№ 123
гр. Велико Търново, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500083 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:
1.Въззивна жалба вх.№15187/13.10.2024г. на Прокуратурата на Р. България срещу
Решение № 648 от 01.12.2024г./ поправено с Решение № 45/24.01.2025г./ постановено по гр.
дело № 921/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която
Прокуратурата на Р. България е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на З. Х. Х. ЕГН **********, сума в
размер на 18 000 лв. /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди; сума в размер на 2 650.00 /две хиляди шестстотин и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от повдигнато й обвинение
в извършване на престъпление по ДП №11/2017г. по описа на ОСлО при ОП – Велико
Търново, по което е оправдана с влязла в законна сила на 25.01.2023г. Присъда
№13/14.03.2022г. по НОХД №591/2021г. по описа на РС – Велико Търново, ведно с законната
лихва върху главницата, считано от 25.01.2023г. до окончателното изплащане, на основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде
отменено като вместо него бъде постановено друго, с което размера на обезщетението да
бъде намален. Излага, че при определяне на претендираното обезщетение, неправилно е
приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за справедлива обезвреда, както и не е съобразена
актуалната съдебна практика. Твърди, че началният момент, от който ищцата е започнала да
търпи неимуществени вреди не е 18.05.2017г., когато е извършено претърсване и иззeмване в
магазина, в който ищцата е работела, както е прието, а 31.07.2019г., когато ищцата е
привлечена в качеството й на обвиняема за престъплението, за което е оправдана. Оспорва
да носи отговорност за медийни публикации, доколкото същите не касаят действия на
прокуратурата. Излага, че наказателното производство не е продължило много над разумния
1
срок имайки предвид фактическата и правна сложност, както и, че забавяне в съдебната
фаза не може да се вмени на прокуратурата. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство,
претендирано като имуществени вреди.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна
З. Х. Х., чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу решението в обжалваната част, което намира за правилно и
законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на адвокатско
възнаграждение, както и разноските по делото.
2. Въззивна жалба вх.№ 15210/16.12.2024г. на З. Х. Х. ЕГН ********** срещу
Решение № 648 от 01.12.2024г. / поправено с Решение № 45/24.01.2025г./ постановено по гр.
дело № 921/2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта с която Е
ОТХВЪРЛЕН, като неоснователен и недоказан, предявения от въззивницата против
Прокуратура на Р. България иск с правно основание по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от над уважения размер от
18 000 лв. до размер от 50 000лв./ за още 32 000лв./, ведно със законна лихва считано от
25.01.2023г. до окончателното изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което иска за неимуществени вреди да бъде
уважен до пълния предявен размер. Обсъждайки събраните по делото доказателства,
оспорва извода на съда, че по делото не е установено, че вследствие незаконното обвинение
се е влошило здравословното й състояние, както и, че не е установена връзка между
наказателното дело и затварянето на магазина, в който е работила, което също и е нанесло
неимуществени вреди. Изложени са съображения, че съдът неправилно е преценил
събраните по делото доказателства и неправилно е приложил критерия за справедливост по
чл.52 от ЗЗД.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна- Прокуратурата на Р. България.
В съдебно заседание, Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор при А. –Велико
Търново, поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да бъде намален размера на присъдените обезщетения.
В съдебно заседание, З. Х., чрез процесуален представител, поддържа депозираната
от нея жалба, моли присъденото й обезщетение да бъде увеличено съобразно доказаните от
нея в хода на производството неимуществени вреди. Оспорва жалбата на Прокуратурата и
претендира оставянето й без уважение. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред ОС –Велико Търново е образувано по предявени от З. Х. Х.
срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от
ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 100 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2650лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради незаконно
обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което ищцата е оправдана с
влязла в законна сила на 25.01.2023г. Присъда №13/14.03.2022г. по НОХД №591/2021г. по
описа на РС – Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск,
считано от 25.01.2023г. до окончателното плащане.
В исковата молба, ищцата твърди, че на 31.07.2019г. била привлечена като
обвиняема по ДП №11/2017г. по описа на ОСлО във ВТОП за извършено престъпление по
чл.234 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.20 ал.1 от НК /общо за 36 броя деяния/ -
2
държане на акцизни стоки без бандерол. С Присъда №13/14.03.2022г., постановено по НОХД
№591/2023г. по описа на ВТРС, била призната за невиновна и оправдана по обвинение по
чл.234 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК. Синът й С. Х. Р. също бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите срещу него две обвинения: по чл.234 ал.1 пр.2 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК и по чл.339 ал.1 пр.2 НК. По протест на прокурора срещу
оправдателната присъда било образувано ВНОХД №227/2022г. по описа на ВТОС, по което
с Решение №7/25.01.2023г.,съдът потвърдил изцяло оправдателната присъда. Твърди, че
вследствие на образуваното ДП, привличането й като обвиняема и неоснователно
повдигнатото й от РП – Габрово обвинение за извършено продължавано престъпление,
претърпяла значителни неимуществени вреди – морални болки, страдания, негативни
емоции, стрес, притеснения, безпокойство, неудобства, страх за бъдещето, подробно описани
като проявление в ИМ, които й нанесли сериозни негативни последици върху личния,
семейния и професионалния й живот, както и върху здравето й. Излага, че след 18.05.2017г.
съпругът й Х. Р. Х. затворил магазина стопанисван от него като ЕТ „Солидей – Х. Х.“, в
който тя работела като продавач и в резултат от образуваното наказателно производство и
публичното му отразяване, ищцата и синът й останали без работа, което се отразило особено
негативно върху финансовото състояние на цялото семейство и на личния й живот. Сочи, че
извършените процесуално – следствени действия по ДП на 18.05.2017г. срещу нея и
семейството й, за които били ангажирани голям брой полицейски служители, автомобили и
други ресурси, както и задържането на сина й С. Х. Р. за срок от 24 часа, който също бил
разследван по образуваната преписка и който към онзи момент бил служител на РУ Елена,
предизвикали у нея силен стрес, а фактът на медийно огласяване на случая, довели до
чувство на неудобство, срам и притеснение, същата станала обект на множество коментари,
част от тях негативни. Сина й бил дисциплинарно уволнен и останал без работа в
продължение на около две години, като ищцата преживявала тревоги и притеснения, както
за своето, така и за неговото бъдеще. Твърди, че след акцията на 18.05.2017г., когато било
извършено претърсване и изземане от дома й и от магазина, в който работи, ищцата
променила изцяло начина си на живот, като дълго време почти не излизала от къщи и
контактувала само с хора от най - близкото си обкръжение. Силни негативни емоции
изпитала и при извършената й криминалистическа регистрация, почувствала се унизена и
със силно наранено достойнство от снемането на отпечатъци, заснемането й и всички
останали действия по регистрацията. Сочи, че неоснователните обвинения и продължилото
повече от 5 години наказателно производство довело до сериозно влошаване на
здравословното й състояние – през м. май 2022г. отключила заболяване – захарен диабет,
който се дължал на продължителните притеснения и стрес, които изживяла във връзка с
наказателното производство против нея, кръвното й налягане се повишавало често, особено
след съдебно заседание, налагал се прием на лекарства след консултации с личния лекар.
Претендира сумата от 100 000лв., която с счита за справедлива да обезщети претърпените
вследствие на незаконно НП неимуществени вреди. Сочи, че освен неимуществени е
претърпяла и имуществени вреди в общ размер на сумата от 2650лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за защитата й по воденото ДП и НОХД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Сочи, че не са налице доказателства за
действително претърпени от ищцата вреди, като и, че те са в пряк резултат от процесното
обвинение. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществените вреди, като
прекомерно завишено, не отговарящо на критерия за справедливост , както и на
икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането.
Оспорва отговорността си по отношение на медийните публикации с довод, че отзвукът и
наличието им в равна или по – голяма степен се дължат на заеманата позиция на другия
обвиняем по делото-сина й. Оспорва като неоснователна претенцията на ищцата за
обезщетение за вреди за периода преди привличането й като обвиняема по ДП – от
3
15.05.2017г. до 31.07.2019г. Твърди, че наказателното производство е със фактическа и
правна сложност, поради което продължителността му не е извън разумния срок, ищцата не
твърди спрямо нея да е била наложена мярка за неотклонение и забрана за напускане
пределите на Р. България. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди.
Настоящият състав на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след
съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата
отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано.
С въззивните жалби не са наведени оплаквания относно решението в частта, в
която са приети за установени елементите на фактическия състав на визираната правна
норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването на ищцата с влязъл в сила
съдебен акт, причинените вреди и причинно - следствената връзка между неправомерното
привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за имуществените и неимуществените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали
са причинени виновно или не от длъжностно лице.
От анализа на събраните пред Окръжен съд –Велико Търново гласни и писмени
доказателства се извежда извода, че ищцата е установила твърдения от нея факт, че за
времето от 31.07.2019г./когато е привлечена в качеството й на обвиняема по ДП №
11/2017г. по описа на ОСлО-Велико Търново до 25.01.23023г.,когато е постановено Решение
№ 7 от същата дата по ВНОХД №227/2022г. по описа на ВТОС, с което е потвърдена
Присъда №13/14.03.2022г., постановена по образуваното НОХД №591/2023г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, с която е призната за невиновена в престъплението, за което
й е повдигнато обвинение, спрямо нея се е водело наказателно производство в досъдебна и
съдебна фаза, приключило с оправдателна присъда.
Спорът пред настоящата инстанция е сведен до размера на претърпените от ищцата
неимуществени и имуществени вреди, респективно справедливия размер на дължимото
обезщетение за тяхната обезвреда.
По отношение на обезщетението за неимуществените вреди.
Възраженията на Прокуратурата на Р. България, че присъденото на ищцата
обезщетение е завишено спрямо установените по делото вид и размер на вредите, както
и, че не отговоря на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът счита
за неоснователно със следните аргументи.
От привличането на ищцата в качеството й на обвиняема на 31.07.2019г. за тежко
умишлено престъпление от общ характер, за това, че при условията на продължавано
престъпление, като извършител, в съучастие със С. Х. Р. – помагач /неин син/, в магазин,
4
собственост на ЕТ „Солидей Х. Х.“ в гр.Елена, ********, държала акцизни стоки без
български акцизен бандерол, като наличието на бандерол върху горепосочените стоки се
изисква по закон, всичко общо 194 бр. бутилки с вместимост по 1,9 литра, пълни с етилов
алкохол, на обща 5 стойност 1280,37лв. и дължим акциз от 1422,63лв. и 32 кутии цигари на
обща стойност 240лв. и дължим акциз 129,44лв., или акцизни стоки на обща стойност
1520,37лв. и дължим акциз на обща стойност 1552,07лв., представляващо немаловажен
случай – престъпление по чл.234 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.20 ал.1 от НК,
за което се предвижда наказание “лишаване от свобода“, до влизане в сила на
оправдателната присъда за това престъпление на 25.01.2023г., е изминал период от време –
3 години и половина. Тук следва да се отчете и времето в съдебната му фаза по НОХД №
34/2020г. по описа на РС – Елена, когато в период от повече от 10 месеца /от 04.05.2020г. до
25.03.2021г./, поради извънредното положение във връзка с Ковид -19 не са провеждани
съдебни заседания. По НОХД №591/2021г. по описа на РС – Велико Търново, са проведени
седем открити СЗ, в които ищцата е взела и лично участие. По делото е постановена
оправдателна Присъда №13/14.03.2022г., с която З. Х. Х. е призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.234 ал.1 пр.2 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, а сина й С. Х. Р. е оправдан по обвиненията му в извършване
на престъпление по чл.234 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК и престъпление по
чл.339 ал.1 пр.2 от НК. По образуваното въз основа на протест на Прокуратурата против
оправдателната присъда, ВНОХД №227/2022г. по описа на ВТОС е проведено едно открито
СЗ, в което подсъдимата З. Х. Х. е взела лично участие. По същото е постановено Решение
№7/25.01.2023г. на ВТОС, с което е потвърдена Присъда №13/14.03.2022г. по НОХД
№591/2021г. по описа на РС – Велико Търново.
При преценка продължителността на наказателното преследване по отношение на
ищцата, следва да бъде зачетен и периода от 18.05.2017г. , когато в нейно присъствие е
извършено претърсване и изземване в семейния магазин за хранителни стоки. Действията на
компетентните разследващи органи по събиране на доказателства за установяване на вината
й, съгласно практиката на ЕСПЧ по чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС и придават качеството на обект
на наказателно обвинение. Предвид изложеното, наказателното производство срещу
ищцата е продължило в периода от 18.05.2017г. до датата на влизане в законна сила на
оправдателната присъда спрямо нея /а и спрямо сина й Сюлейман Реджебов/ – 25.01.2023г.,
т.е. продължителен период от 5г. и 8 месеца. Действията по привличане към наказателна
отговорност на ищеца са започнали под контрола на наблюдаващият делото прокурор.
Прокуратурата е поддържала обвинението в съдебна фаза пред първа инстанция, както и е
протестирала оправдателната присъда.
По отношение на ищцата, с Постановление от 10.02.2020г. на водещия
разследването по ДП №11/2017г. по описа на ОСлО във ВТОП е взета мярка за
неотклонение „Подписка“, която макар и в различна степен от най-тежката предвидена в
НПК и е причинила неудобства. По делото не са събрани доказателства, че наложената
мярка е променила значително режима на живот на Реджебова и с нея е било ограничено
правото й на придвижване. Като част от ДП/НОХД/ по дело е приложена справка съдимост
за ищцата, от която е видно, че същата не е осъждана. По делото няма представени
доказателства за процесния период спрямо нея да се е водило друго наказателно
производство.
Настоящият съдебен състав счита, че воденото срещу ищцата наказателно
производство в досъдебната и съдебна фаза не е приключило в разумен срок, като споделя
мотивите на първоинстанционния съд за фактическа, но не и за правна сложност. Правилно
е отчетено, че в период от 10 месеца поради наложеното в страната извънредно положение,
с ищцата не са извършвани процесуални действия, което не може да се вмени във вина на
прокуратурата. Безспорно НП е протекло в период от живота на ищцата, в който тя е била в
активна възраст -58 години към 2017г.
5
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, настъпили в
пряка причинна връзка с образуваното наказателно производство, както и за техния
интензитет, ищцата е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.
Р./нейна снаха, чиито показания съдът цени в условията на чл.172 от ГПК/, С. С. и Н.
К./чиито показания съдът цени като обективни, в частта базираща се на лични впечатления/.
Съвкупно от показанията им се обосновава извод, че в резултат на воденото наказателно
производство в досъдебна и съдебна фаза, ищцата е претърпяла обичайните, характерни за
всяка личност, подложена на незаконно наказателно преследване неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни изживявания: стрес, притеснения, неудобства, притеснила се е
относно бъдещето си, изпитвала е срам. Свидетелите са категорични, че освен за
собственото си бъдеще, ищцата силно се притеснявала и изпитвала негативни емоции и
затова , че и синът й , който бил полицай в РУ - Елена е арестуван и обвинен. Променила се,
станала по- затворена, по – унила, престанала да излиза от дома си. Магазинът, който е на
мъжа й и в който тя работела бил затворен. Акцията била шумна и всички в гр. Елена
знаели за това. Св. Реджебова излага, че след полицейската акция на 18.05.2017г. ищцата не
била в състояние да работи и започнала да приема успокоителни, отключили се някои
заболявания; променила ежедневния си път и той вече не минава край процесния магазин;
преди това не е имала проблеми от ендокринологично естество; ищцата все още изпитва
неудобство; след като З. Х. била оправдана се поуспокоила, станала по- контактна и повече
общува с хората; променила се, малко й олекнало; не е посещавала психолог; от тогава
ищцата не работи и е пенсионер; личният й лекар назначил на ищцата „Лексотан“.
Съдът приема за установено, че медийните публикации са направили Х.
разпознаваема в гр. Елена, като с оглед нивото на обществено правосъзнание, за нея се е
създало впечатление, че действително е извършила престъпленията, за които е обвинена. В
тази връзка съдът счита , че същата е търпяла негативни емоции , не само от собственото си
обвинение, а и поради факта , че е била обвиняема заедно със сина си , който към 2017г. е
бил полицай и, който бил задържан на 18.05.2017г. за 24 часа. Същевременно видно от
приложените към исковата молба писмени доказателства, публикациите в пресата касаят
предимно сина на ищцата. Установено е от свидетелските показания, че близките й не са се
повлияли от публикациите в пресата и въпреки написаното в тях, са я смятали за невинна.
Служебно известно е на съда, че с влязло в сила Решение № 150/05.07.2024г. по в.гр.дело №
205/2024г. по описа на ВТАС, по предявен от Сюлейман Реджебов против ПРБ, иск с правно
основание чл. 3 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за претърпени от коментираното в настоящото
изложение незаконно обвинение, за което е оправдан, му е присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.
В хода на настоящото производство, ищцата е доказала настъпването на негативни
преживявания в интензитет довел до влошаване на здравословното състояние, чрез
отключване на захарен диабет. От заключението на приетата по делото СМЕ, безспорно е
установено, че от месец май 2022г. тя е с диагностицирана с неинсулинозависим захарен
диабет без усложнения, като при последващо проследяване през м.10.2022г. е постигнат
оптимален гликемичен контрол. Вещото лице е обосновало и причинна връзка между
преживяванията на стрес и притеснения, породени от воденото срещу ищцата наказателно
разследване и констатираното заболяване и неблагоприятни промени в здравословното й
състояние. Установено е , че към настоящият момент не може да се говори за излекуване от
заболяването и категорично се налага редовен прием на медикамент с оглед поддържане на
нормогликемия и избягване на ранна поява на усложненията на захарния диабет.
Ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е представила убедителни
доказателства, установяващи настъпването на негативни преживявания в интензитет довел
до дълбока промяна в начина й на живот. С оглед престъпленията, за които тя и синът й са
разследвани и обвинени, безспорно затварянето на семейния магазин е повлияно от
наказателното преследване. По делото обаче липсват категорични данни , че е имало пречка
6
той да продължи да функционира, доколкото видно от показанията на св. Н. Р., в семейния
магазин до обяд е работела една жена , а след обяд – ищцата, т.е. тя не е била единствената
продавачка. За нея свързаните с магазина негативни емоции и преживявания са от
извършеното в него процесуално действие по претърсване и изземване, а не с оглед
невъзможността същият да функционира, респективно да носи доходи на семейството на Х..
Съблюдавайки критерия за справедливост, визиран в нормата на чл.52 от ЗЗД и
преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид /Постановление № 4/68 на Пленума на ВС/ при определяне размера на
справедливата обезвреда на претърпените от ищеца вреди, следва да бъде съобразено, че
присъденото обезщетение не следва да се превръща в източник на неоснователно
обогатяване и при определяне на размера му следва да се прецени общата икономическа
среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането/ м.01.2023г./, като се
вземе предвид, че по данни на НСИ тримесечният общ доход средно на лице от
домакинството през първото тримесечие на 2023г. е 2394.00 лева, а минималната работна
заплата за страната към м.01.2023г. е 780.00 лева.
С изложените мотиви и с оглед събраните и обсъдени по делото доказателства,
отчитайки социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към дата на
влизане в сила на оправдателната присъда, съдът счита, че при определяне размера на
присъденото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 18 000 лв.,
първоинстанционният съд е спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД,
преценявайки възрастта на ищцата, общественото й положение, тежестта на неоснователно
повдигнатото й обвинение, продължителността на воденото наказателно производство в
досъдебна и съдебна и съдебна фаза, характера и степента на доказаните преживени в
резултат на същото негативни емоции, отражението им върху здравословното състояние на
З. Х., поради което така определеното обезщетение представлява справедлива обезвреда на
претърпените от нея вреди.
По отношение на имуществените вреди.
С въззивната си жалба, Прокуратурата на Р. България банкетно е оспорила иска за
обезщетение за имуществени вреди, като не са изложени никакви аргументи в подкрепа на
неоснователността му. В пледоарията си по същество пред настоящата инстанция,
представителят на А. –Велико Търново е заявил, че в тази част решението следва да бъде
потвърдено.
С представените по делото и подробно описани в обжалваното решение договори за
правна защита и съдействие, искът е доказан по основание и размер, поради което правилно
и законосъобразно е уважен от първоинстанционния съд в размер на 2650.00лева. Ищцата
не би заплащала адвокатски хонорари и респективно, това не би представлявало вреди, ако
при осъществяване на своята правораздавателна дейност, прокуратурата беше съблюдавала
и съобразила материалния и процесуалния закон при наказателното преследване. В тази
връзка вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на ответника.
Според дадените разяснения с ТР № 1/2017 г. от 11.12.2018 г. по тълк. дело №
1/2017г. на ОСГК, при иск по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, съдът може да определи обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от
платения в наказателния процес. В конкретната хипотеза, съдът намира възражението на
ответника за прекомерност на претенцията за неоснователно с оглед фактическа сложност на
делото, интензитета на извършените процесуално следствени действия и продължителността
на делото.
С оглед формирания извод за основателност на главния иск, основателен е и
акцесорния такъв за присъждане на законна лихва от датата на влизане в сила на акта, с
който се признават за незаконни действията на държавния орган, в случая 25.01.2023год., на
която дата е осъществен деликта по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
7
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение, следва да бъде потвърдено, включително и в частта за присъдените разноски.
При този изход на спора, с оглед направеното искане, за осъществената защита по
подадената от Прокуратурата на Р. България въззивна жалба, на основание чл.10 от
ЗОДОВ, последната следва да бъде осъдена да заплати на адв. В. К., представлявала ищцата
по реда на чл.38 от ЗА,адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Доколкото, в
случаите на оказана безплатна правна помощ, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2
от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение, което се определя от съда по всеки един от
предявените искове и се възлага на осъдената насрещна страна, както и с оглед
приложението на решение на СЕС по дело С-438/22, при определяне на възнаграждението
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери.
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 648 от 01.12.2024г./ поправено с Решение №
45/24.01.2025г./ постановено по гр. дело № 921/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. К. от
ВТАК, сумата от 300.00/триста/лева, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на З. Х. Х., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8