Р Е Ш
Е Н И Е
№850 26.06.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря Ирина Ламбева, в
присъствието на прокурора А.Ч., като разгледа докладваното от съдията Икономов
касационно административно наказателно дело № 699 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационната жалба от началника на Пето районно управление при ОДМВР -
Бургас, против Решение № 214 от
11.03.2022 г.,
постановено по н.а.х.д. № 5838/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 3388а-1082/01.09.2021 г. на
началника на Пето районно управление при ОДМВР - Бургас, с което на П.Г.Н., ЕГН
**********, на длъжност управител на заведение "Планета Пайнер", за
нарушение по чл. 16а, ал. 2 от
Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, на основание чл. 34а, ал. 1
от ЗЗШОС,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лв.
Изложени
са доводи, че решението на РС – Бургас е постановено в противоречие с
материалния закон. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на
издаденото наказателно постановление, като се излагат подробни доводи в тази
насока. Моли се същото да бъде отменено, а НП потвърдено.
В
съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща
процесуален представител.
Ответникът
по касацията, редовно и своевременно уведомен, не се представлява. Депозира
молба по хода на делото, с която оспорва касационната жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването,
счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване
на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
С
процесното наказателно постановление отговорността на П.Г.Н. е ангажирана за
това, че на 14.08.2021 г. около 03:05 часа, в гр. Бургас, Приморски парк
"Атанасовска коса" – част 1, в дискотека "Планета Пайнер",
в качеството си на салонен управител, е допуснал озвучаване на обекта,
представляващ дискотека, разположен в зона, определена за рекреационна.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна,
че при издаването на НП е допуснато нарушение на материалните разпоредби на
закона, които обосновават отмяната му, тъй като неправилно е ангажирана отговорността
на физическото лице П.Г.Н.. Наред с това е посочил, че в случая лицето е
наказано като допустител, а същите се наказват само в случаите, посочени в
съответния закон или указ, като в ЗЗШОС няма предвидена такава хипотеза.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като същото не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването
му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани
доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал
и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК,
настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното
преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд
фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.
С
разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се забранява
озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони
и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се
излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от
неурбанизирана територия за времето от 14, 00 ч. до 16, 00 ч. и от 23, 00 ч. до
8, 00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари,
автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение
и оповестяване на населението при бедствия.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд, че административнонаказващият орган не е
определил правилно субекта на нарушение и незаконосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на Н., в качеството на салонен
управител в дискотека "Планета Пайнер". За да бъде ангажирана такава
отговорност на физическо лице, наказващият орган следва да докаже не само
обективните елементи на деянието, които в случая са озвучаване на рекреационна
зона за времето от 23: 00-08: 00ч., но и да докаже наличието на субективен елемент
– т. е. да ангажира категорични доказателства за виновността на конкретното
физическо лице. В процесния случай липсват убедителни доказателства, че именно
управителят на дискотеката Н. е осъществил озвучаването, което е констатирано
на 14.08.2021 г. около 03:05 ч., в гр. Бургас, Приморски парк "Атанасовска
коса" – част І, в дискотека "Планета Пайнер".
При
анализ на разпоредбите на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и чл. 34а, ал. 1
от ЗЗШОС,
се налага извод, че с тях се забранява въобще озвучаването на обекти през
посочените времеви отрязъци, без значение от нивото на шума, т. е.
изпълнителното деяние се изразява в самото озвучаване на съответния обект,
независимо дали звукът е силен или тих, стига да е във времето, в което нормата
забранява това. За да е съставомерно деянието е достатъчно обектът, който се
озвучава, да е сред обектите, изброени в чл. 16а, ал. 1 от ЗЗШОС и озвучаването
да се е случило във времето от 14: 00-16: 00 часа и от 23: 00-08: 00 ч., както
и обектът да се намира в описаните в чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС зони и
територии.
В
процесния случай по делото са събрани писмени доказателства, че дискотека
"Планета Пайнер" се намира именно в такава зона. Не е спорно, че
дискотеката представлява обект, в който се извършва търговска дейност в
областта на услугите, т. е. попада в изброяването на чл. 16а, ал. 1 от ЗЗШОС. Озвучаването
е установено в 03: 05 ч. на 14.08.2021 г., което попада във времевите отрязъци,
през които нормата забранява това действие.
Въпреки
така изложените изводи, наказателното постановление е незаконосъобразно, поради
неправилно определяне на субекта на нарушението, както правилно е преценил
районният съд. Според настоящия съдебен състав субект на нарушението в случая е
търговецът, който стопанисва търговския обект. Според посочената като нарушена
норма на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, субекти на
нарушението могат да са, както физически лица, така и обектите по ал. 1. От
своя страна, в ал. 1 са изброени обекти за производство, съхраняване и
търговия, обекти в областта на услугите. Въпреки непрецизната законова
регламентация, несъмнено е, че се касае за търговци, които осъществяват дейност
в съответните обекти на производство, търговия и предоставяне на услуги, тъй
като самите обекти, като материална база, не могат да носят
административнонаказателна отговорност. В ал. 2 ясно е посочено, че озвучаването
може да е извършено или от физически лица или от обектите по ал. 1, което
означава във втората хипотеза, че озвучаването е извършено от търговците, които
стопанисват и експлоатират съответните обекти. В процесния случай търговското
дружество, което стопанисва конкретната дискотека, е субектът, който отговаря
за озвучаването и именно той е следвало да бъде наказан за конкретното
нарушение.
Настоящият
съдебен състав споделя и изводите на съда, че видно от съдържанието на
оспореното НП, П.Н. е санкциониран за това, че в качеството си на салонен
управител допуска озвучаване на обекта, представляващ дискотека. Както правилно е приел първоинстанционният съд,
съгласно чл. 10 от ЗАНН, допустителството се наказва само в случаите, предвидени
в съответния закон или указ. Видно от разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС в
същата не е предвидено такова нарушение, с оглед на което съдът е извел
обоснован извод, че поведението на управителя, формулирано като допускащ
озвучаване на обекта, не може да бъде санкционирано.
По отношение на претендираните от ответника по
касация разноски настоящият състав счита, че такива не следва да бъдат
присъждани по следните съображения:
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Според
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай, по делото не са
налице доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение в
производството пред настоящата инстанция. Действително през Районен съд –
Бургас е представен Договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че П.Н. упълномощава адвокат В. да го представлява по АНД № 5838/2021
на РС – Бургас, като завежда и води делото до приключването му пред всички
инстанции, но договореното възнаграждение съгласно посочения договор е 300 лв.,
платено в брой, което вече е било присъдено при приключване на делото пред
районния съд.
По
делото пред касационния съд не е представен договор за правна защита и
съдействие с посочване на изискуемите реквизити за уговаряне и плащане на
адвокатско възнаграждение - конкретно договорено и посочено адвокатско
възнаграждение, съответно конкретно посочен начин и срок на плащане на същото.
Действително договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат,
като писмената форма е форма за доказване. С него може да се удостоверява,
както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Страните по
договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от
закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде
дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази
свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и
адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване. Доказването за направените
разноски трябва да е пълно, т. е. документално установено плащане на
възнаграждението за адвоката. Само, когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят. Ето защо в случая в производството
пред настоящата инстанция липсва токова договаряне между страните, поради липса
на представен договор за правна помощ, съответно уговорено адвокатско
възнаграждение и начин на плащане. Няма пречка да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. Когато възнаграждението
е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
С
оглед изложеното, съдът счита, че в полза на ответника по касация не следва да
бъдат присъждани разноски в настоящото производство.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
І-во от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, ХІV
– ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214
от 11.03.2022 г.,
постановено по н.а.х.д. № 5838/2021 по описа на Районен съд – Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.