О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 330
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова въззивно гражданско дело № 157 по описа
за 2019 година.
С Решение № ІІ - 2059 от 19.10.2018г., постановено по гр. дело № 374/2018г.
по описа на Районен – Бургас са отхвърлени исковете на „Профи кредит България”
ЕООД със седалище гр. София против Р.М.М. от гр. Бургас за установяване със сила
на присъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от
1 940, 60 лева по сключен между страните Договор за потребителски кредит №
**********/02.03.2016г., ведно със законната лихва върху законната лихва върху
главницата, начиная от 15.09.2017г. до окончателното й изплащане, за които
вземания по частно гр. дело № 6875/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Профи кредит България”
ЕООД, с която претендира да бъде отменено като неправилно атакуваното първоинстанционно
решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора,
с което бъдат уважени изцяло предявените искове. В жалбата се посочва, че е
неоснователно и недоказано приетото от съда, че след прекратяването на Договор
за потребителски кредит № ********** настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането не е изрично обявена на длъжника Р.М.М.. Посочва се, че съдебната
практика, свързана с настъпването на предсрочната изискуемост при договори с
небанкови финансови институции не е еднозначна. Някои съдилища приемат, че
единствено в хипотезата на договор за банков кредит автоматичното прекратяване
и предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на длъжника, за да породи
правно действие, каквато хипотеза в случая, касаещ Договор за потребителски
кредит не е налице. В жалбата се посочва и обстоятелството, че клаузите,
определящи задължение за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не
са нищожни и не противоречат на добрите нрави, тъй като в процесния случай
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е
задължително за отпускането на кредита. В жалбата се посочва, че сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално – по избор на
потребителя и единствено от неговата воля зависи дали желае искането му за
кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има
възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечните
вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни
парични средства, а в процесния случай ответникът е пожелал да закупи пакет за
допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за отпускане на
кредит. Жалбоподателят посочва, че споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги не е пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв
може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги,
сключването му е в резултат на свободна воля на длъжника и то не е задължително
условие за отпускане на кредит. Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
Въззивната
жалба е депозирана против решение, което подлежи на въззивно обжалване, постъпила
е в преклузивния срок за атакуване на решението (видно от представената
товарителница), дължимата държавна такса е заплатена и лицето, подписало
въззивната жалба разполага с валидна представителна власт да сезира въззивната
инстанция.
Ответната
страна по въззивната жалба – Р.М.М. не депозира по делото писмен отговор и не
изразява конкретно становище по основателността на жалбата. Не отправя искания
за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са няколко обективно съединени иска от „Профи Кредит България” ЕООД със седалище гр. София против Р.М.М. от гр. Бургас, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че в полза на ищцовата страна съществува вземане за сума в размер от 1 940, 60 лева, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Изрично в исковата молба е посочено, че поради неизпълнение на договорното задължение „Профи кредит България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд – Бургас и е образувано частно гр. дело № 6875/2017г. по описа на БРС и след като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 15.12.2017г.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА депозираната
въззивна жалба от „Профи кредит
България” ЕООД против Решение №
ІІ - 2059
от 19.10.2018г., постановено по
гр. дело № 374/2018г. по описа на Районен – Бургас.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.