№ 671
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330206190 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4391000, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на Д.В.Е.., ЕГН **********, с адрес: ......, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение
на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнителни писмени
становища , жалбоподателят Е., чрез процесуалния си представител адв. А.Т.,
моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез гл. юрисконсулт
Ивелина Пенкова, моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и
законосъобразен и претендира присъждане на разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висши адвокатски
съвет. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 17.01.2021г. в
10:35ч. на Републикански път II-64, км.50+500, посока с. Труд към гр.
Пловдив, извън населено място, установено и заснето с мобилна система за
автоматично фиксиране TFR1-М № 529, като при ограничение на скоростта
от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, при управление на л. а „Мерцедес ЦЛС
550“ с рег. № ***, жалбоподателят Е. превишил допустимата скорост с 46
км/ч. За установена и наказуема скорост била приета скоростта от 106 км/ч,
след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача от
измерената от автоматизираното техническо средство скорост.
За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП бил
санкциониран жалбоподателят Е., като собственик на процесното МПС, с
налагане на адиминистративно наказание глоба в размер на 400 лв. на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от ЗДП.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства - 1 бр.
снимково изображение на заснетото нарушение с АТСС, Протокол за
използване на АТСС от дата 17.01.2021г., справка за нарушител/водач
относно жалбоподателя Е., Протокол от проверка № 2-32-20/12.06.2020г. на
БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г., писмо изх. № 20-10-107-2818.12.2020г. на БИМ,
снимка на разположението на уреда, снимка на разположението на пътния
знак, писмо изх. № 11-00-1012/01.12.2021г. на Директора на ОПУ – Пловдив
при Агенция „Пътна инфраструктура“.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалвания ЕФ, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че
ЕФ съдържа всички изискуеми, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението /превишение на разрешената скорост/, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
По преписката е приложен снимков материал на заснетото в нарушение
МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
2
автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя.
Техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г. и писмо изх. № 20-10-107-2818.12.2020г. на БИМ.
Следва да се отбележи, че макар и срокът на валидност на приложеното по
административната преписка удостоверение да е до 24.02.2020г., съгласно
чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно
представения по делото Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. на БИМ, процесната
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на
измерване, като периодичността на проверката на видео-радарните системи е
една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено
и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка
съответства на одобрения тип. В този смисъл е и писмо изх. № 20-10-107-
2818.12.2020г. на БИМ.
Предвид вида на АТСС са спазени и изискванията на чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно е попълнен протокол за
използване на АТСС.
Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява и доказва
извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на
скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се
предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак.
Безспорни са обстоятелствата, че управляваният от жалбоподателя Е. л.
а. „Мерцедес ЦЛС 550“ с рег. № *** се е движил по Републикански път II-64,
км.50+500, в посока с. Труд към гр. Пловдив, извън населено място, със
скорост от 106 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3%
в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство
скорост. Видно обаче от приложеното по делото писмо изх. № 11-00-
1012/01.12.2021г. на Директора на ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна
инфраструктура“, км.50+500 на Републикански път II-64 „Карлово –
Пловдив“ попада в отсечката с две платна за движение преди гр. Пловдив.
Нарастването на километража е в посока Карлово – Пловдив. В посоката с.
Труд – Пловдив /дясното платно за движение по километража/ при посочения
километър няма налични пътни знаци. Група знаци А27 „Кръстовище с път с
3
предимство отдясно“ и В26 /60 км/ч/ „Забранено движението със скорост, по-
висока от означената“, са монтирани на км.49+860. Същите са поставени във
връзка с организацията и безопасността на движение в района на крайпътния
обект „Амек Тойс“ и предшестващата го новоизградена пътна връзка.
Съгласно Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци, зоната
на действие на забранителния знак В26 е в сила до следващото кръстовище, в
случая вход/изход на крайпътния обект „Амек Тойс“, км.49+942.
Следователно от обективна страна водачите на ППС на този участък нямат
нормативно установено задължение да намаляват скоростта на 60 км/ч, а
следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч. Предвид
горното следва да се приеме, че не се установява жалбоподателят Е. да е
извършил нарушението, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ,
доколкото се установява неспазване на правилата за използване на АТСС, тъй
като последното е използвано на пътен участък, който не е бил контролиран с
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Действително жалбоподателят е превишил допустимата скорост с 16
км/ч, управлявайки автомобила със скорост от 106 км/ч. Съгласно чл.182 ал.2
т.2 от ЗДП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място,
се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лв. Чл.39 ал.4 от
ЗАНН обаче предвижда, че за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоба в размер над необжалваемия
минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Необжалваемият
минимум по чл.39 ал.2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер на 50 лв.
Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение,
приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е било
установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с ЕФ.
Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция,
макар посочената разпоредба да се намира в общия закон, тя се явява
специална спрямо чл.182 от ЗДП. В тези случаи законосъобразният ред за
ангажиране отговорността на дееца е чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП.
Поради всичко изложено, съдът счита, че неоснователно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Е., което води и до отмяната на атакувания
ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото такива се
дължат само на жалбоподателя, а искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лв., сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
4
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено, че възнаграждението е било
заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си
размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4391000, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на Д.В.Е.., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21
ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189
ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Е.., ЕГН
**********, с адрес: ......, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5