Р Е Ш Е Н И Е
06.11.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, V
Районен съд – Дупница състав
30.10. 2019
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1108 2019
дело № по описа за година.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С наказателно
постановление (НП) № К-0049336 от 19.07.2019 г., издадено от Директор на
регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград, при Комисията за защита на потребителите (КЗП) – София,
упълномощена със заповед № 891/12.10.2016 г. на Председателя на КЗП, на „ВИКЕЯ ВИЛИДЖ” ЕООД, гр. Сапарева баня,
с ЕИК *********, представлявано от управителя
В.С. е наложено административно наказание “имуществена санкция”, както следва:
1. На основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 и по чл. 208 от Закона за туризма /ЗТ/ - „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 114, т.2 от ЗТ;
Наказателното постановление се обжалва в законовия 7-дневен срок от санкционирания субект. В подадената жалба се изтъква, че постановлението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В подкрепа на тази теза се посочва, че са допуснати редица процесуални нарушения, като например че няма яснота на обвинението за процесното административно нарушение, тъй като са цитирани норми съдържащи алтернативни хипотези, което ограничава правото на защита. По-нататък в жалбата се съдържа твърдение, че нарушенията не са извършени от санкционирания субект и че липсва корелация между словесното описание и посочените норми. Иска се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител – адв. Василев, който поддържа жалбата и допълва аргументите изложени в същата.
Административно наказващият орган (АНО), редовно призован не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
На 03.03.2019 г. в обект стопанисван от дружеството-жалбоподател е била осъществена проверка от служителите на КЗП – свидетелите С. и К. в присъствието на управителя В.С.. Същата е била извършена в къща за гости „Викея“, находящо се в гр. Сапарева баня, на ул. „Света Богородица“ № 26. За обекта като предоставящ туристически услуги „хотелиерство“ е издадено Удостоверение № 00177/10.07.2015 г., за категория 3 /три/ звезди, с капацитет 11 стаи, 30 легла. Съставения на място при проверката Констативен протокол /КП/ от 03.03.2019 г. и попълнения във връзка с това чек-лист по образец на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията са били предоставени за запознаване и подписани лично от присъствалия управител.
По време на осъществената проверка, служителите на КЗП установили, че търговския обект работи, като в същия не се предоставят туристически услуги отговарящи на изискванията на Наредбата, съгласно категорията на обекта. В тази насока, по Наредбата, в частта и относно необходимите изисквания към изграждане, обзавеждане, оборудване, обслужване и предлагани услуги в къща за гости, било констатирано и описано по раздели и точки съгласно Приложение № 2, към чл. 17, ал. 1 т.2 от същата, че:
II., т.1 – Няма звънец /сигнално устройство/; т.2 Няма табло с ценоразпис; т.4 няма телефон.
III., т. 9 – Не се предоставя храна за посетителите.
Наред с това, в частта и относно изискванията за категория „три звезди“ е констатирано, че:
Т.4 На видно място няма поставен ценоразпис или информационно табло за предлаганите услуги; т. 8 Няма устройство против насекоми; т. 16 Не се предлагат услуги пране и гладене; т.18 не се предоставят вещи под наем и екипировка за спорт; т. 19 Не се приготвя храна по желание на гостите – закуска, обяд, вечеря, каквито изисквания и услуги са предвидени в Наредбата, за да бъде категоризиран обекта с дадената му на-висока категория за обект „къща за гости“ – 3 звезди, съгласно посоченото по-горе удостоверение.
Всички тези нарушения служителите на КЗП са обективирали в посочения по-горе констативен протокол с № 2682364, който е съставен в деня на проверката – 03.03.2019 г., на място – в проверявания обект, в присъствието на посочения законен представител на дружеството жалбоподател, като същия при подписването му или по-късно пред АНО не е изложил каквито и да е възражения. Указано му е да представи регистър за предявените рекламации.
На управителят на дружеството С. е е изпратено съобщение да се яви в сградата на КЗП-София за съставяне и връчване на АУАН на 22.04.2019г. в 11:00 часа, на която покана не се е отзовал никой. На посочената дата, в сградата на КЗП-София, актосъставителят - С. е съставила на дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно нарушение, на базата на констатациите, отразени в констативен протокол с № 2682364/03.03.2019 г., за нарушение на чл. 114, т.2 от ЗТ. АУАН е съставен без да присъства на място законния представител на санкционираното юридическо лице, но в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – К. и друг неразпитан по делото служител на КЗП, който се е подписал само като свидетел при съставяне на АУАН – В.М.. АУАН е връчен редовно на управителя В.С., по-късно на 06.06.2019г., чрез кмета на община Сапарева баня, което връчване е оформено, чрез полагане на подпис и дата, след запознаване със съдържанието му и получаване на препис от управителя С.. За това връчване е изпратено и надлежно писмо от кмета на община Сапарева баня – л. 19 от делото.
На базата на
вече връчения редовно и лично на управителя АУАН, е издадено наказателно
постановление (НП) № К-0049336 от 19.07.2019 г., издадено от Директор на
регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград, при Комисията за защита на потребителите (КЗП) – София,
упълномощена със заповед № 891/12.10.2016 г. на Председателя на КЗП, на „ВИКЕЯ ВИЛИДЖ” ЕООД, гр. Сапарева баня,
с ЕИК *********, представлявано от управителя
В.С. е наложено административно наказание “имуществена санкция”, както следва:
1. На основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 и по чл. 208 от Закона за туризма /ЗТ/ - „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 114, т.2 от ЗТ;
НП е получено лично от управителя на 12.09.2019г. (видно от приложената по делото (л. 5) обратна разписка за доставяне на писмото, към което е било приложено).
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите С. и К., от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Конкретно от приложените по делото заповед № 891/12.10.2016 г. и Заповед № 321 ЛС/22.04.2015 г. се установява, че лицата съставили АУАН и издали НП притежават необходимата по закон компетентност.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. и К., тъй като същите като очевидци на нарушението потвърждават констатациите, установени по време на извършената проверка на място. Между показанията на посочените свидетели и доказателствените материали по делото не съществуват съществени и дълбоки противоречия, логични, последователни и ясни са по своя характер, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло. В допълнение към анализа на същите следва да се добави, че като професионално заети с контролна дейност в продължение на седмица в района на гр. Сапарева баня и по принцип е напълно нормално, с оглед изтеклия продължителен период от време, субективните им когнитивни възможности и сходството на установяваните ежедневно нарушения в различни обекти да са налице някакви несъществени разминавания за някои факти, които съдът отдава именно на посочените обективни обстоятелства, а не на някаква недобросъвестност от страна на свидетелите. Наред с това отразеното в показанията им кореспондира изцяло със съставените от тях писмени доказателства и останалите налични по делото документи.
От друга страна, не са посочени никакви доказателства от страна на жалбоподателя, които да опровергаят констатациите на проверяващите органи. Налице са само твърдения заложени в жалбата и изразени от процесуалния му представител. По същество лиспва конретно оспорване досежно, което и да е от конкретните констатирани на място нарушения. Напротив според свидетелските показания на св. С., управителят пред нея сам е заявил, че къщата за гости работи на принципа самостоятелно хранене на гостите, които сами следва да си носят и приготвят храна. Не е налице нито едно доказателство за наличие на оборудване в съответствие с наредбата и предоставяне на отразените в приложения чке-лист, като липсващи при проверката задължителни услуги и изисквания, съгласно правилно посочения в АУАН и НП чл. 17, ал.1, т.2 от Наредбата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. В тази връзка – неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН. Същите съдържат пълно и точно описание на извършените нарушения, както и доказателствата, на базата на които АНО е приел тези изводи. АУАН, макар да не е съставен в присъствието на управителя или упълномощен от него представител, което е удостоверено с подписите на посочените свидетели, по-късно е бил подписан и връчен редовно на управителя на дружеството от община Сапарева Баня, като му е осигурена и непосредствената възможност да изложи своите възражения, от която възможност не се е възползвал непосредствено, както и в предвидения в ЗАНН 3-дневен срок и до издаване на НП. С оглед на всичко това, макар да не е съставен в присъствието на законния представител на дружеството жалбоподател, доколкото правата на същия са били изцяло охранени и му е дадена възможност непосредствено още на същата дата да ги упражни не е налице съществено процесуално нарушение накърняващо правото на защита на жалбоподателя.
Относно възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител, по повод цитираната в НП и след това в жалбата норма на чл. 208 от ЗТ и посочване на Приложение № 3 към чл. 17, ал.1, т.2 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията следва същите да бъдат приети за неоснователни поради следното:
Описанието на нарушението словесно и обстоятелствата, при които е извършено обосновават приложимостта на посочената в НП норма на чл. 208 от ЗТ, която гласи: „Хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“. В тази насока за гарантиране правото на защита на жалбоподателя-нарушител в текста на НП още преди това по-горе е изрично посочено, че се касае за нарушител, който е търговско дружество и предоставя в търговски обект - къща за гости „Викея“, находяща се в гр. Сапарева баня, на ул. „Света Богородица“ № 26, туристически услуги „хотелиерство“, за което има издадено Удостоверение № 00177/10.07.2015 г., за категория 3 /три/ звезди, с капацитет 11 стаи, 30 легла. Тоест кристално ясно и недвусмислено е посочено качеството на административнонаказателно отговорния субкет - „ВИКЕЯ ВИЛИДЖ” ЕООД. Няма място за никакво колебание във връзка с оплакването, че не е ясно в коя хипотеза е санкциониран жалбоподателя. Още повече, с оглед цитираните и след това при описание на липсващите изисквания и несъответствия с Наредбата обстоятелства, а именно че се касае за къща за гости, че липсва предоставяне на храна на гостите, не се предлагат пране и гладене, все обстоятелства, които е ноторно известно, че се отнасят за хотелиерски услуги, а не за дейност като заведение за хранене или такова за бързо обслужване. В тази връзка е изписан и чл. 17, ал.1, т.2 от Наредбата, в обхвата на която т.2 са изброени и попадат къщите за гости. Накрая следва да се отбележи, че като професионалист търговецът, който е получил лиценз за категоризация следва да познава поне в общи линии изискванията на Наредбата и да може да различи тези, които се отнасят за заведения за хранене и развлечение, т.е. за ресторантьорство, от тези относими към упражняваната от него дейност. Всяко друго разбиране и трактовка на текста на НП е жалък опит за бонифициране на жалбоподателя, чрез изкривяване на обективно установените обстоятелства в хода на проверката и при провеждане на административнонаказателното производство от АНО. В подкрепа на тези разсъждения относно алтернативните хипотези в една административнонаказателна норма виж. Решение № 381 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 491 / 2018 г. на III състав на Административен съд – Враца и Решение № 177 от 19.06.2017 г. по н. д. № 98 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил.
По отношение на цитираното неправилно по № 3, вместо под №2 Приложение към чл. 17, ал.1, т.2 от посочената наредба, съдът приема следното:
Същото поради технически пропуск или опущение на АНО е посочено с №3, вместо с правилния №2, но в същото време е коректно словесно и цифрово изписано във връзка и отнесено към разпоредбата – чл. 17, ал.1, Т.2 от Наредбата /а не както се сочи погрешно на стр.2 от жалбата - чл. 17, ал.1, Т.3 /, която разпоредба именно в текста си цитира и правилния номер на Приложението, като такова с №2, относимо към т.2 …“местата за настаняване клас „Б" - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги…“. Поради това, макар да е цитиран неотносим номер на Приложението към посочената разпоредба допуснатото нарушение не е от категорията на съществените. В обстоятелствените части на АУАН и НП, както и в КП от 03.03.2019 г. се съдържа ясно и детайлно изложение на релевантната фактическа обстановка. Посочени са конкретните неизпълнения на наредбата констатирани при попълване на чек-лист съдържащ изискванията за обекта, с оглед на категорията му, който чек-лист има съдържание установено именно от приложимите текстове на Наредбата, а именно Приложение №2, към чл. 17, ал.1, т.2 от ЗТ. Така е озаглавен и самият чек-лист „Приложение № 2, към чл. 17, ал.1, т.2“, посочено е че се отнася до Места за настаняване клас „Б“ - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости /каквато е процесната/, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги. Същият е подписан от присъствалия при попълването му управител, т.е. наясно е конкретно и точно, за непокриването на кои точно изисквания, по кой номер Приложение към правилно цитираната разпоредба е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Дори да липсваше такъв чек-лист, който е задължителен при осъществяване на контролната дейност по Наредбата, за жалбоподателя пак би било пределно ясно при прочит на текста на посочената релевантна норма – чл. 17, ал.1, който гласи: „т.2 на местата за настаняване клас „Б" - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги, съгласно ПРИЛОЖЕНИЕ № 2“, че цитираното в нормата като номер - Приложение № 2 е относимото и приложимо в случая с оглед предмета му на дейност и вида на обекта, в който е осъществена проверката. Поради всичко това съдът приема, че липсва допуснато съществено процесуално нарушение свързано с приетата и посочена от АНО квалификация на административното нарушение.
В
подкрепа на гореизложените мотиви и направения извод относно липсата на
допуснато съществено процесуално нарушение е и Решение № 177 от 19.06.2017
г. по н. д. № 98 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил. В тази насока относно ненакърняването на правото
на защита при ясно словесно описание на нарушението са още: Решение № 197 от
14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 160 / 2018 г. на Административен съд –
Кърджали, Решение № 51 от 12.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 281 / 2018 г. на
Административен съд – Шумен, Решение № 4687 от 05.7.2019 г. по адм.д. №
4580/2019 г. на Административен съд – София и др.
Досежно
приложението на материалния закон за описаното напълно идентично в АУАН и НП
административно нарушение, РС-Дупница намира следното:
При извършената проверка от контролните органи на КЗП, проверяващите инспектори са констатирали, че обектът не отговаря на изискванията за определената му най-висока категория - 3 звезди, съгласно Наредбата за изискванията към местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, тъй като са констатирани и описали след текст „е установено:“, под т.1 /която е единствена в обстоятелствената част на НП/ изброените по-горе по раздели и точки, отбелязани в чек-лист по Приложение №2, към чл. 17, ал.1, т.2 нарушения на определените изисквания с посочената наредба, а именно, в частта и относно необходимите изисквания към изграждане, обзавеждане, оборудване, обслужване и предлагани услуги в къща за гости, било констатирано и описано по раздели и точки съгласно Приложение № 2, към чл. 17, ал. 1 т. 2 от същата, че:
II., т.1 – Няма звънец /сигнално устройство/; т.2 Няма табло с ценоразпис; т.4 няма телефон.
III., т. 9 – Не се предоставя храна за посетителите.
Наред с това, в частта и относно изискванията за категория „три звезди“ е констатирано, че:
Т.4 На видно място няма поставен ценоразпис или информационно табло за предлаганите услуги; т. 8 Няма устройство против насекоми; т. 16 Не се предлагат услуги пране и гладене; т.18 не се предоставят вещи под наем и екипировка за спорт; т. 19 Не се приготвя храна по желание на гостите – закуска, обяд, вечеря
Поради изложеното се касае за нарушения на определени изисквания, в случая няколко такива, като част от комплекс от изисквания, на които обекта е следвало да отговаря, за което му е било издадено удостоверение за категоризация № 00177/10.07.2015 г., от Кмета на Община Сапарева баня, за утвърдена, най-високата предвидена категория - "три звезди". Тези нарушения на изискванията за съответната категория на туристическия обект, които са констатирани от контролните органи, в своята съвкупност, а и всяко едно поотделно осъществяват състава на административно нарушение по чл. 114, т. 2 от ЗТ, тъй като в този случай, след като не са спазени всички изисквания на наредбата за съответната категория, обективно услугата предоставяна в туристическия обект не отговаря на изискванията за съответната категория. Т.е. касае се за едно деяние - хотелиер, който в категоризиран туристически обект предоставя хотелиерски туристически услуги, които не съответстват на съответната категория определена за обекта. По тази причина поотделно всяко едно от неспазените и нарушени отделни изисквания, изискващи се за категорията на туристическия обект, констатирани при проверката, не води до самостоятелно осъществяване на състава на нарушение по чл.114, т.2 от ЗТ, тоест не са налице няколко отделни нарушения на цитираната законова разпоредба. Наличието на повече от едно неизпълнение на изискванията на Наредбата следва да се вземе предвид при определяне размера на дължимата санкция, с оглед тежестта на нарушението. В този смисъл виж. Решение от 09.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 126 / 2018 г. на Административен съд – Габрово, което се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, съобразно смисъла и духа на приложимия в случая материален закон – чл. 114, т.2 от ЗТ.
Посочения извод се обуслявя от факта, че за такова именно едно, първо по ред, нарушение е санкционирано дружеството, а не че не е спазило едно или повече от конкретните отделни изисквания посочени по-горе. В тази насока на разсъждение относно броя на нарушенията, които следва да се санкционират по чл. 114, т.2 от ЗТ е и ТР № 6 от 22.06.2017 г., постановено по т.д. № 6/2016 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС, макар същото да касае друга материя, а именно комплекснно разрешително, издадено на оператор на инсталация, при което от страна на ВАС е прието задължително за съдилищата и държавните органи, съгласно ЗСВ, че при неизпълнение на повече от едно условие на комплексното разрешително, операторът извършва едно нарушение на ЗООС, а не толкова отделни нарушения, колкото условия в разрешителното не е изпълнил. В настоящия случай се касае именно за подобен комплекс от изисквания съобразно цитираната по горе Наредба, на които съответния туристически обект следва да отговаря, за да има категория "три звезди". Правилно е приложен материалния закон, според фактическия състав е налице съставомерно от обективна страна нарушение по чл.114, т.2, тъй като туристическата услуга хотелиерство не се предлага съобразно изискванията за съответната най-висока категория на обекта.
Поради това и в санкционната част на обжалваното НП, правилно посоченото нарушение е фиксирано цифрово от АНО, като такова по чл. 114, т.2 от ЗТ, а не във връзка с която и да е друга отделна и конкретна разпоредба на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. Правилно е отразено, че същотото се санкционира по реда на чл. 208 от ЗТ, в който е отразена санкцията с минимален и максимален размер.
Доколкото при юридическите лица отговорността
е винаги безвиновна, то настоящият съд намира, че е безпредметно да обсъжда
субективната страна за извършеното нарушение на правилата на закона за туризма.
Правилно наложената на жалбоподателя санкция
е определена в минималния предвиден в закона размер от 1000 лв. Взето е предвид
посоченото в АУАН обстоятелство, че жалбоподателят извършва нарушение на ЗТ за
първи път.
Съдът намира, че процесното нарушение не може да се характеризира като маловажно, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед характера и значимостта на обществените отношения, които се засягат с осъществяването му.
Така, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено изцяло от настоящия съд, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, НП № К-0049336 от 19.07.2019 г.,
издадено от Директор на регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград, при Комисията за защита на потребителите (КЗП)
– София, упълномощена със заповед № 891/12.10.2016 г. на Председателя на КЗП,
на „ВИКЕЯ ВИЛИДЖ” ЕООД, гр. Сапарева
баня, с ЕИК *********, представлявано от управителя
В.С. е наложено административно наказание “имуществена санкция”, както следва:
1. На основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 и по чл. 208 от Закона за туризма /ЗТ/ - „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 114, т.2 от ЗТ, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: