№ 35969
гр. София, 07.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110128721 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Д. А. срещу В. М. А., с
която са предявени искове с правно основание чл. 21, ал. 4 СК – по отношение на
движими вещи /мотоциклети и автомобили/ и недвижим имот, и с правно основание
чл. 34 ЗС за делба на движими вещи и недвижима вещ, в това число за находящите се
в недвижимия имот движими вещи /неконкретизирани/.
С Разпореждане № 87910/19.06.2024 г., връчено на ищеца на 22.07.2024 г.,
производството по делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания
за отстраняване на нередовности не исковата молба: 1/ по иска с правно основание
чл. 21, ал. 4 СК: да уточни дали предявява същия както по отношение на недвижимия
имот, описан в исковата молба, така и по отношение на посочените автомобили; за
заплащане на държавна такса – в случай, че предявява иска само по отношение на
описания недвижим имот - да представи доказателство за заплащане на държавна
такса в размер на 4059,46 лв.; в случай, че предявява същия освен за описания в
исковата молба недвижим имот, и за описаните автомобили и мотоциклети, да
представи доказателство за платена държавна такса, възлизаща на сбора от сумата
4059,46 лв. и сумите възлизащи на 4 % от данъчната оценка на всеки от автомобилите;
в случай, че поддържа иска и по отношение на автомобилите и мотоциклетите, да
посочи за всеки от тях поотделно момент на придобИ.ето им и придобивно
основание, както и да индивидуализира същите чрез посочване на регистрационният
номер, номер на двигател и рама, както и цвят, марка и модел, година на
производство; 2/ да уточни дали предявява иска за делба като кумулативно съединен –
т.е. подлежащ на разглеждане наред с иска по чл. 21, ал. 4 СК, като има предвид, че
искът по чл. 21, ал. 4 СК е обуславящ, а искът за делба е обусловен, като уважаване на
иска по чл. 21, ал. 4 СК би имало значение за размера на квотите, при които да се
допусне делбата, но иск за делба може да бъде предявен и самостоятелно, без
предявяване на иск по чл. 21, ал. 4 СК; 3/ да посочи дали поддържа иск за делба на
находящи се в недвижимия имот движими вещи, като в случай, че това е така, да
индивидуализира всяка движима вещ според конкретните й характеристики, т.е. чрез
посочване на основните индивдуализиращи белези, които изначално не могат да бъдат
изброени и систематизирани, а зависят от конкретната вещ, но следва да са такива,
които да правят възможно съответната вещ да бъде отграничена от други други
движими вещи от същия вид, както и да посочи в чие държане се намира всяка вещ; 4/
1
да посочи дали твърди към момента да съществува съсобственост между него и
ответницата по отношение описаните в исковата молба автомобили и дали иска
прекратяване на съсобствеността върху същите ИЛИ твърди с тях да са извършени
разпоредителни сделки от ответницата и претендира паричната равностойност на
неговата идеална част от правото на собственост върху същите.
В изпълнение на указанията е постъпила уточнителна молба вх. №
268463/21.08.2024 г., в която нередовностите са частично отстранени. В същата е
уточнено, че искът по чл. 21, ал. 4 СК се поддържа както по отношение на
недвижимия имот, посочен в исковата молба, така и по отношение на описаните в нея
движими вещи – автомобили и мотоциклети, без обаче да се сочат за всеки от тях
поотделно момент на придобИ.ето им и придобивно основание, както и да
индивидуализира същите чрез посочване на регистрационният номер, номер на
двигател и рама, както и цвят, марка и модел, година на производство. Вместо това се
съдържа искане съдът да задължи ответницата да представи документи, обективиращи
придобивните основания на процесните автомобили и мотоциклети.
Същевременно обаче в уточнителната молба вх. № 268463/21.08.2024 г. /в т. 4
на стр. 3/ ищецът изрично заявява, че с посочените в исковата молба и настоящата
уточнителна молба автомобили и мотоциклети са извършени разпоредителни или
други действия от ответницата и се претендира паричната равностойност спрямо
идеалната част на ищеца от правото на собственост върху същите.
Като взе предвид така направеното уточнение, съдът намира, че искът за
присъждане на парична равностойност не може да бъде приет за съвместно
разглеждане в производството по делба, поради което и безпредметно се явява даване
на указания за отстраняване на нередовност на същия. Паричното вземане не може да
бъде предмет на съдебна делба, а отделно от това и движими вещи, за които се твърди
да са отчуждени с разпоредителна сделка, не могат да бъдат предмет на делбата.
Облигационната претенция за паричната им равностойност не подлежи на разглеждане
в рамките на производството по делба, доколкото не представлява такава във връзка с
делбеното имущество, тъй като такова би било имущество, за което се твърди
към момента на предявяване на иска да принадлежи на ищеца и ответника.
Същата не е и осъдителен иск във връзка с делбената маса, който поначало се
предявява във втора фаза, тъй като предвид твърдението на ищеца към момента
същите да са отчуждени, съответно да не принадлежат на ищеца и ответнацата, то
претенцията за паричната им равностойност не е такава по сметки.
На следващо място, в първа фаза в производството по съдебна делба е поначало
допустимо да се съединяват за съвместно разглеждане установителни искове, които
имат отношение към въпросите, които се разрешават в първа фаза в производството по
делба – между кои лица, за кои имоти и при какви квоти да се допусне делбата /с
изключение на искове, които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция,
например искове за установяване или оспорване на произход/. Поради това поначало
допустимо е в първа фаза в производството по делба да се разгледа установителен иск
с правно основание чл. 21, ал. 4 СК – за липса на съвместен принос. Във всички
случаи преценката дали е допустимо съединяване на даден правен спор в първата фаза
на съдебната делба се прави с оглед въпросите, които се разрешават с решението по
допускане на делбата и разпоредбите на чл.342 ГПК, т.е. необходимо условие е искът
да е свързан с предмета на делото по съдебна делба.
Доколкото в случая движимите вещи – мотоциклети и автомобили, не са
предмет на производството по съдебна делба, с оглед изричното изявление на ищеца в
уточнителната молба вх. № 268463/21.08.2024 г., то и установителният иск с правно
основание чл. 21, ал. 4 СК по отношение на тези вещи не следва да бъде приет за
2
съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй като е недопустимо
разглеждането му в производството по делба поради липса на връзка с предмета
на делбата.
С оглед неприемане на иска с правно основание чл. 21, ал. 4 СК – само по
отношение на описаните мотоциклети и автомобили, то отпада необходимостта от
даване на допълнителни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба
в тази част, в това число не се дължи държавна такса за иск по чл. 21, ал. 4 СК за
движимите вещи.
Определението, с което не се приемат за съвместно разглеждане в
производството по съдебна делба осъдителен иск за присъждане на парична
равностойност на отчуждени движими вещи, за които се твърди да са били
собственост на наследодателя, и искът с правно основание чл. 21, ал. 4 СК по
отношение на същите, не подлежи на обжалване – същото не е преграждащо, тъй като
ищецът не губи правото да предяви исковете в отделно производство, а и не е
предвидено в закон да е обжалваемо.
С оглед неприемане за съвместно разглеждане на осъдителния иск за парична
равностойност на движимите вещи – мотоциклети и автомобили, и иска с правно
основание чл. 21, ал. 4 СК по отношение на тях, към момента производството остава
висящо по иска с правно основание чл. 21, ал. 1 СК по отношение на недвижимия
имот, и иск по чл. 34 ЗС за делба на недвижимия имот и находящите се в него
движими вещи.
По иска за делба на находящи се в недвижимия имот движими вещи,
нередовностите на исковата молба не са отстранени, като не е индивидуализирана
всяка движима вещ според конкретните й характеристики, т.е. чрез посочване на
основните индивдуализиращи белези, и в чие държане се намира всяка вещ. Вместо
това се иска ответницата да бъде задължена да индивидуализира същите.
Във връзка с така направените искания на ищеца следва да бъде разяснено, че
предметът на делото се определя от наведените от ищеца правопораждащи фактически
твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи и
правоизменящи възражения. Тези твърдения и възражения определят и предмета на
доказване по конкретния спор - кои факти и обстоятелства подлежат на доказване и
как се разпределя доказателствената тежест. В исковата молба ищецът навежда
фактически твърдения, въз основа на които обосновава принадлежност на
претендираното право. В частност в производството по съдебна делба ищецът
индивидуализира вещите, по отношение на които иска делбата да бъде допусната,
а ответникът разполага с възможността да разшири предмета на делото, като в него
включи и други вещи, които не са заявени от ищеца в исковата молба в изпълнение на
предоставената в чл. 341, ал. 2 ГПК процесуална възможност. Тази възможност е
предоставено в полза на ответника право с цел концентриране на спора относно
ликвидиране на състоянието на съсобственост и се реализира изключително по негова
воля. В процесуалния закон не съществува механизъм – нито в общия исков процес,
нито в особеното исково производство по съдебна делба, ищецът да поиска
разрешаване на спор по отношение на вещ, която той не конкретизира, като вместо
това ответникът да бъде задължен да стори това, с което по същество ответникът да
бъде задължен да отстрани нередовностите на исковата молба на ищеца. В допълнение
към изложеното, следва да бъде посочено на ищеца, че не съществува процесуално
правило, според което на етап отстраняване нередовности на исковата молба
3
ответницата да бъде задължена да представи доказателства, а и няма данни същата да
разполага с такива, респективно и не може законосъобразно да бъде приложена
последицата по чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК – съдът да приеме за установени
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
При тези констатации на съда, макар към момента да не са отстранени
нередовностите на исковата молба в цялост, с оглед конкретизиране на иска за делба
на недвижим имот, следва да бъде разпоредено вписването й в Служба по вписванията
– гр. София.
Предвид гореизложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството по делба осъдителни
искове за парични вземания на ищеца И. Д. А. срещу ответницата В. М. А. за
заплащане на паричната равностойност на описани в исковата молба и уточнителна
молба вх. № 268463/21.08.2024 г. движими вещи – мотоциклети и автомобили, и
установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК по отношение на същите, поради
недопустимост за разглеждането на същите в производството по съдебна делба.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, по която е образувано гр.д. №
28721/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
УКАЗВА на ищеца в едномесечен срок от получаване на съобщението да
представи доказателство за вписване на исковата молба в СВ – София.
ПРЕДОСТАВЯ последна възможност на ищеца по отношение на иска за делба
на находящи се в недвижимия имот движими вещи в писмена молба с препис за
ответника да индивидуализира всяка движима вещ според конкретните й
характеристики, т.е. чрез посочване на основните индивдуализиращи белези, които
изначално не могат да бъдат изброени и систематизирани, а зависят от конкретната
вещ, но следва да са такива, които да правят възможно съответната вещ да бъде
отграничена от други други движими вещи от същия вид, както и да посочи в чие
държане се намира всяка вещ.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в цялост на констатираните
нередовности на исковата молба в предоставения срок същата ще бъде върната и
производството по делото прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК в съответната
част.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5