Решение по дело №255/2023 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 77
Дата: 24 ноември 2023 г. (в сила от 19 декември 2023 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20231730200255
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Радомир, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200255 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №.../22.08.2О23г., началник сектор към
ОДМВР-Перник, „Пътна полиция" е наложил на жалбоподателя В. Д. И., с
ЕГН:********** от гр.С., жк.“Л.“№., ет.., ап.. административно наказание
глоба в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание И. по изложени във
въззивната жалба съображения и подробно развити в хода на пледоариите
доводи от адвокат- пълномощника си моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
описаната в НП фактическа обстановка и се прилагат писмени доказателства
оборващи установеното от контролните органи, че И. е извършил
адм.нарушение, за което е санкциониран с обжалваното НП. На основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН се претендират направени по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява в с.з., като е
изразила писмено становище по жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на
1
страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
От фактическа страна:
В АУАН, серия GA №.../03.08.2023г. е описано от фактическа страна,
че на 03.08.2023г. в 10.35 часа , в гр. Р., по ул "Р. Д." с посока на движение
към жк.“Ар.“ жалбоподателят е управлявал л.а. „Ф. М.“, с рег.№ РК . ВР, като
при извършена проверка от контролните органи на полицията, срещу магазин
„Х.“ същите са установили, че водача не ползва обезопасителен колан, с
какъвто е оборудван автомобила .
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение
срещу издадения акт от страна на жалбоподателя .
Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващия
орган е издал наказателно постановление №.../22.08.2О23г, с което е наложил
на жалбоподателя И. административно наказание глоба в размер на 50 лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП.

От правна страна:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество
съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния
АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в
съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН.
Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните
елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да
организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е
направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в
АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор към
ОДМВР Перник, който е оправомощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.
2021г. на Министъра на вътрешните работи.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата
обстановка описана в акта за установяване на адм. нарушение и в
2
атакуваното наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на
съдебното следствие от страна на административно-наказващият орган гласни
доказателства и писмени такива приложени в административно-наказателната
преписка не е установена и доказана по безспорен начин. Разпитаните в хода
на съдебното дирене свидетели В. К. – актосъставител и П. Д.-свидетел по
акта, изцяло поддържат фактическата обстановка описана в АУАН и НП.
С атакуваното НП на жалбоподателя И. е наложено адм.наказание
глоба на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП в размер на 50 лева за
извършено от последния административно нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП. В хода на съдебното дирене са представени от И. медицински
документи: Епикризи, както и надлежно издадено от ЛКК при ДКЦ 1 –
Перник ЕООД медицинско свидетелство, съгласно което по решение на
медицинските органи, с оглед заболяването му същият е освободен от носене
на предпазен колан , с който е оборудван автомобила.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно чл.63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят И. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложените по делото пълномощно, и Договор за
правна защита и съдействие от 13.11.2023г., сключен между жалбоподателя и
адв.Д.М. от ПАК, се установява, че страните са договорили възнаграждение
за защита и процесуално представителство по настоящото
административнонаказателно дело, в размер на 400 лева, която сума е
изплатена в брой при подписването на договора. Поради това и с оглед
изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на
възстановяване от бюджета на органа, издал отменения
административнонаказателен акт. В случая то е определено в минималния
размер от 400 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде присъдено на
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. ал.2, т.1 ЗАНН,
съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №..../22.08.2О23г., началник
сектор към ОДМВР - Перник, „Пътна полиция" е наложил на жалбоподателя
В. Д. И., с ЕГН:********** от гр.С., жк.“Л.“ № ... , ет.., ап... административно
наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. П., ул.
„С." № . ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. И., с ЕГН:********** от гр.С., жк.“Л.“№..,
ет.., ап.. сумата от 400,00 /четиристотин лева/, представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда Пернишки
административен съд в 14- дневен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4