Присъда по дело №111/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 6
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Ралица Герасимова
Дело: 20214500200111
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Русе , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
СъдебниЙоана Александрова
заседатели:Неделчева

Лукреция Иванова Андрова
Предова
при участието на секретаря Вероника Якимова
и прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Наказателно дело от общ
характер № 20214500200111 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Н. И. Б. – роден на 04.02.1981 г. в гр. Русе, живущ в село Пиргово,
обл. Русе, ул. “В.Л.”, № **, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 14.12.2020 г., в с.
Пиргово, обл. Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Рено“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2, изр.1
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С.П.А. ЕГН ****, от с. Пиргово, обл.
Русе, като деянието е извършено в пияно състояние и случаят не е особено тежък, поради
което и на основание по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК, чл.54, ал.1, чл.58а, ал.1 и чл.343 г от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА
СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение - да е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.116 от Закона за движение по пътищата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ ОБЩ режим на
изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
1
НА ОСНОВАНИЕ чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието
„Лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият Н. И. Б. е бил задържан и с мярка
за неотклонение Задържане под стража, считано от 14.12.2020 г. до 25.03.2021 г.
НА ОСНОВАНИЕ чл.59, ал.4 от НК ПРИСПАДА времето от 30.07.2019 г. до
влизане на присъдата в сила, през което подс. Н. И. Б. (с установена самоличност) е бил
лишен от право за управлява МПС по административен ред, считано от 15.12.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Н. И. Б. (с установена
самоличност), да заплати направените по делото разноски – сумата от 2914.46 лв. по сметка
на Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство).
НА ОСНОВАНИЕ чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА подс. Н. И. Б. (с установена
самоличност) да заплати държавна такса в размер на 5 лв. (пет) за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ПО ДЕЛОТО – 1 бр. л.а. „Рено“, с рег. №
******* се ВРЪЩА на собственика му А.И. Б.а.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес
пред ВТАС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда, постановена по НОХД № 111 по описа на Русенски окръжен съд,
Наказателно отделение по описа за 2021 г.

Обвинението е повдигнато от Русенска окръжна прокуратура (РОП) срещу Н. И. Б.
затова, че на 14.12.2020 г., в с. Пиргово, обл. Русе, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Рено“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение
по пътищата: чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на С.П.А. ЕГН *********, от с. Пиргово, обл. Русе, като
деянието е извършено в пияно състояние и случаят не е особено тежък - престъпление по
чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РОП поддържа така повдигнатото срещу
подс. Н. И. Б. обвинение, като пледира, че от събраните по делото доказателства, същото е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Конкретизира, че предвид протичане на
производството по реда на съкратеното съдебно следствие и признанието на подсъдимия
безспорно се установява фактическата обстановка отразена в обвинителния акт.
Анализирайки безспорно установените по делото фактически данни навежда твърдение, че
на процесната дата и място подсъдимият е нарушил правилата за движение, визирани в чл.
5, ал.2, чл. 20, ал. 2 и чл.116 от ЗДвП в причинно следствена връзка, с което по
непредпазливост е настъпил съставомерния резултат. Смята за безспорно, че е налице
съпричиняване от страна на пешеходеца, допуснал нарушения на правилата за движение,
което обаче не прави деянието на подсъдимия ненаказуемо. Отправя искане съдът да
определи наказание от лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, под средата и към минимума на предвиденото в закона-в размер на пет
години лишаване от свобода, което след задължителната редукция да бъде отмерено на три
години и четири месеца лишаване от свобода. Предлага същото да бъде търпяно при
първоначален общ режим. Счита, че от същото следва да се приспадне времето, през което
подс. Н. И. Б. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Пледира и за налагане
на кумулативната санкция лишаване от правоуправление за срок от пет години, както и за
осъждане на подсъдимия да заплати направените в производството разноски. Моли съдът да
се произнесе и по приобщените по делото веществени доказателства.
Упълномощените защитници на подс. Н. И. Б. – адв. М. и адв. Б. пледират
подзащитният им да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение
да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.116, чл.20, ал.2, изр.1 и
чл.5, ал.3 от ЗДвП и развиват подробни съображения в последната насока. Сочат още, че е
било налице съпричиняване на вредоносния резултат предвид допуснати нарушения на
правилата за движение от страна на пострадалия, което следва да се съобрази при
индивидуализацията на наказанието му. Пледират за отмерване на наказание лишаване от
свобода към минимума на предвиденото преди редукцията, чието изтърпяване да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК за подходящ изпитателен срок. Молят и за справедлив
размер на кумулативно предвиденото наказание – ЛУМПС и за приспадане на времето, през
което подсъдимият е бил задържан.
Подсъдимият Н. И. Б. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В
последната си дума изразява съжаление за случилото се.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл.
372, ал. 4, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата,
1
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав прие за
установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт:
Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС, категории С; В; М; ТКТ; АМ; В1 и
С1.
На 14.12.2020 г., в с. Пиргово, обл. Русе той употребил значително количество
алкохол. Концентрацията в кръвта му възлизала на 1, 33 на хиляда. Около 18. 40 часа, в
тъмната част на денонощието, той привел в движение лек автомобил марка „Рено“, с рег. №
******* и започнал да го управлява по улиците на селото. В колата нямало други хора.
Движел се по улица „Пиргос“ в посока от центъра на с. Пиргово към изхода за село Мечка.
Пътното платно било мокро, като на места имало образувани локви. То било с две ленти за
движение – по една във всяка посока. Дясната била с ширина 3,80 метра, а лявата с ширина
4,30 метра. Разделени били с единична непрекъсната маркировъчна линия. По платното
нямало неравности, които да пречат на движението. От двете страни на улицата имало
тротоари, бордюрите към които били с височина от 8 см. Нямало мъгла, а уличното
осветление било включено. Подсъдимият се движел в прав участък, с предстояща плавна,
лява, по посоката му хоризонтална крива. В този участък уличното осветление не работело.
При движение в кривата видимостта напред била около 85 метра. Подсъдимият управлявал
автомобила с включени къси светлини. Скоростта му на движение била близка до
максимално разрешената за движение в населено място. В този момент в насрещната лента
се движел лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. № ********, управляван от св. Н.С.. На
предната дясна седалка до него пътувал приятелят му св. И.С.. Св. С. управлявал автомобила
с включени къси светлини и със скорост от около 40 км./ч. Подсъдимият преминал през
лявата хоризонтална крива. След нея – по пътното платно, в посоката на движение на
подсъдимия и с гръб към него вървял С.П.А. – на 68 години от село Пиргово. Той също бил
употребил значително количество алкохол. Походката му била бавна и спокойна. На
светлините на фаровете на автомобила си подсъдимият имал обективна възможност да го
възприеме на разстояние най-малко от 45-50 метра. Към този момент скоростта на движение
на управлявания от него автомобил възлизала на 47 км./ч. или 13, 06 м./с. Подсъдимият не
намалил скоростта си на движение, не предприел и действия по нейното рязко намаляване
или спиране, а продължил да се движи напред със същата скорост и застигал бързо
пешеходеца на пътното платно пред себе си. Пострадалият С.А. чул шума от автомобила,
видял светлините на фаровете му пред себе си и спрял, след което предприел обръщане
назад чрез завъртане през дясното си рамо. В този момент последвал удар между предната
броня на автомобила в областта на регистрационната табела и задната повърхност на левия
крак на пешеходеца. Тялото му било повдигнато и при падането му върху предния капак на
автомобила настъпил удар между него и дясната гръбна част на гръдния кош на пострадалия
С.А.. В резултат на това се получило рязка, надфизиологично огъване на гръбначния му
стълб, което довело до счупване на гръбначния стълб в неговия гръден и шиен отдел. В
резултат на това надфизиологично огъване и във връзка с предварителното завъртане на
главата на дясно, последвал удар и между лицето на пешеходеца и предното обзорно стъкло
на автомобила на подсъдимия. В следствие и на този удар настъпило пълно разместване във
вече счупения шиен отдел на гръбначния стълб на Ангелов. В резултат на предварително
започнатото ротационно движение на тялото на пострадалия през дясното рамо и
забавящото движение на автомобила след удара, пешеходецът паднал по гръб на пътното
платно с крака, насочени към предната част на превозното средство. Подсъдимият успял да
спре преди да го прегази и останал на място. Свидетелите Н.С. и И.С. станали очевидци на
удара. Те също спрели и излезли от колата си. Св. И.С. подал сигнал на тел. 112 и на място
били изпратени екипи на полицията и на Спешна медицинска помощ, които констатирали
смъртта на пострадалия С.А.. Подсъдимият бил поканен, но отказал да бъде изпробван с
2
техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух. Впоследствие приел да даде
кръвна проба.
На място, на същата дата бил извършен оглед на местопроизшествието.
От заключението на назначената химическата експертиза било установено, че
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия възлизала на на 1, 33 на хиляда.
От заключението на медицинската експертиза на труп се установило, че смъртта
на пострадалия е следствие на тежки шийна и гръдна травми, в рамките на съчетана травма,
довели до тежки, несъвместими с живота увреждания на централната нервна система и
сърдечно-съдовата система, на фона на тежка степен на алкохолно опиване. Установени
били множество увреждания по лицето, главата, субарахноидален кръвоизлив, счупване с
пълно разместване на шийния отдел на гръбначния стълб и прекъсване на гръбначния
мозък; разкъсване на възходящата аорта, разкъсване на капсулите на черния дроб и слезката
и др.
В кръвта на пострадалия била установена концентрация на алкохол от 2, 61 на
хиляда, а в урината от 2, 69 на хиляда.
По делото била изготвена и комплексна автотехническа и медицинска експертиза.
Според експертите скоростта на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил
към началото на удара на пострадалия е била 47 км./ч. или 13, 06 м/с. Непосредствено преди
удара пострадалият се е намирал на пътното платно за движение. Положението на тялото му
е било – изправен, с гръб към автомобила, в процес на обръщане – чрез завъртане през
дясното рамо. Началото на удара му от автомобила на подсъдимия е било в дясната лента по
посоката на движение на автомобила. Ударът е попаднал в предната дясна част на лекия
автомобил. Подсъдимият е имал обективна възможност да види и възприема пешеходеца на
пътното платно най-малко от 45-50 метра. Опасната зона за спиране на автомобила – т. е.
минимално необходимата зона, необходима на водача да спре моторното превозно средство
от момента на забелязване на опасността за движение – до окончателното спиране, е била
37, 3 метра.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява
становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимия с всички годни
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не
следва в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия –
допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на
процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се
противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В
процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за
нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от
досъдебното производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа
делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното
производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на процеса
доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по
съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред
съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
3
Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение
относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието
доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния
акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл.
373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в
присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата.
Независимо от изложеното по-горе за пълнота и прецизност и съобразявайки
предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът отчете, че описаната в обвинителния акт и
възприета от съда фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия,
което от своя страна се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното
производство чрез гласните и писмени доказателствени средства, а също и чрез способите за
събиране и проверка на доказателствения материал: показанията на свидетелите Н.И. С. и
И.С.С., заключенията на: съдебно медицинската експертиза на труп (л.40-41 от дос.пр.),
комплексната автотехническата медицинска експертиза (л.48-69 от дос.пр.), двете
химически експертизи (л.32 и л.37 от дос.пр.), протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие (л.2-12 от дос.пр.), протокол за
оглед на веществени доказателства (л.44-45 от дос.пр.), справка за нарушител л.24-25 от
дос.пр.), протокол за медицинско изследване (л.34 от дос.пр.), талон за изследване, (л.35 от
дос.пр.), АУАН (л.116 от дос.пр.), протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества и техни аналози (л.118 от дос.пр.), заповед за налагане на ПАМ (л.134
от дос.пр.), справка за обаждания на телефонен номер 112 (л.136 от дос.пр.), автобиография,
декларация и справка за съдимост.
Времето на произшествието се установява чрез съпоставка на гласните
доказателствени средства – показанията на посочените по-горе свидетели и приобщеният в
качеството на писмено доказателство протокол за оглед на местопроизшествие.
Съдът възприе изцяло и постави в основата на доказателствените си изводи
показанията на свидетелите – очевидци на отделни етапи на и след настъпване на
процесното ПТП – Н.С. и И.С., които с оглед пълното им съответствие с обективно
установеното от експерта по автотехническата експертиза и фиксираното в протокола за
оглед, постави в основата на доказателствените си изводи, досежно значимите за
производството факти – времето, мястото на пътното транспортно произшествие,
атмосферните условия, пътната обстановка и състоянието на пътното платно,
ориентировъчното отстояние на автомобила от пешеходеца и механизма на настъпване на
пътния инцидент.
В обобщение приетата фактология относно движението на автомобила, управляван
от подсъдимия и пешеходеца С.А., скоростта на придвижването им, мястото на удара и
цялостния механизъм на възникване на ПТП се очертава като единствено възможната от
логическата взаимовръзка на обективните факти, установени от заключението на
автотехническата и медицинската експертизи, от протоколите за оглед и от показанията на
свидетелите.
Съдът изцяло кредитира изводите на експертите в комплексната автотехническа и
медицинска експертиза. Същите отчитат всички значими за пътната ситуация фактори –
повредите по превозното средство, особеностите на конкретния пътен участък, обективните
находки на пътя, разположението на участниците след пътното транспортно произшествие –
всички индикиращи къде е настъпил първоначалния сблъсък между управлявания от
подсъдимия автомобил и тялото на пешеходеца. Това са обективни факти, които изясняват
4
механизма на произшествието и изключват възможността деформациите по автомобила и
нараняванията на пострадалия да бъдат получени по различен от гореприетия начин. В
заключението на автотехническата и медицинска експертиза се наблюдават обстоятелства
от решително значение за главния факт. Този способ за събиране и проверка на
доказателствата изяснява механизма на възникване на ПТП, скоростта на движение на
автомобила и мястото на удара. Изброената категория въпроси са включени в предмета на
доказване по чл. 102, т. 1 НПК, които поради своето естество се обуславят от специални
знания и предполагат задължително назначаване на експертиза. Настоящият съдебен състав
кредитира експертизата, допусната на досъдебното производство и приета в хода на
съдебното следствие. За да стори това, съдът отчете няколко релевантни обстоятелства. На
първо място – вещите лица притежават специална компетентност и познания за
обстоятелствата от главния факт, които съдът няма. На второ – експертите са използвали
целия наличен доказателствен материал на досъдебното производството. Експертното
заключение е съобразено с чл. 153 от НПК и включването му в доказателствения материал
не противоречи на разпоредбите на НПК.
Фактът, че подсъдимият Б. е консумирал алкохол преди да се качи в автомобила,
съдът извежда от съвкупния анализ на всички относими доказателствени данни –
собственото му признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и
съпоставката му с протокола за химическа експертиза.
Съдът прие, че смъртта на С.П.А. е в непосредствена причинна връзка с
пътнотранспортното произшествие. СМЕ на труп от досъдебното производство наред с
другите доказателства не допускат различна интерпретация относно тези обстоятелства, част
от главния факт.
На изброените по-горе писмени доказателствени материали съдът също даде
вяра, като отчете относимостта им към предмета на доказване в производството.
Обвинителният акт е внесен в съда против подсъдимия Н. И. Б. за престъпление по по чл.
343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Основателността на обвинителната теза предполага да бъде установено, че на
процесната дата – 14.12.2020 година, в пияно състояние и поради нарушение на правилата за
движение, установени в чл. 5, ал.2, чл. 20, ал. 2 и чл.116 от ЗДвП, подсъдимият е причинил
по непредпазливост смъртта на С.П.А..
Събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали по несъмнен
начин установяват частичната състоятелност на тезата на обвинението.
На първо място от обективна страна е установено, че подсъдимият Н. И. Б. на
14.12.2020 г. в с. Пиргово, обл. Русе е управлявал лек автомобил марка „Рено“, с рег. №
********.
Точната скорост на управляваното от подс. Н. И. Б. моторното превозно средство-47
км. ч. съдът изведе от заключението на комплексната автотехническа и медицинска
експертиза. Така подс. Н. И. Б. не е съобразил скоростта си на движение с императивното
правило на чл. 20, ал. 2, изр.1 ЗДвП. Съдът в настоящия си състав намира, че конкретното
нарушение на този текст е именно в тази му част, като в случая същият не се е съобразил с
конкретните атмосферните условия, със състоянието на пътя и с условията на видимост, за
да е в състояние да спре при възникналото предвидимо препятствие (движещия се на
пътното платно пешеходец). В случая подсъдимият се е движил в тъмната част на
денонощието, като уличното осветление не е работело в конкретния участък и асфалтовата
настилка е била мокра. В тази усложнена пътна обстановка и в населен район, подсъдимият
5
е управлявал лекия автомобил с близка до максимално допустимата скорост - от 47 км.ч.,
която в случая, макар и разрешена за населеното място, се оказала несъобразена с
конкретните пътни условия. Подсъдимият е пренебрегнал законовото задължение, подценил
е пътната обстановка и не е предприел действия за намаляване скоростта на движение,
позволяваща му да спре в рамките на осветената си зона при всяко предвидимо препятствие
на пътя – в случая движещият се на пътното платно пешеходец. Нарушавайки правилото за
движение по пътищата, въведено с чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, той сам се е поставил в
невъзможност да предотврати удара.
Съдът в настоящия си състав намира, че при така установените в производството
факти не сме изправени пред т. нар. „непредвидима опасност“, визирана от правилото на
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Макар и неправомерно, движението нафпешеходеца по пътното
платно (в нарушение на предписанията на чл.108 и чл.111 от ЗДвП), не е било неочаквано за
подсъдимия. Той е управлявал превозното средство в познато населено място, където е
знаел, че се движат често пешеходци. В този смисъл и с оглед действието на изброените по-
горе множество неблагоприятни фактори са налагали движение със съобразена с пътните
условия и конкретната видимост в рамките на осветената от фаровете му зона скорост, като
същият сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на пътното
произшествие и смъртта на пешеходеца. Евентуално допуснатите нарушения от страна на
пострадалия в произшествието биха имали значение единствено за размера на гражданската
претенция за обезвреда на правоимащите (при евентуално отчитане на съпричиняване от
страна на пострадалия), но не и за наказателната отговорност на подсъдимия.
С оглед липсата на т. нар. „непредвидима опасност“ и по изложените по-горе
съображения съдът оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение за допуснато
нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП (която разпоредба е неприложима с нарушаването
на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП).
В резултат на удара, на пострадалия Ангелов са били причинени травматични
увреждания, в резултат на които на 14.12.2020 г. той е починал.
Доколкото по делото не се установява друга причина за настъпване на съставомерния
резултат - смъртта на С.А., то следва да се приеме, че същата се намира в пряка причинно-
следствена връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по
пътищата, довело до настъпване на ПТП (Решение № 176 от 11.05.1987 г., III н. о.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че с деянието си,
подсъдимият Н. И. Б. е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на
престъплението с горепосочената правна квалификация, като е допуснал нарушение на
чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП.
По делото несъмнено се установява наличието на обективния квалифициращ признак
– пияно състояние. Няма спор в теорията и практиката, че водачът е в такова, когато в
кръвта си има алкохолно съдържание не по-малко от 0.5 промила. Алкохолната
концентрация у подсъдимия Б. е значително над тази граница – 1.33 промила към момента
на произшествието. По пътя на газхроматографско изследване вещото лице е установило, че
количеството алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на произшествието е била в
посочените по – горе граници, които са такива, че предопределят отговорността му по
наказателно правен ред.
Съдът оправда подсъдимия и затова, наред с горното нарушение на чл.20, ал.2, изр.1,
да не е спазил нормата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Няма спор, че Н.Б. е управлявал
автомобила след употреба на алкохол, но нарушението на това правило за движение не се
намира в причинно следствена връзка със смъртта на покойния С.А.. Нарушаването от
6
подсъдимия на забраната по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е основание за квалифициране на
деянието по чл. 343, ал. 3 от НК без да се търси причинна връзка със съставомерния
резултат. (В тази насока Р-370 от 25.01.2010г по н.д. № 385/2009г. на НК, ІІ н.о. на ВКС).
Настоящата съдебна инстанция оправда подсъдимия и за твърдяното от страна на
държавното обвинение нарушение на чл.116 от ЗДвП, доколкото цитираната норма
предвижда общо задължение за водачите на превозни средства да бъдат внимателни и
предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и и особено
престарелите хора. Посочената норма спада към общите правила, съдържащи се в ЗДвП,
като отделното въвеждане на конкретни задължения, свързани с управлението на пътните
превозни средства е детайлно уредено в следващите разпоредби на с.з. Така са въведени
редица задължения в специфициран вид, в отделни раздели, пряко детайлизиращи общите
вменени на водачите задължения. По силата на общото правило Lex spetiali derogat legi
generali квалификацията на дадено нарушение съобразно общото предписание е допустима,
възможна и правно оправдана единствено и само в случаите, когато извършеното не се
субсумира под специален състав (в тази насока Решение №211 от 11.09.2012 г. по н.д.
№414/2012 г., III н.о.; Решение №289 от 09.06.2013 г. по к.н.д. №936/2013 г., III н.о.).
От субективна страна деянието е извършено от подс. Н. И. Б. виновно, при форма на
вината несъзнавана непредпазливост (negligentia) по см. на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди, тъй като правоспобен водач е бил наясно с правилата за движение.
При конкретната пътна обстановка подсъдимият не е искал и не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди като се имат
предвид опита като професионален водач на МПС от една страна, а от друга –
обстоятелството, че се е движил в населено място, където обичайно се движат пешеходци.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването
на престъпление по по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Като причини за извършване на престъплението, съдът отчете ниското правно
съзнание на подсъдимия и несъобразяване със законово регламентираните правила за
движение по пътищата.
При индивидуализацията на наказанието съдебният състав отчете като смекчаващи
отговорността на подс. Н. И. Б. обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
частичното негово съдействие на органите на досъдебното производство, изразеното
съжаление за случилото се, здравословното му състояние, както и констатираното
съпричиняване от страна на пострадалия - покойния С.А.. Като отегчаващо отговорността на
подс. Н. И. Б. обстоятелство беше отчетено санкционирането му административен ред.
Настоящият съдебен състав прецени, че в конкретния случай, не са налице
предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са налице двете
кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на тази законова разпоредба.
От една страна, по делото не се констатира наличието на такива многобройни смекчаващи
отговорността на подс. Н. И. Б. обстоятелства или изключително такова, които в
съвкупността си да обуславят значително по- ниска степен на обществена опасност на
деянието и на дееца в сравнение с типичните за този вид престъпления. От друга страна,
личността на подсъдимия и индивидуалната специфика на обстоятелствата, при които е
извършено деянието не сочат на извода, че и минимално предвиденото в санкционната част
на разпоредбата на чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. ал. 1, б. “в” от НК наказание, се явява
несъразмерно тежко за подсъдимия. Ето защо съдът прецени, че в конкретния случай
наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия за извършено от същия
7
престъпление с горепосочената правна квалификация следва да бъде определено съгласно
критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 54 от НК, но при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства. Воден от тези съображения, съдът прие за справедливо
определянето на наказанието при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК следва да бъде
при значителен превес на смекчаващите обстоятелства – малко над минималния, предвиден
в закона размер - от четири години и шест месеца лишаване от свобода, като след
редуцирането му при условията на чл.58а, ал.1 от НК с една трета, го отмери на три години
лишаване от свобода. Според вътрешното убеждение на членовете на съдебния състав така
определеното наказание е израз на адекватна санкция за извършеното престъпление, годна
да постигне целите и на специалната, и на генералната превенция.
Съдът, като намери, че не са налице материалноправните предпоставки за отлагане на
наложеното наказание. Настоящият съдебен състав счита, че спрямо подсъдимия Б.
институтът на условното осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК, няма да може да се
приложи успешно. Независимо, че отмереното след редукцията наказание е лишаване от
свобода за срок от три години и Н.Б. се счита неосъждан, предвид освобождаването му от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за предишно и реабилитацията му по
друго престъпление, при които условия е възможно условното осъждане, настоящият съд
намира, че в случая целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, могат да се постигнат
успешно само чрез ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В тази
насока съдът съобрази многократното му санкциониране по административен ред,
обстоятелството, че едва четири месеца след изтърпяване на административната санкция
ЛУСУМПС е осъществил състава на престъплението, предмет на настоящото наказателно
производство, както и безспорно установения факт, че два пъти управлявал моторно
превозно средство със значителна концентрация на алкохол (предходното му
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а и условното му осъждане са
все за престъпления по чл.343б от НК) водят до извод за настоящата съдебна инстанция, че с
оглед личностните и характерови особености на подсъдимия е възможно целите на
специалната превенция спрямо него да бъдат успешно реализирани само чрез ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
В този смисъл и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален
общ режим на изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от
три години.
Съдът се произнесе и на основание чл.59, ал.1 от НК приспадна времето, през което
подс. Н. И. Б. е бил задържан и с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от
14.12.2020 г. до 25.03.2021 г.
За постигане на необходимото поправително и превантивно въздействие върху
подсъдимия на основание чл. 343г НК съдът му наложи наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от четири години, считано от датата на
влизане на присъдата в сила. Този срок е съобразен с тежестта на нарушението на правилата
за движение и с личността на подсъдимия и е достатъчен да гарантира сигурността на
останалите участници в движението, като на основание чл.59, ал.4 от НК беше приспаднато
времето от 30.07.2019 г. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият е бил
лишен от право за управлява МПС по административен ред, считано от 15.12.2020 г.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Н.
И. Б. да заплати направените по делото разноски – сумата от 2914.46 лв. по сметка на
Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство), както и на основание
8
чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Вещественото доказателство - 1 бр. л.а. „Рено“, с рег. № ******* следва да се върне на
собственика му А.И. Б.а.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




9
Съобщи за изтекли лични данни