Решение по дело №36127/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 ноември 2024 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20241110136127
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 20769
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110136127 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от “Застрахователно дружество Евроинс” АД (ищец) срещу
“Спиди” АД (ответник) с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) за заплащане на сумата от 195 лева - неплатен остатък от регресно вземане за заплатено
обезщетение по застраховка “Товари по време на превоз” на увреденото лице (“Бошнаков”
ЕООД) по щета № .../2023 г. на “Застрахователно дружество Евроинс” АД, ведно със
законната лихва върху сумата от 17.06.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, както и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащането на мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 08.11.2023 г. до 16.06.2024 г. в размер 16,39 лв.
Ищецът твърди, че в изпълнение на сключен договор за застраховка “Товари по време
на превоз”, полица № ... от 31.05.2023 г. е изплатил на застрахованото лице по договора -
“Б.” ЕООД, сума в размер на 210 лв., представляваща обезщетение за повреди по
застрахована стока - полигранитна черна мивка 48/79/17 корито и плот с автоматичен сифон
и смесител. Счита, че причинителят на вредата по стоката е ответникът, поради което
твърди, че е налице суброгация в правата на застрахования и претендира от ответника
заплатената на застрахованото лице сума.
Твърди, че на 02.11.2023 г. е изпратил до ответника регресна покана с рег. №
9812/2/02.11.2023 г., с която го кани да заплати доброволно стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение. В отговор на получената покана ответникът е изпратил
уведомително писмо с изх. № FD-1539 от 07.11.2023 г., в което твърди, че носи ограничена
отговорност в размер на 15 лв., съгласно чл. 71.5 от Общите условия на ответника, която
1
сума е изплатил на ищеца на 09.11.2023 г.
Ищецът се позовава на чл. 67 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) и на чл. 85, ал.
1, т. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), като релевира, че ответникът не е изпълнил
своето задължение да достави стоката невредима до крайния получател. Твърди, че с
Общите условия на ответника се извършва едностранно предварително ограничаване на
договорната отговорност на пощенския оператор, което е в противоречие със
законодателната логика на ЗПУ. Счита, че нито разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 1 от ЗПУ,
нито Общите условия на ответника уреждат начина на определяне на обезщетението и вида
на вредите, които следва да бъдат обезщетени. Пояснява, че определените в Общите условия
размери на обезщетението служат само като ориентир. Поради това навежда доводи, че
приложение в случая трябва да намерят общите правила при неизпълнение, според които
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението, а не Общите условия на ответника. Цитира
съдебна практика в защита на твърденията си.
Твърди, че е налице извънсъдебно признание във уведомителното писмо, изхождащо от
ответника, относно вината за щетите по стоката.
Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 195 лв., представляваща незаплатен
остатък от регресно вземане а заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на
превоз“. Претендира и заплащане на мораторна лихва за забава от деня, следващ регресната
покана (08.11.2023 г.) до деня, предхождащ датата на предявяване на исковете (16.06.2024 г.)
в размер на 16,39 лв., както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете
до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски. Представя
доказателства и доказателствени искания.
Ответникът – „Спиди” АД, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове. Признава обстоятелството, че е налице валидно
сключен договор за предоставяне на куриерски услуги № 101184/01.09.2020 г. между
ответника и “Б.” ЕООД. Възразява обаче срещу твърдения от ищеца размер на
отговорността. Позовава се обаче на т. 4.3 от Договора, сключен с “Бошнаков” ЕООД, като
твърди, че отговорността на изпълнителя (“Спиди” АД) е ограничена до размера на преките
и непосредствени имуществени вреди, които произтичат от неизпълнението, но не повече от
конкретните размери на обезщетенията, предвидени в Общите условия, действащи към
датата на приемане на пратката от подателя. Твърди, че размерът на отговорността
произтича от Договора между страните, а размерът на обезщетението - от Общите условия
на ответника. Заявява, че в конкретния случай възложителят по Договора не е заплатил
допълнителна услуга “Обявена стойност”, при която обезщетението било в размера на
действителната стойност на вредата, но не повече от обявената стойност на пратката, като
цитира т. 71.4 от Общите си условия. Твърди, че Общите условия и Тарифата на “Спиди”
АД се прилагат в отношенията между страните на основание чл. 8.1 от Договора за
предоставяне на куриерски услуги. Релевира, че ограничената отговорност на пощенските
оператори е трайно установен модел, възприет и утвърден по цял свят. Цитира съдебна
2
практика в защита на твърденията си. Признава плащането на застрахователно обезщетение
от ищеца, но навежда твърдения, че застрахователят се суброгира в правоотношението
такова, каквото е по договора и Общите условия, и твърди, че застрахователят не може да
има повече права от застрахования.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че в ЗПУ не е уреден нито начинът на
определяне на обезщетението, нито вида на вредите, които операторът следва да обезщети,
както и срещу твърденията, че в Общите условия на ответника също не е налице
разграничение на характера на вредите, предпоставките за пораждане и обхвата на
задължението им за възстановяване. Релевира, че в т. 4.3. от Договора за предоставяне на
куриерски услуги страните са договорили да ограничат отговорността на пощенския
оператор. Посочва, че както в Договора за предоставяне на куриерски услуги, така и в
Общите условия на ответника са определени точно вредите, за които ограничената
отговорност се отнася, като твърди, че се касае за конкретно за хипотезите на загубване,
ограбване или повреждане на пратка. Пояснява, че обезщетение за повредената пратка би
било дължимо, в случай че за същата бе заплатена допълнителната услуга “Обявена
стойност”. Счита, че поради липсата на заявена такава услуга, дължимото обезщетение за
повредената стока е определено в Общите условия - в размер на 15 лв. С оглед на това
възразява срещу твърденията на ищеца за празнота, която да обуслови приложението на
общите правила за неизпълнение в ЗЗД.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Представя доказателства и прави
доказателствени искания. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно в отношенията между страните с доклада по делото, и се доказва
от представената застрахователна полица № ... с период на валидност 19.06.2023г.-
18.06.2024г. наличието на валидно към датата на застрахователно правоотношение по
застраховка „Товари по време на превози“ между ищеца и „Б.“ ЕООД, клауза „Карго А,
1/1/09“ с лимит 100000.00 лева, с обект на застраховане – разнообразни стоки, разрешени за
търговци на територията на страната, които са нови и фабрично опаковани и предоставени
на куриерска фирма Спиди съгласно договор за куриерска услуга.
Обявено е за безспорно в отношенията между страните с доклада по делото, че в срока
на договора е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен
риск, поради виновното поведение на ответника. Обстоятелствата се доказват от разписка и
двустранен протокол за увредена пратка от 03.07.2023г. като на ответника е предадена
пратка със съдържание „материали за дома“ от „Б.“ ЕООД и опаковка „кашон“, като при
получаването е съставен протокол за товарителница № ..., сключен между ответника и
получателя на пратката, с който е констатирано, че пратка със съдържание „мивка“ 1 бр. е
счупена, като няма външно повредена опаковка – кашон и бъбъл фолио. Получаването на
пратката е отказано и е върната, след което при товародателя е констатирана отново вредата.
Видно от приложимите общи условия и Институтски Карго Клаузи (А) – CL 382 1/1/09 –
3
полицата осигурява пълно покритие за всички рискове от пълна или частична загуба и/или
повреда на застрахования товар по време на превоза, освен изрично изключените, в това
число се покриват разходите при обща авария и спасителни разноски.
Доказва се по делото от представеното уведомление до ищеца-застраховател, че
товародателя е отправил до него искане за заплащане на обезщетение въз основа на
застрахователния договор в размер на 210.00 лева поради настъпило застрахователно
събитие на 03.07.2023г., изразяващо се в следното – при доставка на мивка полимерна със
смесител е установено, че е счупена. Видно от представената фактура, стойността на
повредената стока е 210.00 лева.
Обявено е за безспорно в отношенията между страните с доклада по делото, че в
резултат на събитието /превоза/ са настъпили вреди по товара в размер на 210.00 лева, както
и че е извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение в размер на 210.00
лева. Както се посочи, стойността на вредата не е спорна и се доказва от приложената
фактура, за изпълнението на задължението на ищеца се доказва от приложения платежен
документ на л. 24.
Ответникът е бил поканен да плати, получавайки покана на 07.11.2023г., в отговор на
която е възстановил сумата от 15.00 лева на 09.11.2023г., което обстоятелство е обявено за
безспорно между страните с доклада по делото, и се доказва от приложените доказателства.
При установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане „Товари по време на превози“ към
датата на увреждането между ищеца и увреденото лице; настъпило в срока на застраховката
застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника;
претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие;
стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че по време на действието на
сключения между ищеца и застрахования договор по застраховка „Товари по време на
превози“, обективиран в представената застрахователна полица № ... с период на валидност
19.06.2023г.-18.06.2024г., е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск, поради виновно поведение на ответника, в резултат на което на
застрахования товар са били нанесени вреди, за които по делото е безспорно, че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 210.00 лв.
Настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния
договор – повреждане на пратка от страна на служители на ответника при осъществяване на
нейното транспортиране, поради виновното поведение на ответника са обстоятелства, които
не са спорни между страните. Освен това, по делото е представен двустранен протокол за
увредена пратка от 03.07.2023 г. по товарителница ...., подписан от представител на
ответника, от отразеното в който може да се изведе, че повредата не произтича от лоша
опаковка, ерго повредата е в резултат на осъществения от ответника превоз. В случая съдът
4
съобрази и поведението на ответника, който е извършил плащане, като ответникът с писмо с
изх. № FD-1539 от 07.11.2023 г. оспорва единствено размера на своето задължение към
ищеца.
При това положение несъмнено е, че увреденият има срещу ответника вземане,
произтичащо от нанесената вреда при осъществяването на превоза на процесното
имущество. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно право срещу
ответника.
Спорен между страните е размера на иска, т.е. размера на дължимото обезщетение с
оглед позоваването от страна на ответника на приложимите му ОУ.
По отношение на размера на претендираното обезщетение, съдът намира, че
пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите за загубени, ограбени и
повредени пощенски пратки, а съгласно чл. 85, ал. 4 ЗПУ конкретните размери на
обезщетенията се включват в общите условия на договорите с потребителите. Законовата
делегация обаче не урежда нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на
подлежащите на възстановяване вреди. В изпълнение на тази законова делегация в своите
Общи условия ответникът също е определил единствено размера на отговорността си от
15.00 лева /т.71.2 от приложимите ОУ с оглед датата на събитието/, без да е извършено
никакво разграничение между отделните хипотези, при които могат да настъпят вреди.
Следователно в случая е налице празнота, която следва да бъде запълнена от общото
правило на чл. 82, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за договорното неизпълнение - обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. По същество е извършено едностранно предварително ограничаване на
договорната отговорност на пощенския оператор към подателя на пратката, каквато не би
могла и не е целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ. Също така следва да се
посочи, че това ограничаване на отговорността не може да бъде противопоставено на
платилия обезщетение за вредите от същото неизпълнение застраховател, който е трето за
правоотношението по договора за пощенска услуга лице. По тези съображения
неоснователни са доводите на ответника, че предвид наличието на специална уредба не са
приложими общите правила при договорно неизпълнение, уредени в ЗЗД. Не може да бъде
споделено възражението в отговора на исковата молба, че на основание индивидуално
подписан договор страните са се споразумели при пратки с необявена стойност да се
ограничи отговорността на ответника до размера предвиден в Общите условия.
Действително по делото е представен договор № 101184 от 01.09.2020г., сключен между „Б.“
ЕООД в качеството на възложител и „Спиди“ АД като изпълнител, в чл. 4.3 от който дори е
предвидено, че обезщетението е в размер на преките и непосредствени вреди, но не повече
от предвиденото в Общите условия. Не може да бъде споделено възражението в отговора на
исковата молба, че на основание индивидуално подписан договор страните са се
споразумели при пратки с необявена стойност да се ограничи отговорността на ответника до
5
размера предвиден в Общите условия. Това е така, защото законът чрез ал. 4 позволява
размерът на обезщетенията да бъде включен в ОУ към договорите, но не изчерпва размерът
на отговорността. Този извод следва от систематичното тълкуване на цялата глава IX,
включваща чл. 85-89 от ЗПУ. В чл. 89, ал. 1 от ЗПУ е предвидено, че подателите на
пощенски пратки носят отговорност пред пощенските оператори за всички повреди,
причинени от съдържанието на техните пратки на други пощенски пратки. Отговорността е
в размерите, в които пощенските оператори отговарят пред лицата, чиито пратки са
увредени. Ал. 2 урежда, че подателите на пощенски пратки по ал. 1 носят отговорност и за
вредите, причинени на самите пощенски оператори. В тази норма отговорността на подателя
не е ограничена, а същият отговаря за всички вреди, които е причинил на пощенския
оператор в резултат от поведението си, което съответства на общия правен принцип да се
обезщетяват всички вреди, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с деянието
и при договорните отношения са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, когато страните са добросъвестни /чл. 82 ЗЗД/. Противно на законодателната
логика в редица закони е потребителят на услугата да отговаря в по-голям обем, отколкото
самият изпълнител. С приетите от ответника ОУ е извършено едностранно предварително
ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към подателя на пратката,
каквато не би могла и не е целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ. Тези размери
могат да служат само като ориентир за дължимите обезщетения и при съгласие между
страните рекламационното производството да се изчерпва с тяхното изплащане. При спор
обаче, приложение намират общите правила, които не са дерогирани от нормата на чл. 85,
ал. 4 ЗПУ, тъй като правилното тълкуване на нормата, систематично с останалите
разпоредби, не налага подобен извод.
По изложените мотиви, този съдебен състав приема, че следва да определи дължимото
се обезщетение по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на
застрахователното събитие, което се равнява на стойността на вещта. Принципът на пълната
обезвреда, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането. Следователно ответникът в хипотеза на
регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие. При нейното пълно или частично
унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното
събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност. Както се посочи, в случая размера на вредите не е спорен и възлиза на 210.00 лева,
каквато е и стойността на повредената вещ.
От тази стойност следва да се приспадне вече платеното от ищеца, т.е. 15.00 лева, при
което остава дължима сумата от 195.00 лева. Вземането се присъжда ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане като акцесорна
6
последица.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира, че
задължението е без срок за изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането,
не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая видно от известието за
доставяне поканата с изх. № 9812/2 от 02.11.2023г., с която ищецът е претендирал от
ответника възстановяване на сумата по процесната щета е получена от ответника на
07.11.2023г., като от деня следващ деня на получаването на поканата същият е изпаднал в
забава. С оглед на гореизложеното основателна се явява акцесорната претенция по чл. 86, ал.
1 ЗЗД, като определено посредством лихвен калкулатор по реда на чл. 162 ГПК
претендираното обезщетение за забава за периода от 08.11.2023г. до 16.06.2024 г. възлиза на
сумата в размер на 16.39 лева, поради което и този иск се явява основателен и следва да се
уважи изцяло.

По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството се
следват само на ищеца. Разноски своевременно са претендирани и възлизат в общ размер на
500.00 лева, от които 100.00 държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение, за
плащането на което са представени доказателства и няма възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
поради което и разноски в пълен размер следва да се присъдят на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, „Спиди“ АД, ЕИК ..., да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ..., следните
суми:
на основание чл. 410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, сумата от 195 лева -
неплатен остатък от регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка
“Товари по време на превоз” на увреденото лице (“Б.” ЕООД) по щета № .../2023 г. на
“Застрахователно дружество Евроинс” АД, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба - 17.06.2024 г., до окончателното плащане,
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 16,39 лева - мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 08.11.2023 г. до 16.06.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Спиди“ АД, ЕИК ..., да заплати на ЗД
„Евроинс“ АД, ЕИК ..., сумата 500.00 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната
банкова сметка на ищеца: BG ... при „Юробанк България“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
7
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8