ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 25.06.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдия
Бенина ч. гр.д. № 5698 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от нотариус Д.Т.Ж. срещу определение от
06.04.2021г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. София,
с което е отказано да бъде разпоредено заличаването на договорна ипотека по
заявление вх. № 20953/06.04.2021г. по описа на Службата по вписванията при Районен
съд – гр. София. Към молбата са приложени документ за платена държавна такса,
молба – съгласие с нотариална заверка на подписите от „Първа инвестиционна
банка“ АД – кредитор. Изложени са съображения, че описанието на имота, за който
се иска заличаване на ипотеката не е законоустановен реквизит на молбата за
заличаване на ипотека. Моли съда да отмени постановения отказ на съдията по
вписване и вместо него да разпореди извършването на поисканото частично
заличаване на договорна ипотека.
Отказът
инкорпориран в определение 06.04.2021г., постановено от съдия по вписванията
при Районен съд – гр. София е постановен при аргументи, че липсва описание на
имота, за който е искано заличаване на ипотеката
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, приема за установено
следното от фактическа страна:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр.
чл. 577, ал. 1 ГПК и изхожда от лице, което има право и интерес от обжалването,
поради което и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, частната жалба е основателна. Нотариусът е надлежно легитимиран да
обжалва постановения отказ, тъй като има качеството на заинтересовано лице по
смисъла на чл. 531, ал.1 ГПК в производството по вписване. В нотариалното
производство нотариусът е длъжностното лице, което го ръководи и издава крайния
акт. След постановяването му нотариусът губи ролята си на решаващ орган и за
него възниква задължението по чл. 25, ал.5 ЗННД да представи акта за вписване в
деня на неговото извършване. Същевременно производството по вписване на
нотариални като по чл. 4, б.“А“ ПВ е самостоятелно, с друг решаващ орган. То
приключва с волеизявление на съдията по вписванията, с което се разпорежда
вписване на акта в съответните книги, респ. с отказ за вписването му. След като
нотариусът е легитимиран да поиска извършването на това волеизявление, съгласно
нормата на чл. 8, ал.1 ПВ, той се явява и заинтересовано лице по смисъла на чл.
531, ал.1 ГПК в производството по вписване /в този смисъл ТР № 7/2012 г. от
25.04.2013 г. на ОСГТК, т.8/.
Според
разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВп вписването на ипотеката
се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено
в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно
решение.
Съгласно
нормата на чл. 19 ПВ заличаване на вписването на ипотеката /чл. 179 ЗЗД/ става
въз основа на писменото съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена
форма, или на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването.
Вписването,
включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване, съставлява
едностранно охранително производство, в рамките на което е недопустимо да се
разрешават правни спорове, доколкото се касае за безспорна администрация.
Проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно нормата на чл. 32а,
ал.1 ПВ вр. с чл. 32б ПВ във връзка с това дали представеният акт отговаря на
изискванията на закона, се свежда до това дали актът подлежи на вписване,
съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвидено в ПВ
съдържание.
В
чл. 6 ПВ е установено съдържанието, което трябва да съдържат подлежащите на
вписване актове, като съгласно б. „в“ от посочената разпоредба съдържанието
следва да включва описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на
местонахождение, площ, номер на имота, граници. В чл. 6, ал. 3 ПВ изрично е
посочено, че когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта,
описанието на имота следва да е съответно на предвиденото в чл. 60 ЗКИР, като
следва да бъдат приложени скица на имота, схема издадени от АГКК. Съгласно чл.
6, ал. 4 ПВ, относно вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 19 ПВ,
какъвто е настоящия случай, с оглед искането, с което е бил сезиран съдията по
вписванията, а именно заличаване на договорна ипотека/ не се прилага ал. 3 .
При
така установеното в приложимата нормативна уредба, индивидуализирането на
имота, когато се иска вписване на акт относно недвижим имот, се явява винаги
задължителен реквизит, който трябва да съдържа молбата с искането за това. В
чл. 6 ПВ единствено е въведено отграничение в начина на индивидуализирането на
имота, в случай че същият попада в район с одобрена кадастрална карта или не.
С
оглед така гореизложеното, настоящият съдебен състав намира постановения отказ
на съдията по вписвания за законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
ОТКАЗ, обективиран в
определение от 06.04.2021 г. на съдията по вписванията при Районен съд – гр.
София за вписване заличаването на договорна ипотека, учредена с нотариален акт
№ 84, том VIII,
дело № 1312/2013г. по регистъра на нотариус рег. № 040, вписана в СВ акт № 162,
том XXI, дело
№ 42277/2013г., по молба с вх. № 20953/06.04.2021г., подадена от нотариус Д.Ж..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.