№ 1074
гр. Бургас, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501325 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба от Етажна собственост на комплекс „Съни Вю
Централ 1“ с ЕИК-********* с адрес:гр.Несебър,кв.“Фрегата“№115,представлявано от
„Съни Вю Холдингс“ООД с управител Иван Василев Патриков,чрез пълномощника адв.
Кирил Няголов от АК-Варна, подадена срещу съдебно решение № 135 от
10.05.2022г.,постановено по гр.д.№ 1123/2021г.по описа на НРС,с което районният съд е
ОТХВЪРЛИЛ исковете на въззивната Етажна собственост за осъждането на ответницата
И.Г.А.,родена на 01.08.1953г.,гражданка на ****,с постоянен адрес в ***** да заплати на
ищеца следните суми:
-сумата в размер на 735.64 лв.,представляваща такса поддръжка за периода от 01.09.2018г.-
31.08.2019г.,ведно със законната лихва,считано от 31.08.2021г.до окончателното изплащане
на главницата,както и сумата 223.76 лева,представляваща мораторна лихва,начислена за
периода от 01.09.2018г.до 31.08.2021г.;
-сумата в размер на 807.67 лева,представляваща такса поддръжка за периода от 01.09.2019г.-
31.08.2020г.,ведно със законната лихва,считано от 31.08.2021г.до окончателното изплащане
на главницата,както и сумата 163.78 лева,представляваща мораторна лихва,начислена за
периода от 01.09.2019г.до 31.08.2021г.;
-сумата в размер на 807.67 лева,представляваща такса поддръжка за периода от 01.09.2020г.-
31.08.2021г.,ведно със законната лихва,считано от 31.08.2021г.до окончателното изплащане
на главницата,както и сумата 81.66 лева,представляваща мораторна лихва,начислена за
периода от 01.09.2020г.до 31.08.2021г.
С въззивната жалба е оспорено решението на НРС като неправилно,незаконосъобразно и
необосновано.Оспорен е изводът на районния съд,че въведеното от ответника
правоизключващо възражение по смисъла на чл.51 ал.2 предл.второ от ЗУЕС е основателно.
1
Посочва се,че това възражение се основава на отрицателно фактическо твърдение,че
конкретен имот не е ползван/обитаван за повече от 30 дни в рамките на календарна
година.Разпределението на доказателствената тежест следва да се извърши съобразно
правилото на чл.154 ал.1 ГПК ,според което всяка от страните следва да докаже фактите,от
които извлича изгодни за себе си правни последици.Отрицателните факти,като конкретни
явления или състояния от обективната действителност ,могат да бъдат предмет на доказване
и страната,която ги твърди,следва да установи наличието на положителни факти,от които
може да се направи извод,че твърденият отрицателен факт се е осъществил.Оттам и
въвеждането на възражение по чл.51 ал.2 от ЗУЕС предполага ответникът да докаже както
личното си отсъствие от имота,така и отсъствието на други ползватели и/или обитатели,като
ангажира доказателства,изключващи възможността имотът да е обитаван за повече от 30 дни
за съответен годишен период. Позовава се в същия смисъл на Определение №264 от
06.04.2021г.по гр.д.№3899/2020г.на ВКС, ІІІ г.о. Въззивникът счита,че представеното в
настоящия случай по делото писмо от ОД на МВР-Бургас,сектор Миграция,представлява
доказателство,което може да установи факта,че конкретното лице-собственик не е
пребивавало повече от 30 дни лично в собствения си имот.Същевременно обаче това писмо
няма доказателствена стойност по отношение на установяването на факта на неизползването
или необитаването на имота за същия период,а липсват и ангажирани доказателства по
делото,изключващи възможността имотът да е бил обитаван за повече от 30 дни за съответен
годишен период.По тази причина жалбоподателят счита,че фактът на неизползването и
необитаването е останал недоказан в производството,поради което и съдът е следвало да
приеме за ненастъпили правните последици,които са свързани с осъществяването на този
факт.В заключение сочи,че като е възприел противоположно разбиране,НРС е формирал
неправилен окончателен извод за неоснователността на заявените по делото ищцови
претенции. Моли за отмяна на решението на НРС и уважаване на предявения иск.Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната Етажна собственост,редовно уведомена,не изпраща
представител. Представена е писмена молба от пълномощника и адв. Няголов която
поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването и.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата А.,редовно уведомена,не се явява.Представлява се от
особения представител адв. Ирен Поповкойто оспорва въззивната жалба,вяма
доказателствени искания,претендира разноски и представя писмени бележки.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба БОС намери следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна
защита спорът по делото е квалифициран от РС с правно основание на исковете по чл.38
ал.1 ЗУЕС вр.с чл.11 ал.1 т.5 от ЗУЕС ,вр.с чл.51 ал.2 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.
НРС е разгледал подробно и задълбочено всички възражения на
ответницата,изложил е обосновани мотиви по всяко едно от тях,като е намерил за
основателно само правоизключващото възражение по чл.51 ал.2 ЗУЕС. За да отхвърли
предявените искове районният съд е приел,че ответницата е доказала в хода на
производството по делото при условията на главно доказване това свое възражение, а
именно,че не е пребивавала в имота си,находящ се в процесната етажна собственост повече
от 30 дни и през трите години на периода. Съдът е разпределил правилно доказателствената
тежест, като е обсъдил представените по делото доказателства,установяващи положителния
факт относно периода от време,в който ответницата А.,гражданка на **** е пребивавала на
територията на Република България. Неоснователно е възражението на въззивника,че
представеното писмено доказателство- писмо от ОД на МВР-Бургас,сектор „Миграция“ от
28.03.2022г.не е достатъчно,за да се установи периодът от време,през който А. е
пребивавала в имота си,находящ се в процесната етажна собственост в
2
гр.Несебър,к.к.Слънчев бряг. По делото не е било спорно,че И.А. е гражданка на **** и
няма статут на постоянно пребиваващ чуждестранен гражданин в Република България.
Личното и пребиваване и обитаване на собствения и имот в ищцовата Етажна собственост в
к.к.Слънчев бряг е било обективно възможно само ако влезе на територията на Република
България. Всяко влизане и излизане на граждани на държави,които не са членки на
Европейския съюз се регистрира от органите на МВР и отразява в базата данни на
Сектор“Миграция“ към МВР. При това положение,правилно е съобразил НРС, че данните в
писмото на ОД на МВР-Бургас,сектор „Миграция“ досежно регистрираните влизания в
Република България и излизания от Република България на И.Г.А.,гражданка на ****, са
относими към доказването на обективно възможното и присъствие и пребиваване в имота и
в к.к.Слънчев бряг.
Неоснователно е възражението на въззивника,че в предмета на доказване на
правоизключващото възражение по чл.51 ал.2 ЗУЕС се включва имплицитно освен
доказване пребиваването на собственика в имота за период,по-малък от 30 дни и
пребиваването на ползватели и обитатели на имота за такъв период. Такова доказване би
било допустимо и относимо към спора само при наведени насрещни твърдения от Етажната
собственост,че имота са пребивавали повече от 30 дни през процесните периоди и други
лица,които собственикът е допуснал в имота /ползватели или обитатели/,но такива
твърдения по делото няма. Съдебната практика,на която се е позовал въззивникът е по
спор,който не е идентичен с настоящия,а от мотивите на цитираното определение на ВКС
става ясно,че етажната собственост е ангажирала насрещни твърдения и доказателства в
същата насока,които са били обсъждани от съдилищата.
По гореизложените съображения и при споделяне на мотивите на НРС,към които
препраща на основание чл.272 ГПК,въззивният съд намери,че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано,а въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Въззиваемата А. е представлявана във въззивното производство от особен
представител в лицето на адвокат Ирен Попов от БАК,назначен от първата инстанция.
Въззивникът не е внесъл депозит за възнаграждението на особения представител във
въззивното производство,а в съдебно заседание адв. Попов отправи искане да му се присъди
възнаграждение. Съдът,като взе предвид,че процесуалното представителство е осъществено
в пълния му обем,намери,че на адв. Попов следва да се присъди възнаграждение за
процесуалното представителство във въззивното производство в размер на 335 лева ,които
възлага за плащане върху въззивната Етажна собственост.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 135 от 10.05.2022г.,постановено по гр.д.№
1123/2021г.по описа на НРС.
ОСЪЖДА Етажна собственост на комплекс „Съни Вю Централ 1“ с ЕИК-
********* с адрес:гр.Несебър,кв.“Фрегата“№115,представлявано от „Съни Вю
Холдингс“ООД с управител Иван Василев Патриков,чрез пълномощника адв. Кирил
Няголов от АК-Варна заплати на адвокат Ирен Калоянов Попов от АК-Бургас,с адрес на
3
кантората гр.Бургас,ж.к.“Лазур“,бл.77,вх.7,ет.6,ап.16 сумата от 335/триста тридесет и пет/
лева,представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото особено
представителство на И.Г.А. ,гражданка на **** по в.гр.д.№ 1325/2022г.по описа на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4