РЕШЕНИЕ
№ 2479
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330103025 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от АЛБ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******,
ул. ***** № *** чрез адв. И. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център
„Урбан Модел", ет.12, представлявано от Ф.Д. за прогласяване нищожността на клауза от
договор за потребителстки кредит от № *******, предвиждаща заплащане на неустойка,
като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит. Притендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит №*******, по
силата на който на ищцата са предоставени в собственост заемни средства в размер на 500,
00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,54%, годишен процент на разходите -
49,00%. В чл.5, ал. 1 договора е предвидено предоставяне на обезпечение. В случай на
неизпълнение се дължи неустойка в размер на 4,95 лева на ден. Заемната сума е усвоена.
Налице са нарушения на ЗПК. Фиксирания лихвен процент не отговаря на действително
приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към
договорната лихва. Поради това нараства и стойността на годишния процент на разходите.
Налице е скрита печалба. Нарушен е принципа за добросъвестност, което води до
нищожност на договора. В настоящият случай договорената между страните лихва
надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави,
като критерий за норми на поведение, установени в обществото, на основание на това, че тя
1
не отговаря на действителните параметри на договора, тъй като към нея се кумулира
уговорената в договора неустойка. Предвидената неустойка е загубила присъщите за
неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на
договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на
реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на законовите
разпоредби. Признава сключването на договора и предоставяне на сумата. Признава, че в
ГПР не е включена неустойката. При включването и ГПР ще надхвърли маексималния
допустим размер.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните намира от фактическа страна следното.
От представеното приложение № 1 към договор за кредит № ******* е видно, че между
страните е постигнато съгласие за предоставяне на ищцата от ответника на заемна сума от
500 лв. за срок до 03.01.2020 г. при ГЛП-40,45 % и ГПР-49 %. Предвидено е предоставяне на
обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение в размер от 4,95 лв. на ден, но
не повече от 1% от главницата.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
Уважаването на предявените искове налага установяване на възникнало правоотношение
между страните на заявеното основани и включването в договора за заем на клауза
предвиждаща задължение за кредитополучателя-заплащане на неустойка при неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, което е в противоречие с закона и добрите
нрави.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства са установява, че страните
по делото са страни и по договор за кредит № *******, в който се съдържа клауза за
заплащане от длъжника на неустойка при непредставяне на обезпечение и тази сума не е
включена в размера на разписания ГПР.
Ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ и
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Поради това
сключеният между тях договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит
по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Доколкото ищеца обляга притенцията си за недействителност на клаузата за неустойка
поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите нрави и заобикаляне на
чл.19, ал.4 ЗПК, съдът намира, че като критерий дали е налице нищожност следва да се
приеме ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, сочещо, че такава се
явява неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
2
818/2009 г., II т. о./, клаузата задължаваща заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в срок най-късно в края на следващия ден от сключване на
договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като и,
че при неизпълнение следва неустойка, има предназначение да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, следователно въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното
договаряне на условията. Предвид изложеното съдът намира, че макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява добавък към възнаградителната лихва.
Тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
като увеличава подлежаща на връщане сума, същата излиза извън обезпечителната и
функция се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Доколкото това
противоречие възниква още при сключването на договора, следва извода, че в конкретния
случай липсва валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във
вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи
обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените
по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като същия е представляван от
пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата
на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към
момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300
лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 5 от сключения между АЛБ. Д. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. ******, ул. ***** № *** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център
3
„Урбан Модел", ет.12, представлявано от Ф.Д. договор за потребителстки кредит от №
*******, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на
добрите нрави.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф.Д. да заплати на АЛБ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул.
***** № ***, сумата от 50 лв.( петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф.Д. да заплати на адвокат Е.Г. И.- М., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. *******, ул. ***** № ***, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________
4