РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
Гр. София,
……………………. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зорница Гладилова
При
секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност №
3282 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Подадена е
молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.608 ТЗ вр. чл.742, ал.1 ТЗ и чл.630, ал.2
от ТЗ.
Молителят „АДЛ
– И.” ООД твърди, че ответникът „Х.и.” ООД му е длъжник за сумите - с произход,
основание и размер, установени със СПН с
влезли в сила актове по: Заповедно
производство - ч.гр.д.№ 5028/11 г., по описа на СРС, 45 състав; Предявен
установителен иск по чл.422, във връзка с
чл.415 от ГПК , предмет на гр.д.№ 5044/12 г. на СРС, 45 състав; Решение № 1-45-180 от 17.09.2014 г., постановено
по гр.д.№ 5044/12 г. по описа на СРС
45 състав; Предявен установителен иск по
чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК
по отношение на ч.гр.д.№ 5028/11 г., по описа на СРС 45 състав. Въз
основа на издадените въз основа на тези актове изпълнителни листи от 24.01.2015
г. били образувани изпълнителни производства, както следва: изп.д. № 149/15 г.,
по описа на ЧСИ - М., рег.№ 828, по описа й за 2015 г. -гр.ПЛОВДИВ, бул."************,
партер - офис 4. Размерът на дължимите суми в тези изпълнителни производства,
съгласно издадени Удостоверения, по смисъла и на основание чл.456 от ГПК:
Удостоверение Изх.№ 10532 от 15.04.2015 г., издадено на основание чл.456 от ГПК
по изп.д. № 149/15 г., по описа на ЧСИ - М., рег.№ 828, по описа й за 2015 г. -
гр.ПЛОВДИВ, бул."************, партер - офис 4 са по вид, основание и размер, както следва: главница
- 74 192.07 лв.; обезщетение за
забава считано до 03.02.2011 г. - 11
532.30 лв.; обезщетение за забава върху сумата главница, в размер на 74
192.07 лв. считано от 08.02.2011 г. до окончателното й изплащане /което към
14.05.2015 г. е в размер 32 382.80 лв./
и разноски 13 010.79 лв.
Вземанията на
молителя от „Х.и.” ООД произтичали от
неплатени парични задължения, по търговски сделки - обективирани с и чрез
фактури, установяващи и документиращи същите - по вид, количество, време и на
стойност, както следва:
1. Фактура № 2631 от 28.01.2010 г. на обща стойност - 5 927.04 лв., с
ДДС, от която на 23.07.2010 г. - платено - 1 578.49 лв. Остатък за плащане - 4
348.55 лв.; на 09.09.2010 г. - платено - 3 000.00 лв. Остатък за плащане - 1
348.55 лв.; на 16.09.2010 г. - платено - 329.03 лв. Остатък за плащане -
1019.52 лв.; на 25.10.2010г.- платено -
1 019.52 лв. Остатък за плащане - 00.00
лв.
2. Фактура № 2667 от 03.02.2010 г. на обща
стойност - 5 479.68 лв., с ДДС, по която на 16.09.2010 г. - платено - 1 151.45
лв. Остатък за плащане - 4 328.23 лв.; на 30.09.2010 г. - платено - 3 000.00
лв. Остатък за плащане -1 328.23 лв.; на 13.10.2010 г. - платено - 1 328.23
лв.; Остатък за плащане - 00.00 лв.
3. Фактура № 2701 от 11.02.2010г. на обща стойност - 730.32
лв., с ДДС,по която:на
13.10.2010 г. - платено - 730.32 лв. Остатък
за плащане - 00.00 лв. - поради което, не претендира осъждането му за сума -
главница, по тази сделка, обективирана с тази фактура.
4. Фактура № 2729 от 17.02.2010 г. на обща
стойност - 1 886.40 лв., с ДДС, по която: на 13.10.2010 г. - платено - 941.45
лв. Остатък за плащане - 944.95 лв., на 25.10.2010 г. - платено - 915.58 лв.
Остатък за плащане - 29.37 лв., на 27.10.2010 г. - платено - 29.37 лв. Остатък за плащане - 00.00 лв.
5. Фактура № 2752 от 23.02.2010 г., по която: на
27.10.2010 г. - платено - 1 023.68 лв. Остатък за плащане - 1 702.72 лв.; на
29.10.2010 г. - платено - 1 500.00 лв. Остатък за плащане - 202.72 лв.; на
12.11.2010 г. - платено - 202.72 лв.; Остатък
за плащане - 00.00 лв.
6. Фактура № 2792 от 02.03.2010 г. на обща
стойност - 2 536.87 лв., с ДДС, по която на 12.11.2010 г. -платено - 1 297.28
лв. Остатък за плащане - 1 239.59 лв.; на 23.11.2010 г.-платено- 1239.59 лв.; Остатък за плащане - 00.00 лв.
7. Фактура № 2802 от 08.03.2010 г. на обща
стойност - 3 513.60 лв., с ДДС, по която на 23.11.2010г. – платено - 1760.41лв.
Остатък за плащане - 1 753.19 лв., на 6.12.2010г. платено- 1753.19 лв. Остатък за плащане - 00.00 лв.
8. Фактура № 2914 от 30.03.2010 г. на обща
стойност - 2 787.93 лв., с ДДС, по която на
30.03.2010г. – платено - 2367.93 лв. Остатък за плащане - 420.00 лв., на
06.12.2010г. – платено - 246.81 лв. Остатък
за плащане - 173.19 лв.,- на19.01.2011г.-платено-118.76лв.Остатък за плащане - 54.43 лв.; С Кредитно Известие № 2923 от 30.03.2010 г. -
сторниран остатъка от задължението
му, със стойността - 54.43 лв. Остатък за плащане -
00.00 лв.
По сделките, обективирани с посочените Фактури с пореден номер от № 1 -
до № 8 ответникът дължал обезщетение за забава от датата
на приемане на извършената работа - услуга - дата на съставяне на фактурата и възникване на задължение за плащане - до
предявяване на иска , която лихва изчислена била:
За вземането - главница, в размер на 5 927.04 лв., дължими по Фактура №
2631 от 28.01.2010 г. - за времето от от 28.01.2010 г. до 22.07.2010 г. -
295.45 лв.
За вземането - главница, в размер на 4 348.55 лв. - остатък, дължими по
Фактура № 2631 от 28.01.2010 г. - за времето от от 23.07.2010 г.
до 08.09.2010 г. - 58.98 лв.
За вземането - главница, в размер на 1 348.55 лв. - остатък, дължими по
Фактура № 2631 от 28.01.2010 г. - за времето от от 09.09.2010 г.
до 15.09.2010 г. - 2.67 лв.
За вземането - главница, в размер на 1 019.52 лв. - остатък, дължими по
Фактура № 2631 от 28.01.2010 г. -за времето от от 16.09.2010 г. до
24.10.2010 г. - 11.23 лв.
За вземането - главница, в размер на 5 479.68 лв., дължими по Фактура №
2667 от 03.02.2010 г., за времето от 03.02.2010 г. до 15.09.2010
г. - 348.88 лв.
За вземането -
главница, в размер на 4 328.23 лв. - остатък, дължими по Фактура № 2667 от
03.02.2010 г., за времето от 16.09.2010 г. до 29.09.2010 г. - 17.12 лв.
За вземането -
главница, в размер на 1 328.23 лв. - остатък, дължими по Фактура № 2667 от
03.02.2010 г., за времето от 30.09.2010 г. до 12.10.2010 г. - 4.88 лв.
За вземането -
главница, в размер на 730.32 лв., дължими по Фактура № 2701 от 11.02.2010 г.,
за времето от 11.02.2010 г. до 12.10.2010 г. - 50.41 лв.
За вземането -
главница, в размер на 1 886.40 лв., дължими по Фактура № 2729 от 17.02.2010 г.,
за времето от 17.02.2010 г. до 12.10.2010 г. - 126.98 лв.
За вземането -
главница, в размер на 944.95 лв. - остатък, дължими по Фактура № 2729 от
17.02.2010 г., за времето от 13.10.2010 г. до 24.10.2010 г. - 3.20 лв.
За вземането -
главница, в размер на 29.37 лв. - остатък, дължими по Фактура № 2729 от
17.02.2010 г., за времето от 25.10.2010 г. до 26.10.2010 г. - 0.02 лв.
За вземането -
главница, в размер на 2 726.40 лв., дължими по Фактура № 2752 от 23.02.2010 г.,
за времето от 23.02.2010 г. до 26.10.2010 г. - 189.65 лв.
За вземането -
главница, в размер на 1 702.72 лв. - остатък, дължими по Фактура № 2752 от 23.02.2010 г., за времето от 27.10.2010
г. до 28.10.2010 г. - 0.96 лв.
За вземането -
главница, в размер на 202.72 лв. - остатък, дължими по Фактура № 2752 от
23.02.2010 г., за времето от 29.10.2010 г. до 11.11.2010 г. - 0.80 лв.
За вземането -
главница, в размер на 2 536.87 лв., дължими по Фактура № 2792 от 02.03.2010 г.,
за времето от 02.03.2010 г. до 11.11.2010 г. - 182.88 лв.
За вземането -
главница, в размер на 1 239.59 лв. - остатък, дължими по Фактура № 2792 от 02.03.2010 г., за времето от
12.11.2010 г. до 22.11.2010 г. - 3.85 лв.
За вземането -
главница, в размер на 3 513.60 лв., дължими по Фактура № 2802 от 08.03.2010 г.,
за времето от 08.03.2010 г. до 22.11.2010 г.
- 258.26 лв.
За вземането -
главница, в размер на 1 753.19 лв. - остатък, дължими по Фактура № 2802 от 08.03.2010 г., за времето от
23.11.2010 г. до 05.12.2010 г. - 6.44
лв.
Ответникът дължал по
следните фактури:
9. Фактура № 2952 от 07.04.2010 г. на обща
стойност - 3 903.36 лв., с ДДС, Остатък
за плащане - 1 022.12 лв.
10. Фактура № 2963 от 09.04.2010 г. на обща
стойност - 3 513.60 лв., с ДДС, Остатък за плащане — 3 513.60 лв.
11. Фактура № 3025 от 21.04.2010 г. на обща стойност - 3 687.55 лв., с
ДДС, Остатък за плащане - 2 591.55 лв.
12. Фактура № 3056 от 29.04.2010 г. на обща стойност - 1 098.00 лв., с ДДС,
Остатък за плащане - 1 098.00 лв.
13. Фактура № 3170 от 21.05.2010 г. Остатък за плащане - 1 008.14 лв.
14. Фактура № 3237 от 03.06.2010 г. на обща
стойност - 5 914.08 лв., с ДДС, Остатък
за плащане - 5 914.08 лв., дължими и към дата - 04.02.2011 г. /дата на
образуване на Заповедното производство по ч.гр.д. № 5028/2011 г., по описа на
РС - София./ Длъжникът „Х.и.” ООД
заплатил част от това задължение: на 17.10.2011 г. - платено - 2 000.00
лв. на 03.11.2011 г. - платено - 2 500.00 лв. Остатък за плащане - 1 414.08 лв.
15. Фактура
№ 3255 от 04.06.2010 г. на обща стойност - 2 611.32 лв., с ДДС, Остатък за плащане - 2 611.32 лв.
16. Фактура № 3305 от 16.06.2010 г. на обща
стойност - 1 453.82 лв., с ДДС, Остатък
за плащане - 1 453.82 лв.
17. Фактура № 3427 от 06.07.2010 г. на обща
стойност - 7 342.97 лв., с ДДС, Остатък
за плащане - 7 342.97 лв.
18. Фактура № 3462 от 13.07.2010 г.на обща
стойност - 19 293.07 лв., с ДДС, Остатък
за плащане - 18 947.47 лв.
19. Фактура № 3625 от 16.08.2010 г. на обща стойност - 4 047.74 лв., с
ДДС, Остатък за плащане - 4 047.74 лв.
20. Фактура № 3735 от 09.09.2010 г. на обща
стойност - 2 833.01 лв., с ДДС, Остатък
за плащане - 2 833.01 лв.
21. Фактура № 3985 от 25.10.2010 г. на обща
стойност - 5 275.39 лв., с ДДС, Остатък
за плащане - 5 275.39 лв.
22. Фактура № 4006 от 27.10.2010 г.на обща стойност - 677.66 лв., с ДДС, Остатък
за плащане - 677.66 лв.
23. Фактура № 4444 от 19.01.2011 г. на обща
стойност - 2 196.00 лв., с ДДС, Остатък
за плащане - 1.00 лв.
24. Фактура № 4448 от 19.01.2011 г. на обща
стойност - 1 490.11 лв., с ДДС, Остатък
за плащане - 1 490.11 лв.
25. Фактура № 4459 от 21.01.2011 г. на обща
стойност - 17 486.48 лв., с ДДС, Остатък
за плащане - 17 486.48 лв.
26. Фактура № 4465 от 24.01.2011г. на обща стойност -
895.97лв., с ДДС, Остатък за плащане -
895.97 лв.
27.Фактура№4489от26.01.2011г.на обща
стойност - 480.92 лв., с ДДС,Остатък за плащане -
480.92 лв.
По тези сделки
ответникът дължал лихва за забава за времето от - датата на приемане на извършената
работа - услуга - дата на съставяне на фактурата до датата на предявяване на
иска чрез Заявление:
За вземането -
главница, в размер на 246.81 лв., дължими по Фактура № 2914 от 30.03.2010 г.,
за времето от 30.03.2010 г. до 05.12.2010 г.
- 17.50 лв.
За вземането -
главница, в размер на 118.86 лв. - остатък, дължими по Фактура № 2914 от
30.03.2010 г., за времето от 30.03.2010 г. до 05.12.2010 г. - 9.61 лв.
За вземането -
главница, в размер на 3 903.36 лв., дължими по Фактура № 2952 от 07.04.2010г., за периода 07.04.2010 г.
до 18.01.2011 г. - 316.69 лв.
За вземането - главница, в размер на 1 022.12 лв. - остатък, дължими по
Фактура № 2952 от
07.04.2010 г., за периода 07.04.2010 г. до 03.02.2011 г. - 87.55 лв.
За вземането - главница, в размер на 3 513.60 лв., дължими по Фактура
№ 2963 от 09.04.2010 г., за периода
09.04.2010 г. до 03.02.2011 г. - 298.99 лв.
За вземане в размер 3 687.55 лв., дължими по
Фактура № 3025 от 21.04.2010 г. от
21.04.2010г.до 3.02.2014 г. – 87.26 лв.
За вземането -
главница, в размер на 2 591.55 лв. остатък по Фактура № 3025 от
21.04.2010 г.. за периода от 16.08.2010 г. до 03.02.2011 г. - 125.97 лв.
За вземането - главница, в размер на 1 098.00 лв., дължими по Фактура №
3056 от 29.04.2010 г., за периода от 29.04.2010 г. до 03.02.2011
г. - 87.26 лв.
За вземането - главница, в размер на 1 008.14 лв., дължими по Фактура №
3170 от 21.05.2010 г., за периода от 21.05.2010 г. до 03.02.2011
г. - 73.82 лв.
За вземането - главница, в размер на 5 914.08 лв., дължими по Фактура №
3237 от 03.06.2010 г., за периода от 03.06.2010 г. до
03.02.2011 г. - 411.28 лв.
За вземането - главница, в размер на 2 611.32 лв., дължими по Фактура №
3255 от 04.06.2010 г., за периода от 04.06.2010 г. до 03.02.2011 г. - 180.87
лв.
За вземането - главница, в размер на 1 453.82 лв., дължими по Фактура №
3305 от 16.06.2010 г., за периода от 16.06.2010 г. до 03.02.2011
г. - 95.74 лв.
За вземането - главница, в размер на 7 342.97 лв., дължими по Фактура №
3427 от 06.07.2010 г., за периода от 06.07.2010 г. до 03.02.2011
г. - 442.04 лв.
За вземането - главница, в размер на 19 293.07 лв., дължими по Фактура
№ 3462 от 13.07.2010 г., за периода от 13.07.2010 г. до
07.10.2010 г. - 474.28 лв.
За вземането - главница, в размер на 18 947.47 лв - остатък, дължими по
Фактура № 3462 от
13.07.2010 г., за периода от 08.10.2010 г. до 03.02.2011 г. - 637.31лв.
За вземането - главница, в размер на 4 047.74 лв., дължими по Фактура №
3625 от 16.08.2010 г., за периода от 16.08.2010 г. до 03.02.2011
г. - 196.75 лв.
За вземането - главница, в размер на 2 833.01 лв., дължими по Фактура №
3735 от 09.09.2010 г., за периода от 09.09.2010 г. до 03.02.2011
г. - 118.50 лв.
За вземането - главница, в размер на 5 275.39 лв., дължими по Фактура №
3985 от 25.10.2010 г., за периода от 25.10.2010 г. до 03.02.2011
г. - 152.10лв.
За вземането - главница, в размер на 677.66 лв., дължими по Фактура №
4006 от 27.10.2010 г., за периода от 27.10.2010 г. до 03.02.2011 г. - 19.16 лв.
За вземането -
главница, в размер на 2 196.00 лв., дължими по Фактура № 4444 от 19.01.2011 г.,
за периода от 19.01.2011 г. до 26.01.2011 г.
- 4.97 лв.
За вземането -
главница, в размер на 1 490.11 лв., дължими по Фактура № 4448 от 19.01.2011 г.,
за периода от 19.01.2011 г. до 03.02.2011 г. - 6.74 лв.
За вземането -
главница, в размер на 17 486.48 лв., дължими по Фактура № 4459 от 21.01.2011
г., за периода от 21.01.2011 г. до 03.02.2011 г. - 69.23 лв.
За вземането -
главница, в размер на 895.97 лв., дължими по Фактура № 4465 от 24.01.2011г., за
периода от 24.01.2011 г. до 03.02.2011 г. - 2.79лв.
За вземането -
главница, в размер на 480.92 лв., дължими по Фактура № 4489 от 26.01.2011 г, за
периода от 26.01.2011 г. до 03.02.2011 г.
- 1.22 лв.
Съгласно счетоводните записвания, по сметка 445 - Присъдени вземания,
към датата на предявяване на молбата, задължението на ответника за плащане по
тези сделки било със
салдо 131 117.96 лв.
Вземането било
с произход от търговски сделки като последващото настъпило правоприемство не
променяло основанието и произхода на дълга - обстоятелството и факта, че същият
произтичал от търговска сделка - доставка и продажба на стоки и услуги.
Длъжникът бил
неплатежоспособен търговец, поради неизпълнение на изускуемо, ликвидно и
безспорно вземане, което задължение за плащане е възникнало по търговска сделка.
Датата на начална неплатежоспособност
на ответника била 01.05.2010 г.
на която дата длъжникът спрял плащанията. Търговската дейност на ответника била
преустановена. Длъжникът бил
неплатежоспособен търговец и същевременно изпаднал в свръхзадлъжнялост. Длъжникът
не разполагал с налични средства в лева. Длъжникът бил свръхзадлъжняло дружество, тъй като имуществото му не
било достатъчно, за да бъдат покрити задълженията
му. Длъжникът не разполагал с имущество. Дружеството било декапитализирано и това
състояние не било временно. Ответникът имал задължения също към НАП
към финансови предприятия и други лица.
Молителят иска от съда да констатира неплатежоспособността, алтернативно свръхзадлъжнялостта и факта, че продължаване на дейността на
Дружеството би увредило масата на несъстоятелността и интересите на Кредиторите
и да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност и да
обяви в несъстоятелност ответника както и да прекрати дейността на
предприятието му.
Ответникът „Х.и.”
ООД оспорва молбата. Твърди, че действително има задължения към молителя, но не
в посочените в молбата размери. Отправено било предложение за доброволно
уреждане на спора. Твърди, че вследствие икономическата криза през периода 2011
– 2012 г. притежаваната от него фабрика за шоколадови изделия значително
намалила производството, което довело до затруднения в разплащанията с
контрахентите, но въпреки това плащанията никога не били спирани. Твърди, че
притежава достатъчно активи и материални запаси, които да прокриват
задълженията.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е Баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за
собствения капитал; отчет за паричните потоци по прекия метод; справка за
нетекущи /дълготрайни/ активи към 31.12.2013 г. на „Х.и.” ООД.
Представено е Решение № 1-45-180 от 17.09.2014 г., постановено
по гр.д.№ 5044/12 г., по описа на СРС,
45 състав, с което е признато за установено по предявените искови претенции от „АДЛ – И.” ООД, че „Х.и.” ООД дължи цената
по 19 договора за покупко-продажба, оформени с описаните в диспозитива на
решението фактури, както и лихва за забава върху тях.
Представен е
изпълнителен лист от 24.01.2015 г., издаден
по гр.д.№ 5044/12 г., по описа на СРС, 45 състав.
Представено е
удостоверение изх.№ 10532/15.04.2015 г.,
издадено на основание чл.456 от ГПК по
образувано и висящо изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен
лист от 24.01.2015 г., издаден по гр.д.№
5044/12 г., по описа на СРС, 45 състав с длъжник „Х.и.” ООД и взискател „АДЛ – И.” ООД за сумите 74 192.07
лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 8.02.2011 г. до
окончателното й погасяване, която към 14.04.2015 г. възлиза на 31 743.28
лв.; 11 532.30 лв. мораторна лихва; 6 000 лв. адвокатско
възнаграждение; 190 лв. авансови такси по ТТРЗЧСИ и 6820.79 лв. с ДДС – такса
по т.26 от ТТЗЧСИ. Посочено е, че на основание чл.458 от ГПК Държавата е
конституирана като присъединен взискател за сумата от 40 617.37 лв.
Представено е извлечение
от Центарален Регистър на Длъжници – КЧСИ, видно
от което срещу „Х.и.” ООД има заведени над 20 изпълнителни дела при
различни съдебни изпълнители.
По делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и като
компетентно извършена, съдът възприема. Вещото лице С.Й. е представило
структурата на активите и пасивите на „Х.и.” ООД, съобразно баланса към 31.12.2012г., към
31.12.2013г. и към 31.12.2014г. Анализът на капиталовата структура показва, че
капиталовият ресурс на ответното дружество към 31.12.2013г. и към 31.12.2014г.
се състои от собствен капитал в размер на 360 хил.лв. представляващ 19.6 % от
капиталовия ресурс и привлечен капитал в размер на 1479 х.лв. съставляващ 80,4% от капиталовия ресурс. В
баланса на “Х.И.” ООД към 31.12.2013г. и към 31.12.2014г. фигурират Дълготрайни
Материални Активи, земи, сгради, машени и съоръжения с балансова стойност 751 х.лв. Съгласно Отчета за приходите и разходите към
31.12.2014г., който е идентичен с баланса към 31.12.2013г., дружеството е
реализирало 43 х.лв. в т.ч.от продажба на дълготрайни активи приходи и
извършило разходи в размер на 52 х.лв. в т.ч. разходи за персонала 24 хил.лв.,
за суровини и материали и за външни услуги 13 хил.лв. и за външни услуги 8559
хил.лв. Реализиран финансов резултат - 9 хил.лв. загуба. Вещото лице е
представило структурата и стойността на
краткотрайните активи на дружеството съобразно баланса за анализирания период. Най-голям дял в
структурата на краткотрайните активи заемат материалните запаси, които към
31.12.2014г. и към 31.12.2013г. представляват 47.7%, а към 31.12.2012г.
представляват 48.1% от стойността на всички краткотрайни активи. За
анализираните три години материалните запаси нямат движение - същите имат
еднакви стойности. Отчетените приходи от продажби за 2012г. са 302 хил.лв. За
201Зг. приходите са само 43 хил.лв. и те са от продажба на дълготрайни материални
активи. Като се има предвид дейността на предприятието - производство за
шоколадови изделия, с оглед срока на годност на тези материали и продукция,
липса на движение по материалните сметки през последните 201 Зг. и 2014г. и към
настоящия момент, не може да се разчита на 100% ликвидност на материалните
запаси. Вещото лице е изчислило коефициентите за ликвидност за 2012г.. 2013г и 2014г. Показателите за ликвидност характеризират
способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи. Изчислени на база данните от баланса към 31.12.2012г., към 31.12.2013г.
и към 31.12.2014г., са както следва:
|
Коефициенти |
2014г |
2013г |
2012г |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
|
Коефициент на обща ликвидност |
0.7349 |
0.7349 |
0.7398 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
0.3820 |
0.3820 |
0.3838 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
0.0311 |
0.0311 |
0.0611 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0.0311 |
0.0311 |
0.0611 |
За да може дружеството да посрещне
краткосрочните си задължения, то краткотрайните активи трябва да бъдат поне
равни на задълженията т.е. съотношението трябва да има стойност по-голяма или
равна на 1 -ца. Това съотношение обикновено показва колко лева от
краткотрайните активи се падат на 1 лев от текущата задлъжнялост. По-високият
коефициент на покриване осигурява по-добра възможност фирмата да плати текущите
си задължения. Поради липса на дейност на дружеството, коефициентите на
ликвидност през 2014г. са идентични с коефициентите за 2013г. и почти не се
различават от същите за 2012г.
Вещото лице е изчислило показателите за
Финансова автономност, които
характеризират степента на финансова независимост на предприятието от
кредиторите.:
|
Показатели |
2014г |
2013г |
2012г |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
|
Коефициент на финансова автономност |
0.2434 |
0.2434 |
0.2507 |
|
Коефициент на задлъжнялост |
4.1018 |
4.1018 |
3.9892 |
Собственият капитал на фирмата би следвало да
бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за
разплащане с кредиторите за дълъг период от време.За общ норматив на финансова
автономност се приема коефициент 0,33. Към 31.12.2012г., към
31.12.2013г. и към 31.12.2014г. коефициентът на финансова автономност е под нораматива от
0,33.
Вещото лице сочи, че показателите за обръщаемост на
краткотрайните материални активи - времетраене на един оборот и брой на
оборотите са количествени характеристики на
ефективността от използването на краткотрайните материални активи. Те са: Времетраене
на един оборот в дни = средна наличност на краткотрайните
материални активи х 360):
(нетен размер на приходите от продажби ) дни. За 2012г. средната
наличност на КМА = КМА към 31.12.2011г. + КМА към 31.12.2012г./2 = 566+524/2 =
545 х.лв. Нетен размер на приходите за 2012г. - 503 х.лв. Времетраене на един
оборот в дни = 545 х 360/503 = 390 дни Брой на оборотите 0.9 оборота Колкото по-късо е
времетраенето на един оборот, толкова по-значителна е ефективността от
използването на матералните запаси. За 2013г. средната
наличност на КМА = КМА към 31.12.2012г. + КМА към 31.12.2013г./2 = 524+523/2 =
523.5 х.лв. Нетен размер на приходите за 201Зг. - 43 х.лв. Времетраене на един
оборот в дни = 523.5 х 360/ = 4378 дни Брой на оборотите 0.08 Видно от направените изчисления за 201Зг., КМА не са
извършили и един цял оборот, а през 2014г., броят на оборотите е нулев (0.08).
Експертизата
е установила приходите, разходите и реализираните финансови резултати на “Х.И.” ООД съгласно баланса за 2012г., 2013г. и 2014г.
През 2014г. дружеството не е извършвало дейност. Както приходите и разходите,
така и баланса към 31.12.2014г. е идентичен с приходите и разходите и баланса
към 31.12.2013г.
В счетоводството на ищеца, съгласно счетоводните записвания по сметка 445 "Присъдени вземания”, към датата на исковата молба, задължението за
плащане по тези сделки е в размер на 131 117.96 лева, по
вид, размер и стойност описани в исковата молба. Осчетоводените задължения са
съгласно Удостоверение изх.№ 10532 от 15.04.2015г., издадено по образувано и
висящо изп.производство - предмет на изп.д. № 149/15г., по описа на ЧСИ М.,
гр.Пловдив, с взискател “АДЛ - И.” ООД - Пловдив и Длъжник - Х.И.” ООД.
Задълженията, са както следва: 74 192.07 лв. главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 8.02.2011 г. до окончателното й
погасяване, която към 14.04.2015 г. възлиза на 31 743.28 лв.;
11 532.30 лв. мораторна лихва; 6 000 лв. адвокатско възнаграждение.
Задълженията на „Х.и.”
ООД, описани в търговските му книги са следните:
Задължения към финансови предприятия, осчетоводени по кредита на сметка 152 и
сметка 159 (сметките индивидуализирани в подточка “д”)
в размер на 831 хил.лв.; Към доставчици - по кредита на сметка 401
’’Доставчици” 618 хил.лв.; Други
задължения /данъчни/ в т.ч: 30 хил.лв.; по сметки 4539”ДДС за внасяне” -
5275.63 лв., 461”Разчети за ДОО” -14 220.17 лв., 4613”Разчети за ДЗО” - 6278.86
лв. и 454”Разчети за ДЦФЛ” -4601.30 лв.
Вещото лице е индивидуализирало задълженията към доставчиците на „Х.и.” ООД в Приложение
№1 към заключението. От счетоводството на длъжника не са
предоставени доказателства за обезпечения на задълженията. Поради липса на аналитични счетоводна информация за
извършени плащания от длъжника, вещото лице не може да посочи дати на последни
плащания извършени от “Х.И. ООД.
В баланса на “Х.И.” ООД към 31.12.2013г. и към 31.12.2014г. фигурират
Дълготрайни Материални Активи с балансова стойност 751 хил.лв. в това число: земи 507 хил.лв.; сгради 183 хил.лв.; машини,
произв.оборудване 16 хил.лв.; съоръжения и други 45 хил.лв.
Задълженията по финансово обвързани договори в общ размер на 831 203.19 лв.
(в баланса 831
хил.лв.), са осчетоводени по кредита на следните сметки: 152210 Дългосрочни
заеми в евро “У.Б.”АД - 167 929.18 лв.;
152220 Дългосрочни заеми в евро по сметка ********* - 73 017.21 лв.; 152240 Получен заем в евро договор
223-197/17.09.2010г. – 569 280.99 лв.; 159101”3адължения по лизингови договори”
- 20 975.81 лв.
Вещото лице е констатирало, че задължението, което “Х.И.” ООД води в
счетоводството си към “АДЛ И.” ООД е осчетоводено по кредита на сметка
401’’Доставчици”. Към 31.12.2014г. това задължение е в размер на 19146.44 лв.
В счетоводството на „Х.и.”
ООД не са осчетоводени задълженията за лихви
върху главницата на задълженията към “АДЛ И.” ООД в размер на мораторна
11532.30 лв.+ законна лихва 32382.80 лв. - към 14.05.2014г. Не са осчетоводени
и разноските в размер на 13 010.79 лв. В баланса на Длъжника към 31.12.2014г.
фигурират данъчни задължения на стойност 30 хил.лв. Съгласно Удостоверение
Изх.№ 10532 от 15.04.2015г., държавата е конституирана като присъединен взискател
за сумата от 40 617.37 лв.( 41 х.лв.) Предвид направените констатации от вещото
лице са направени следните алтернативни изчисления на показателите
на ликвидност и автономност с включване в пасива на баланса на установеното
задължение за лихви - 43 915.10 лв., разноски - 13 010.79 лв., както и
разликата от задължението към НАП в размер на 11 хил.лв.( 41 х.лв.- 30 х.лв.)
или всичко задължения 68 хил.лв. (67 543.26 лв.). При вариант на
включване в пасива на баланса на “Х.И.” ООД към 31.12.2014 г. /последния баланс
на “Х.И.” ООД/
като краткосрочно задължение, на констатираните и не
осчетоводени задължения в общ размер на 68хиллв. и същата сума
се посочи в актива на баланса като разход за бъдещ период, коефициентите за
ликвидност и финансова автономност и задлъжнялост имат следните стойности:
|
Коефициенти |
2014г-
алтернативно |
|
1 |
2 |
|
Коефициент на обща ликвидност |
0.7026 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
0.3646 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
0.0297 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0.0297 |
|
|
|
|
Коефициент на финансова автономност |
0.2327 |
|
Коефициент на задлъжнялост |
4.2972 |
В допълнително
заключение вещото лице е изчислило показателите за ликвидност към 31.12.2011 г.
към която дата коефициентът на обща ликвидност е 0.7432; коефициентът на бърза
ликвидност е 0.3752; коефициентът на незабавна ликвидност е 0.2068 и
коефициентът на абсолютна ликвидност е 0.2068. Коефициентът на финансова
автономност е 0.2607, а на задлъжнялост – 3.8354. Към 31.12.2010 г.
коефициентът на обща ликвидност е 0.8850; коефициентът на бърза ликвидност е
0.4955, а коефициентът на незабавна и на абсолютна ликвидност е 0.1114. Коефициентите
на финансова автономност са : към 31.12.2010 г. – 0.3880, а към 31.12.2011 г. –
0.2607. Коефициентите на задлъжнялост са: към 31.12.2010 г. – 2.5770, а към
31.12.2011 г. – 3.8354. В съдебно заседание на 15.12.2015 г. вещото лице е
посочило, че коефициентите на ликвидност към м.март 2010 г. са били под
единица.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е
подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от
лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2.
Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо
задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по
смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се
установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е
корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са
временни по арг. чл.631 от ТЗ.
По делото е установено, че по силата на
договори за покупко-продажба, инкорпорирани във: Фактура №
2631 от 28.01.2010 г.; Фактура № 2667 от 03.02.2010 г.; Фактура № 2701 от
11.02.2010г.; Фактура № 2729 от 17.02.2010 г.; Фактура № 2752 от 23.02.2010 г.;
Фактура № 2792 от 02.03.2010 г.; Фактура № 2802 от 08.03.2010 г.; Фактура №
2914 от 30.03.2010 г., “Х.И.” ООД е длъжник на “АДЛ И.” ООД
за заплащане на остатъка от цената на предоставените по фактурите стоки.
Ответникът е осъден с влязло в сила решение и е образувано изпълнително дело
въз основа на издадения изпълнителен лист. Размерът на вземането на ищеца е
74 192.07 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
8.02.2011 г. до окончателното й погасяване, която към 14.04.2015 г. възлиза на
31 743.28 лв.; 11 532.30 лв. мораторна лихва; 6 000 лв.
адвокатско възнаграждение; 190 лв. авансови такси по ТТРЗЧСИ и 6820.79 лв. с
ДДС – такса по т.26 от ТТЗЧСИ. Съгласно чл.1, т.1 от ТЗ, както и по силата на
чл.286 от ТЗ сделките, сключени между страните са търговски и легитимират
молителя в настоящото производство като кредитор с вземане, произтичащо от
търговска сделка.
При преценката
дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в
чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични
задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни
вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение
на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията
на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. Ответникът
не е заплатил свои изискуеми задължения, произтичащи от търговски сделки с
ищеца към 2010 г.. В случая обаче не е установено ответникът да е спрял
всички плащания по изискуеми задължения. Законът не сочи броя на кредиторите и
брой на паричните задължения, които следва да са налице за да се приеме че
длъжникът е спрял плащанията, но настоящият съдебен състав намира, че следва да
са спрени всичките плащания по аргумент за противното от презумпцията на
чл.608, ал.3 ТЗ, а и в противният случай законът щеше да използва израза „спрял
плащания”, а не „спрял плащанията”.
За да се
установи състоянието на неплатежоспособност в този случай следва да бъде
извършен анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се
изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този анализ
се използват различни икономически и финансови показатели. При тяхното
изследване съдът изхожда от следното:
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената
си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при
преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до
1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни,
закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични
средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на
активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява
възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена
или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните
средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на
ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение
/текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи,
диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща
ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента
за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните
запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните
вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само
на наличните паричните средства към текущите
задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за
наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки
ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си
едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не
само на паричните средства като част от
него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна
ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща
ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си
чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси,
краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при
реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се
трансформират в парични средства.
На следващо
място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/
зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи
т.е. от това
колко са материалните запаси, краткосрочните вземания,
краткосрочните финансови активи и паричните средства
като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският
коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност
се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните
финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и
сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки,
готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща
ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо
състояние на предприятието.
На база на
гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието
на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.
Съдът
възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице
във варианта, при който към задълженията на ответника са добавени и тези към
молителя по процесните фактури. За норматив при коефициента за обща ликвидност
се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова
краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по
тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника към м.март 2010 г., както и
през следващите години е под единица. При норматив 1-ца, това сочи, че
предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. По делото е установено,
че спирането на плащанията от страна на ответника към молителя по процесните
фактури е настъпило към м.март 2010 г., но вещото лице не е констатирало спиране
на всички дължими от ответника плащания. Съдът приема, че за начална дата на
неплатежоспособност следва да бъде определена 1.05.2010 г. тъй като към тази
дата е установено финансово-икономическо състояние на ответника говорещо за
невъзможност да извършва плащанията на задълженията си. Към тази дата и останалите икономически показатели на
ответника сочат на лошо финансово състояние.
Коефициентът на финансова автономност, като съотношение на собствения
към привлечения капитал е отрицателна величина и сочи, че ответникът е бил
декапитализиран и зависим от кредиторите си като предприятието му не е било в състояние да посрещне дългосрочните си
задължения, тъй като активите му са формирани почти изключително със
заемни, а не със собствени средства.
Съдът намира,
че цялостният анализ, извършен от изслушаната по делото съдебно-икономическа
експертиза за състоянието на предприятието на ответника сочи, че същото е
неплатежоспособно.
Пред вид
осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
По искането за
обявяване на ответника в несъстоятелност и прекратяването на дейността му:
Съгласно
чл.630, ал.2 ТЗ предпоставката за обявяване в несъстоятелност и прекратяване на
дейността на длъжника е да бъде очевидно, че продължаването на дейността би
увредило масата на несъстоятелността. Съдът намира с оглед трайно лошите
финансови и икономически показатели за периода, изследван от изслушаната
експертиза, че е очевидно, че с дейността си “Х.И.” ООД би увредило масата на несъстоятелността. Още повече,
че данни за извършване на търговска дейност за 2012, 2013 и 2014 години по делото
липсват.
Пред вид
осъществяването на състава на чл.630 ал.2 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на молителя направените в производството
разноски – 600 лв. за експертиза и 6000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл.630, ал.2 от ТЗ, СГС
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “Х.И.” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 1.05.2010 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал.2 от ТЗ, по
отношение на “Х.И.” ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ и
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на
предприятието на “Х.И.”
ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на “Х.И.”
ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** С.М.Ж.,***, офис 3.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на “Х.И.” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***.
СВИКВА Първо
събрание на кредиторите на “Х.И.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** на 20.01.2016 г. в сградата на съда.
ОСЪЖДА
“Х.И.” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** да заплати на “АДЛ И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, *************** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
7556 лв. /седем хиляди петстотин петдесет и шест лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис от
решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: