М
О Т И В И към присъда № 2/11.01.2021 г. по НОХД № 1205/2020 г.
Против подсъдимия И.Г.К. ЕГН ********** е предявено обвинение по чл.
255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова, че в
периода 13.01.2009 г. – 12.12.2011 г. в гр. София и гр. Бургас, пред органите
по приходите – ТД на НАП – гр. София и гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на управител на „Е.Г.“ ЕООД /до
23.04.2010 г. – ООД/, с ЕИК ******, като посредствен извършител, чрез
счетоводителките М.С.П., Р.Д.Г.
и Д. К. А. /Д./, избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – сумата от общо 178 907,53 лв.
(сто седемдесет и осем хиляди, деветстотин и седем лева и петдесет и три стотинки), представляваща дължим по ЗКПО и данък
добавена стойност от данъчно задълженото лице „Е.Г.“ ЕООД за общо 11 (единадесет) данъчни периода и
чрез използване на документи с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност и воденото счетоводство –
данъчни фактури по неосъществени сделки за извършени доставки с право на пълен
данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
(неосъществена доставка) „Доставка на стока по смисъла на този закон е
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката”, като предоставил тези фактури на М.С.П.,
Р.Д.Г. и Д. К. А. /Д./ - счетоводителки
на „Е.Г.“ ЕООД /ООД до 23.04.2010 г./, за изготвяне и изпращане чрез КЕП на справки – декларации по чл. 125 от ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157. чл.124, ал.1 от ЗДДС Регистрираните лица по
този закон водят задължително следните регистри: 1. дневник за покупките; 2.
дневник за продажбите.“ и
съпровождащите ги отчетни регистри - дневници за покупки и продажби и в
резултат на това потвърдил неистина в справките-декларации по ДДС и в
дневниците за покупки на „Е.Г.“ ЕООД, приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 129561,25 лв., и потвърдил
неистина в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2009 г. и 2010 г. както следва:
1. За това, че на 13.01.2009 г. в гр. София,
в качеството си на управител на „Е.Г.“
ООД с ЕИК******, като посредствен извършител, чрез
счетоводителката М.С.П.,
избегнал плащането на данъчни задължения - сумата от 3103,33 лв. (три хиляди
сто и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща дължим данък добавена
стойност от данъчно задълженото лице управител
на „Е.Г.“ ООД за данъчен период 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г., чрез
използване на документ с невярно съдържание при упражняване на стопанската
дейност и воденото счетоводство – данъчна фактура по неосъществена сделка, по която е приспаднат неследващ се данъчен
кредит в размер на 3103,33 като
потвърдил неистина в справка-декларация по ДДС №22101158288/13.01.2009г. и в
приложеният към нея отчетен регистър по чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС -дневник за
покупки на „Е.Г.“ ООД за м.декември 2008г., в който е включена ДФ №
**********/09.12.2008г. с данъчна основа в размер на 15516,66 лв. и ДДС в
размер на 3103,33 лв. с доставчик „М.Т.К.” ЕООД, с ЕИК*******, с предмет на доставката – мобилен телефон.
2. За това, че на 13.07.2009 г. в гр. София,
в качеството си на управител на „Е.Г.“
ООД с ЕИК********, като посредствен извършител, чрез
счетоводителката М.С.П.,
избегнал плащането на данъчни задължения - сумата от 59 734,96 лв. (петдесет и
девет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща дължим данък добавена стойност от данъчно задълженото лице „Е.Г.“
ООД за данъчен период 01.06.2009 г. - 30.06.2009 г. и чрез използване на документи с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност и воденото счетоводство –
данъчни фактури по неосъществени сделки, по които е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 59
734,96 лв. като потвърдил неистина в
справка-декларация по ДДС №22101247467/13.07.2009 г. и в приложеният към нея
отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС -дневник за покупки на „Е.Г.“
ООД за м.юни 2009 г., в който са
включени:
- ДФ №**********/22.06.2009 г. издадена
от „Н. 78“ ЕООД с ЕИК******
на стойност 79107,52 лв. и ДДС – 15821,50 лв., с предмет на доставката –
извършено СМР по договор и по протокол – образец 19;
- ДФ №**********/24.06.2009 г. издадена
от „Н. 78“ ЕООД с ЕИК******
на стойност 31520,80 лв. и ДДС – 6304,16 лв., с предмет на доставката –
извършено СМР по договор и по протокол – образец 19;
- ДФ №**********/26.06.2009 г. издадена
от „Н. 78“ ЕООД с ЕИК********
на стойност 188046,52 лв. и ДДС – 37609,3 лв., с предмет на доставката –
извършено СМР по договор и по протокол – образец 19;
3. За това, че на 11.09.2009 г. в гр. София,
в качеството си на управител на „Е.Г.“
ООД с ЕИК*****, като посредствен извършител, чрез
счетоводителката М.С.П.,
избегнал плащането на данъчни задължения - сумата от 33 325,36 лв. (тридесет и
три хиляди триста двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
дължим данък добавена стойност от данъчно задълженото лице „Е.Г.“ ООД за
данъчен период 01.08.2009 г. - 31.08.2009 г.
и чрез използване на документи с невярно съдържание при упражняване на
стопанската дейност и воденото счетоводство – данъчни фактури по неосъществени
сделки, по които е приспаднат неследващ
се данъчен кредит в размер на 33 325,36 лв. като потвърдил неистина в справка-декларация по ДДС
№22101276689/11.09.2009 г. и в приложеният към нея отчетен регистър по чл. 124,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС -дневник за покупки на „Е.Г.“ ООД за м.август 2009 г., в който са включени
- ДФ №**********/12.08.2009 г. издадена
от „Н. 78“ ЕООД с ЕИК******
на стойност 131316,80 лв. и ДДС – 26263,36 лв., с предмет на доставката –
извършено СМР по договор и по протокол – образец 19 ;
- ДФ №**********/11.08.2009 г. издадена
от „Н. 78“ ЕООД с ЕИК*********
на стойност 35310 лв. и ДДС – 7062 лв., с предмет на доставката – извършено СМР
по договор и по протокол – образец 19 ;
4. За това, че на 13.10.2009 г. в гр. София,
в качеството си на управител на „Е.Г.“
ООД с ЕИК******, като посредствен извършител, чрез
счетоводителката М.С.П.,
избегнал плащането на данъчни задължения - сумата от 8 276,81 лв. (осем хиляди
двеста седемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки), представляваща
дължим данък добавена стойност от данъчно задълженото лице „Е.Г.“ ООД за
данъчен период 01.09.2009 г. - 30.09.2009 г.
и чрез използване на документи с невярно съдържание при упражняване на
стопанската дейност и воденото счетоводство – данъчни фактури по неосъществени
сделки, по които е приспаднат неследващ
се данъчен кредит в размер на 8 276,81 лв. като потвърдил неистина в справка-декларация по ДДС
№22101293150/13.10.2009 г. и в приложеният към нея отчетен регистър по чл. 124,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС -дневник за покупки на „Е.Г.“ ООД за м.септември
2009 г., в който са включени:
- ДФ №**********/25.09.2009 г. издадена
от „Н. 78“ЕООД с ЕИК******
на стойност 23000,00 лв. и ДДС – 4600,00 лв., с предмет на доставката –
извършено СМР по договор ;
-
ДФ №**********/28.09.2009 г. издадена от „Н. 78“ЕООД с ЕИК******** на стойност 10189,00 лв.
и ДДС – 2037,80 лв., с предмет на доставката – извършено СМР по договор ;
- ДФ №**********/29.09.2009 г. издадена
от „Н. 78“ЕООД с ЕИК******
на стойност 8195,05 лв. и ДДС – 1639,01 лв., с предмет на доставката –
извършено СМР по договор;
5. За това, че на 28.03.2010 г., в гр. София, в качеството си на управляващ и представляващ „Е.Г.“ ООД с ЕИК******, като посредствен извършител, чрез
счетоводителката М.С.П.,
избегнал плащането на данъчни задължения - сумата от 44 424,81 лв. (четиридесет
и четири хиляди четиристотин двадесет и четири лева и осемдесет и една
стотинки), представляваща дължим данък по ЗКПО от данъчно задълженото лице „Е.Г.“ЕООД, чрез потвърждаване на неистина в ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за 2009 г. с вх. № 2210-И-0025339/28.03.2010 г.
6. За това, че на 14.06.2010 г. в гр. Бургас,
в качеството си на управител на „Е.Г.“
ЕООД /преименувано от ООД на 23.04.2010 г./ с ЕИК ******,
като посредствен извършител, чрез счетоводителката Р.Д.Г., избегнал плащането на данъчни задължения - сумата от
3000,00 лв. (три хиляди лева), представляваща дължим данък добавена стойност от
данъчно задълженото лице управител на „Е.Г.“
ЕООД за данъчен период 01.05.2010 г. - 31.05.2010 г., чрез използване на
документ с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност и воденото
счетоводство – данъчна фактура по неосъществена сделка, по която е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 3000,00
лв. като потвърдил неистина в
справка-декларация по ДДС №02001310263/14.06.2010 г. и в приложеният към нея
отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - дневник за покупки на „Е.Г.“
ЕООД за м.май 2010 г., в който е
включена ДФ№ **********/26.05.2010 г. с данъчна
основа в размер на 15000 лв. и ДДС в размер на 3000,00 лв. с доставчик „Г. С. ***” ЕООД, с
ЕИК******, с предмет на доставката – СМР по протокол № 19 .
7. За това, че на 31.03.2011 г., в гр. Бургас, в качеството си на едноличен собственик на капитала, управляващ
и представляващ „Е.Г.“ ЕООД с ЕИК******, като посредствен извършител, чрез счетоводителката Д. К. А. /Д./, избегнал плащането на
данъчни задължения - сумата от 4921,47 лв. (четири хиляди деветстотин двадесет
и един лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща дължим данък по
ЗКПО от данъчно задълженото лице „Е.Г.“ ЕООД, чрез потвърждаване на
неистина в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2010 г. с вх. № *********/31.03.2011 г.
8. За това, че на 11.07.2011 г. в гр. Бургас,
в качеството си на управител на „Е.Г.“
ЕООД с ЕИК******, като посредствен извършител, чрез
счетоводителката Р.Д.Г.,
избегнал плащането на данъчни задължения - сумата от 5 600,00 лв. (пет хиляди и
шестстотин лева), представляваща дължим данък добавена стойност от данъчно
задълженото лице „Е.Г.“ЕООД за данъчен период 01.06.2011 г. - 30.06.2011 г. и чрез използване на документи с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност и воденото счетоводство –
данъчни фактури по неосъществени сделки, по които е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 5 600,00
лв. като потвърдил неистина в
справка-декларация по ДДС № 020014674337/11.07.2011 г. и в приложеният към нея
отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - дневник за покупки на „Е.Г.“
ЕООД за м.юни 2011 г., в който са
включени:
- ДФ №**********/15.06.2011 г. издадена
от „Т.
Т. ***“ ЕООД с ЕИК******* на стойност 11000 лв.
и ДДС – 2200 лв., с предмет на доставката –аванс.
- ДФ №**********/21.06.2011 г. издадена
от „Т.
Т. ***“ ЕООД с ЕИК******** на стойност 10000 лв. и
ДДС – 2000 лв., с предмет на доставката –аванс.
- ДФ №**********/24.06.2011 г. издадена
от „Т.
Т. ****“ ЕООД с ЕИК******* на стойност 7000 лв. и
ДДС – 1400 лв., с предмет на доставката –аванс.
9. За това, че на 12.08.2011 г. в гр. Бургас,
в качеството си на управител на „Е.Г.“
ЕООД с ЕИК******, като посредствен извършител, чрез
счетоводителката Р.Д.Г.,
избегнал плащането на данъчни задължения - сумата от 6 000,00 лв. (шест хиляди
лева), представляваща дължим данък добавена стойност от данъчно задълженото
лице „Е.Г.“ ЕООД за данъчен период 01.07.2011 г. - 31.07.2011 г. и чрез използване на документи с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност и воденото счетоводство –
данъчни фактури по неосъществени сделки, по които е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 6 000,00
лв. като потвърдил неистина в
справка-декларация по ДДС №02001481122/12.08.2011 г. и в приложеният към нея
отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - дневник за покупки на „Е.Г.“
ЕООД за м.юни 2011 г., като потвърдил
неистина в справка-декларация по ДДС №02001481122/12.08.2011 г. и в приложеният
към нея отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - дневник за покупки
на „Е.Г.“ ЕООД за м.юли 2011 г.,
в който са включени :
- ДФ №**********/22.07.2011 г. издадена
от „Т.Т.***“ ЕООД с ЕИК*****
на стойност 8333,33 лв. и ДДС – 1666,67 лв., с предмет на доставката – аванс.
- ДФ №**********/25.07.2011 г. издадена
от „Т.Т.***“ЕООД с ЕИК******
на стойност 11666,67 лв. и ДДС – 2333,33 лв., с предмет на доставката – аванс.
- ДФ №**********/27.07.2011 г. издадена
от „Т.Т.***“ ЕООД с ЕИК********
на стойност 10000,00 лв. и ДДС – 2000,00 лв., с предмет на доставката – аванс.
10. За това, че на 10.11.2011 г. в гр. Бургас,
в качеството си на управител на „Е.Г.“
ЕООД с ЕИК**********, като посредствен извършител, чрез
счетоводителката Р.Д.Г.,
избегнал плащането на данъчни задължения - сумата от 3 020,80 лв. (три хиляди и
двадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща дължим данък добавена
стойност от данъчно задълженото лице „Е.Г.“ ЕООД за данъчен период 01.10.2011 г.
- 31.10.2011 г. и чрез използване на
документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност и
воденото счетоводство – данъчни фактури по неосъществени сделки, по които е приспаднат неследващ се данъчен
кредит в размер на 3 020,80 лв. като
потвърдил неистина в справка-декларация по ДДС №02001511281/10.11.2011 г. и в
приложеният към нея отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - дневник
за покупки на „Е.Г.“ ЕООД за м.октомври 2011 г., в който са включени :
- ДФ №**********/15.10.2011 г. издадена
от „К.
**
Н.“
ЕООД с ЕИК******
на стойност 5585,00 лв. и ДДС – 1117,00 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел пввм-МБ1 3х2,5 км., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 2 х10 кв.м.
- ДФ №**********/18.10.2011 г. издадена
от „К.
**
Н.“
ЕООД с ЕИК********
на стойност 4293,00 лв. и ДДС – 858,60 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел пввм-МБ1 3х2,5 км., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 5 х16 кв.м.
- ДФ №**********/27.10.2011 г. издадена
от „К.**
Н.“
ЕООД с ЕИК*****
на стойност 5226,00 лв. и ДДС – 1045,20 лв., с предмет на доставката – кабел
СВТ 3х10 кв.м. и кабел СНТ 3х2,5 кв.м.
11. За това, че на 12.12.2011 г. в гр. Бургас,
в качеството си на управител на „Е.Г.“
ЕООД с ЕИК*******, като посредствен извършител, чрез
счетоводителката Р.Д.Г.,
избегнал плащането на данъчни задължения - сумата от 7500,00 лв. (седем хиляди
и петстотин лева), представляваща дължим данък добавена стойност от данъчно
задълженото лице „Е.Г.“ ЕООД за данъчен период 01.11.2011 г. - 31.112.2011 г. и чрез използване на документи с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност и воденото счетоводство –
данъчни фактури по неосъществени сделки, по които е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 7
500,00 лв. като потвърдил неистина в
справка-декларация по ДДС №02001522634/12.12.2011 г. и в приложеният към нея
отчетен регистър по чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС - дневник за покупки на „Е.Г.“
ЕООД за м.ноември 2011 г., в който са
включени :
- ДФ №**********/04.11.2011 г. издадена
от „К.***
Н.“
ЕООД с ЕИК******
на стойност 8277,00 лв. и ДДС – 1655,40 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел пввм-МБ1 3х2,5 км., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 5 х16 кв.м.
- ДФ №**********/07.11.2011 г. издадена
от „К.**
Н.“
ЕООД с ЕИК******
на стойност 7860,70 лв. и ДДС – 1572,14 лв., с
предмет на доставката – кабел ПВВМ-МБ1
3х1,5 кв.м., кабел пввм-МБ1 3х2,5 км., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и кабел СВТ 5
х16 кв.м.
- ДФ №**********/09.11.2011 г. издадена
от „К.
**
Н.“
ЕООД с ЕИК*******
на стойност 7888,60 лв. и ДДС – 1577,72 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел пввм-МБ1 3х2,5 км., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 5 х16 кв.м.
- ДФ №**********/10.11.2011 г. издадена
от „К.***
Н.“
ЕООД с ЕИК******
на стойност 7798,40 лв. и ДДС – 1559,68 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел пввм-МБ1 3х2,5 км., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 5 х16 кв.м.
- ДФ №**********/11.11.2011 г. издадена
от „К.
**
Н.“ЕООД
с ЕИК****
на стойност 5675,31 лв. и ДДС – 1135,06 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел пввм-МБ1 3х2,5 км., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 2 х16 кв.м.
По искане на подсъдимия К. и защитника
му съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението,
повдигнато на подсъдимия с обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание при
условията на чл. 55, ал. , т. 1 от НК в размер на една година и три месеца лишаване
от свобода, което да бъде отложено за срок от три години. Наред с това
прокурорът предлага на основание чл. 55, ал. 3 от НК да не бъде наложено
наказанието конфискация.
Защитникът на подс. К. моли съда да
прецени наличните доказателства и да прецени има ли извършено престъпление от
страна на неговия под защитен и виновно ли е извършено то. Алтернативно
предлага да му бъде наложено минимално наказание при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Подсъдимият К. признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, придържа се към казаното
от неговия защитник. В последната си дума моли съда за минимално наказание.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл.
373, ал. 3 от НПК, БОС прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Г.К. е род. на *** ***, ***, *** гражданин, с постоянен адрес *** и
настоящ адрес ***, има завършено ***
образувание, *****.
С Решение по ф.дело № **** от 2007 г., Софийски окръжен съд
вписал в Регистъра на търговските дружества дружество с ограничена отговорност
(ООД) с наименование „Е.Г.“, със седалище и адрес на управление гр. С., *********, със съдружници св. Й.
Г. Д. и подс. И.Г.К.. За представляващ дружеството бил подс. К., а основния
предмет на дейност бил изграждане на електрически инсталации.
Впоследствие, след сключване на договор
за прехвърляне на дялово участие от 13.04.2010 г., вписан на 23.04.2010 г.,
едноличен собственик на капитала станал подс. И.К., а дружеството било преобразувано
в „Е.Г.“ ЕООД, като седалището и адреса на управление били също променени в гр.
Б.,
*********,
както и органа по приходите бил преместен от ТД София град, офис център в ТД на
НАП Бургас.
Дружеството е било регистрирано по реда
на ДОПК в ТД на НАП - гр. София с ЕИК по БУЛСТАТ ***** служебен № от регистъра на НАП ******* на 27 11.2007 г.
Регистрацията на данъчно задълженото лице по ЗДДС, била от 17.12.2007 г. по
инициатива на лицето, на основание чл. 100 ал. 1 от ЗДДС- регистрация по избор.
Със заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) №1101900/21.12.2011 г., издадена от Началник сектор
„Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас е било възложено
извършването на данъчна ревизия на „Е.Г.“ ЕООД, с обхват по правилното
приложение на ЗДДС за периода 17.12.2007 г. - 30.11.2011 г., ЗКПО относно
дължимостта на данък по чл. 194 – 204 от ЗКПО за периода от 27.11.2007 г. –
31.12.2010 г., както и корпоративен данък за периода 27.11.2007 г. – 31.12.2010
г. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 28.12.2011 г., като срокът на
ревизията е бил тримесечен от датата на връчване на заповедта на проверяваното
лице. На 26.03.2012 г. с нова заповед на органа по приходите с №
1200504/26.03.2012 г. срокът на ревизията е бил продължен.
За резултатите
от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад № 1200504/ 11.05.2012 г., издаден от органите по
приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със заповедта за
възлагане на ревизия. Ревизията е приключила с издаване на ревизионен акт (РА)
№ 1200504/31.05.2012 г., издаден компетентен орган по чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК, определен съгласно заповед за определяне на компетентен орган №
К1200504/11.05.2012 г., с който не е признато право на данъчен кредит по
фактури, доставчици и периоди, визирани в ревизионния акт, както и не са
признати разходи участващи във формиране на размера на дължимия корпоративен
данък, което е довело до начисляване на данъчни задължения върху доходите на
дружеството, управлявано и представлявано от подс. И.К.. Ревизионният акт е
връчен на ревизираното лице в съответствие с изискването на чл. 119, ал. 4 от ДОПК, ведно със заповедта за определяне на компетентния орган на 05.06.2012 г.
В хода на ревизионното производство и при разследването по ДП, са установени
допълнителни задължения за внасяне на ДДС за данъчни периоди 13.01.2009 г. до 12.12.2011 г., както
и задължения за внасяне на корпоративен данък по ЗКПО за следните периоди –
01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г.
В хода на разследването по делото
е установено, че през посоченият по-горе данъчен период по ЗДДС, подс. К.
упражнил право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Т.Т.***” ЕООД с ЕИК *****, „Г. С.
****” ЕООД с ЕИК *****,
„Н. 78” ЕООД с ЕИК ******, „М. Т. К.” ЕООД, с ЕИК ******* и „К.
** – Н.” ЕООД с ЕИК *******.
Счетоводството
на фирма „Е.Г.“ ЕООД било възложено на св. М.С.П. (при регистрацията му в гр.
София), след преместване на седалището и адреса на управление на дружеството в
гр. Бургас, счетоводството било възложено на св. Р.Д.Г. и св. Д. К. А. /Д./. Същите се занимавали с
изготвянето на месечните-справки декларации по ДДС и имали поглед върху
дейността на дружеството, дотолкова, че според тях подс. К. осъществявал
активно дейност със същото, а документите по счетоводното оформяне на месеца им
били предоставяни от подс. К. или изпращани по куриер от него. Трите свидетелки
попълвали справките декларации и дневниците към тях, като първоначално същите
били подавани от св. П. пред ТД на НАП-София център, а впоследствие от св. Г. и
св. А. пред ТД на НАП гр. Бургас, като справките-декларации по ЗДДС били
подавани с техния квалифициран електронен подпис (КЕП), а декларациите по ЗКПО
били попълвани от тях на ръка, като пълномощници на подс. И.К..
Предвид бързо развиващата се дейност на
дружеството – строителство на електрически инсталации в строителни обекти,
което обуславяло плащането на по-големи данъчни задължения към Държавата, подс.
К. започнал да търси начини за извършване на данъчни нарушения, с цел
намаляване на дължимият от негова страна (на представляваното от него
дружество) към Държавата данък добавена стойност (ДДС).
Така по неустановен начин и от
неустановени лица, подсъдимият К. се сдобил общо с 24 бр. данъчни фактури, от
тях 6 бр., издадени от „Т.Т.***”
ЕООД с ЕИК *****,
1 бр. издадена от “Г.С.***” ЕООД с ЕИК ******, 8 бр. издадени от „Н. 78” ЕООД с
ЕИК ******,
8 бр. издадени от „К.
**
– Н.” ЕООД с ЕИК ******
и 1 бр. издадена от „М.Т.К.” ЕООД, с
ЕИК ******.
Подсъдимият К. започнал при отчитането
на документите за всеки месец, освен истинските фактури, по които дружеството
му „Е.Г.“ ЕООД е извършвало реално сделки, да предоставя на счетоводителите си
св. М. П. (при регистрацията на дружеството в гр. София), и на св. Р. Г. и св. Д.
А. /Д./ (след преместване на седалището и адреса на управление на дружеството в
гр. Бургас) и придобитите от него данъчни фактури от фирмите „Т.Т.***” ЕООД, „Г.С.***”
ЕООД , „Н. 78” ЕООД, „К.
***
– Н.” ЕООД и „М.Т.К.” ЕООД. Тези
фактури по своята същност са документи с невярно съдържание, тъй като по тях
нямало осъществени реално доставки, като чрез включването им в справките
декларации по ЗДДС и в дневниците за покупките на „Е.Г.“ ЕООД, следвало да бъде
приспаднат неследващ се данъчен кредит.
С ясното съзнание, че такива
сделки реално не са осъществени, подс. К., в качеството му на управител на „Е.Г.“
ЕООД, посредством невиновните лица св. П. (при регистрацията на дружеството в
гр. София), св. Г. и св. А. /Д./ (след преместване на седалището и адреса на
управление на дружеството в гр. Бургас) – в качеството им на упълномощени лица,
пред органите на приходите ТД на НАП – София център и ТД на НАП – Бургас, чрез използване на документи с невярно съдържание и приспадане на
неследващ се данъчен кредит, потвърдил неистина в месечните справки
декларации по ЗДДС на дружеството и дневниците за покупки към тях, както и
потвърдил неистина в годишните данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за
2009 г. и 2010 г., като по този начин за периода от 13.01.2009 г. до 12.12.2011 г., за 11 данъчни периода, подс. К.
избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 178 907.53 лв. (сто седемдесет и осем
хиляди, деветстотин и седем лева и петдесет и три стотинки), от които данък добавена стойност
общо в размер на 129 561,25 лв. по ЗДДС
и 49 346,28 лв. по ЗКПО,
както и приспаднал неследващ се данъчен кредит за същата сума, чрез деклариране
на неосъществени сделки, както следва:
1. На 13.01.2009 г. в гр. София, в
справка - декларация (СД) по чл. 125 от ЗДДС, вх. №22101158288/13.01.2009 г. и
в приложеният към нея отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС -дневник
за покупки на „Е.Г.“ ООД за м.декември 2008 г., подс. К., в качеството си на управител и представляващ на „Е.Г.” ООД, декларирал пред ТД на НАП
София център, за данъчен период 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г., начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3103,33 лв.
Декларацията е била подадена от
упълномощеното невиновно лице св. П. /счетоводител на дружеството/, като в
дневника за покупки е била включена данъчна фактура (ДФ) № ********** / 09.12.2008 г. с данъчна основа в размер на 15516,66 лв.
и ДДС в размер на 3103,33 лв. с доставчик „М.Т.К.” ЕООД, с ЕИК *******. Предмета на
доставката по цитираната фактура бил „мобилен телефон“.
2. На 13.07.2009 г. в гр. София, в
справка - декларация (СД) по чл. 125 от ЗДДС, вх. № 22101247467/13.07.2009 г. и
в приложеният към нея отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС -дневник
за покупки на „Е.Г.“ ООД за м.юни 2009 г., подс. К., в качеството си на управител и представляващ на „Е.Г.” ООД, декларирал пред ТД на НАП
София център, за данъчен период 01.06.2009 г. до 30.06.2009 г., начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 59 734,96 лв.
Декларацията е била подадена от
упълномощеното невиновно лице св. П. /счетоводител на дружеството/, като в
дневника за покупки е били включени данъчни фактури ДФ № ********** /
22.06.2009 г. издадена от „Н. 78“ ЕООД с ЕИК
******* на стойност 79107,52 лв. и ДДС –
15821,50 лв., ДФ №**********/24.06.2009 г. издадена от „Н. 78“ЕООД с ЕИК******* на стойност 31520,80 лв.
и ДДС – 6304,16 лв. и ДФ №**********/26.06.2009 г. издадена от „Н. 78“ЕООД с
ЕИК******
на стойност 188046,52 лв. и ДДС – 37609,30 лв. И трите фактури били с предмет
на доставката „извършено СМР по договор и по протокол – образец 19“.
3. На 11.09.2009 г.в гр. София, в
справка - декларация (СД) по чл.125 от ЗДДС, вх. № 22101276689/11.09.2009 г. и
в приложеният към нея отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС -дневник
за покупки на „Е.Г.“ ООД за м.август 2009 г., подс. К., в качеството си на управител и представляващ на „Е.Г.” ЕООД, декларирал пред ТД на НАП
София център, за данъчен период 01.08.2009г. до 31.08.2009г., начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 33 325.36 лв.
Декларацията е била подадена от
упълномощеното невиновно лице св. П. /счетоводител на дружеството на подс. К./,
като в дневника за покупки били включени данъчни фактури ДФ № ********** /
12.08.2009 г. издадена от „Н. 78“ ЕООД с ЕИК ******* на стойност
131 316,80 лв. и ДДС – 26 263,36 лв. и ДФ № **********/11.08.2009 г.
издадена от „Н. 78“ ЕООД с ЕИК ********
на стойност 35 310 лв. и ДДС – 7 062л в. И двете фактури били с предмет на
доставката „извършено СМР по договор и по протокол – образец 19“.
4. На 13.10.2009 г. в гр. София, в
справка - декларация (СД) по чл. 125 от ЗДДС, вх. № 22101293150/13.10.2009 г. и
в приложеният към нея отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС -дневник
за покупки на „Е.Г.“ ООД за м.август 2009 г., подс. К., в качеството си на управител и представляващ на „Е.Г.” ЕООД, декларирал пред ТД на НАП
София център, за данъчен период 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г., начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 276,81 лв.
Декларацията е била подадена от
упълномощеното невиновно лице св. П. /счетоводител на фирмата на подс. К./,
като в дневника за покупки били включени данъчни фактури ДФ
№**********/25.09.2009 г. издадена от „Н. 78“ ЕООД с ЕИК ******* на
стойност 23 000,00 лв. и ДДС – 4 600,00 лв., ДФ №**********/28.09.2009 г.
издадена от „Н. 78“ ЕООД с ЕИК *******
на стойност 10 189,00 лв. и ДДС – 2037,80лв. и ДФ № **********/29.09.2009 г.
издадена от „Н. 78“ ЕООД с ЕИК ********
на стойност 8 195,05 лв. и ДДС – 1 639,01 лв. И трите фактури били с предмет на
доставката „извършено СМР по договор“
5. На 28.03.2010 г.в гр. София, в годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за 2009 г. с вх. №
2210-И-0025339/28.03.2010г. , подс. К., в качеството си на
управител и представляващ на „Е.Г.” ООД,
декларирал пред ТД на НАП София център, за данъчен период 01.01.2009 г. до
31.12.2009 г., дължимият от дружеството корпоративен данък, като с оглед
непризнатите сделки, посочени в пункт 1 до пункт 4, същия избегнал плащането на
данъчни задължения - сумата от 44 424,81лв., представляващи дължим данък по
ЗКПО от данъчно задълженото лице „Е.Г.“ ООД, като по този начин подс. К. потвърдил на неистина в декларация,
подадена пред орган на приходите. Подс.
6. След изкупуване на дружествените
дялове от съдружника си – св. Й. Д., преобразуването на дружеството в ЕООД и
преместване на седалището и адреса на управление на дружеството „Е.Г.“ ЕООД в
гр. Бургас, на 14.06.2010 г., в справка - декларация (СД) по чл. 125 от ЗДДС, №02001310263/14.06.2010 г. и в приложеният към нея отчетен регистър по
чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - дневник за покупки на „Е.Г.“ЕООД за м.май
2010 г., подс. И.К., в
качеството си на управител и представляващ
на „Е.Г.” ЕООД, декларирал пред ТД на НАП Бургас, за данъчен период
01.05.2010 г. до 31.05.2010 г., начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 3000,00 лв.
Декларацията е била подадена от упълномощеното
невиновно лице св. Р.Д.Г., собственик на счетоводно дружество и упълномощен
счетоводител на дружеството на подс. К., като в дневника за покупки е била
включена данъчна фактура ДФ № ********** /
26.05.2010 г. с данъчна основа в размер на 15000, лв. и ДДС в размер на
3000,00лв. с доставчик „Г.С.***”
ЕООД, с ЕИК*******, с предмет на доставката
по фактурата „СМР по протокол № 19“.
7. На 31.03.2011 г., в гр. Бургас, в годишна данъчна декларация
(ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за 2010г. с вх. №
*********/31.03.2011 г., подс. К.,
в качеството си на управител и представляващ
на „Е.Г.” ЕООД, декларирал пред ТД на НАП Бургас, за данъчен период
01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., дължимият от дружеството корпоративен данък,
като с оглед непризнатата сделка, посочена в пункт 6, същия избегнал плащането
на данъчни задължения – сумата от 4 921,47 лв., представляващи дължим
данък по чл. 92 от ЗКПО от данъчно задълженото лице „Е.Г.“ ЕООД за 2010 г., като по този начин подс. К.
потвърдил неистина в декларация, подадена пред орган на приходите. Подс.
Декларацията е била подадена от
упълномощеното невиновно лице св. Д. К. А. /Д./, счетоводител във фирмата на подсъдимия,
която е обслужвала счетоводно дружеството „Е.Г.“ ЕООД, и подписана от подс. К..
С оглед на незнанието на св. А. за
произхода и действителността на фактурата, отразена в СД по ЗДДС, посочена в
пункт 6 и въвеждането й в заблуждение от страна на подс.
8. На 11.07.2011 г. в гр. Бургас, в
справка - декларация (СД) по чл. 125 от ЗДДС, вх. № 020014674337/11.07.2011 г.
и в приложеният към нея отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС -
дневник за покупки на „Е.Г.“ ЕООД за м.юни 2011 г., подс. К., в качеството си на управител и представляващ на „Е.Г.” ЕООД, декларирал пред ТД на НАП
Бургас, за данъчен период 01.06.2011 г. до 30.06.2011 г., начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 600,00 лв.
Декларацията е била подадена от
упълномощеното невиновно лице св. Р. Г. /упълномощен счетоводител на
дружеството на подс. К./, като в дневника за покупки е били включени данъчни
фактури ДФ № **********/15.06.2011 г. издадена от „Т.Т.***“ ЕООД с ЕИК*******на стойност 11 000
лв. и ДДС – 2 200 лв., ДФ № ********** / 21.06.2011 г. издадена от „Т.Т.***“
ЕООД с ЕИК ********
на стойност 10 000 лв. и ДДС – 2 000 лв. и ДФ № **********/24.06.2011
г. издадена от „Т.Т.***“ ЕООД с ЕИК******** на стойност 7 000 лв. и ДДС – 1 400
лв. И трите фактури са били с предмет на доставката – „Аванс“.
9. На 12.08.2011 г. в гр. Бургас, в
справка - декларация (СД) по чл. 125 от ЗДДС, вх. № 02001481122/12.08.2011 г. и
в приложеният към нея отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС -дневник
за покупки на „Е.Г.“ ЕООД за м.юли, 2011 г., подс. К., в качеството си на управител и представляващ на „Е.Г.” ЕООД, декларирал пред ТД на НАП
Бургас, за данъчен период 01.07.2011 г. до 31.07.2011 г., начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 000,00 лв.
Декларацията е била подадена от
упълномощеното невиновно лице св. Р. Г. /упълномощен счетоводител на фирмата на
подс. К./, като в дневника за покупки е били включени данъчни фактури ДФ
№**********/22.07.2011 г. издадена от „Т.Т.***“ ЕООД с ЕИК ******* на стойност 8 333,33 лв.
и ДДС – 1 666,67 лв., ДФ №**********/ 25.07.2011 г. издадена от „Т.Т.***“ ЕООД
с ЕИК ********
на стойност 11 666,67 лв. и ДДС – 2 333,33 лв. и ДФ № **********/27.07.2011 г.
издадена от „Т.Т.***“ ЕООД с ЕИК ********
на стойност 10 000,00 лв. и ДДС – 2 000,00 лв. И трите фактури били с
предмет на доставката „Аванс“.
10. На 10.11.2011 г. в гр. Бургас, в справка
- декларация (СД) по чл. 125 от ЗДДС,
вх. № 02001511281/10.11.2011 г. и в
приложеният към нея отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - дневник
за покупки на „Е.Г.“ ЕООД за м.октомври 2011 г., подс. К., в качеството си на управител и представляващ на „Е.Г.” ЕООД, декларирал пред ТД на НАП
Бургас, за данъчен период 01.10.2011 г. до 30.10.2011 г., начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 020,80 лв.
Декларацията е била подадена от упълномощеното
невиновно лице св. Г. /упълномощен счетоводител на фирмата на подс. К./, като в
дневника за покупки е били включени следните данъчни фактури - ДФ
№**********/15.10.2011 г. издадена от „К.** Н.“
ЕООД с ЕИК******
на стойност 5585,00 лв. и ДДС – 1117,00 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х2,5 км., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 2х10 кв.м.; ДФ №**********/18.10.2011 г. издадена от „К. ** Н.“
ЕООД с ЕИК*******
на стойност 4293,00 лв. и ДДС – 858,60 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х2,5 км., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 5х16 кв.м. и ДФ №**********/27.10.2011 г. издадена от „К. ** Н.“
ЕООД с ЕИК*******
на стойност 5226,00 лв. и ДДС – 1045,20 лв., с предмет на доставката – кабел
СВТ 3х10 кв.м. и кабел СНТ 3х2,5 кв.м.
11. На 12.12.2011 г. в гр. Бургас, в
справка - декларация (СД) по чл. 125 от ЗДДС, вх. № 02001522634/12.12.2011 г. и
в приложеният към нея отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС -
дневник за покупки на „Е.Г.“ ЕООД за м.ноември 2011 г., подс. К., в качеството си на
управител и представляващ на „Е.Г.”
ЕООД, декларирал пред ТД на НАП Бургас, за данъчен период 01.11.2011 г. до
30.11.2011 г., начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 7 500,00 лв.
Декларацията е била подадена от
упълномощеното невиновно лице св. Г. /упълномощен счетоводител на фирмата на подс.
К./, като в дневника за покупки е били включени следните данъчни фактури: ДФ
№**********/04.11.2011 г. издадена от „К. ** Н.“
ЕООД с ЕИК******
на стойност 8277,00 лв. и ДДС – 1655,40 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х2,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 5х16кв.м.; ДФ №**********/07.11.2011 г. издадена от „К. *** Н.“ЕООД
с ЕИК******
на стойност 7860,70 лв. и ДДС – 1572,14 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х2,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 5х16кв.м.; ДФ №**********/09.11.2011 г. издадена от „К. ** Н.“ЕООД
с ЕИК*******
на стойност 7888,60 лв. и ДДС – 1577,72 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х2,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и кабел
СВТ 5х16кв.м.; ДФ №**********/10.11.2011 г. издадена от „К. *** Н.“ЕООД
с ЕИК******
на стойност 7798,40 лв. и ДДС – 1559,68 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х2,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 5х16кв.м. и ДФ №**********/11.11.2011 г. издадена от „К. *** Н.“
ЕООД с ЕИК********
на стойност 5675,31 лв. и ДДС – 1135,06 лв., с предмет на доставката – кабел
ПВВМ-МБ1 3х1,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х2,5 кв.м., кабел ПВВМ-МБ1 3х4 кв.м. и
кабел СВТ 2х16 кв.м.
Във
връзка с установяване на факти и обстоятелства за реалността на извършената
доставка, в хода на извършената данъчна ревизия на „Е.Г.„ ЕООД е извършена
насрещна проверка на доставчика „М.Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, в хода на която е
било установено, че дружеството е регистрирано по реда ЗДДС на 12.10.2007 г. и
е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 29.04.2009 г. Ревизиращият орган е
изготвил ИПДПОЗЛ изх.№ 147100-5/06.01.2012 г., изпратено по пощата с обратна
разписка. С протокол обр. 73 № 1201245/11.01.2012 г. и № 122508/19.01.2012 г.
са документирани две посещения на адреса за кореспонденция на „М.Т.К.“ ЕООД,
ЕИК *******,
на който не е открит представляващ, управляващ или упълномощено лице. В
законоустановеният срок от това дружество не са представени исканите в
ревизионното производство документи и писмени обяснения. От дружеството „Е.Г.“
ЕООД е представено ксерокопие на горецитираната фактура /оригинал на процесната
фактура не е представен/, както и разпечатка на счетоводното отразяване на
закупения мобилен апарат по сметка 204 и ползвания данъчен кредит, извлечение
от банкови документи за извършено плащане и амортизационен план.
При
разследването, с оглед наличното и представено от подс. К. банково извлечение,
е изискана информация от „Уникредит Булбанк“ АД, като видно от представения
отговор от банковата институция /том 9, л. 142 /, подс. К. и представляваното
от него дружество „Е.Г.“ ООД, не са били клиенти на банката и няма извършено
плащане за посочения период и посочения размер от 15 516.66 лв. от „Е.Г.“ ООД или подс. К. /като физическо лице/ към „М.Т.К.
ЕООД.
За изясняване на фактите и обстоятелствата, относно цитираните по-горе доставки, за които е ползван
пълен данъчен кредит, както и за установяване реалното им предоставяне на
дружеството „Е.Г.“ ЕООД,, на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1
от ДОПК, органите по приходите са изискали от ревизираното дружество „Н. 78“
ЕООД документи и писмени обяснения, удостоверяващи получаване на доставката на
услуги, така и вложените в тях материали. От своя страна дружеството „Е.Г.“
ЕООД е представило съхраняваните от него екземпляри на цитираните по-горе
фактури, ведно с копия на приложени към тях касови бонове, както и съпроводени
с протоколи образец 19 за изпълнение на видове СМР, както и 2 бр. договори за
строително–монтажни работи, сключени на 07.04.2009 г. между „Е.Г.” ООД и „Н.
78” ЕООД, първият от които е с предмет „изграждане на ел. инсталация на обект –
Многофункционална жилищна сграда в УПИ V, кв. 4, в к.к. Слънчев Бряг – Изток,
общ. Н., както и изграждане на вътрешните ел. инсталации на посочения обект”.
Вторият договор е с предмет „изграждане на вътрешна ел. инсталация на обект –
Курортна сграда за сезонно ползване УПИ – 51500.510.110 в м. „Акротиря” в
землището на гр.Н., както и изпълнение на вътрешните ел. инсталации на посочения обект”.
Представен е и анекс към така цитирания договор, без посочена дата, чийто
единствен предмет е увеличаване стойността на доставката с 23 000,00 лева.
За
установяване реалността на доставката ревизиращият орган, на основание чл. 45
от ДОПК е извършил и насрещни проверки на доставчика „Н. 78” ЕООД по процесните
фактури, като компетентните длъжностни лица са констатирали липса на място на
законен представител или пълномощник на едноличното дружество, като проверката
е била извършена на посочения в търговския регистър адрес на дружеството – с. С., общ. П., обл. Велико Търново. За така направените констатации относно липсата на
законен или упълномощен представител на дружеството, както и на офис на същото
на посочения в търговския регистър и заявен пред НАП адрес за кореспонденция,
са съставени 2 бр. констативни протоколи - №1200713/19.01.2013 г. /л.252-253/ и
№ 1200319/10.01.2012 г., както и Протокол за извършена насрещна проверка № 02 –
02 – 1101900-3/14.02.2012 г. В хода на извършената насрещна проверка е
установено че дружеството „Н. 78“ ЕООД има неизплатени данъчни задължения в
размер на 387 508,94 лв., като не е установен предмета на доставката и дали
дружеството е включило процесните фактури в дневниците си за продажби, както и
дали е имало разплащане по извършените доставки.
При извършени проверки в информационната система на НАП
- регистър „Трудови договори“, е установено,
че доставчикът „Н. 78“ ЕООД няма назначени работници и служители по трудови и служебни правоотношения, т.е. - няма каквито и
да е доказателства за наличието от страна на дружеството “Н. 78“ ЕООД на
материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните
към „Е.Г.“ ЕООД доставки.
Отделно от това, в хода на
разследването не са събрани и не са представени каквито и да е доказателства
/писмени и/или гласни/, удостоверяващи
какви материали са доставени на обекта, какъв е техния произход, как са доставени /с какви
транспортни средства, чия собственост са същите, документи за превоза - пътни листи,
товарителници и т.н./, кое материално отговорното лице ги е получило или кое
лице е
упражнило инвеститорския контрол, липсват първични документи,
удостоверяващи и позволяващи проверка на произхода на стоката, вложена в
изграждането на съответната ел. инсталация, начина на превозването й, предалите
и приелите я лица, наличието на сертификати за качеството й, доколкото се касае
пожароопасни елементи от сградата.
От
своя страна, представляващият дружеството „Н. 78“ ЕООД – св. И. И. Н. е посочил, че през периода
2008-2009 г. е възможно да е бил управител на дружеството „Н. 78“ ЕООД, като в
този период се запознал с човек от ромски произход на име В.. Това лице В., с
наети от него хора извършвали строителство от името на неговата фирма, но след
като е усетил за нередности, е поискал от В. да му прехвърли фирмата. Свидетелят
И. Н. посочва, че не притежава каквито и да е документи, свързани с дружеството
„Н. 78“ ЕООД.
В конкретния случай анализа на доказателствата, касаещи този доставчик
се установява, че за извършване на договорения обем и
вид СМР е необходимо изпълнителят да притежава специализиран персонал, с
необходимия опит и квалификация в изграждането на вътрешни ел. инсталации, с какъвто в конкретния случай „Н. 78“ ЕООД не е
разполагало. Липсват доказателства за произхода и действителната доставка на
всички отразени в цитираните като представени от „Е.Г.“ ЕООД по-горе актове
обр.19 ел. материали.
От една страна същите не присъстват в описателната част на самите
издадени от „Н. 78“ ЕООД фактури, а от друга съставените и представени по
делото актове обр. 19 не съдържат дата на подписването им. По този начин
неустановено по делото остава обстоятелството изготвени ли са фактурите в
нормативно установения 5 дневен срок по смисъла на чл. 113, ал. 4 ЗДДС.
Отделно от това, предоставените
от дружеството „Е.Г.“ ЕООД договор за нает подизпълнител не са основание за
приемане на извършените СМР като реални, тъй като не са представени важни
доказателства, удостоверяващи това: оферти, документи указващи на чии обект е
извършена работата, какъв обем, чия собственост е обекта, строителни книжа на
съответните обекти.
Във
връзка с гореизложеното, следва да бъде отбелязано и това, че от подписаните
договори между „Е.Г.“ ООД и „Н. 78“ ЕООД не може да бъде индивидуализиран
обекта на СМР. Това е така, тъй като стоките следва да бъдат надлежно
индивидуализирани по вид /марка, модел/ и размер, т.е. брой или количество.
Назоваването най-общо на предмета на доставката като СМР или, както е посочено
в цитираните договори, като „доставка на материали за вътрешна ел. инсталация и
изграждане на вътрешна ел. инсталация на сграда” не е достатъчно да бъде
индивидуализиран предмета на доставката. Отделно, в двата договора липсват и
уговорени срокове както за доставката и монтажа на /неиндивидуализираните/ ел.
уреди, така и за изграждането на вътрешната ел. инсталация.
Тези
обстоятелства около доставката на СМР са съществени, тъй като липсата им
възпрепятства данъчните органи от възможността да изследват точния момент на
доставката и да го сравняват с датата на издаване на всяка от спорните фактури
на дружеството. Този предмет не се конкретизира и от самото данъчнозадължено
лице. Последното обстоятелство е съществено доколкото то определя дали
извършеното плащане е авансово и предмет на издадената фактура следва да бъде
„аванс по конкретен договор” или плащането й по повод извършена към момента на
издаване на фактурата доставка. С още по-голяма сила това правило важи за
случаите, касаещи не авансово плащане, а доставка на стоки, когато същите не са
описани в данъчната фактура, а в последната е описана обща родова
характеристика на доставяните стоки или услуги, като самата данъчна фактура
препраща към списък, който може да бъде променян по всяко време, съобразно правния
интерес на доставчика и получателя на доставката при евентуална проверка от
страна на данъчните органи.
При липсата на надлежна индивидуализация на доставката в самата фактури и
използването на общи понятия като „СМР по договор” и „протокол образец 19”
/представляващ по съществото си документ без дата/ на практика прави невъзможно
проследяването на действителния предмет на доставката от една страна, а от
друга улеснява доставчика и получателя да обективират в тези понятия различни
договори и различни СМР, според всеки конкретен случай. Именно заради
изложеното, тази празнота е индиция за измамливи намерения у страните по
договора.
За изясняване на фактите и обстоятелствата, относно цитираната по-горе доставка, за която е
ползван пълен данъчен кредит, както и за установяване реалното им предоставяне
на дружеството „Е.Г.“ ЕООД, на основание чл. 37, ал. 3,
чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са извършили насрещно проверка на дружеството-доставчик „Г.С.***”
ЕООД,
ЕИК **********. При тази насрещна проверка, органите
по приходите са установили, че дружеството е регистрирано по реда ЗДДС на
10.04.2009 г. и е дерегистрирано по ЗДДС , считано от 04.09.2010 г. С протокол
обр.73 № 1200211/06.01.2012 г. и № 1200673/16.01.2012 г. са документирани две
посещения на адреса за кореспонденция на „Г.С.***“ ЕООД, ЕИК *******, на който адрес не е открит
представляващ, управляващ или упълномощено лице. В законоустановният срок от „Г.С.***“
ЕООД не са представени исканите в ревизионното производство документи и писмени
обяснения. При извършени проверки в информационната система на НАП - регистър
„Трудови договори“, е било установено, че доставчикът „Г.С.***“ ЕООД е
декларирал икономическа дейност „Търговия на дребно с облекла“ и за нея има
назначени лица на длъжност „снабдител-доставчик“ и „продавач-консултант“. При
проверка в регистър „Продажби“ по ЗДДС е било установено, че „Г.С.***“ ЕООД не
е отразило процесната ф-ра № 82/26.05.2010 г.
Това
обстоятелство се потвърждава и от св. Г.К.П., представляващ дружеството, която
посочва, че по спомен преди около 8-9 години покойния и брат Д.С. я бил
уговорил да си регистрира фирма, но по никакъв начин не е участвала във фирмата
и няма спомен дали е подписвала пълномощно.
В
хода на проведената ревизия и по настоящото ДП, не е представен нито от
доставчика „Г.С.***“ ЕООД, нито от „Е.Г.“ ЕООД Бургас екземпляр на посочения
във фактурата от 26.05.2010 г. протокол № 19, поради което няма основание да се
признае като документ с характер на протокол обр. 19 , както и да се установи
неговото съдържание, по отношение на точният предмет на доставката. В
издадената фактура от „Г.С.***“ ЕООД извършените СМР също не са надлежно
индивидуализирани в описателната част на фактурата.
От
дружеството „Е.Г.“ ЕООД - гр. Бургас е представено единствено ксерокопие и
оригинал на горецитираната фактура , с касов бон за плащане, както и разпечатка
на счетоводното отразяване на СМР по сметка 6020 „Разходи за външни услуги“. В
справката за подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ е установено
че кадровият персонал на дружеството „Г.С.***“ ЕООД, ЕИК ****** е „снабдител-доставчик“ и
„продавач-консултант“, което не отговаря на предмета на доставката СМР.
С оглед изложеното в предходния абзац,
следва да се приеме, а и вещото лице по назначената по делото
„Съдебно-счетоводна експертиза“ приема, че липсват каквито и да е
доказателства, удостоверяващи наличието на реално получена от дружеството
облагаема доставка по смисъл на чл. 12 ал. 1 от ЗДДС и данъчно събитие по
смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради и което експертизата не признава данъчния
кредит в размер по процесната фактура, упражнен от ДЗЛ „Е.Г.“ ЕООД и е
коригирало СД по ЗДДС за този период.
Като декларирал в посочената
справка-декларация, начислен ДДС по доставката с право на пълен данъчен кредит
в размер на 3 000,00 лв., и като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3 000,00 лв., използвайки посочената фактура с издател „Г.С.***” ЕООД, с ЕИК*******,
подс. К. избегнал плащането на данъчни задължения в размер – 3 000,00 лв., представляваща дължим данък
върху добавената стойност /ДДС/ на данъчнозадълженото лице „Е.Г.” ЕООД, като
това е сторено чрез използване на документ с невярно съдържание при упражняване
на стопанската дейност и воденото счетоводство – данъчна фактура по
неосъществена сделка, с предмет на доставката – „СМР по протокол № 19“.
Доставката от „Г.с.“ ЕООД не е реална доставка на
услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС, по причини обяснени по-горе, и това е било известно на
обвиняемия. С декларираният ДДС по доставката с право на пълен данъчен кредит в
по-голям размер от действителния е потвърдена неистина в посочената СД. Доставката
от „Г.с.“ ЕООД, не а реална доставка на услуга по смисъла на
чл. 9 ЗДДС и следователно по нея реално плащане на ДДС към доставчика няма, и е
приспаднат данъчен кредит, който не се следва по Закона.
Всички доказателства по делото ясно
показват, че е налице привидна доставка, а услугата, фактурирана като предмет
на доставката, за която се претендира приспадане на данъчен кредит, изобщо
липсва. Т.е. това е една абсолютна симулация, като е създадена една правна
привидност, зад която не стои нищо. Получателят по доставката не притежава
доказателства за изпълнение на услугата, каквито в обичайната търговска
практика при изпълнение на подобни услуги се предоставят на получателя по
доставката, именно, за да се удостовери пред него изпълнението на услугата.
Липсата на доставка не е обоснована само
с действията на доставчика, а и на двете страни по сделката, т.е. и на
собствените действия на получателя при което не е възможно получателят по
такава фактура да не знае, че участва в привидна сделка. Именно поради това
следва да бъде отказано правото на данъчен кредит по тази доставка.
За изясняване на фактите и обстоятелствата, относно цитираните по-горе доставки, за които е
ползван пълен данъчен кредит, както и за установяване реалното им предоставяне
на дружеството „Е.Г.“ ЕООД,, на основание чл. 37, ал.
3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са извършили насрещна
проверка на дружество-доставчик „Т.Т.***“ ЕООД документи и писмени обяснения,
удостоверяващи получаване на доставката на услуги, така и вложените в тях
материали. При
насрещната проверка е било установено, че дружеството е регистрирано по реда на
ДОПК на 29.04.2011 г., регистрирано е по ЗДДС на 26.05.2011 г. и е
дерегистрирано по ЗДДС, считано от 27.10.2011 г. С протокол обр.73 №
1201012/21.01.2012 г. и № 1201854/07.02.2012 г. са документирани две посещения
на адреса за кореспонденция на „Т.Т.***“ ЕООД, на който не е открит
представляващ, управляващ или упълномощено лице. В законоустановеният срок от „Т.Т.***“
ЕООД не са представени исканите в ревизионното производство документи и писмени
обяснения за предоставените аванси на „Е.т.“ ЕООД, техния предмет и основание, както и
надлежното им осчетоводяване и плащане.
От
своя страна, представляващият дружеството „Т.Т.***“ ЕООД – св. Т. Т.
е посочил, че е регистрирал фирма „Т.Т.***“ ЕООД през м.май 2011 г. по молба на
негов познат на име В.,
който му обяснил, че не можел да открие на негово име фирма. На това лице е
издал пълномощно без да знае за какво, след което въпросното упълномощено лице
не го е търсил повече. Свидетеля Т. посочва, че не може да каже какъв е бил
предмета на дейност на дружеството, както и не притежава каквито и да е
документи, свързани с дружеството „Т.Т.***“ ЕООД.
А
от заключението на вещото лице по назначената по делото „Съдебна графическа
експертиза“ (том 4, л. 68-69), се установява, че подписите на „съставил“ са
негодни за идентификация.
От
страна на „Е.Г.“ ЕООД - гр. Бургас, пред органите по приходите са представени
ксерокопия в ревизионното производство и оригинали в хода на досъдебното
производство на горецитираните фактури, както и разпечатка на счетоводното им
отразяване по сметка 4020. Не е представен договор или писмени обяснения от
управителя, за какво са преведени процесните аванси и има ли предприети
последващи действия за осъществяване на доставките по тях.
При
извършена проверка в информационния масив на НАП е било установено, че
дружеството „Т.Т.***“ ЕООД няма регистриран ЕКАФП, от което следва, че
приложените към оригиналните фактури и касови бонове не са истински и не се
доказва плащане в брой по издадените фактури.
В
случая, както от „Т.Т.***“ ЕООД, така и от „Е.Г.“ ЕООД не са представени
никакви доказателства във връзка с издадените фактури, в т.ч. има ли сключени
договори и с какъв предмет са те, тоест не може да се докаже установен и
индивидуализиран предмет на предоставеният аванс по издадените фактури и няма
информация как са осчетоводени при доставчика тези фактури, притежава ли
доставчика съответната материална, техническа и ресурсна обезпеченост за
осъществяване на доставките.
От
горното следва, че доставчикът „Т.Т.***“ ЕООД е издал фактури и е начислил
данък неправомерно, доколкото не е настъпило основание за авансово плащане,
което да бъде обвързано с последваща облагаема доставка.
За изясняване на фактите и
обстоятелствата, относно цитираните по-горе доставки, за които е ползван пълен данъчен кредит,
както и за установяване реалното им предоставяне на дружеството „Е.Г.“ ЕООД,, на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1
от ДОПК, органите по приходите са извършили насрещна проверка на
дружество-доставчик „К. ** Н.“ ЕООД документи и писмени обяснения,
удостоверяващи получаване на доставката на услуги, така и вложените в тях
материали. При насрещната проверка е било установено, че
дружеството е регистрирано по реда ЗДДС на 19.09.2011 г. Ревизиращият орган е
изготвил ИПДПОЗЛ изх.№ ИТ-00-651/04.01.2012 г., което е връчено на св. Ж. Н.
Н. на 16.01.2012 г.. От св. Н. в ТД на НАП Бургас е входирана жалба, адресирана
до Началник на икономическа полиция в гр. Бургас и входирана в ОД на МВР с вх.№
М- 59/16.01.2012 г. в която е било отразено, че е издадено пълномощно на лицето
Д.С.В., който фактически да извършва работата във фирмата, защото св. Н. е
инвалид първа степен. Посочва също така, че след регистрацията на фирмата,
упълномощеното лице В.
постепенно прекъснал всякакви контакти с него и си сменил адреса. Според
обясненията на представляващия „К.
**-
Н.“ ЕООД – св. Н., това събудило у него съмнение и го е мотивирало да
предприеме действия за анулиране на пълномощното, като започнал да получава
заплахи за физическа разправа.
Свидетеля
Д.В. посочва по този повод, че бил упълномощен от св. Н. да регистрира фирмата
„К.**-Н.“
ЕООД, но не е осъществявал дейност с тази фирма като пълномощник, не е
подписвал каквито и да е фактури и пр.
А
от заключението на вещото лице по назначената по делото „Съдебна графическа
експертиза“ (том 3, л. 175-176), се установява по безспорен начин, че
ръкописния текст и подписите на „съставител“ на инкриминираните документи –
фактури, не принадлежат на св. Н. и на св. Д.В..
От
страна на св. Н. и подс. К., пред органите по приходите не са били представени
каквито и да е документи доказващи извършването на доставките, реда и начина,
по които са извършени, доказателства за счетоводна отчетност, както и документи
за извършени разплащания. Установено е било също така, че процесните фактури са
били включени в дневниците за продажба на „К. **- Н.“ ЕООД, с предмет на сделките -
кабели и материали.
Установено е било също така, че
дружеството „К. **-
Н.“ ЕООД е включило в дневниците си за покупки предходен доставчик на закупени
ел. кабели, материал, СМР, авточасти, реклами и др. от РД „Х. Г.“
ООД ЕИК *********. В хода на ревизията, длъжностните лица
от приходната администрация установили също така, че РД „Х. Г.“
ООД ЕИК ****** не е отразил в дневниците за продажби контрагент „К. **-
Н.“ ЕООД, което е индиция за липса на действителна доставка на кабели и
материали между двете дружества.
В процеса на ревизията е връчено ИПДПОЗЛ, изх. № ИТ-00-4054/27.03.2012 г.
на проверяваното лице „Е.Г.“
ЕООД, относно представяне на доказателства за издадените фактури от „К. ** –Н.“ ЕООД. В
тази връзка са представени само копия на фактурите с фискален бон и журнал на
сметка 5010 за периода от 01.01.2011 г. до 30.11.2011 г., от прегледа на която
е видно, че фактурите са осчетоводени по дебит на сметка 3020 „Материали
обекти“ и сметка 4531 „ДДС за покупки
и кредит на сметка 5010 „Каса в лева“. При извършена проверка в информационния
масив на НАП е било установено,
че дружеството „К. ** –Н.“ ЕООД няма регистриран ЕКАФП, като управителят на това
дружество не свидетелства за получаване на плащания от каквито и да е доставки,
съответно извършване на разходи от дружеството във връзка с конкретни доставки,
от което следва, че не се доказва плащане на цената по доставките, отразени в
издадените фактури.
От изложеното по-горе се налага извода, че има само издаване на фактури,
без да е ясно стоката, която е предмет на доставка,
съществува ли реално, къде се съхранява, как се транспортира и предава. За
наличието на подобна стока управителят на дружеството „К. ** –Н.“ ЕООД, не
знае и не свидетелства. Следователно липсват доказателства за наличие на реална
доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,
извършена от доставчика „К. ** - Н.“ ЕООД и данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, които
да са основание за изискуемост на данъка и неговото начисляване. На основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, правото на
приспадане на данъчен кредит
възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС,
данъчен кредит е сумата на данък по този закон на регистрирано лице за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка. От това следва, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за
получателя по доставката, е необходимо да са
налице реално осъществени доставки към него. Законът не свързва правото на данъчен кредит единствено с
издаването на фактура, а поставя изискването да са налице реално осъществена доставка, което представлява
предпоставка за начисляване на данък от
доставчика и съответно - за възникване право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката. Основните предпоставки за
правото на данъчен кредит са уредени в чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, а ограниченията
за това са регламентирани в чл. 70 от ЗДДС,
едно от които е ал. 5 - „не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно“. В закона
няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък“ по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по
аргумент на противното, това е всяка една хипотеза, при която начисляването на
данъка е станало в нарушение на императивните законови разпоредби. От изложената по-горе фактическа обстановка и
съобразявайки се с относимата нормативна уредба, органът по приходите е направил извода, че в случая независимо,
че „Е.Г.“ ЕООД притежава данъчен
документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, след като този документ не е съставен във връзка с
доставка на стока, по която е получател и не е извършил авансово плащане, преди да е възникнало данъчно събитие за
облагаема доставка, проверяващият орган правилно на основание чл. 68, ал. 1, т.
1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от същия закон е отказал
право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 020,80 лв. за данъчен период м. октомври 2011 г., по фактури издадени от „К. ** - Н.“ ЕООД.
В случая извода е, че от всички представени по делото писмени документи,
касаещи спорните доставки, единствените безспорни доказателства във връзка с доставките от „К. ** - Н.“ ЕООД са издадените фактури, справките-декларации и отчетните
регистри по ЗДДС на „Е.Г.“ ЕООД, които не са достатъчни, за да бъде обоснован
извод, че данъчното събитие е настъпило
и за получателя „Е.Г.“ ЕООД, представляван от подс. К. е възникнало правото на данъчен кредит.
Това е така, тъй като само по себе си посочването на ДДС във фактура, без
реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на
приспадане на данъчен кредит за получателя, в която насока е и практиката на Съда на европейския съюз в Люксембург в
Решение от 13 декември 1989
г, „Genius
holding BV“ срещу „Staatssecretaris
van Financien” /С-342/87, Recuel/ и Решение от 19
септември 2000 г. „Schmeink
and Cofreth AG and Fo Kg срещу “Finanzamt Borken” /С - 454/98/.
В тази връзка за пореден път следва да бъде подчертано и това, че
фактура, която не документира реално осъществена
облагаема доставка на стоки или услуги е с невярно съдържание. Издаването и
използването от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на фактура
с невярно съдържание може да се счита
за част от данъчна измама, като този смисъл е решение от 07.12.2010
г. по дело С-285/09, т. 49. Аналогично и в решението по дело С-454/98 /т.62/ е
прието, че общностното право не изключва възможността държавите-членки да
считат съставянето на фиктивни фактури, посочващи неправомерно ДДС като опит за
данъчна измама и да прилагат в тези
случаи глобите или санкциите, специално предвидени в националните им
законодателства. Упражняването
на данъчен кредит с фактура, по която не е осъществена реална доставка от
лицето, издало фактурата, предполага, че получателят е знаел, че упражнява
неправомерно данъчен кредит.
С оглед на изложеното, законосъобразно на „Е.Г.“ ЕООД, с управител подс. К.
е бил отказан данъчен кредит в общ
размер на 3 020,80 лв. за данъчен период м. октомври, 2011 г. по
фактури, издадени от „К.** - Н.“ ЕООД.
От заключението на вещото лице, по назначената
„Съдебно-счетоводна експертиза“ (том 3, л. 114-171) се потвърждават
констатациите на ревизиращия екип по Ревизионен акт № 1200504/31.05.2012 г.,
издаден компетентен орган по чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК – ТД на НАП-Бургас, с
който не е признато право на данъчен кредит по фактури, доставчици и периоди,
визирани в ревизионния акт, както и не са признати разходи, участващи във
формиране на размера на дължимия корпоративен данък, което е довело до
начисляване на данъчни задължения върху доходите на дружеството, управлявано и
представлявано от подс. К.. Според експертното становище, общия размер на
данъчните задължения по ЗДДС възлиза в размер на 129 561.25 лева,
образувани от приспаднат не-следващ се данъчен кредит (недекларирани данъчни
задължения, образувани чрез потвърждаване на неистина в СД по ЗДДС, относно
основанията за приспадане на данъчен кредит – ДДС, чрез използване на
документи-фактури и договори, в които са удостоверени неосъществени доставки и
услуги при упражняване на стопанската дейност, и приспадане на не-следващ се
данъчен кредит), а общия размер на данъчните задължения по ЗКПО, възлиза
на сумата от 49 346.28 лева. Вещото
лице по експертизите приема, че общо данъчните задължения по ЗДДС и ЗКПО за
възлизат на сумата от 178 907.53лв. (сто
седемдесет и осем хиляди, деветстотин и седем лева и петдесет и три стотинки).
Гореописаната
фактическа обстановка сочи на осъществен от обективна и субективна страна на
състав на престъпление по
чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал.1 от НК, а именно при условията на продължавано
престъпление (чл.26, ал.1 от НК), като деянията осъществяват поотделно състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, подс. К., в качеството
си на управител на „Е.Г.“ ЕООД с
ЕИК**** (ООД до 23.04.2010 г.), избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – сумата от общо 178 907,53 лева, представляващи:
- „данък добавена стойност“ за
отделните данъчни периоди, като в справки декларации по ЗДДС, които се изискват
по силата на чл. 125 от Закона за данък върху добавената стойност, потвърдил
неистина относно основанията за приспадане на данъчен кредит – ДДС, чрез
използване на неистински документи - фактури и договори, в които са
удостоверени неосъществени доставки, услуги при упражняване на стопанската
дейност, и приспаднал не-следващ се данъчен кредит, както и
- данъчни задължения по ЗКПО, като в подадени годишни
данъчни декларации по чл. 92 от ЗЗКПО за 2009 г. и 2010 г., потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа за общия годишен доход, съгласно ежемесечно подаваните справки –
декларации по ЗДДС.
Подсъдимият И.К. е *** гражданин, ***, *** ,
***
образование.
Разпитан в качеството на обвиняем, подс.
И.К. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, посочвайки, че всички стоки и
услуги ги бил закупувал с ДДС от фирмите доставчици, посочени в обвинението,
като не знаел, че същите не включвали закупуваните от него стоки и услуги,
което било установено от ревизията. Тези обяснения, не само не се подкрепят от
събраните доказателства по делото, а се опровергават от всички останали
доказателства.
Поредицата от представени фактури и
договори, въпреки липсата на изпълнение, доказва субективното отношение на
обвиняемия И.К. към извършеното деяние, а именно умишлено (пряк умисъл) създаване
на фиктивен документооборот, с цел доказване на несъществуващи доставки, които
са декларирани в съответните изискуеми по Закона декларации и е приспаднат
неправомерно дължим данък.
Гореизложените фактически и правни
изводи се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал: изготвените
по делото „Съдебно-счетоводна експертиза“ (том 3, л.114-171), „Графологически
експертизи“ (том 3, л.175-176, том 4, л.68-69), показанията на разпитаните по
делото свидетелите Т.
Й.
Т., И. И.Н.,
Ж.Н.
Н., Д.С.В., Г.К.П., Р.Г. Г., К. Б.Б., М.С.П., В. Ф. А., Й. Г. Д., С. К.
С.-П., Д. К. А. (том 2, л.8, том 3,
л.70, 75, 88-89, 93-94, 105, том 4, л.18,
л.20, л.33, л.48, л.62-64, том 5, л.134, том 9, л.7-8, л.118-119,
л.139-140), приложения данъчно Ревизионен акт № 1200504/31.05.2012г. на ТД на
НАП-Бургас (том 1, л.129-140), ревизионен доклад (том 8), справки декларации по
ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗКПО (том 1, л-141-228), справка за
съдимост (том 2, л.156), договори,
фактури и документи, предоставени от ТД на НАП Бургас (том 6 и том 7), писма и
отговори от ТД на НАП (том 9, л.122, л.144-145), писмо и отговор от „Уникредит
Булбанк“ АД (том 9, л.141-142) .
Причини за извършване на престъплението
са ниско правно съзнание на подсъдимия.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази всички
обстоятелства с правно значение за тяхното индивидуализиране. Степента на
обществена опасност на конкретното престъпление е висока. Размера на укритите
данъчни задължения - 178 907.53 лв. надхвърля
многократно сумата обуславяща квалифициращото обстоятелство „особено големи
размери“.
От друга страна, степента на обществена
опасност на дееца не е толкова висока. Подсъдимият е с чисто съдебно минало и
изразява съжаление за стореното. От довършване на престъплението са изминали
повече от 9 години, като за този период липсват данни за извършени от К. други
противообществени деяния. Признавайки го за виновен по обвинението по чл. 255,
ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът намери, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно
минало на подсъдимия, тежкото му семейно и материално положение, искреното
съжаление и разкаяние за извършеното, поради което и определи наказание във вр.
с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като по-благоприятно, и на основание чл. 58а, ал.
4 от НК го осъди на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 55,
ал. 3 от НК съдън не наложи по-леко предвиденото наказание - конфискация на
част или на цялото имущество на подсъдимия.
Това наказание съдът намира, че е
справедливо, съразмерно и ще допринесе за превъзпитанието на подсъдимия, както
и на други граждани относно спазването на законите.
С оглед данните за личността на
подсъдимия, съдът прие, че същият може да се поправи и превъзпита без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Налице са всички предпоставки за
приложението на института на условното осъждане, поради което на основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното наказание три години
лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Накрая на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер
на 1089,42 лева.
Мотивиран от изложените, съображения,
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: