Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, …..03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 3557/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 557564/10.12.2018
г., постановено по гр. д. № 7037/2017 г. на СРС, II ГО, 71
състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.И.Г. и М.В.Г.
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца сумата
от 1442,71 лв., представляваща доставена неплатена топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**** вх.****, представляващ
апартамент № 37, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 01.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми по гр. д. № 69740/2016 г. на СРС, II ГО, 71
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.12.2016 г. С
решението претенциите на ищеца, за разликата до пълния предявен размер от
1479,33 лв. за главницата и от 112,18 лв. за обезщетението за забава за периода
15.09.2015 г. – 18.11.2016 г., са
отхвърлени като неоснователни, като с решението си съдът е разпределил и
разноските в заповедното и исковото производство. Решението е постановено при
участие на „Т.С.” ЕООД – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Недоволни от
постановеното решение, в осъдителната му част, ответниците са подали въззивна
жалба срещу него от 10.01.2019 г., в която са изложени твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърдят, че между страните
нямало сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, като не били
представени и доказателства за избор на лице, което да извърши услугата дялово
разпределение в имота. Навеждат, че вещите лица по СТЕ и ССчЕ изготвили
заключенията си, без да се запознаят с документите, които третото лице-помагач
е следвало да представи по делото на основание чл. 190 ГПК, а съдът безрезервно
приел тези заключения, без да отчете възраженията на ответниците. Посочват
противоречия в изготвената СТЕ по отношение на въпроса каква топлоенергия е
начислявана за процесния имот, както и множество позовавания на отменени
законови разпоредби в мотивите на обжалваното решение. Твърдят, че
отоплителните тела в топлоснабдявания имот са демонтирани от 2007 г., но
топлопреносното дружество продължавало да начислява суми за топлинна енергия. Претендират
отмяна на решението в обжалваната част, както и присъждане на разноските.
От страна на
ищеца и на третото лице-помагач не са подадени отговори на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпорежданеот 19.03.2019 г. съдът
е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирал, че не са заявени доказателствени искания от страните във
въззивната инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният съд е приел, че ответниците като собственици на
процесния имот при равни квоти имали качеството „потребители на енергия или
природен газ за битови нужди“ по смисъла на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ (отм.), поради
което между страните по спора е било налице облигационно правоотношение по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Етажните собственици на сградата, където се намира
топлоснабденият имот, възложили на третото лице-помагач измерване на
потреблението и разпределението на разходите за отопление и топла вода. Съдът е
кредитирал заключението на приетата по делото СТЕ, съгласно което
претендираните от ищеца суми били начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба. В експертизата изрично било посочено, че не е била
начислявана енергия за отопление на имота. По тази причина ответниците дължали
на ищеца единствено стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от системата за битово горещо водоснабдяване в посочения в
заключението размер от 1442,71 лв. Обстоятелството, че двете заключения по
делото били изготвени въз основа на материали, които не са били приобщени по
делото, не се отразявало на доказателствената им стойност. За да изпълнят задачата
си да съставят правилна и компетентна експертиза вещите лица не следвало да
бъдат ограничавани в източниците, въз основа на които основават заключението си.
Относно акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съдът е приел, че ответниците не
са изпаднали в забава преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като
ищецът не е публикувал дължимите от тях суми на интернет страницата си.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Относно валидността на
облигационната връзка между страните следва да бъде съобразено, че събраните по
делото допустими и относими доказателства, наред с изготвените и приети по делото
заключения на СТЕ и ССчЕ, са достатъчни да обосноват извод за дължимост на претендираните
с иска суми. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, като разпределението на топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото
разпределение с съответствие с начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. В т. 2 от заключението е посочено, че в процесното жилище не
е имало отоплителни тела с монтирани върху тях топлоразпределители, съответно
дружеството за дялово разпределение не е включвало стойността на енергията за
отопление на имота в издаваните изравнителни сметки. На основание чл. 197, ал.
1 ГПК съдът следва да посочи материалите, по които вещото лице да изготви
заключението си, но това не означава забрана за използване и на други
материали, ако те са посочени в заключението. Ако ответниците са считали, че
приетите по делото заключения не се основават на годни по смисъла на чл. 197,
ал. 1 ГПК материали, са имали възможността да искат допълване или да ангажират разширена
експертиза, което не са сторили. От друга страна, независимо въз основа на какви
източници е изготвено, заключението не обвързва съда, а се цени заедно с всички
други доказателства по делото, съгласно чл. 202 ГПК.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото, право на
разноски във въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 има въззиваемият. Размерът
на разноските за юрисконсултско възнаграждение на въззиваемия следва да се
определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съгласно който за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като в конкретния случай
процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД е представлявал дружеството в
откритото съдебно заседание като елемент от процесуалната си дейност, поради
което съдът намира, че сумата от 100 лева е адекватна на вида и количеството на
извършената от него дейност.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 557564/10.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 7037/2017 г. на СРС, II ГО, 71 състав.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН ********** и М.В.Г.,
ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, разноски за въззивното
производство в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК *******като трето лице-помагач
на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.