РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Сливен, 06. 06. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 104 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба,
уточнена със становище от 06.04.2023 г., подадена от Кмета на Община С. против
Решение № 93 от 28.02.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, Ad Hос заседателен състав, по преписка № 203 /
2021 г., с което е установено, че Кметът на Община С., чрез неосигуряването на
достъпна архитектурна среда на обект: Д. г. „С.“, находящ се на адрес: ***, ***,
затруднява достъпа на лица с увреждане и намалена подвижност до публични места,
което е в нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. /т. I/; наложено е, на основание чл.
80, ал. 2 от ЗЗДискр., на Кмета на Община С., административно наказание
имуществена санкция в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 5 от
ЗЗДискр. /т. II/; на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., е дадено задължително
предписание на Кмета на Община С. да предприеме действия по осигуряване на
достъпност до обект: Д. г. „С.“, находящ се на адрес: ***, ***, с което да се
осигурява архитектурна достъпна среда за лица с увреждания или с намалена
подвижност и да не се нарушава разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр.; в срок до 1
месец от съобщаването на решението, адресатът на задължителното предписание е длъжен
да уведоми КЗД за предприетите мерки по преустановяване на нарушението, като
неспазването на последното следва да бъде считано като условие за прилагане на
чл. 82, ал. 1 от ЗЗДискр. /т. III/.
В жалбата си оспорващият
твърди, че решението е недопустимо, неправилно, процесуално и материално
незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че средствата, необходими
за изграждане на съоръжение/я за достъпна среда, следва да бъдат финансирани от
бюджета на с. д. г. и само тя следва да е ответник по делото. Позовава се на
чл. 29, ал. 1 и чл. 284, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното
образование /ЗПУО/. Моли решението на КЗД да бъде обезсилено или отменено.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Административният орган, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В представени писмени бележки чрез упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде
отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспореното решение, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на административния орган и събраните
по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството пред КЗД е образувано с Разпореждане №
710 от 30.06.2021 г. на Председателя на КЗД, въз основа на Доклад с Вх. №
12-11-1949 от 04.06.2021 г., изготвен от Председателя на КЗД, на основание чл. 40,
ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 53 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/,
в рамките на кампания „Достъпна България“ и съставен Констативен протокол с Вх.
№ 12- 11-1155 от 06.04.2021 г. по описа на КЗД, за обект: Д. г. „С.“, находящ
се на адрес: ***, ***, относно изградена и недостъпна архитектурна среда на
обекта. Преписката е разпределена за разглеждане на Ad Hос заседателен състав на
КЗД. На заседание на състава са определени председател на състава и докладчик
по преписката, за което е уведомен Председателят на КЗД, който с разпореждане
от 14.09.2021 г. е определил подпомагащ експерт. Извършено е проучване, в хода
на което са изискани становища и информация от ответната страна Кмета на Община
С. и от Началника на РДНСК С..
В процедурата по проучване е представено становище от Кмета
на Община С., в което е изложено, че: сградата, в която се п. д. г. „С.“, е
публична общинска собственост с Акт № 1182 от 28.01.2002 г.; построена е през
1965 г., в съответствие с тогава действащата нормативна база в строителството;
д. г. се помещава в двуетажна сграда, която е с два основни входа с по 5
стъпала, два аварийни входа със стъпала и два служебни входа, единият от които
без стъпала или прагове; на входовете няма монтирани подвижни платформи, няма
изградени рампи; за сградата, за периода 2005 г. – 2021 г. не е извършван
основен ремонт или реконструкция; експерти от Община С. ще обследват
техническата възможност за изпълнение изискванията за достъпност на средата и
принципите за универсален дизайн, съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗХУ, и при наличие
на такава, ще бъде монтирана подвижна платформа или друго съоръжение,
улесняващи достъпа на хора с двигателни затруднения; Община С. приоритетно ще
планира средства за привеждането на сградата и прилежащата архитектурна среда в
съответствие с Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на
изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, спазвайки
принципите на равно третиране и защита от дискриминация, съобразно финансовите
си разчети. Към становището е приложен Акт № 1182 от 28.01.2002 г. за публична
общинска собственост на недвижим имот, находящ се в ***, Д. г. „С.“, УПИ I, кв.
183 - „К.“.
Постъпило е и становище от Началника на РДНСК С., в
което е изложено, че: при извършена проверка на място в Д. г. „С.“, ***, от
РДНСК С. е установено същото фактическо положение, както е посочено в
Констативния протокол от 15.03.2021 г.; на стълбите на източния авариен вход,
който се намира към вътрешната част на двора, е монтирана телескопична рампа за
д. инвалидни колички, осигуряваща достъпа до сградата; с цел осигуряване на
необходимата достъпна среда в детската градина, следва на намиращото се при
входната врата към двора на д. г. от към *** стъпало, което е с височина около
15 см, да се изгради рампа със съответния наклон; независимо, че на един от
аварийните входове към сградата е монтирана телескопична рампа, е необходимо и
на основните входове да се осигурят съответните рампи, съобразно изискванията
на чл. 46, ал. 2, т. 2 от Наредба № РД-02-20-2/ 2021 г.
Въз основа на събраните доказателства, са изготвени
Доклад-заключение от докладчика по преписката, като съответно на предложението
му е насрочено открито заседание за разглеждане на преписката, за което
страните са редовно уведомени. Проведени са две открити заседания, видно от
протоколи от 23.06.2022 г. и 13.10.2022 г., за които страните са надлежно уведомени.
На първото заседание, проведено на 23.06.2022 г., е открито помирително
производство във връзка с чл. 62 от ЗЗДискр. Тъй като не е постигнато
споразумение, разглеждането на преписката е продължило по общия ред. В
проведеното на 13.10.2022 г. заседание на състава е прието, че преписката е
изяснена от фактическа страна и е обявена за решение, като на страните е даден
10-дневен срок за представяне на писмени бележки.
С оспореното в настоящото производство Решение № 93 от
28.02.2023 г. на КЗД, Ad Hос заседателен състав, по преписка № 203 / 2021 г., е
установено, че Кметът на Община С., чрез неосигуряването на достъпна архитектурна
среда на обект: Д. г. „С.“, находящ се на адрес: ***, ***, затруднява достъпа
на лица с увреждане и намалена подвижност до публични места, което е в
нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. /т. I/; наложено е, на основание чл. 80, ал. 2
от ЗЗДискр., на Кмета на Община С., административно наказание имуществена
санкция в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. /т.
II/; на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., е дадено задължително предписание
на Кмета на Община С. да предприеме действия по осигуряване на достъпност до
обект: Д. г. „С.“, находящ се на адрес: ***, ***, с което да се осигурява
архитектурна достъпна среда за лица с увреждания или с намалена подвижност и да
не се нарушава разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр.; в срок до 1 месец от
съобщаването на решението, адресатът на задължителното предписание е длъжен да
уведоми КЗД за предприетите мерки по преустановяване на нарушението, като
неспазването на последното следва да бъде считано като условие за прилагане на
чл. 82, ал. 1 от ЗЗДискр./т. III/. Решението е постановено на основание чл. 64,
ал. 1, чл. 65 и чл. 66 от ЗЗДискр. В мотивите на решението е прието, че:
ответната страна следва да изгради достъпна архитектурна среда до Д. г. „С.“
посредством „разумни улеснения“, включително подвижна рампа, платформа, чрез
което да се осигури самостоятелен и безпрепятствен достъп до обекта; ответната
страна Кметът на Община С. е извършила нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр.;
ответната страна не е предприела действия по осигуряване на достъпността на
обекта, поради което е извършила нарушение на чл. 5, предложение последно от
ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр.; в изпълнение на
законоустановените правомощия, разписани в чл. 47 от ЗЗДискр., заседаващият
състав следва да наложи административно наказание имуществена санкция, както и
да даде задължително предписание на ответната страна да осигури достъпност
посредством „разумни улеснения“ по смисъла на Конвенцията за правата на хората
с увреждания до процесния обект. В решението е извършено позоваване и на: чл.
17, ал. 1 и § 1, т. 2 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за
определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията; чл. 2
от Конвенцията за правата на хората с увреждания; § 1, т. 1 от ДР на Наредба за
специализирана закрила на д. на обществени места; чл. 4 от ЗЗДискр.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган и
от надлежен състав, съобразно чл. 48 и чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр. Решението
съответства на изискването за форма: постановено е в писмена форма, съдържа
фактически и правни основания за издаването му, подписано е от членовете на
състава на комисията. При издаването на решението не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са специалните
правила, регламентирани в ЗЗДискр. - Раздел I „Производство пред Комисията за
защита от дискриминация“ от Глава четвърта „Производство за защита от
дискриминация“.
Решението в частта му по т. I и по т. III от
диспозитива на решението е постановено и в съответствие с материалния закон. В
тези части съставът на Комисията е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е въведена
забрана на всяка пряка и непряка дискриминация, основана на изчерпателно
изброени признаци, между които и признака „увреждане“. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В § 1, т. 7 от ДР
на ЗЗДискр. е дефинирано понятието „неблагоприятно третиране“, а именно– всеки
акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране
на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да
поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено
неблагоприятно положение в сравнение с други лица. След анализ на
горепосочените разпоредби следва извод, че за да е налице проява на
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички
елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма.
Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица
трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр.
С разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. е създадено
специално правило, при което, ако в производство за защита от дискриминация
административният орган приеме, че има достатъчно факти, от които може да се
направи извод, че е налице дискриминация, в тежест на ответника е да докаже, че
принципът на равно третиране не е нарушен.
Със ЗХУ е регламентирано създаването на условия и
гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социалната им интеграция и
упражняването на правата им, интегрирането им в работната среда, подкрепата на
тях и техните семейства. Според чл. 5 от ЗХУ, областите на подкрепа за хората с
увреждания са: здравеопазване, образование, заетост, жилищно осигуряване,
достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради, транспорт,
култура, спорт, личен живот, обществен и политически живот, правосъдие, други
области, като средствата за оказване на подкрепа за хората с увреждания с цел
социално приобщаване включват: медицинска, професионална, социална, трудова и
психологическа рехабилитация, образование и професионално обучение, услуги,
подпомагащи трудовата реализация, достъпност и разумни улеснения, социални
услуги, финансова подкрепа, достъпна информация, достъп до правосъдие и правна
защита, осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост,
лична помощ, универсален дизайн. Лицата с увреждания се нуждаят от по-специална
социална грижа и интеграцията им е немислима без осигуряване на архитектурна
достъпност до сградите за обществено ползване, за да могат да използват
свободно услугите на различни институции, както всички останали граждани без
увреждания.
Изискването за достъпност на архитектурната среда е
въведено с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания /ратифицирана
със закон, приет на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г./, съгласно който
държавите - страни по конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да
включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред
достъпността по отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други
открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни
заведения и работни места; б) информационни, комуникационни и други услуги,
включително информационни системи и услуги за спешна помощ. Разпоредбата на чл.
5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични
места. Съгласно чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания,
„Дискриминация по признак на увреждане“ означава всякакво правене на разлика,
всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел
или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или
равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи в
политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка
друга област, като това включва всякакви форми на дискриминация, включително
отказ за предоставяне на разумни улеснения. По смисъла на Конвенцията, „Разумни
улеснения“ означава всякакви необходими и подходящи модификации и
приспособления, които не водят до непропорционално или неоправдано обременяване
на околните, когато такива са необходими във всеки конкретен случай, за да се
осигури на човека с увреждане признаването или упражняването на всички права и
основни свободи наравно с всички останали.
По делото не е спорно, че сградата, в която се п. Д.
г. „С.“, е общинска собственост и е налице задължение за осигуряване на достъпна
среда, включително за лица с увреждания или с намалена подвижност.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2 от ДР
на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, „Достъпна среда“ е среда
в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с
намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и
самостоятелно. Неосигуряването на такава среда е въведено от закона като
отделна, самостоятелна форма на дискриминация, при която не се изисква
съпоставяне с други лица в сходно положение.
Предвид изложеното и с оглед установеното по безспорен
между страните начин, че процесната сграда е общинска собственост, за същата
следва да бъде осигурена достъпна архитектурна среда. Такава достъпна
архитектурна среда не е създадена, не са предприети конкретни действия от Кмета
на Община С., от когото в административното производство в представено
становище е изложено, че на входовете на сградата няма монтирани подвижни
платформи и няма изградени рампи, които да улесняват достъпа на хора с
двигателни затруднения. Не е спорно по делото, че както към датата на
проверката, така и към датата на приемане на оспореното решение на КЗД, не е
осигурена достъпна среда в сграда общинска собственост. Не се и твърди, че е
предприета процедура, съобразно правомощията на Кмета на Общината по чл. 63 от
ЗХУ.
Неоснователно е възражението на оспорващия, че не
следва да е адресат на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна
среда, с довод, че д. г., като и. в с. на п. о., е юридическо лице.
Качеството на субект по чл. 5 от ЗЗДискр. произтича от
обстоятелството, че сградата, в която се п. д. г., е общинска собственост. Като
не е предприел действия по осигуряване и поддържане на достъпна среда на сграда
- общинска собственост, Кметът на Общината е допуснал нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр,
във връзка със защитен признак „увреждане“ по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗДискр.
Съгласно чл. 169, ал. 6 от ЗУТ, органите на
изпълнителната власт ежегодно разработват програми с мерки за привеждане на
урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в
съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждат средства за тяхното
реализиране. Кметът на Общината е териториален орган на изпълнителната власт и
е следвало да предприеме действия по осигуряване и поддържане на достъпна
архитектурна среда до сградата, каквато достъпна архитектурна среда към датата
на проверката и към датата на постановяване на административния акт липсва
изградена и поддържана.
По изложените съображения, оспореното решение в частта
му по т. I от диспозитива на решението е законосъобразно, а подадената срещу
решението в тази част жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Оспореното решение е законосъобразно и в частта му по
т. III от диспозитива на решението, поради което подадената срещу решението в
тази част жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. В тази
част решението е постановено в
съответствие с разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., в която е
предвидено, че за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този
или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по
своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или
юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки, а
именно да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица
за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на
дискриминация. С оглед установените в производството факти, наложената
принудителна административна мярка е в съответствие с констатираното нарушение
на антидискриминационното законодателство.
Оспореното решение в частта му по т. II от диспозитива
на решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази част.
Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр., който не изпълни задължение, произтичащо от
този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лева, ако не подлежи на по-тежко
наказание. А в чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. е предвидено, че когато нарушението е
извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага
имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лева. С решението в посочената част
е наложена имуществена санкция на Кмета на Община С., което е в противоречие с
горецитираните разпоредби. Кметът на Общината няма качеството на юридическо
лице и не може да бъде субект на административно наказание – имуществена
санкция.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е частично основателна.
Претендираните и действително направени от оспорващия разноски по делото са в
размер на 10 лева – внесена държавна такса. Съразмерно на уважената част от
жалбата, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна в размер
на 3,33 лева, която сума следва да бъде присъдена на оспорващия.
С оглед изхода
на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е частично основателна. На административния орган, защитаван в
процеса от юрисконсулт, се дължи юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското
възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, е в размер на
100 лева и съразмерно на отхвърлената част от жалбата, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна в размер на 66,66 лева, която сума следва да бъде присъдена на КЗД.
Следователно по компенсация Кметът на Община С. следва
да бъде осъден да заплати на КЗД разноски по делото в размер на 63,33 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Кмета на Община С. Решение № 93
от 28.02.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация, Ad Hос заседателен
състав, по преписка № 203 / 2021 г., В ЧАСТТА му по т. II, в която е наложено,
на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр., на Кмета на Община С., административно
наказание имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за
извършено нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кмета на Община С., подадена
против Решение № 93 от 28.02.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация, Ad
Hос заседателен състав, по преписка № 203 / 2021 г., В ЧАСТТА му по т. I, в
която е установено, че ответната страна Кметът на Община С., чрез
неосигуряването на достъпна архитектурна среда на обект: Д. г. „С.“, находящ се
на адрес: ***, ***, затруднява достъпа на лица с увреждане и намалена
подвижност до публични места, което е в нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр., И В
ЧАСТТА му по т. III, в която, на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., е дадено
задължително предписание на Кмета на Община С. да предприеме действия по
осигуряване на достъпност до обект: Д. г. „С.“, находящ се на адрес: ***, ***,
с което да се осигурява архитектурна достъпна среда за лица с увреждания или с
намалена подвижност и да не се нарушава разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр.; в
срок до 1 месец от съобщаването на настоящото решение, адресатът на
задължителното предписание е длъжен да уведоми КЗД за предприетите мерки по
преустановяване на нарушението, като неспазването на последното следва да бъде
считано като условие за прилагане на чл. 82, ал. 1 от ЗЗДискр.
ОСЪЖДА Кмета на Община С. да заплати на Комисия за
защита от дискриминация разноски по делото в размер на 63,33 /шестдесет и три
лева и тридесет и три стотинки/ лева, определени след компенсация.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.