Р
Е Ш Е Н И Е №1615
гр. Русе, 16.10.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, VI - ти граждански
състав в публично заседание на седемнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 482 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявените в обективно съединение искове са с
процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.
79, ал.1, чл. 232 и чл. 92 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от В.И.Д., в която се твърди,
че на 17.07.2017г. сключили с ответника договор за наем, по силата на който постигнали
съгласие, В.Д., в качеството си на наемодател, да предостави за срок от една година на ответника
С.В., в качеството му на наемател, да ползва временно и възмездно притежаваният
от нея недвижим имот, придобит по наследство от майка й Румянка Дачева, а именно:
апартамент, находящ се в гр.Р., ж.к."Д." , блок .. вх.., ет... Ответникът
В. поел задължението да заплаща месечен наем за ползване на имота в размер на
400.00 лева, платими от 17 до 20 число на текущия месец, чрез банков превод по посочена
от наемодателката банкова сметка ***.
Заявява, че от сключването на договора, в срок и в пълен
размер били изплатени само наемите за месеците юли 2017г., август 2017г. и септември
2017г. След това наемателят спрял да изпълнява задълженията си по наемния договор
в уговорените срокове и размери, което се доказвало от приложеното извлечение от
банковата сметка за разплащания по договора. Видно от същото: 1. На 20.10.2017г.,
по посочената от нея банкова сметка ***.00 лева, с основание наем за м.10.2017г.,
като остатъкът от 100.00 лева бил доплатен на 23.10..2017г.; 2. На 29.11.2017г.,
по посочената от ищцата банкова сметка ***.00 лева, с основание наем за м.11.2017г.,
като остатъкът от 100.00 лева бил доплатен на 01.12.2017г.; 3. На 22.12.2017г.,
по посочената от ищцата банкова сметка ***.00 лева, с основание наем за м.12.2017г.,
като за остатъкът от 100.00 лева ответникът изпаднал в забава, считано от датата
на падежа на вноската - 20.12.2017г.; 4. Ответникът не платил в срок и пълен размер
наемната вноска за м.януари 2018г., с падеж 20.01.2018г. На 07.02.2018г., по посочената
от ищцата банкова сметка ***.00 лева, с основание наем за м.01.2018г., като за остатъкът
от 100.00 лева ответникът изпаднал в забава, считано от датата на падежа на вноската.
5. Месечната наемна цена за имота в размер на 400.00 за месец февруари 2018г., с
падеж 20.02.2018г. останала изцяло незаплатена; 6. На 21.03.2018г. ответникът заплатил
сумата от 200.00 лева, частичен наем за м. март 2018г., като за остатъкът от
200.00 лева същият изпаднал в забава от датата на падежа на вноската -
20.03.2018г.; 7. Месечната наемна цена за имота в размер на 400.00 лева за месец
април 2018г., с падеж 20.04.2018г. останала изцяло незаплатена; 8. Месечната наемна
цена за имота в размер на 400.00 лева за месец май 2018г., с падеж 20.05.2018г.
останала изцяло незаплатена; 9. На 18.06.2018г. ответникът заплатил сумата от
200.00 лева частичен наем за м. юни 2018г., като за остатъкът от 200.00 лева същият
изпаднал в забава от датата на падежа на вноската - 20.06.2018г.;
Според уговореното в чл.5, ал.З от сключения между страните
договор за наем, при забава в плащането на наемната вноска, наемателят се задължил
да заплаща наказателна неустойка в размер на 0.6 % от месечната наемна вноска за
всеки просрочен ден. Счита, че наемателят се явявал неизправната страна по сключения
договор за наем и с оглед и на основание договореното в същия, за същият период
е кумулирана неустойка в общ размер от 1909.80 лева. Съгласно чл.92 от ЗЗД задължението
за неустойка възниквало при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна
по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде начислявана
неустойката. Задължението за договорна неустойка
в общ размер на 1909.80 лв. било
формирано по следния начин: - Неустойка за забава в размер на 167.40 лв., начислена за период от 279
дни /за времето от настъпване на
забавата за плащане на задължението за месец декември 2017г. на 21.12.2017г. до
25.09.2018г./, върху сумата от 100.00 лева, част от незаплатена наемна цена за м.
12.2017г.; - Неустойка за забава в размер на 43.20 л в, начислена за период от 18 дни /за времето от настъпване
на забавата за плащане на задължението за месец януари 2018г. на 21.01.2018г. до
07.02.2018г., когато частично е заплатена сумата от 300.00 лв./, върху сумата от
400.00 лева дължима наемна цена за м. 01.2018г., - Неустойка за забава в размер
на 148.80 лв., начислена за период от
248 /за времето от настъпване на забавата за плащане на задължението на
21.01.2018г. до 25.09.2018г./, върху сумата от 100.00 лева, част от незаплатена
наемна цена за м. 01.2018г.; - Неустойка за забава в размер на 520.80 лв., начислена за период от 217
дни /за времето от настъпване на
забавата за плащане на задължението за месец февруари 2018г. на 21.02.2018г. до
25.09.2018г./ върху сумата от 400.00 лв., дължима наемна цена за м. 02.2018г.;
- Неустойка за забава в размер на 226.80 лв., начислена за период от 189 дни /за времето от настъпване на забавата
за плащане на задължението за месец март 2018г. на 21.03.2018г. до 25.09.2018г./,
върху сумата от 200.00 лева, част от незаплатена наемна цена за м. 03.2018г.; -
Неустойка за забава в размер на 379.20 лв.,
начислена за период от 158 дни /за времето от настъпване на забавата за плащане
на задължението за месец април 2018г. на 21.04.2018г. до 25.09.2018г./, върху сумата
от 400.00 лв., дължима наемна цена за м. 04.2018г.; - Неустойка за забава в размер
на 307.20 лв., начислена за период от
128 дни /за времето от настъпване на забавата за плащане на задължението
за месец май 2018г. на 21.05.2018г. до 25.09.2018г./, върху сумата от 400.00 лв.,
дължима наемна цена за м. 05.2018г.; - Неустойка за забава в размер на 116.40 лв., начислена за период от 97 дни
/ за времето от настъпване на забавата за плащане на задължението за месец юни
2018г. на 21.06.2018г. до 25.09.2018г./, върху сумата от 200.00 лева, част от незаплатена
наемна цена за м. 06.2018г.
Съобразно чл.13 от договора за наем наемателят се задължил
редовно и в определения срок да заплаща разходите за електричество и вода за наетия
имот, като и за стълбищни и други такси за поддържане на входа. След сключването
на договора за наем, от страна на наемателя, по посочената от наемодателя за разплащания
по същия договор банкова сметка, *** от 400.00 лева. служещ като гаранция за заплащането
на консумативите в имота.
Ищцата, с оглед неизправното поведение на ответника, и
с цел непрекъсване на електрозахранването на обекта, вследствие на неплащане от
страна на ползвателя на дължимите суми, изплатила в съответното дружество дължимите
суми за електроенергия за обекта, както следва: 1. Сума в размер на 166.16 лв. за потребена ел.енергия в наетия
имот за времето от 21.09.2017г. до 20.10.2017г., за която е била издадена фактура
от 13.11.2017г., заплатени от наемодателя по партидата на имота на 29.11.2017г.;
2. Сума в размер на 174.00 лв. за
потребена ел.енергия в наетия имот за времето от 21.04.2018г. до 20.05.2018г.; за
която е била издадена фактура от 13.06.2018г., заплатени на 20.08.2018г. от наемодателя
по партидата на имота; 3. Сума в размер на 152.96 лв. за потребена ел.енергия в наетия имот за времето от
21.05.2018г. до 20.06.2018г., за която е била издадена фактура от 12.07.2018г.,
заплатени на 01.08.2018г. от наемодателя по партидата на имота; 4. Сума в размер
на 113.09 лв. за потребена ел.енергия
в наетия имот за времето от 21.06.2018г. до прекратяване на действието на наемния
договор с изтичане на срока му, заплатени на 03.09.2018г. от наемодателя по партидата
на имота по фактура от 13.08.2018г.
Заявява, че поради неплащане от страна на наемателя на
задължението за електроенергия в определения за това срок, подаването на захранването
към имота й било прекъснато, и за да бъде възстановено същото, на 20.08.2018г. Д.
заплатила на доставчика сумата от 19.00 лева - такса включване.
През месец септември 2018г. на ищцата, в качеството й на
титуляр по партидата на имота във Водоснабдяване и канализация ООД - град Русе,
била връчена покана за доброволно изпълнение на натрупани по същата задължения.
На 14.09.2018г., Д. заплатила лично в каса на ВиК - Русе сума в общ размер на
318.03 лв., натрупани задължения по партидата на имота за времето от 08.03.2018г.
до прекратяване на договора за наем, за които били издадени пет броя фактури, съответно:
1. Фактура № ********** от 01.05.2018г. за сумата от 73.76 лв.; 2. Фактура №
********** от 01.06.2018г. за сумата от 64.15 лв.; 3. Фактура № ********** от
01.07.2018г. за сумата от 60.85 лв.; 4. Фактура № ********** от 01.08.2018г. за
сумата от 84.91 лв. и 5. Фактура №********** от 01.09.2018г. за сумата от 34.36
лв.
Твърди още, че на
14.08.2018г. заплатила сумата от 68.00 лева, формирана от незаплатени такси,
дължими от обитателите на наетия апартамент към етажната собственост на входа за
месеците май, юни и половината на месец юли-2018, до прекратяване на наемното правоотношение.
Общата сума на незаплатените от ответника разходи, във
връзка с ползването на имота, възлизала на 1011.24 лв. Ищцата претендирала възстановяване на сума в размер на 611.24 л в., тъй
като, в деня на подписване на договора за наем била депозирана от наемателя сума
в размер на 400.00 лева, с цел ползването й от наемодателя за погасяване на неиздължени
от първия разходи. С оглед общия размер на последните, сумата на депозита от
400.00 лева се оказала недостатъчна да покрие натрупаните задължения в пълен размер.
За събиране на вземането си в претендираните размери, на
26.09.2018г., по заявление от Д. с правно основание чл. 410 от ГПК било образувано
ч.г.д. № 6431 по описа за 2018 г. на Районен съд - Русе, като на 01.10.2018г. била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3656. Против същата ответникът
В. е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което било връчено на процесуалния
представител на заявителката на 28.12.2018г. С оглед на гореизложеното, за ищцата
бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за разглеждане на делото
по общия ред за установяване на вземането й.
Твърди, че по реда на чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. №6431/2018г. по описа на РС
срещу длъжника С.В.В.. Твърди още, че по делото в законоустановения срок
е постъпило възражение от ответника срещу издадената Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като с получено от нея разпореждане съда им е предоставил
1-месечен срок съгласно чл.415 ГПК за предявяване на вземането си срещу
ответника.
Моли съда да признае по отношение на ответника С.В.В.,
съществуването на вземането на В.И.Д., ЕГН **********, на сумата от 4307.84 лв.,
представляваща както следва: сума в размер на 1800.00 лева - изцяло или частично
незаплатена наемна цена за ползване на недвижим имот за периода м. декември 2017г.
до 17.07.2018г., 611.24 лв. - незаплатени от длъжника консумативни разноски за ползване на наетия имот - за електрическа
енергия, към ВиК - Русе и етажната собственост на апартамента, договорна неустойка
за забава в размер на 1896.60 лв. -
за времето от падежа на всеки изцяло или частично незаплатен наем (23.12.2017г.)
до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (25.09.2018г.), ведно със законната лихва върху сумата, както
и разноските, направени в заповедното производство и настоящото дело.
В срока
за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Ответникът прави и възражение, че уговорената неустойка
е нищожна, като противоречаща на морала и добрите нрави. В случай, че бъдела приложена
тази прекомерна неустойка, се формирали изключително големи суми за нея, които
не кореспондират и многократно надвишават сумите на евентуално забавените
плащания. С оглед на това се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка за забава на плащанията
по договора – т.5.3.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно е от приложеното ч.гр. дело
№6431/2017г. по описа на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 4321.04 лв., представляваща както следва: сума в размер
на 1800.00 лева - изцяло или частично незаплатена наемна цена за ползване на недвижим
имот, 611.24 лв. - незаплатени от длъжника консумативни разноски за ползване на наетия имот - за електрическа
енергия, към ВиК - Русе и етажната собственост на апартамента, договорна неустойка
за забава в размер на 1909.80 лв. -
за времето от падежа на всеки изцяло или частично незаплатен наем (21.12.2017г.)
до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (25.09.2018г.),, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.09.2017 г. до изплащане на вземането; 86,42
лева – държавна такса по делото и 350 лева
– адвокатско възнаграждение. Своевременно е направено възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
По делото няма спор, а и се установява от
представените писмени доказателства, че на 17.07.2017г., между страните е
сключен договор за наем, по силата на който ищецът е отдал за временно и
възмездно ползване на ответника недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Русе,
ж.к."Дружба" 1, блок 5, вх.Б, ет.6.
Страните не спорят относно размера на уговореното с
договора наемно плащане през периода на действие на договора, както и за
падежът на който е дължимо всяко месечно плащане /от 17-то до 20-то число на текущия
месец/ договор за наем. В т.5.3 от договора, страните са уговорили, че при
забава от страна на наемателя при плащането на наемната цена той дължи
неустойка в размер на 0.6% от дължимата сума за всеки просрочен ден. В т.13.1
от договора е предвидено задължение за наемателя да заплаща всички разходи,
„свързани с ползването на имота /входна такса, кабелна телевизия, електроенергия,
вода и парно/, както съгласно т.11 и разходите по всички поправки, отнасящи се
до повреди, които се дължат на обикновеното ползване на имота”. В раздел VI от
договора, страните са уговорили, че той се прекратява в следните хипотези: с
изтичането на срока, с едномесечно предизвестие; едностранно и без предизвестие
от наемодателя, ако има системни основателни оплаквания от съседи.
По делото няма спор, че на основание уговорката
направена в т.5.4 от договора, ответника е заплатил на ищеца депозит в размер
на 400лв. при сключване на договора, който следва да бъде върнат след прекратяване
на договора.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза,
съгласно заключението на която за периода от 17.07.2017г. до 05.09.2019г.
дължимият наем по процесния договор е в размер на 3400.00лв., от които 3000.00лв.
наемни вноски и 400.00лв. депозит съгласно т.5.4 от договора. Общият размер на
неплатените месечни наеми е 1800лв. , от които 200лв- частично за м.февруари
2018г. и по 400лв. за м.март, април, май и юни 2018г. Вещото лице е определило,
че уговорената в т.5.3 от договора неустойка за времето от възникване на
задължението на заплащане на същата за всеки изцяло или частично незаплатен
месечен наем, до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК -26.09.2018г. е
на обща стойност 1896.60лв. Неизплатените от ответника суми за извършените
разходи (включващи разходи за ел.енергия – 625.21лева, разходи за вода –
318.03лв. и 68.00 лева – такси етажна собственост) по ползване за извършените
разходи по ползването на наетия от него имот са в размер на 611.24 лева.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцата по
издадената в нейна полза заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е предявен в
срока по чл. 415 от ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 от ГПК възражение
от длъжника, поради което се явява процесуално допустим. След като в полза на
кредитора е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
претендираното от него вземане, при постъпило възражение от длъжника,
кредиторът разполага с правен интерес от предявяването на установителен иск за
вземането си.
Страните по делото не са оспорили заключението на
вещото лице, поради което следва да се приеме, че в настоящото производство
спорът между тях е само правен и касае дължимостта на претендираната договорна
неустойка, а не техния размер.
Видно от заключението на експертизата, ответника не е
платил дължимите от него наеми в общ размер на 1800.00лв., за месец февруари
2018г. - 200лв и по 400лв. за месеците март, април, май и юни 2018г. По тези
съображения, следва да се приеме, че искът за неизплатени наемни плащания
следва да бъде уважен до претендирания от ищцата размер от 1800лв.
Размерът на дължимата неустойка върху
неплатените и платените със закъснение наеми, изчислен от вещото лице съобразно
т.5.3 от договора не е спорен. Спорно е дали тази клауза е нищожна на основание
чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави.
Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към момента на неизпълнението. В този смисъл са и задължителните указания,
дадени с ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС. В него е дадено и определение за добрите
нрави, както и за критерии, които са от значение при преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави – естеството на задължението,
съществуващите други обезпечения, вида на уговорената неустойка и вида на
неизпълнението и съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди
от неизпълнението.
Съгласно задължителните указания дадени с цитираното
по-горе тълкувателно решение, клаузата по т.5.3 от процесния договор не би
могло да се приеме, че е нищожна поради липса на уговорен краен предел и
фиксиран срок. Подобна клауза би била нищожна поради накърняване на добрите
нрави само, ако е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката се прави винаги за всеки конкретен случай и
към момента на сключване на договора. Договорената между страните неустойка за
забава в размер на 0.6% за всеки просрочен ден до окончателното изплащане на
наемната цена не следва да бъде счетена за нищожна. Към датата на сключване на
договора, в рамките на свободата на договаряне и по волята на страните, същите
са я формулирали по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на
наемателя за заплащане на наемната цена /обезпечителна функция/, да осигури
обезщетяването на наемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение
/обезщетителна функция/, както и евентуално да санкционира неизправния наемател
чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна
/санкционна функция/. Към момента на сключването на договора не би могло да се
приеме, че се накърняват добрите нрави и принципа на справедливостта чрез
уговарянето на неустойка от 0.6 % за просрочен ден, тъй като сключването на
договора предполага намерение на страните да го изпълняват точно /арг. от чл.
20а ЗЗД/, което правомерно поведение в унисон със съответните уговорки в
договора от своя страна изключва задействането на неустоечната клауза.
Обстоятелството, че се е натрупало задължение за заплащане на неустойка от
страна на неизправния наемател в значителен размер е последица именно от
продължителното виновно неизпълнение от страна на последния на неговото
задължение за заплащане на падежа на дължимите наемни вноски към наемодателя, а
не от начина, по който е уговорена самата неустойка. Именно за това и високият
размер на дължимата неустойка не е могъл да бъде известен на страните още при
сключването на договора за наем с клауза за неустойка, тъй като той е следствие
единствено и само от последващо неправомерно поведение на длъжника-наемател.
Следователно липсва основание да се приеме, че процесната неустойка е уговорена
извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а от тук и
че е нищожна поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл са и
постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 46 от 22.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 563/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 107 от 25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о., ТК и Решение № 168 от 12.10.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 486/2010 г., II т. о., ТК.
По изложените съображения предявеният иск за неустойка
се явява основателен до размерите определени от вещото лице – 1896,60лв. върху неплатените и забавени
наеми.
По отношение на претенцията за сумата от 611,24лв. за неплатени суми за
извършените разходи по ползване на наетия от ответника имот, включващи разходи
за ел.енергия – 625.21лева, разходи за вода – 318.03лв. и 68.00 лева – такси
етажна собственост. Както вещото лице е отбелязало в заключението на СИЕ
посочената сума от 611.24 лева се получава след приспадане на депозита по
наемния договор в размер на 400.00 лева (1011.24 лева – 400.00 лева), съгласно
т.5.4 от договора за наем, внесен в деня на подписването му. В т.13.1 от
договора изрично страните са постигнали съгласие, разноските свързани с
обикновеното ползване на вещта да са за сметка на наемателя, включително и
такса етажна собственост (входна такса). По тази причина и в тази част исковата
претенция се явява основателна.
При това положение и след като по делото ответника не
е направил обосновано възражение срещу дължимостта на претендираната сума,
включително и в заповедното производство, с оглед нейното заплащане или
недължимост по една или друга причина, предявеният иск следва да се приеме за
изцяло основателен и като такъв бъде уважен.
При този изход на делото, съгласно т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г.
по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода
по настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за
доплатена държавна такса в размер на /111.98 лв./, депозит за вещо лице
/200.00/ и за адвокатско възнаграждение в исковото производство /500 лв./, общо
в размер на 811.98 лв. в исковото производство, както и за присъждане на
направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /86.42лв./
и за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство /350 лв./, общо в размер на 436.42 лв., които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че в полза на В.И.Д., с ЕГН **********
*** съществува парично вземане към С.В.В. с ЕГН **********,*** за сумата 4307.84 лв. , представляваща както следва: сума в размер на 1800.00 лева - изцяло
или частично незаплатена наемна цена за ползване на недвижим имот за периода м.
декември 2017г. до 17.07.2018г., 611.24 лв. - незаплатени от длъжника консумативни разноски за ползване на наетия
имот - за електрическа енергия, към ВиК - Русе и етажната собственост на апартамента,
договорна неустойка за забава в размер на 1896.60 лв. - за времето от падежа на всеки изцяло или частично незаплатен
наем (23.12.2017г.) до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (25.09.2018г.),
ведно със законната лихва считано от
26.09.2018 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за
изпълнение № 3656/01.10.2018 г. в производството по ч. гр. д. № 6431/2018 г. на
Русенски районен съд.
ОСЪЖДА С.В.В. с ЕГН **********,*** да заплати на В.И.Д., с
ЕГН ********** *** СУМА в размер на 811.98 лв., представляваща направените в
исковото производство съдебни разноски, както и СУМА в размер на 436.42 лв.,
представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 6431/2018г.
по описа на РРС съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: