Р Е Ш
Е Н И Е
N260127
гр.Русе, 01.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в
публичното заседание на двадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ,
мл. съдия
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
ВЕЛКОВА В. гр. дело N648 по описа
за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Г.Г.М. против решение №260156/25.09.2020 г., постановено по
гр.д.№3122/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която е определен срока,
за който са наложени мерките за защита от домашно насилие. Подадена е и
допълнителна жалба против решението в частта и относно наложената мярка за
защита- задължаване за посещаване на специализирана програма за извършители на
домашно насилие съм Сдружение „Център Динамика“- Русе. Твърди, че решението в
обжалваните части е неправилно и се иска неговата отмяна по изложените в
жалбите съображения.
Ответницата по жалбата Р.Ю.М.
е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който взима становище за
неоснователност на жалбата и иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и е срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално допустима. Допълнителната жалба обаче е подадена
след изтичане на срока за обжалване, поради което като просрочена се явява
недопустима и не подлежи на разглеждане. Поради това предмет на настоящото
производство е решението, в частта, с която е определен срокът на наложените
мерки за защита от домашно насилие.
Производството по делото
е било образувано по молба на Г. Ю.М.
против жалбоподателя на защита от домашно насилие.
Молбата е подадена в
установения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН срок и законосъобразно е била разгледана по
същество.
От събраните в
първоинстанционното производство доказателства е установено, че страните са съпрузи
като от брака си имат родени две деца- А., роден на *** г. и А., роден на *** г. Семейството е живяло е в гр.С*** поле в дома на родителите на жалбоподателя.
На 10.07.2020 г.
жалбоподателят е осъществил акт на домашно насилие спрямо съпругата си- нанесъл
й побой, в резултат на което получила кръвонасядания и охлузвания по главата,
тялото и горните крайници, пигментация на шията и белег на лигавицата на
горната устна.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е
приел, че спрямо молителката е бил осъществен акт на домашно насилие и е
наложил мерки за защита за срок от 18 месеца.
Решението в обжалваната
част е правилно.
Съгласно разпоредбата на
чл.13 от ЗЗДН в производството по издаване на заповед за защита от домашно
насилие са допустими всички доказателствени средства. В чл.13, ал.3 от с.з.
изрично е посочено, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената към молбата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В настоящият случай освен представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
са събрани писмени и гласни доказателства, които съответстват на удостовереното
в декларацията по чл.9, ал.3 от закона. Въз основа на правилен анализ на
доказателствата по делото законосъобразен се явява извода на първоинстанционния
съд, че жалбоподателят е упражнил акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и законосъобразно е издадена
заповед за защита в полза на пострадалото лице- ответницата по жалбата.
Правилно е определен и
срокът, за който са наложени мерките за защита. Първоинстанционният съд не е
изложил мотиви относно размера на срока, но това не обосновава неправилност на
решението в обжалваната част.
Определеният срок, за
който са наложени мерките, е съобразен с тежестта на извършеното насилие от
страна на жалбоподателя, както и с факта, че деянието не е инцидентен случай. С
показанията на св. Х. и св.Х.- родители на молителката, които съдът цени през
призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра като логични, последователни и
подкрепящи се от други доказателства по делото, е установено, че ответницата по
жалбата можела да посещава и да разговаря с родителите си след разрешение от
страна на жалбоподателя, както и че същият я обиждал, удрял е и предходни пъти
и я карал да спи на пода. Данни за физическо посегателство от страна на
жалбоподателя изнася и неговата сестра- св.Н.. Безспорно е установен и факта, че дебитната карта на
ответницата по жалбата е била в жалбоподателя, който я е предоставил с протокол.
Тези факти сочат, че
жалбоподателят системно упражнява психическо и физическо насилие спрямо
съпругата си, поради което определените мерки за защита следва да бъдат наложени
за максималния срок, визиран в чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
Обжалваното решение не
страна от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде
потвърдено с решение, което съгласно чл.17, ал.6 от ГПК е окончателно.
Съгласно разпоредбата на
чл.78 от ГПК и чл.11, ал.2 от ЗЗДН разноските за производството са в тежест на
жалбоподателя. В полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят
направените от нея разноски в размер на 400 лв.- платено адв. възнаграждение.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260156/25.09.2020 г., постановено по
гр.д.№3122/2020 г. на Русенския районен съд,
в частта относно срока, за
който са наложени мерките за защита от домашно насилие.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г.Г.М. *** да заплати на Р.Ю.М. *** сумата в размер на
400 лв., представляващи разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: