МОТИВИ: към НОХД
1054/2019г. по описа на ПлРС.
Делото е
образувано по внесен в РС-Плевен обвинителен акт от Районна прокуратура Плевен,
която е повдигнала обвинение по отношение на Б.Ц.К., родена на *** ***,
българка, българска гражданка, омъжена, със средно – специално образование, не
работи, адрес за призоваване в страната: село ***, община ***, област ***,
неосъждана, ЕГН ********** за това, че на ***година, в град Плевен, област
Плевен, в съучастие като съизвършители с неустановено
по делото лице, с цел да набавят за себе си имотна облага, като се представили
за длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, възбудили и
поддържали у В.М.В. *** заблуждение, че ще съдейства в акция на полицията
относно задържане на „телефонни“ измамници и с това й
причинили имотна вреда в размер общо на 3150.00 лева /три хиляди сто и
петдесет/ лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1 във вр.
е чл.209, ал.1 във вр. е чл.20, ал.2 във вр. е ал.1 от НК.
Делото се
разглежда при условията на чл.370, ал.1 и следващите от НПК по искане на
подсъдимата и нейният защитник за предварително изслушване. На основание чл. 371
т.2 от НПК подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на ОА и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е
разяснил на подсъдимата, че отчетените доказателства от досъдебното
производство и направените самопризнания по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата. В съдебно заседание подсъдимата Б.Ц.К., редовно
призована, се явява лично и с адв. *** ***, определен
от АК – Плевен за служебен защитник на подсъдимата. Подсъдимата Б.Ц.К. заявява,
че разбира в какво е обвинена, признава вината си, признава изнесената фактическа обстановка в
ОА и съжалява за извършеното. Представителят
на Районна прокуратура гр.Плевен поддържа изцяло повдигнатото обвинение
срещу подсъдимата.
Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази становището на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Б.Ц.К. ***. На ***година подсъдимата Б.К.
публикувала обява във вестник „***“, че търси работа като личен асистент. На
13.02.2019 година, на оставения от нея телефон за връзка, се обадило
неустановено по делото лице от мъжки пол, което я попитало дали още търси
работа. След като подсъдимата отговорила утвърдително, неустановеното лице й
казало, че ще бъде потърсена отново. Малко по-късно подсъдимата получила
обаждане от румънски номер. Провела разговор с неустановено по делото лице от
мъжки пол, което й обяснило, че „работата“ ще се състои в това подсъдимата да
пътува до различни населени места, от където да взима пари за „капаро“ за
направени поръчки. Подсъдимата К. се съгласила да участва. Тогава
неустановеното лице дало инструкции на подсъдимата на другия ден сутринта да
отпътува за град Плевен, област Плевен. На ***година, сутринта, подсъдимата Б.К.
***. Пристигайки в града, подсъдимата останала да чака инструкциите на
неустановеното по делото лице. Междувременно, на ***година, около 11:30 часа,
неустановеното по делото лице се обадило на стационарен телефон с номер ***на
възрастната свидетелка В.М.В. ***. След като свидетелката В. вдигнала телефона,
неустановеното лице я въвело в заблуждение, като се представило като „полицай ***“.
Мнимият „полицай ***“ обяснил на свидетелката В., че е обградена от измамници, които искат да й вземат парите, като й казал, че
въпросните измамници я наблюдават от съседния блок.
Неустановеното лице поискало свидетелката да даде парите си на полицията, за да
могат да заловят измамниците, като й обещал, че след
това парите й ще й бъдат върнати. Въведена в заблуждение, че действително
разговаря със служител на полицията, свидетелката В.В.
се съгласила да съдейства, разказала, че има спестени около 3000.00 лева и дала
точния си адрес на мнимия полицейски служител. Тъй като свидетелката В. не
притежавала мобилен телефон, цялата комуникация с неустановеното по делото лице
се провеждала на стационарния й домашен телефон. По указания на „полицай ***“
свидетелката В. увила сумата от 3150.00 лева във фолио и поставила така
получения пакет в хладилника. След това неустановеното лице поискало от
свидетелката В. да хвърли пакета с парите пред терасата. Свидетелката В. обаче
се притеснила и отказала. Тогава мнимият полицай казал на свидетелката, че ще
изпратят служителка на полицията, която лично ще вземе парите. Свидетелката В.
се съгласила и излязла с парите пред входа на блока, като седнала на една
пейка. Междувременно неустановеното лице се обадило на чакащата обвиняема Б.Ц.К.
и й дало инструкции с точния адрес, на който трябва да отиде. Подсъдимата К. ***3.
През цялото това време подсъдимата К. не прекъсвала връзката си с
неустановеното лице, като чувало как то говори с непозната за нея жена-
свидетелката В.В.. Пред блок № *** неустановеното
лице описало на подсъдимата Б.К. свидетелката В. и я накарало да отиде до
пейката. Подсъдимата К. се приближила към указаното й място. Свидетелката В.
попитала подсъдимата дали тя е жената от полицията. Подсъдимата К. отговорила
,утвърдително с „да“, като по този начин пряко взела участие във въвеждането и
поддържането на заблуждение у свидетелката В.. Успокоена от отговора,
свидетелката В. повярвала, че подсъдимата К. е служител на полицията й и
предала пакета, съдържащ сумата от 3150.00 лева. Впоследствие, пострадалата
свидетелка В.М.В. осъзнала, че е станала жертва на измама и уведомила за
случилото се органите на полицията, като подала сигнал в ***. След като взела
пакета с парите, подсъдимата К. се върнала до автогарата на град Плевен, от
където хванала автобус за град ***. Около 15:10 часа подсъдимата К. ***, където
била потърсена по телефона от неустановеното по делото лице. Неизвестният
извършител й казал сутринта на следващия ден да хване първия автобус за град ***,
област ***, където да отнесе пакета с парите. Неустановеното лице също така
казало на подсъдимата да бръкне в пакета, от където да вземе сумата от 100.00
лева за пътни разходи. На 15.02.2019 година, около 08:00 часа, подсъдимата В. ***.
При пристигането й в града, подсъдимата получила обаждане от неустановеното
лице, което й дало указания да хване такси и да отиде в района на магазин „***“.
Подсъдимата направила какво й било казано, като на паркинга на магазина
освободила таксито. Следвайки инструкциите на неустановеното лице, подсъдимата
отишла до намиращ се наблизо трафопост, като оставила пакета с парите до едно
дърво, в предварително изкопана дупка. Затиснала дупката с намиращата се там
цигла и покрила всичко с няколко клонки. След това подсъдимата се отдалечила,
хванала автобус за град *** и се прибрала в дома си.
При
съобразяване на всичко гореизложено е констатирано, че Б.Ц.К. ***, на ***година,
в град Плевен, област Плевен, в съучастие като съизвършители
с неустановено по делото лице, с цел да набавят за себе си имотна облага, като
се представили за длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи,
възбудили и поддържали у В.М.В. *** заблуждение, че ще съдейства в акция на
полицията относно задържане на „телефонни“ измамници
и с това й причинили имотна вреда в размер общо на 3150.00 лева /три хиляди сто
и петдесет/ лева – престъпление по чл.210, ал.1 т.1 във вр.
е чл.209, ал.1 във вр. е чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С това си деяние Б.Ц.К. е осъществила от
обективна страна състава на престъпление по чл.210, ал.1 т.1 във вр. е чл.209, ал.1 във вр. е
чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. От субективна
страна престъплението е осъществено от подсъдимата при форма на вина - пряк
умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е общественоопасните
последици и е желаела настъпването им. Обвинението се доказва от показанията на
свидетелите и останалия приложен по делото писмени и гласни доказателствени
материали. Смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимата са добро
процесуално поведение, неблагоприятното социално и имуществено положение. Отегчаващи
вината обстоятелства са конкретната тежест и високата обществена опасност на
извършеното инкриминирано деяние от страна на подсъдимата, а именно въвеждане в
заблуждение на възрастен гражданин, като причинения престъпен резултат се е
отразил изключително негативно на пострадалата. Ноторно
известно е, че така наречените телефонни измами, както са посочени и в диспозитива на обвинението са един вид престъпления, с
които правоохранителните органи изпитват изключителни
затруднения при тяхното разкриване и изправяне на извършителите им пред съда.
Този род престъпления продължава с изключителна интензивност вече две
десетилетия. Извършителите на тези престъпления продължават да изненадват и обществото
и правоохранителните органи със своята
изобретателност и безкомпромисност по отношение на жертвите. Също така, ноторно известно е, че жертва на тези престъпления са
предимно възрастни хора, предимно живеещи сами, които биват измамени и
вследствие на това се разделят с всичките си налични парични средства,
включително златни накити и вследствие на този вид престъпления жертвите
остават без всякакви средства за препитание, което освен всички други
неблагоприятни последици, ги поставя и в риск за оцеляване. От друга страна,
изключителната изобретателност и липсата на желание от правозащитните органи да
разкриват този вид престъпления, в зората на тяхното извършване, доведе до там,
че същите са развили добре работещ механизъм, при който, така наречените
„мозъци“ на този вид измами, към този момент все още не могат да бъдат разкрити
и изправени пред съда. Пред съда се изправят така наречените „мулета”, които
спомагат за извършване на престъплението и които биват заменяни постоянно, с
цел невъзможност да бъдат заловени основните причинители, на този вид
престъпления. При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени
обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимата, оцени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът призна за виновна
подсъдимата Б.Ц.К. родена на *** ***, българка, българска гражданка, омъжена,
със средно – специално образование, не работи, адрес за призоваване в страната:
село ***, община ***, област ***, неосъждана, ЕГН ********** в това, че на ***година,
в град Плевен, област Плевен, в съучастие като съизвършители
с неустановено по делото лице, с цел да набавят за себе си имотна облага, като
се представили за длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи,
възбудили и поддържали у В.М.В. *** заблуждение, че ще съдейства в акция на
полицията относно задържане на „телефонни“ измамници
и с това й причинили имотна вреда в размер общо на 3150.00 лева /три хиляди сто
и петдесет/ лева, поради което и на основание чл.210, ал.1 т.1 във вр. е чл.209, ал.1 във вр. е
чл.20, ал.2 във вр. с ал.1,вр.чл.54,
ал.1 от НК я осъди
на две години лишаване от свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали наложеното наказание с една трета, като окончателния размер на
наказанието е една година и четири месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на така наложеното наказание с
три годишен изпитателен срок. Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще
изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
На основание
чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимата Б.Ц.К.
с ЕГН ********** да заплати на В.М.В.
с ЕГН ********** *** сумата от 3020,00лв., представляваща размера на
причинената имуществена вреда в резултат на деянието, предмет на повдигнатото
обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – ***.
до окончателното изплащане на сумата.
На основание
чл.71 от ГПК съдът осъди подсъдимата Б.Ц.К. с ЕГН **********
да заплати държавна такса в размер на 4%, а именно 120,80лв. по сметка на Районен
съд – град Плевен.
На основание чл.53, ал.1 б.“а“ от НК
веществените доказателства, които са послужили за извършването на умишленото
престъпление – 1 брой мобилен телефон марка „***“ с IMEI
*** и IMEI ***със SIM карта на „***“ с номер за
разговори ***/приложен към материалите по делото в запечатан бял плик на л.79/
съдът постанови да бъдат отнети в полза на държавата.
Предвид
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: