№ 470
гр. Габрово, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210100720 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от М. Х. С. против Х. Н.
С..
Предявени са искове с правно основание чл. 144 и чл. 149 от СК.
Ищецът твърди, че се обучава във висше учебно заведение – Технически
университет - Габрово, редовна форма на обучение. Има нужда от финансова помощ
от ответника - негов баша, за издръжка, свързана с обучението му. До този момент не
е получавал финансова подкрепа от него по никакъв начин. Затова моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му плати сумата 2 493,00 лв.,
представляващи минималната дължима издръжка за времето от 01.05.2023 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 01.05.2024 г. до пълното
погасяване на задължението, както и да му заплаща ежемесечна издръжка от 250,00
лв., платима до 15-то число на съответния месец, считано от датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва за просрочие.
В с.з. ищецът се явява лично и поддържа предявените искове.
В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че ищецът е негов син,
който учи във висше учебно заведение. Не отговаря на действителността обаче
твърдението, че до момента не е получавал никаква финансова помощ от него.
Напротив, в периода от 2010 г. до 2022 г. ищецът живял при него и ответникът полагал
грижи за отглеждането и възпитанието му. Въпреки че майка му била осъдена да
1
заплаща издръжка, тя никога не е престирала такава. Едва през 2022 г. ищецът се
изнесъл от дома на ответника, а малко по-късно започнал работа и бил приет във ВУЗ.
В конкретния случай ищецът попада в графата редовно обучаващ се във висше
учебно заведение, но това обстоятелство не е достатъчно, за да му бъде присъдена
издръжка. От една страна, ищецът работи и може да се издържа от доходите си, а от
друга страна - за ответника би представлявало съществено затруднение да му дава
издръжка. Освен ищеца, ответникът има още две ненавършили пълнолетие деца, които
имат безусловно право да получават издръжка. Едното дете е на 5 години - М. Х. С. и
за него ответникът полага грижи, а другото му дете е на 16 години - Г. Х. С. и за него
ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 235 лв. Горното,
както и обстоятелството, че ответникът получава минимална работна заплата, правят
невъзможно за него да продължи да осигурява издръжка и на навършилия вече
пълнолетие ищец.
Издръжката за минало време също се претендира за период, в който ищецът вече
е бил навършил пълнолетие, поради което тя също не се дължи безусловно.
В с.з. ответникът се явява лично, като моли съда да отхвърли предявените искове
по изложените съображения.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорно, а се установява и от представеното с
исковата молба удостоверение за раждане, че ищецът е син на ответника, като е роден
на 13.05.2003 г. и е навършил пълнолетие на 13.05.2021 г.
Видно от представеното уверение №88813/26.04.2024 г., изд. от Технически
университет Габрово, факултет «Електротехника и електроника», ищецът е записан в
летен семестър през учебната 2023/2024 г. в първи курс, редовна форма на обучение за
висше образование в ОКС «бакалавър» по специалност «Техническа безопасност» и
продължителност на обучението 4 години.
По искане на ответника съдът е извършил справка в базата данни на НАП
относно налични трудови договори на ищеца, от която се установява, че за периода от
27.06.2022 г. до датата на изготвяне на справката – 13.08.2024 г. М. С. работи по
трудов договор с Община Габрово, на длъжност «образователен медиатор». Ищецът е
представил копие от актуалния си трудов договор от 30.04.2024 г., сключен с Община
Габрово, от който се установява, че той е назначен на длъжност «ромски
образователен медиатор» за срок до 31.08.2024 г. включително, за пълно работно
време, с основно месечно възнаграждение 1340 лева. От представената справка от
кмета на Община Габрово се установява, че за месеците май, юни и юли 2024 г.
ищецът е получил нетен доход от 3987,66 лв.
Представен е договор за наем от 04.12.2023 г., от който се установява, че на ищеца
2
е предоставено ползването на мезонет в гр. Габрово, за което се е задължил да заплаща
месечен наем в размер от 500 лева. Договорът е сключен за срок от 1 година. Ищецът е
представил и 15 фискални бона, установяващи извършени плащания към «Виваком».
Ответникът също е представил писмени доказателства. От удостоверение за
раждане на детето М. Х. С. се установява, че то е родено на 09.09.2019 г., а ответникът
е негов баща. От решение №216/02.05.2024 г. по гр.д. №2063/2023 г. на РС Габрово се
установява, че е изменен размера на ежемесечната издръжка, която ответникът следва
да заплаща на малолетното си дете Г. Х. С., действащ със съгласието на своята майка
С.С. – от 70 на 235 лева.
От извършената от съда справка в системата на НАП се установи, че ответникът
работи по трудов договор от 20.09.2019 г. в «Ендевър» ЕООД гр. Габрово. Представено
е издадено от същото дружество удостоверение за доходите на Х. С. за периода м.
февруари 2023 г. – м. януари 2024 г., от което се установява, че за посочения период
му е изплатено брутно трудово възнаграждение в общ размер от 8932,00 лева.
Въз основа на установените факти съдът достига до следните изводи:
За да възникне правото на издръжка на основание чл. 144 от СК е необходимо да
са налице следните положителни предпоставки: лицето да е пълнолетно, да
съществува невъзможност то да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, да учи редовно в средно или висше учебно заведение за предвидения
срок на обучение, но не по-късно от 20 годишна възраст за обучение в средно и на 25
годишна възраст - при обучение във висше учебно заведение, както и да липсва
отрицателната предпоставка - даването на издръжка да не съставлява за даващия
особено затруднение. За разлика от задължението на родителя за издръжка към
ненавършило пълнолетие дете, задължението за издръжка на пълнолетно дете, което
продължава образованието си, не е безусловно, тъй като поначало пълнолетните лица
са длъжни сами да се грижат за издръжката си. За да се уважи предявения иск е
необходимо да се установи, че ответникът е в положение, в което даването на
издръжка за пълнолетно учащо дете няма да му създаде особени затруднения.
Необходимо е да се докаже, че родителят притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особени затруднения да отделя
средства и за издръжката на пълнолетното си дете. Преценката за това е винаги
конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от
имуществото и от доходите на задълженото лице /в т.см. Решение № 170 от 24.07.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК/.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че ищецът е от кръга лица,
спрямо които законът е създал правото да търсят издръжка от своите родители,
3
въпреки навършването на пълнолетие през 2021 г. Доказани са родствената връзка
между страните, както и факта, че ищецът е студент, редовна форма на обучение във
висше учебно заведение и не е навършил пределната нормативно определена възраст
от 25 години. По отношение на иска за издръжка за минало време следва да се посочи,
че доколкото през учебната 2023/2024 г. ищецът е бил студент в първи курс, а е
ноторно известно, че обучението започва през м. септември, то за периода от
01.05.2023 г. до 31.08.2024 г. за ищецът не е възникнало право да претендира издръжка
по реда на чл. 149 във вр. с чл. 144 от СК, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на иска в тази му част.
Наред с горното съдът намира, че по делото не се установи наличието и на
останалите изискуеми предпоставки за уважаване на исковете. На първо място,
безспорно се установи, че ответникът има задължение за издръжка към две други свои
ненавършили пълнолетие деца, като съобразно разпоредбата на чл. 142 ал. 4
минималният размер на издръжката е равен на една четвърт от минималната работна
заплата или 233,25 лв. към настоящия момент. Ответникът е осъден да заплаща
издръжка в размер от 235 лв. на детето си Г. и ако към същата се прибави минималната
издръжка за детето М., то месечното му задължение за издръжка към тези две деца
възлиза на 468,25 лева. Задължението за издръжка към ненавършилите пълнолетни
деца е безусловно и с предимство пред това към пълнолетното дете и следва да бъде
отчетено при определяне възможностите на родителя да дава издръжка и на
последното.
От представеното удостоверение от работодател се установява, че
средномесечният доход на ответника е в размер от 744,33 лв. След приспадане на
задълженията за издръжка към двете ненавършили пълнолетие деца на ответника, се
получава остатъчен доход от 276,08 лв., който е недостатъчен за осигуряване на
собствената издръжка на ответника. Въз основа на така установените обективни факти
по делото следва да се приеме, че родителят няма остатъчни доходи над собствената
му и на непълнолетните му деца издръжка, поради което е основателно възражението
му, че издръжката на пълнолетното дете съставлява особено затруднение за него по
смисъла на чл. 144 от СК, което обстоятелство изключва дължимостта й.
Възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя
от имуществото и доходите на задълженото лице. Работоспособността на родителя и
хипотетичната възможност да реализира допълнителен доход не са достатъчни, за да
се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение
/решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК/.
От друга страна, както към момента на предявяване на исковете, така и за периода
от една година назад ищецът е работил по трудов договор, което означава, че е имал и
има възможност да се издържа от доходите си.
4
Изложените съображения са относими и към двата предявени иска, поради което
съдът ще отхвърли същите като неоснователни и недоказани.
Страните не доказват и не претендират разноски, а ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса, на осн. чл. 83 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 144 от СК на М. Х. С., ЕГН:**********, с адрес гр.
Габрово, ул. „**********“ №11, против Х. Н. С., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово,
ул. „*********“ №12, за присъждане на издръжка на пълнолетен учащ се в размер от
250 лева, считано от 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 149 във вр. с чл. 144 от СК на М. Х. С., ЕГН:**********,
с адрес гр. Габрово, ул. „**********“ №11, против Х. Н. С., ЕГН:**********, с адрес
гр. Габрово, ул. „*********“ №12, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 2 493,00 лева, представляваща издръжка на пълнолетен учащ се за времето от
01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 01.05.2024 г. до
пълното погасяване на задължението, като неоснователен и недоказан.
Страните не дължат заплащане на такси и разноски до делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 11.10.2024 г., за което страните са уведомени в съдебно
заседание, на осн. чл. 315 ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5