № 2418/2021 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА
ВКС и др., касаещо спор по иск за отстраняване на допусната грешка в заснемането и
вписване на действителния собственик в кадастралните регистри.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ищците следва да бъдат присъдени
разноски в производството- за дължима и заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице. Своевременно е релевирано възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, видът и броя на събраните по делото
доказателства, положения от адвоката труд. Ето защо в полза на ищците следва да
бъдат присъдени разноски в размер на общо 1640 лв.
Водим от гореизложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 54,ал.2 от ЗКИР по отношение на
Д. А. К., ЕГН ********** , че Н. И. Г., ЕГН **********, С. Г. С., ЕГН ********** и
И. Г. С., ЕГН ********** /наследници на Г. С. Г., б.ж. на гр. Я., поч. на **** год./, са
собственици на следния недвижим имот – гараж с идентификатор № 87374.544.14.17,
със застроена площ 19 кв.м., разположен в ПИ с идентификатор № 87374.544.14 по
КККР на гр. Я..
ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН ********** да заплати на Н. И. Г., ЕГН **********,
С. Г. С., ЕГН ********** и И. Г. С., ЕГН ********** сумата от 1640 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7