Решение по дело №177/2019 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 114
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 20 август 2019 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева-Георгиева
Дело: 20194410200177
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Левски, 19.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

                                      

при участието на секретаря Илияна Петрова, и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №177 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Образувано е по жалба от В.С.В. *** против Наказателно постановление №35-0000060/18.04.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

В жалбата е наведен довод за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и НП, досежно посочването на точното място на извършване на нарушението, което ограничило правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че актът, въз основа на който било издадено обжалваното НП бил блед и нечетлив, поради което жалбоподателят не успял да разбере за какво нарушение е санкциониран, съответно да направи възражения, както и да установи дали актът съдържа предвидените в закона задължителни реквизити. Изложени са съображения, че не била посочена точната разпоредба, която жалбоподателят бил нарушил, както и липсвали доказателства, че същият извършва превоз на товари. Посочено било, че жалбоподателят бил нарушил разпоредбата на Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ, която била бланкетна, без посочване на конкретните неизпълнени задължения. Изложени са съображения, че деянието не било доказано, както и че представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят представил на контролните органи удостоверение за психическа годност и обяснил, че имал записан час за следващо психологическо изследване. Иска се обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, дава обяснения относно обстоятелствата по вмененото му нарушение. Моли глобата да бъде отменена, тъй като няма възможност да я плати, заявява, че е с карцином на белия дроб и инфаркт, ходи на химиотерапия, за което са му необходими средства.

         Ответната страна по жалбата – ОО „АА“ – Плевен не се представлява в съдебно заседание. Изразява писмено становище, с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят В.С.В. работел като шофьор на тежкотоварен автомобил, с който извършвал превоз на товари в Европа и страната. Същият претърпял инфаркт и бил диагностициран с карцином на белия дроб, поради което преустановил пътуванията извън страната.

Към 18.03.2019г. свидетелството за психологическа годност на жалбоподателя било с изтекъл срок на валидност – на 02.12.2018г. В.В. бил записал час за изследване на психологическата му годност, като била определена дата 20.03.2019г.

На 18.03.2019г. жалбоподателят бил помолен от своя работодател да извърши превоз на товари от гр.Ловеч до гр.Павликени. Същият не обърнал внимание, че свидетелството му за психологическа годност е с изтекъл срок, тъй като пътувайки извън територията на страната, никой не искал представянето на такъв документ, поради което приел да извърши превоза.

На същата дата свидетелите О.К. и А.А. ***, изпълнявали служебните си задължения, като се намирали на територията на гр.Левски, на изхода за гр.Ловеч. Около 14,20ч. същите забелязали товарен автомобил *** с рег.№*** с прикачено към него ремарке с рег.№***, който бил управляван от жалбоподателя В. В. Свидетелите К. и А. спрели автомобила за рутинна проверка, в хода на която установили самоличността на водача, както и че с автомобила се превозват палета. Представени им били пътен лист №467202 и товарителница №615402. След поискване от контролните органи, жалбоподателят В. представил удостоверението за психологическа годност, което било с изтекъл срок на валидност.

На жалбоподателя бил съставен АУАН сер.А №260037/18.03.2019г. за това, че на 18.03.2019г., около 14,20ч., в гр.Левски, на изхода за гр.Ловеч, като водач на товарен автомобил *** с рег.№*** и полуремарке с рег.№***, извършва обществен превоз на товари – палета, в страната, видно от пътен лист №467202 и товарителница №615402, без удостоверение за психологическа годност на водача – представя удостоверение за психологическа годност №***, валидно до 02.12.2018г., с което нарушил чл.8, ал.1 от Наредба №36 на МТИТС-2006г.

Актът бил предявен лично и подписан от жалбоподателя на 18.03.2019г., като същият вписал възражения.

Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №35-0000060/18.04.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. В наказателното постановление е възприета идентична фактическа обстановка, като тази, описана в АУАН.

Въз основа на протокол №40/20.03.2019г. на жалбоподателя било издадено удостоверение за психологическа годност №553174, със срок за валидност от 20.03.2019г. до 20.03.2022г.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите О.И.К. и А.Б.А., депозираните от жалбоподателя В.С.В. обяснения, както и от приетите писмени доказателства -  АУАН сер.А №260037/18.03.2019г., НП №35-0000060/18.04.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Плевен, удостоверение за психологическа годност №***, удостоверение за психологическа годност №553174, Заповед РД-08-249/15.05.2015г. на МТИТС, Заповед РД-01-210/15.05.2015г.

 Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото свидетелски показания, тъй като същите са еднопосочни, безпротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото и с обясненията на жалбоподателя. Съдът кредитира дадените от В.В. обяснения, тъй като същите не се опровергават, а напълно се подкрепят от останалия доказателствен материал.

Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност и неоспорени от страните.

С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Не са налице процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта и НП. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

Неоснователни са изложените от жалбоподателя доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Актът е написан четливо, като видно от вписаните в него възражения жалбоподателят е бил напълно запознат с вмененото му нарушение и е реализирал правото си на защита, вписвайки възражение срещу констатациите в акта. Действително мястото на извършване на нарушението не е индивидуализирано с посочване на конкретен адрес, или точно местоположение, но в процесния случай това обстоятелство не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. С оглед характера на вмененото нарушение – превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност, не се касае за такъв тип нарушение на правилата за движение, изискващи посочване на мястото на деянието с точност, с оглед установяване на конкретната пътна маркировка и обстановка. Видно от дадените от жалбоподателя обяснения и показанията на разпитаните свидетели, по делото не е налице спор относно мястото, където е било установено нарушението.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е в достатъчна степен индивидуализирано, с посочване на елементите от фактическия му състав, като е налице съответствие между фактите, изложени в АУАН и НП. Възприетата от административно-наказващия орган фактическа обстановка съответства на правната квалификация на деянието като нарушение на чл.178в, ал.5 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.

Нарушението се явява доказано от събраните по делото доказателства. Безпротиворечиво се установява от свидетелските показания, обясненията на жалбоподателя и приобщените писмени доказателства, че към датата на извършената проверка удостоверението за психологическа годност на В.В. е било с изтекъл срок на валидност. Не е спорно по делото и се установява, както от вписаното в процесните АУАН и НП, включително за представени товарителница и пътен лист, така и от дадените от жалбоподателя обяснения, че в момента на проверката същият е извършвал обществен превоз на товари – пелети, с точно определено местоназначение.

Съдът намира обаче за основателен наведения от жалбоподателя довод, че макар и формално, деянието, осъществено от него да осъществява признаците на нарушението по чл.178в, ал.5 ЗДвП, същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което наложеното му административно наказание се явява незаконосъобразно.

При преценката си относно маловажност на случая съдът взе предвид критериите, визирани в разпоредбата на чл.93, т.9 НК, намираща субсидиарно приложение, а именно такъв случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

В процесния случай, по делото са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, при което предвидената в закона санкция – глоба във фиксиран размер от 500 лв., се явява несъразмерно тежка и несъответстваща на характера на извършеното деяние. Макар и шофирал без валидно удостоверение за психологическа годност се установява, че жалбоподателят е бил направил необходимите постъпки за снабдяване с такова, въз основа на насрочения час за преглед, му било издадено валидно свидетелство няколко дни след извършената проверка. Не се установи същият да не е бил психологически годен да извършва съответния транспорт. По делото не се съдържат доказателства за това В.В. да е бил санкциониран за други административни нарушения. Съдът взе предвид и здравословното и имущественото състояние на жалбоподателя. Установява се, че същият е с прекаран инфаркт и диагностициран с карцином на белия дроб, за което в момента провежда лечение, свързано с посещение на болнично заведение през определени периоди от време, както и със заплащането на парични средства. От дадените от жалбоподателя обяснения, неопровергани от административно-наказващия орган, се установява още, че останалите членове от семейството – неговите дъщеря и съпруга, са безработни.

Предвид на изложеното, съдът намери, че извършеното нарушение има характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, при което наложената глоба се явява несъразмерно тежка. Предвид на това, обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., следва да бъде отменено. Релевантната административна принуда, която е следвало да се упражни по отношение на нарушителя, е отправянето на предупреждение, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Мотивиран от горното, съдът, на основание чл.63, ал.1, вр. с чл. 28, б. "а" ЗАНН,

  

                                          Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000060/18.04.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Плевен, с което на В.С.В., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, поради маловажност на случая на основание чл.28 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: