ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 457
14.06.2022г., гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на
четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Росица Чиркалева
разгледа
докладваното от съдията и адм.дело №
533/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 146 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Й. /S. Y./, гражданин на Т., подадена чрез
пълномощник адв. Б.З. *** с посочен съдебен адрес:***, офис **, против Отказ за
влизане в страната с рег.№1032, издаден на 27.04.2022г. от контролиращ служител
Г. Я. Т., служител ГКПП „Капитан Андреево Шосе“ към ГПУ- Свиленград при РД
„Гранична полиция“- Елхово.
При извършване на дължимата от съда преценка за редовност и допустимост на
оспорването, съдът намира че е налице местна неподсъдност на делото пред
Административен съд Хасково.
В
Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) не е предвиден ред за
обжалване на отказите за влизане в страната и те не представляват принудителна
административна мярка по смисъла на чл.39а от ЗЧРБ. Същевременно в Правилника
за прилагане на ЗЧРБ, където е предвиден редът и условията за издаване на
такива откази, също не е изрично предвидена възможност те да бъдат оспорени по
административен или съдебен ред. Такъв ред не е предвиден и в Инструкция
№8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от
Министъра на вътрешните работи и обнародвана в ДВ бр. 55 от 21.07.2015г.
Ето защо, съобразно принципа на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република
България, след като с административния акт се засяга правната сфера на
жалбоподателя и обжалването му не е изключено изрично със закон, то оспорването
и настоящото производство се явяват допустими. В допълнение следва да се има
предвид, че съгласно чл.13, т.1-т.3 от Регламент (ЕО) №562/2006 на Европейския
парламент и на съвета от 15 март 2006г. за създаване на Кодекс на Общността за
режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), на
гражданин на трета страна, който не отговаря на условията за влизане,
постановени в член 5, параграф 1, и не принадлежи към категориите лица,
посочени в член 5, параграф 4, се отказва влизане на териториите на държавите –
членки, като отказът се предоставя чрез стандартен формуляр, съдържащ се в
приложение V,
част Б, попълнен от органа, упълномощен от националното законодателство да
налага отказ за влизане, и лицата, на които е издаден отказ за влизане, могат
да го обжалват. Регламентът има директен ефект и по силата на примата на
правото на ЕС над вътрешното законодателство е пряко приложим при противоречие
с националноправна норма, т.е. дори и да беше изрично предвидено в българското
законодателство, че отказите за влизане в страната не подлежат на обжалване, то
по силата на чл.13, т.3 от Регламент (ЕО) №562/2006, следва да се признае
правото на жалба срещу него.
Предвид
липсата на изрична разпоредба, определяща компетентния да разгледа спора
административен съд, при определяне на местната компетентност, приложение
следва да намери общото правило на разпоредбата на чл. 133, ал.1 от АПК.
Съгласно разпоредба на чл.133,
ал.1 от АПК (изм.ДВ бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.),
делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от
административния съд, по постоянен адрес или седалището на посочения в акта
адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен
адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административен съд –
град София.
Съгласно чл.93 от Закона за гражданската регистрация постоянен адрес е
адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на
населението. Единствено чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно
или постоянно пребиваване в Република България, както и тези получили статут на
бежанец или хуманитарен статут, или на които е предоставено убежище в Република
България – чл.3, ал.2 от закона, се вписват в регистъра на населението.
Доколкото жалбоподателят не се отнася към тази категория чужденци, същият не
може да има и няма вписан в страната постоянен адрес.
Тъй като постоянният адрес на жалбоподателя е в чужбина, то в случая е
приложима разпоредбата на чл.133, ал.1, изречение второ от АПК, определяща
местно компетентния съд, който следва да разгледа оспорването, а това е
Административен съд – София град.
Мотивиран така и на основание
чл.135, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.133, ал.1, изр.2-ро от АПК,
производството следва да бъде прекратено, а жалбата да бъде изпратена по
подсъдност на Административен съд – град София.
Водим от горното, на основание чл.135, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ пред
Административен съд – Хасково жалба
на С.Й. /S. Y./, гражданин на Т., подадена чрез
пълномощник адв. Б.З. *** с посочен съдебен адрес:***, офис **, против Отказ за
влизане в страната с рег.№1032, издаден на 27.04.2022г. от контролиращ служител
Г. Я. Т., служител ГКПП „Капитан Андреево Шосе“ към ГПУ- Свиленград при РД
„Гранична полиция“- Елхово.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по а.д. № 533 по
описа на Административен съд – Хасково за 2022 година.
ИЗПРАЩА жалба
на С.Й. /S. Y./, гражданин на Т., подадена чрез
пълномощник адв. Б.З. *** с посочен съдебен адрес:***, офис ***, против Отказ
за влизане в страната с рег.№1032, издаден на 27.04.2022г. от контролиращ
служител Г. Я. Т., служител ГКПП „Капитан Андреево Шосе“ към ГПУ- Свиленград
при РД „Гранична полиция“- Елхово за разглеждане от Административен
съд София Град.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от същото да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: