РЕШЕНИЕ №64
гр.
Силистра, 20.07.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд Силистра, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет и трета година,
в състав: административен съдия: Павлина Георгиева-Железова, при участието на
секретаря Анета Тодорова, разгледа докладваното от съдията адИ. дело № 8 / 2023
г. по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за МВР ЗМВР/.
Ш.С.Ч. ***, старши разследващ полицай
в РУ - Дулово, при ОД на МВР - Силистра, чрез адв. Г., оспорва Заповед №
8121К-14206 / 16.12.2022 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, с
която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6
от ЗМВР и т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс й е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение”, а служебното й правоотношение е прекратено.
Твърди, че заповедта е постановена при
съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение
на материалния закон. В дисциплинарното производство не са анализирани
относимите по преписката факти, респ. изводите са необосновани. Предметът на
обвинението касае два протокола от разпити, в които снетите показания са вярно
възпроизведени по съдържание и смисъл. В тези протоколи е вписан преводач от
турски език, който преводач в последствие отрича да е присъствал на разпитите.
Акцентира се, че не е установено по какъвто и да е надлежен ред авторството на
разследващия полицай спрямо положения ръкописен текст и подпис на вписания
преводач. Наложеното най-тежко наказание „уволнение“ не съответства по степен
на тежест на посоченото в заповедта нарушение като се има предвид и, че спрямо
жалбоподателката няма наложени предходни наказания, а в същото време тя е
получавала поощрения. Моли се за отмяна на оспорената заповед и за присъждане
на разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата като неоснователна. Развива
съображения,включително и в писмени бележки,поддържайки мотивите, изложени в
оспорената заповед. Моли за отхвърляне на оспорването и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата: същата е
процесуално допустима като подадена от лице, с правен интерес от обжалване,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, в сроковете по чл. 149, ал. 1 от АПК -
14-дневен срок, считано от получаване на оспорения акт.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложената кадрова справка, Ш.С.Ч.
е завършила висше образование през 2006 г. във Варненски свободен университет,
юридически факултет. През 2008 г. е назначена в системата на МВР на длъжност
„младши разследващ полицай“ в РУ на МВР към «Полицейско разследване» при
Областна дирекция на МВР - СилистрА. Заемала е длъжности както следва:от 2010
г. - разследващ полицай в РУ на ОДМВР към отдел «Досъдебно производство» при
Областна дирекция на МВР - Силистра; от 2014 г. - старши разследващ полицай в
ОДМВР към отдел «Досъдебно производство» при Областна дирекция на МВР –
Силистра и от 2015 г. - старши разследващ полицай в ОДМВР към отдел
«Разследване» при Областна дирекция на МВР – СилистрА. Преминала е курс за „Актуализация на
професионалната квалификация по «Специализирано изслушване на деца - жертви или
в риск от насилие», “Разследване на престъпления с участие на малолетни и
непълнолетни лица»;
През 2018 г. е получила награда:
«Писмена похвала» от директора на ОДМВР - Силистра със заповед per. К» 3423-580/18.06.2018
г.
По делото е приложена „справка за наложени
дисциплинарни наказания“, (л. 105), изготвена по повод на процесната
дисциплинарната проверкА. Цитираните в нея наказания –„порицание“от 2016 г.,
„писмено предупреждение“ от 2018 г. и „писмено предупреждение“от 2020 г., не са
факти с правно значение и не следва да се имат предвид при преценка за
процесното дисциплинарно наказание. Това е така, тъй като и трите наказания са
били предмет на съдебни оспорвания и са били отменени (Решение № 92 / 2016 г.
по адИ. дело № 145 / 2016 г.на Силистренски административен съд, потвърдено с
Решение № 7888/2017 г. по адИ. дело № 2142/2017 г. на Върховен административен
съд; Решение № 141 от 11.01.2019 г. на АС-Силистра и Решение № 28 от 15.03.2021
г. по адИ. дело № 231 / 2020 г.)
Жалбоподателката, в качеството на
разследващ полицай, е извършвала действия по повод на жалба на В.И.против Н.А.по
твърдения за нанесен побой от Н.А.. Районно управление - гр. Дулово се намира в
район с преобладаващо турско-говорящо население. Съгласно показанията на
разпитаните по делото свидетели - Д. А. и А.А. от 22.06.2023 г. - колеги на
жалбоподателката, практика в структурата на МВР в този регион е служител с
майчин език „турски“ да превежда неофициално с оглед осигуряване възможност за
извършване на съответни действия. В този смисъл и при ситуации, близки до
процесната, по воденото предварително производство от разследващ полицай Ш.Ч.,
продължено след възобновяването му от разследващ полицай Д. И., Д. А. е
превеждал в някои от протоколите, без да има статут на преводач и без да е
вписан изрично с постановление за назначаване като преводач.
На 25.11.2020 г. жалбоподателката е
извършила разпит на В.И.с поставена диагноза „умерена умствена изостаналост“,
придружен от съответни близки, по негова жалба за побой по образувано досъдебно
производство № 259 ЗМ-185 / 2020 г. Снети са показания и в протокола е вписано,
че разпитът е извършен с помощта на преводач С. С..
По същото досъдебно производство на
08.01.2021 г. жалбоподателката е извършила разпит на Н.А.и в протокола за
разпит е посочено, че е извършен с помощта на преводач С. С.. Наказателното
производство е било спряно, впоследствие възобновено и възложено на разследващ
полицай Д. И., която установила, че по делото няма постановления за назначаване
на преводач и подала сигнал, придружен с редица документи, послужили за
образуване на процесното дисциплинарно производство против Ш.Ч.. Било
образувано и наказателно производство за съставяне на документ с невярно
съдържание (сл. дело № 11/2022 г. по описа на АСлО при Окръжна прокуратура -
Силистра за престъпление по чл.311 от НК и жалбоподателката е била привлечена
като обвиняема. Посоченото следствено дело към настоящия момент е висящо.
От събраните по настоящото дело
доказателства се установява, че Н.А.бегло си спомня, че при разпита му на 08.01.2021
г. е присъствала и жена с прякор „А.“ в превод от турски език „маслина“. С този
прякор в гр. Дулово била позната С. С., чийто съпруг се занимавал с търговия с
маслини.
В същото време, по цитираното по-горе
следствено дело била разпитана С. С., която отричала да е присъствала и да е
осъществявала превод по двата протоколА.
Жалбоподателката в съдебно заседание дава
обяснения, че владее майчиния си език - турски, говоримо.
При сравняване на съдържанието, отразено в
протоколите за разпит на Н.А.и В. М., изготвени от жалбоподателката като
разследващ полицай спрямо данните, отразени в протоколи от полицай Д. И., се
установява, че смислово показанията са идентични. Не са открити противоречащи
си или несъвпадащи обстоятелства, касаещи разследване на противоправно деяние
от Н.А.против В. М., свързано с твърдения за побой (чл. 244 от НК).
Дисциплинарното производство
срещу жалбоподателката е инициирано със заповед № 8121K – 5370/17.06.2022 г. на Министъра на вътрешните работи. Определен е
дисциплинарноразследващ орган и срок за приключване. Заповедта е връчена е на
27.06.2022 г.
Образувано е срещу жалбоподателката за товА. че на 25.11.2020 г. и на
08.01.2021 г. в гр. Дулово при извършване на действия по разследване по ДП 250
ЗМ-185 2020 г., пp. пр. № 3538/20 г. по описа на РПр-ра Силистра, при
разпит на свидетели е вписала неверни обстоятелства в протоколите за
разпит, като е посочено че като преводач е участвала С. С., която от своя
страна отрича да е присъствала и да е подписвала протоколите.
Ч. е подала искане до ДРО от 18.08.2022 г., с което е
оспорила заповедта за образуване на дисциплинарното производство и е поискала
същото да бъде прекратено или спряно. Навежда доводи за липса на нарушение.
Основно материалите по дисциплинарното производство са
тези по воденото следствено дело № 11/2022 г. по описа на ОСлС-СилистрА.
Изготвена е обобщена справка № 259р- 8768/26.09.2022 г. и
жалбоподателката е поканена да даде обяснения, каквито последната не е подалА.
Дисциплинарноразследващият орган е изготвил становище peг. № 259р-9078 от 03.10.2022 г. за ангажиране на дисциплинарната отговорност
на жалбоподателката чрез налагане на най-тежкото наказание „уволнение“, за
това, че на 25.11.2020 г. и на 08.01.2021 г.
в гр. Дулово при извършване на действия по разследване по ДП № 250 ЗМ-185 2020 г.. пр.пр. № 3538/20 г. по описа на РП - Силистра при разпит на свидетел, е вписала неверни обстоятелства в протоколите за разпит, като в протоколите
е посочено че като преводач е участвала С. С..
На 16.12.2022 г. дисциплинарнонаказващият орган –
Министърът на вътрешните работи, е издал заповед № 8121K-14206, с която налага на
жалбоподателката дисциплинарно наказание „уволнение“ с вписани правни основания
- тежко дисциплинарно нарушение по чл. 192, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с т.
15, т. 19, т. 20, т. 24 и т. 53 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР (ЕК).
Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по
чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Материалите от дисциплинарното производство са
постъпили при ДРО на 04.10.2022 г,. видно от писмо с рег. № 259р-9116 по описа на
ОД на МВР Силистра. Съгласно чл. 195, ал. 3 от ЗМВР сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание не текат, когато служителят се намира в законоустановен
отпуск, какъвто жалбоподателката е ползвала в продължителен период от време.
Въз основа на така изложените
обстоятелства, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните
съображения:
С обжалвания акт № 8121к-14206/16.12.2022
г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 3, т. 13 от ЗМВР е наложил на жалбоподателката
дисциплинарно наказание – "уволнение" и е прекратил служебното й правоотношение.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
Спазени са сроковете за образуване и
приключване на дисциплинарното производство.
Оспорената заповед е постановена в
нарушение на материалния закон и е необоснована. Не са събрани достатъчно
доказателства за убедителен извод за извършване на тежко дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в съставяне на протоколи за данни за неверни
обстоятелства, от страна на жалбоподателката. Не е установено, че
жалбоподателката е автор на подписа и текста, сочен като положен от
преводачката С.. Последната отрича (приложените документи по сл.дело № 11/2022
г.), но разпитания в съдебно заседание Н.А.заявява, че при разпита му на
08.01.2021 г. е имало преводачка, която вероятно е с прякор „маслина“, за която
по делото се установява, че принадлежи на С. С.. Към настоящия момент няма
обективни причини да се приемат с по-голяма тежест показанията на определени
свидетели. Достатъчно е да се прецени, че липсва пълно доказване на приетото от
ДНО тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на МВР, нарушение
на закона по смисъла на Етичния кодекс на служителите в МВР. Следователно
изводът на дисциплинарно наказващия орган, че служителката извършва
дисциплинарно нарушение не се подкрепят от събраните доказателства и същият е
направен, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
От изложеното следва, че заповедта е постановена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които водят и до нарушение на
материалния закон, тъй като не е доказано, че Ш.Ч. извършва деяние, което да се
квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Следователно като
прави извод в обратния смисъл ДНО е постановил акт в нарушение на материалния
закон и последният следва да се отмени.
При постановяване на заповедта е нарушено
и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно което при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службатА. Посочването в писмените бележки на процесуалния представител на
ответника, че деянието е извършено при форма на вина – пряк умисъл, не е
подкрепено с каквито и да било факти. В заповедта тези обстоятелства не са
коментирани в необходимата степен на конкретикА. При положение че
жалбоподателката не е наказвана с предходни наказания и че е била поощрявана,
необосновано и несъразмерно се явява първото наказание да е уволнение. Следователно,
заповедта е постановена и в нарушаване на императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, което е самостоятелно основание за
нейната незаконосъобразност.
В обобщение, с оглед на изложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед е неправилна като постановена в нарушение на
материалния закон и е необоснована, поради което същата следва да се отмени.
Предвид изхода на спора, направеното
искане за присъждане на разноски, съдът намира, че удостоверени като извършени
са само тези в размер на 50 лева за преводач. Посочените в договор за правна
помощ (л. 20) разноски от 2000 лева за адвокат не са удостоверени като платени.
По изложените съображения Административен
съд Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-14206/16.12.2022 г. на
Министъра на вътрешните работи на Р България, с която на основание чл. 194, ал.
2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и т. 15, 19 и 20 от
Етичния кодекс на Ш.С.Ч. *** е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, а
служебното й правоотношение е прекратено
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи
да заплати на Ш.С.Ч.
***, ЕГН: ********** сумата 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен
срок от съобщаването пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: