№ 3743
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20221100109303 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявени от „Н.Ф.“ ООД (ищец) срещу Ц. Л. В. (ответник)
установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 66563/2019г. на СРС, 45 състав, които вземания са обективирани в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 90, том II, рег.№ 8351, дело № 439 от 30.05.2018г.
на Т.Г., помощник-нотариус по заместване при нотариус Ц.С.-Н., както следва:
- иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане в размер
на 123500.00 лева – непогасена главница по Договор за заем № 169-СФ от 30.05.2018г.,
за обезпечение на който е подписан нот.акт за учредяване на договорна ипотека от
същата дата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл.417
ГПК до окончателното плащане;
- иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на 10997.78 лева – договорна лихва за периода
30.05.2019г. – 06.11.2019г.;
- иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на 514.58 лева –лихва за забава върху главницата от
123500.00 лева за периода 06.11.2019г. – 20.11.2019г.;
- иск по чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за установяване
1
на вземане в размер на 26552.50 лева – мораторна неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 30.06.2019г. – 06.11.2019г.;
- иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на 3500.00 лева – непогасена главница по Договор
за заем № 166-СФ от 29.05.2018г., за обезпечение на който е подписан нот.акт за
учредяване на договорна ипотека от 30.05.2018г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявление по чл.417 ГПК до окончателното плащане;
- иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на 311.11 лева – договорна лихва за периода
30.05.2019г. – 06.11.2019г.;
- иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на 14.58 лева –лихва за забава върху главницата от
3500.00 лева за периода 06.11.2019г. – 20.11.2019г.;
- иск по чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за установяване
на вземане в размер на 752.50 лева – мораторна неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 30.06.2019г. – 06.11.2019г.
Ищецът твърди, че ответникът, като заемополучател по двата договора за заем, е
допуснал просрочие в плащането на месечните погасителни вноски, което е
обосновало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем с нарочно
уведомление, връчено надлежно на длъжника на 06.11.2019г. Обосновава правен
интерес от предявяване на установителни искове за посочените вземания с подадено
заявление по чл.417 ГПК пред заповедния съд и издадена заповед за изпълнение, срещу
която е постъпило възражение. Претендира разноски.
Ответникът, уведомен за правото си на писмен отговор на 16.11.2022г., не е
депозирал такъв. Във възражението си по чл.414 ГПК не е изложил мотиви. Видно от
приложената по заповедното дело покана за доброволно изпълнение заповедта му е
била връчена от съдебен изпълнител на 05.08.2020г., а възражението е било депозирано
на 08.09.2020г. (първия работен ден след изтичане на срока) на адрес на електронна
поща на съда, поради което се явява подадено в срок. Ето защо и с разпореждане от
16.07.2022г. съдът е указал на заявителя, че следва да предяви установителен иск за
оспорените вземания по заповедта, като исковата молба е постъпила в срока по чл.415
ГПК.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
Представен е Договор за паричен заем № 166-СФ от 29.05.2018г., с който „Н.Ф.“
ООД се е задължил да предостави в заем на Ц. Л. В. парична сума в размер на 3500.00
лева срещу насрещното му задължение да я върне, ведно с договорената
2
възнаградителна лихва в размер на 20 % в срок до 30.05.2023г. Неизпълнението на
задължението за срочно плащане на дълга е скрепено със задължение за длъжника да
заплати на кредитора мораторна неустойка в размер на 5% върху просрочената сума
(т.2.6 от договора), като неизпълнението поражда и правото на кредитора да обяви
договора за изцяло предсрочно изискуем (т.2.7). В приложение към договора е
изготвен погасителен план, видно от който по време на действие на същия
заемополучателят е задължен за възнаградителната лихва, а главницата е платима на
крайния падеж. Приложена е разписка от 29.05.2018г., удостоверяваща реално
предаване на заемната сума на потребителя.
Представен е Договор за паричен заем № 169-СФ от 30.05.2018г., с който
„Н.Ф.“ ООД се е задължил да предостави в заем на Ц. Л. В. парична сума в размер на
123500.00 лева срещу насрещното му задължение да я върне, ведно с договорената
възнаградителна лихва в размер на 20 % в срок до 30.05.2023г. Просрочието е скрепено
със задължение за длъжника да заплати на кредитора мораторна неустойка в размер на
5% върху незаплатената в срок сума (т.2.6 от договора), като неизпълнението поражда
и правото на кредитора да обяви договора за изцяло предсрочно изискуем (т.2.7). В
приложение е представен изготвен погасителен план, видно от който по време на
действие на договора заемополучателят е задължен за възнаградителната лихва, а
главницата е платима на крайния падеж. В раздел IV е отразено, че част от заемната
сума се предоставя целево – за погасяване на дълг на заемополучателя към „О.К.“ АД.
Приложени са три броя платежни нареждания, видно от които общият размер на
заемната сума от 123500.00 лева е била заплатена, както следва: сумата от 83151.44
лева е преведена по сметка на кредитора на ответника „О.К.“ АД на 31.05.2018г.,
сумата от 25700.00 лева е била наредена по сметка на ответника на 31.05.2018г., а
остатъкът от 14648.56 лева му е била заплатена на 05.06.2018г.
Двата договора са придружени със стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, като с договорите
ответникът е декларирал, че е запознат с тях преди встъпване в договорната връзка. В
подкрепа на изявлението си в този смисъл е налице положен подпис от потребителя на
формулярите на 16.05.2018г., както и негов подпис на документи, имащи съдържанието
на подписаните договори, но обозначени като предварителни договори.
И двата договора предвиждат 20 % от стойността на заемната сума да бъде
предоставена от потребителя като гаранция за точно изпълнение на задълженията с
право на кредитора да удържа от тази сума изискуеми вземания по възникналите
правоотношения.
Параметрите на договорите са обективирани в приетия нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 90, том II, рег.№ 8351, дело № 439 от 30.05.2018г.
на Т.Г., помощник-нотариус по заместване при нотариус Ц.С.-Н.. Чрез него ответникът
3
се е съгласил и е предоставил обезпечение на дълга по двата договора за заем като е
учредил ипотека върху следните свои недвижими имоти: ПИ с идентификатор №
35239.6107.821 по КККР на с.Казичене, Софийска област, с площ 576 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа със
ЗП 90 кв.м., заснета с идентификатор № 35239.6107.821.1, с административен адрес:
с.Казичене, ул. „*******
Приети са два броя разписки, подписани от ответника на 06.11.2019г.,
удостоверяващи, че на посочената дата потребителят е известен, че кредиторът обявява
вземанията си по двата договора за изцяло предсрочно изискуеми, поради допуснатото
от него просрочие в плащанията на месечните вноски.
За изясняване на спора по делото, възникнал от подаденото по чл.414 ГПК
възражение от ответника, по искане на ищеца е била допусната и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на материалите по делото и
справка при ищеца, е установило, че:
По договора от 29.05.2018г. средствата в размер на 3500.00 лева са били
предадени от ищеца на ответника, като от тях 700.00 лева са били гаранционна
вноска, от която сума кредиторът е удовлетворявал падежиралите вноски за
първите 12 месеца от действието на договора, след което и считано от
30.06.2019г. потребителят е изпаднал в забава, тъй като не са извършвани
никакви плащания за погасяване на заема;
Непогасените задължения по договора от 29.05.2018г. са, както следва: 3500.00
лева главница, 304.93 лева – договорна лихва за периода 30.05.2019г. –
06.11.2019г. (датата на настъпила предсрочна изискуемост), 736.44 лева –
мораторна неустойка за периода 30.06.2019г. – 06.11.2019г. и 14.58 лева – лихва
за забава за времето от 06.11.2019г. до 20.11.2019г.;
По договора от 30.05.2018г. средствата в размер на 123500.00 лева са били
предоставени реално от ищеца на ответника чрез три броя платежни нареждания,
като част от сумата – 83151.44 лева, е преведена по сметка на друг кредитор на
ответника за погасяване на негов дълг, съгласно договора. Сумата от 24700.00
лева е била на разположение на ищеца като гаранционна вноска, от която
последният е удовлетворявал падежиралите вноски за първите 12 месеца от
действието на договора, след което и считано от 30.06.2019г. потребителят е
изпаднал в забава, тъй като не са извършвани никакви плащания по заема;
Непогасените задължения по договора от 30.05.2018г. са, както следва: 123500.00
лева главница, 10827.40 лева – договорна лихва за периода 30.05.2019г. –
06.11.2019г., 26188.77ева – мораторна неустойка за периода 30.06.2019г. –
06.11.2019г. и 514.58 лева – лихва за забава за времето от 06.11.2019г. до
20.11.2019г.
4
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа
на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Сключените между страните договори са такива за потребителски паричен заем.
Съдържат всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя,
срок на договора, възнаградителна лихва, съответно размер на закъснителните лихви,
санкциониращи длъжника при просрочие, както и на неустоечното задължение,
възникващо също при просрочие. Изготвен и подписан е погасителен план към всеки
договор, придружен е със стандартен формуляр с преддоговорната информация, която
потребителят следва да съобрази преди да постигне съгласие със заемодателя.
По делото се установява, че ищецът, който е небанкова финансова институция, е
предоставил заемната сума на ответника по всеки един от двата договора и съобразно
посоченото от ответника. Усвояването на заемните суми се доказва от три броя
платежни нареждания и разписка за получена сума и се потвърждава от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована.
Видно от заключението на вещото лице покритието на месечните вноски по двата
договора за първата една година е извършено от гаранционната вноска, като считано от
30.05.2019г. потребителят е изпаднал в забава по отношение на задължението си за
срочно погасяване на кредитите. Това е дало основание на кредитора да упражни както
правото си да начисли мораторна неустойка за времето на забавата, така и правото си
да отнеме преимуществото на срока, като обяви вземанията за изцяло предсрочно
изискуеми с нарочно уведомление, връчено надлежно на длъжника на 06.11.2019г.,
доказано с два броя разписки, подписани от ответника. От същата дата кредитите са
оформени от ищеца като изискуеми в цялост.
Не се спори и се установява от заключението на вещото лице, че непогасената
главница по договора от 29.05.2018г. е 3500.00 лева, съответно по договора от
30.05.2018г. – 123500.00 лева. Установява се, че договорната лихва по първия договор
е 304.93 лева за периода 30.05.2019г. (падеж на първа непогасена месечна вноска) –
06.11.2019г. (дата на обявена предсрочна изискуемост), съответно по втория договор е
10827.40 лева, начислена за същия период при същите условия; че мораторната
неустойка по т.2.6 от договорите е по първия договор в размер на 736.44 лева за
периода от 30.06.2019г. (дата на допуснатото просрочие) – 06.11.2019г., а по втория –
26188.77 лева за същия период; че лихвата за забава е в размер на 14.58 лева по първия
договор и е дължима за времето от 06.11.2019г. (датата на предсрочна изискуемост) до
20.11.2019г. (дата на депозираното заявление по чл.417 ГПК), по втория за същия
период възлиза на 514.58 лева.
До размерите, посочени по–горе, исковата претенция на ищеца следва да се
уважи, като за горницата над установените от вещото лице стойности на
възнаградителна лихва и мораторна неустойка до пълните претендирани размери по
5
тези пера претенцията следва да се отхвърли като недоказана. Съдът не споделя
доводите на ищеца, че исковата претенция следва да се уважи, както е била заявена,
тъй като минималните разлики в размерите на възнаградителна лихва и мораторна
неустойка се дължат на различен програмен продукт. От една страна, именно
размерите е следвало да се установят пълно и главно, което е станало с неоспорената
експертиза. От друга, този продукт очевидно не е дал отклонение при калкулиране на
законната лихва по чл.86 ЗЗД.
За яснота следва да се посочи, че не е налице кумулиране на мораторна лихва с
мораторна неустойка, което не е разрешено в правния мир, тъй като претенциите по
двете пера са за различни периоди, а самото просрочие обосновава основателност на
иска за закъснителна лихва.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът, тъй като
липсват доказателства ответникът да е сторил такива по водене на делото.
Сторените от „Н.Ф.” ООД разноски са:
По заповедното производство разноските са 9346.50 лева, от които 4846.50 лева
държавна такса и 4500.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Държавната такса е внесена върху пълния заявен размер на вземанията по двата
договора, които са на обща стойност 242343.05 лева. Заявените неустойки обаче по
т.2.7 от договорите в размер на 2100.00 лева по първия договор и 74100.00 лева по
втория договор не са били присъдени със заповедта за изпълнение, тъй като в тази част
заявлението е било отхвърлено с доводи за нищожност на клаузата. Съответно тези
суми не са част от предмета на делото, очертан с исковете по чл.422 ГПК.
Предвид изложеното, заповедният съд е следвало да редуцира разноските с
оглед размера, до който уважава искането, но тъй като не го е сторил, то задължение на
исковия съд е да го намали, тъй като на този съд му е вменено задължение да се
произнесе по отговорността за разноските на страните в заповедното дело (ТР №
4/2013г. на ОСГТК).
Дължимите на заявителя разноски по ч.гр.д.№ 66563/2019г. на СРС са 6407.96
лева, от които 3322.76 лева държавна такса и 3085.20 лева адвокатско възнаграждение,
определени съобразно размерите на вземанията, за които е издадена заповедта спрямо
заявените (68.56%). От тях в тежест на ответника се възлагат 6386.17 лева съобразно
уважената част от исковата претенция (99.66 %).
Разноските на ищеца в исковото производство са 23822.50 лева, от които 3322.50
лева внесена държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 20000.00 лева реално
заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение на което не е заявено възражение
6
по чл.78, ал.5 ГПК. От тази сума в тежест на ответника се възлагат 23741.50 лева
съобразно уважената част от исковата претенция (99.66 %).
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, I-6 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Л. В., ЕГН **********, с адрес: с.
Казичене, Софийска област, ул. „******* дължи на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. ******* следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 66563/2019г. по описа на
Софийския районен съд, 45-ти състав, въз основа на нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 90, том II, рег.№ 8351, дело № 439 от 30.05.2018г. на Т.Г.,
помощник-нотариус по заместване при нотариус Ц.С.-Н., а именно:
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД – сумата
123500.00 лева – непогасена главница по Договор за заем № 169-СФ от 30.05.2018г., за
обезпечение на който е подписан нот.акт за учредяване на договорна ипотека от
същата дата, ведно със законната лихва от 21.11.2019г. до окончателното плащане;
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД - сумата–
10827.40 лева - договорна лихва за периода 30.05.2019г. – 06.11.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 10997.78
лева, като недоказан;
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 514.58
лева –лихва за забава върху главницата от 123500.00 лева за периода 06.11.2019г. –
20.11.2019г.;
- на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД – сумата
26188.77 лева – мораторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 30.06.2019г. – 06.11.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния заявен размер от 26552.50 лева, като недоказан;
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД – сумата
3500.00 лева – непогасена главница по Договор за заем № 166-СФ от 29.05.2018г., за
обезпечение на който е подписан нот.акт за учредяване на договорна ипотека от
30.05.2018г., ведно със законната лихва от 21.11.2019г. до окончателното плащане;
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД – сумата
304.93 лева – договорна лихва за периода 30.05.2019г. – 06.11.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 311.11
лева, като недоказан;
7
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 14.58
лева –лихва за забава върху главницата от 3500.00 лева за периода 06.11.2019г. –
20.11.2019г.;
- на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД – сумата
736.44 лева – мораторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 30.06.2019г. – 06.11.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния заявен размер от 752.50 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ц. Л. В., ЕГН **********, да заплати
на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *******, сумата 6386.17 лева разноски по ч.гр.д.№ 66563/2019г.
на СРС, 45 състав, и 23741.50 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8